Крум Василев е публицист и журналист. Антифашист, изтъкнат деец на БСП и общественик. Роден е на 14 април 1925 г. в Шумен. Член на РМС от 1942 г., а на БКП – от 1944 г. Участва в съпротивителното движение през Втората световна война като член на бойна група и партизанин. След 9 септември 1944 г. е бил дълги години народен представител. Директор на Българската телевизия и радио от 1972 до 1981 г. Носител на наградата „Николай Хайтов“ за публицистика.
Как ще привличаме и възпитаваме млади социалисти, ако се вардим от думата социализъм?
Беше плъзнал слух, че списание „Ново време“ спира да излиза, но книжката, която ни е събрала тук, е щастливо опровержение на този слух. А обстоятелството, че в една книжка са вместени три броя, подсказва през какви сцили и харидби е трябвало да премине редакционният колектив. Нека да му благодарим за издръжливостта, която не бива да го напуска, защото препятствията далеч не са свършили.
Аз благодаря на редакцията и затова, че при тази криза на страници, е поместила и моето слово за 75-годишнината на 9 септември.
Не е изненада, че и новата книжка следва завета на Димитър Благоев – да се гледа напред, да се дава принос за развитието на лявата алтернатива в нашето общество. Доказателството е формулира-но на заглавната корица с три прости думички – „А сега накъде?“
След 30-годишната лутаница, довела социалната ни държава до срив, редакцията на „Ново време“ приканва за дискусия по този съдбовен за България въпрос. И според мен, именно тук трябва да се сложи ударението на дискусията, а не толкова върху анализа на станалото, защото той вече е правен многократно и е твърде ясен. Всички сме го изпитали това, така да се каже, 30-годишно минало на гърба си. Но какво трябва да бъде бъдещето, към какво трябва да отиваме, ето тук редакцията, според мен, правилно слага ударението.
Аз съм журналист, не съм теоретик, не спадам към учените и нямам намерение да участвам в започващата дискусия, но като дългогодишен член на партията си позволявам да споделя тук, буквално в рамките на 2-3 минути, някои не твърде радостни мисли.
Те са свързани не толкова с пътя на държавата, а с пътя на партията ни, която е и ще продължи да бъде важен субект, от който зависи развитието на държавата. Според мен, ако трябва да се даде най-краткият отговор на въпроса сега накъде, отговорът следва да бъде – наляво. Последните три десетилетия не просто показаха, те доказаха, че одесняването на БСП е самоубийствен за нея път. Налице е парадокс – във време, когато социалното разслоение в България е разцъфтяло както никога, Българската социалистическа партия не се ползва с имиджа на защитник на онеправданите, на експлоатираните, на ограбените. Тя не успява да се докаже като автентична лява, автентично социалистическа партия.
Тук автоматично възникват два въпроса. В днешно време, що е то автентична социалистическа партия? И още по-кардиналният въпрос — що е то социализъм в ХХI век? Невероятно трудни въпроси. Може би поради това нашите висши партийни ръководства от дълги години ги заобикалят, а в последно време думата „социализъм“ изчезна от речника им. Аргументът, че социализмът в България не е и не може да бъде реална цел в обозримо бъдеще, не е основание да го превръщаме във формален етикет, задържал се в наименованието на партията.
И друг път съм питал, питам и сега, как ще привличаме и възпитаваме млади социалисти, ако се вардим от думата социализъм?
Права е Искра Баева, която зове да се завърнем към просветителска работа. Това е повеля, която в нечии уши звучи старомодно, обаче, тя е без алтернатива.
Отделен е въпросът, че просветителската работа трябва да е в съдружие с изследователската, откривателската работа. Трябва да се откриват и доказват чертите на новия социализъм, който, вярваме ще бъде не само по-различен, но и по-добър от онзи, който познаваме. Социализмът е с различни специфики, но с една задължителна обща черта – успешно да е надмогнал капитализма. Да откриеш чертите на грядущия социализъм в България, да обосновеш възможните пътища към него – това е адски трудна задача. Но да се работи по нея, да се търсят верни решения, е жизнено важно. Кой, ако не „Ново време“, основаното преди 122 години списание за социални идеи, политика и култура, трябва да бъде флагманът в разработването ѝ.
Вярвам, че ще бъде. Затова завършвам с пожеланията: на добър час, другарки и другари, и с поглед напред!