„Дори не разбирам, каква колония трябва да бъде Европа, за да тръгне срещу собствените си интереси?
…Кой може да застави големите азиатски страни да прекратят сътрудничеството си с Русия?
…Не е възможно вечно да държиш партньорите си в унизително положение, това се пропуква…“
Д. СУСЛОВ: Дмитрий Суслов, Висша школа по икономика, Валдайски клуб.
Владимир Владимирович, Вие споменахте, че развитието на Сибир и Далечния Изток е много важно направление. Нарекохте го стратегическа задача за целия ХХІ век. Това е навярно част от още по-голямата външнополитическа задача, която провъзгласихте – обръщане към Азия и Азиатско-Тихоокеанския регион. Между другото, направихте го практически едновременно с президента Обама, който провъзгласи примерно такава политика за Съединените щати, същия вектор. И в много хора възниква опасението, че при сегашното изостряне на отношенията между Русия и Запада това направление на руската външна политика може да стане по-малко приоритетно, да остане малко настрана, което не е правилно от гледна точка на макротенденциите в развитието на света.
Но моят въпрос даже не е за това. Доколкото една от главните тихоокеански страни са самите Съединени щати и повечето от страните в Източна и Югоизточна Азия са съюзници и партньори на Съединените щати, в условията на сегашното изостряне на руско-американските отношения не става ли по-сложно за нас провеждането на политиката за увеличаване на икономическото и политическото ни присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион и съответно за придаване на външен импулс в развитието на Сибир и Далечния Изток?
В. ПУТИН: Мисля, че няма да възникнат такива усложнения. А ако някои страни, пак под натиска на Съединените щати и игнорирайки своите собствени национални интереси, ограничат сътрудничеството си с Русия, това ще е само техен избор.
Но вие знаете, пък и аз в своето изказване отбелязах: светът се промени. Разбирате ли за какво става дума – невъзможно е да се удържат нито технологиите, нито инвестициите, ако това е изгодно, ако това е интересно. Просто е невъзможно. Може за известно време нещо да се забави, но генерално това не е начинът за развитие.
Въпреки всичко, което се случва, въпреки всички санкции, за първото полугодие на 2014 година нашият търговски оборот с ЕС възлезе на повече от 260 милиарда долара. Нищо никъде не се изгуби. Може ли да се изгуби? Вероятно може, ако допуснем, че се прекратят напълно всички доставки на енергоносители за страните на Евросъюза. Искаме ли това? Разбира се, че не. Защо да го правим, ако някой е изряден клиент и плаща?
Можем ли да си представим, че това ще се случи по волята на нашите партньори, да кажем, в Европа? Аз лично трудно мога да си го представя. Защо? Защото каква е алтернативата? Близкия изток с неговите кризи, не по-малки отколкото тук сега, а може би и по-остри, много по-остри, с тази нещастна ИДИЛ и още Бог знае с какво, което може да възникне там? Да допуснем – шистов нефт и шистов газ от Съединените щати. Възможно ли е? Вероятно някъде е възможно. Но колко ще струва това? Ако европейците направят това, то ще е директно намаляване на тяхната конкурентоспособност, защото ще струва по-скъпо от нашия тръбен газ или от нефта по нашите тръбопроводи, или от бързата доставка и логистика от руските местонаходища. Това значи просто да убият своята конкурентоспособност. Дори не разбирам, каква колония трябва да бъде Европа, за да тръгне към това. Мисля, че здравият смисъл ще възтържествува и няма да се стигне до подобно нещо.
Същото се отнася и за Азия. Кой може да застави големите азиатски страни да прекратят сътрудничеството си с Русия в ущърб на своите интереси? Това са илюзии и те не бива да се подхранват. И въобще това е вредно, поначало е вредно да строиш своята политика на такива принципи. Така както е вредно да командваш в Европа със старите методи. Въобще, създава се впечатление, че съществува голямо желание да се пресъздаде двуполюсната система, за да се командва и по-нататък.
Какво става в Европа? Няма да назовавам страната, разговарях с един от своите бивши колеги от Източна Европа. Той с гордост ми казва: „Вчера назначих началник на Генералния щаб“. Аз се учудих: „Да? А какво постижение е това?“. „Ами как какво? Ние от много години не назначаваме нито министър на отбраната, нито началник на Генералния щаб без съгласуване с посланика на САЩ“. Учудих се и казвам: „Виж ти. Ама защо е това?“ – „Така се получи. Ако искате в ЕС, казват – първо в НАТО. А за да сте в НАТО, у нас редът е такъв. Трябва военна дисциплина.“ Питам го: „Слушай, а защо продадохте своя суверенитет? Какъв е обемът на инвестициите във вашата страна?“ Няма да назовавам този обем, защото веднага ще стане ясно коя е страната. Минимален! Казвам: „Вие полудели ли сте? Защо направихте това?“ – „Ами така се получи.“
Но това не може вечно да продължава. Трябва да го разберат всички, в това число нашите американски приятели и партньори. Не е възможно вечно да държиш своите партньори в такова унизително положение. Това се пропуква и го знам, отдавна съм тук. Възможно е сега да бъдат „понатиснати“, заставени да направят нещо, но това не може да продължава вечно, а още повече пък в Азия, разбирате ли, още повече в Азия. Там има страни, които действително (малко са такива страни по света) реално се ползват от своя суверенитет. Те държат на него и няма да допуснат никого до него.
