„Не мисля, че САЩ са заплаха за нас. Намирам за погрешна политиката на управляващите кръгове.“
Т. ТРИСТЕР ГАТИ: Аз ще говоря в духа на Валдайския форум. Надявам се, че така ще разберете моя въпрос. Преди няколко седмици господин Обама посочи три предизвикателства: болестта ебола, ИДИЛ и Русия – заради събитията в Украйна. Руските лидери бяха много възмутени и разстроени от тази формулировка. Но аз не чух от Вас за трите предизвикателства. А чух само за един световен проблем – САЩ.
Аз не мисля, че основата на външната политика е в това, че ние не сме длъжни да отчитаме интересите на Русия, но смятам, че интересите на Америка също трябва да се отчитат. Честно казано, аз не мога да позная страната, която Вие описвате в своите изявления. Въпросът ми е: кои са тези „те“? Към кого се обръщахте в речта си? Това президентът Обама ли е, американският елит, който определя външната политика, или е американският народ? И кое описвате като „генетичния код на САЩ в следвоенния свят“? Вие говорехте, че не можете да работите със САЩ въобще или с най-близките съюзници на САЩ?
Още един въпрос. Виждате ли някаква особена роля, която играят други страни, в случая имам предвид преди всичко Китай?
И третият ми въпрос, най-важният. Какво очаквате, какъв трябва да бъде отговорът на американците на Вашата реч?
В. ПУТИН: Първо. Аз не съм казвал, че САЩ представляват заплаха за нас. Президентът Обама, както и Вие казахте, смята Русия за заплаха. Аз не мисля, че САЩ представляват заплаха за нас. Мисля, че политиката на управляващите кръгове – извинете, че ще употребя такъв шаблон – е погрешна. Уверен съм, че тя противоречи и на нашите интереси, подкопава доверието към Съединените щати и в този смисъл нанася определена вреда и на Съединените щати, подкопава доверието към тях като към един от глобалните лидери в икономиката и в политиката.
Може, разбира се, много неща да се премълчат. Но аз вече говорих за това: едностранните действия и последващото търсене на съюзници, създаването на коалиции, след като всичко е направено, това не е начин за договаряне, нали? Това са едностранни действия и те се прилагат постоянно в текущата политика на Съединените щати. И водят до кризи.
Президентът Обама спомена за една от заплахите – „Ислямската държава“ (ИДИЛ). А кой помагаше да се въоръжават хората, които се бореха срещу Асад в Сирия? Кой създаваше благоприятен политически информационен климат? Кой подтикваше към доставки на оръжие?
Нима не разбирате кой воюва там? Там воюват главно наемници. Не знаете ли, че там се дават пари? И воюват за този, който плаща повече.
Ето, те се въоръжиха, на тях им плащат определена сума – казвали са ми дори сумите, които се плащат. Това е всичко – те воюват с оръжие и вече никой не може да им го отнеме. После се изясни, че на друго място започнали да плащат повече, и те ще се пренасочат там. Ето че заграбиха нефтените кладенци, някъде в Ирак или в Сирия, започнаха да добиват нефт, този нефт се купува, транспортира, продава.
Защо няма санкции за всички, които правят това? А нима Съединените щати не знаят кой прави това? Нима не техните съюзници се занимават с това? Да не би да нямат сили и възможности да повлияят на своите съюзници, или не желят да влияят? Защо тогава бомбардират ИДИЛ?
Там започнаха да добиват нефт, да плащат повече и част от тези воюващи веднага преминаха от така наречената цивилизована опозиция към ИДИЛ, там плащат повече.
Аз смятам, че това е абсолютно непрофесионална политика, без опора в реалността. Трябвало да се подкрепя цивилизованата демократична опозиция в Сирия. Е, подкрепиха я – дадоха ѝ оръжие. А на следващия ден половината от бойците преминаха в ИДИЛ. Не можеше ли да се помисли за това малко по-рано? Ние сме против такава политика на Съединените щати. Смятаме, че тя е погрешна, вреди на всички, в това число и на вас.
В Ирак воюват – лошо, в Либия докараха нещата дотам, че убиха вашия посланик. Ние ли направихме това? Приеха навремето решение в Съвета за сигурност на ООН. За какво? Да се обяви зона, забранена за полети. Защо? За да не могат самолетите на Кадафи да летят и да бомбардират бунтовниците. Също не най-доброто решение, но както и да е. А какво всъщност направиха? Започнаха сами да нанасят удари, в това число и по територията – явно грубо нарушение на Резолюцията на Съвета за сигурност, практическа агресия без всякаква резолюция. Това, какво, ние ли го направихме? Всичко го направихте вие, с вашите ръце. И как завърши? С убийството на вашия посланик. Кой е виновен? Сами сте си виновни. Добре ли беше за САЩ, че убиха посланика им? Ужасно, страшна катастрофа.
Но не е нужно да търсиш виновни, ако сам допускаш грешки. Необходимо е, обратно, да се издигнеш над желанието безкрайно да доминираш и да се водиш от имперски амбиции. Не е нужно да се трови съзнанието на милиони хора с това, че Съединените щати не могат да имат друга политика, освен имперска.
Ние никога няма да забравим как помагахме на Съединените щати в придобиването на независимост. Никога няма да забравим нашето сътрудничество и съюзничество през Първата и Втората световна война. Аз предполагам, че дълбоките, стратегическите интереси на американския и на руския народ в много неща съвпадат и трябва да се опираме на тези взаимни интереси.
