ДЪЛГО време западни интелектуалци и ръководители иронизираха манията на съветските режими да пренаписват историята. Нещо не се чуват напоследък обаче, след като Европейският парламент ревизира Втората световна война. На 19 септември евродепутатите гласуваха резолюция „За важността на европейската памет за бъдещето на Европа“, която поставя в един кюп „комунистическите и нацистките режими“. Като използва 22 пъти понятието „тоталитарни режими“, резолюцията връзва на стълба на позора и нападнатия СССР, и нападащата Германия, 26-те милиона убити руснаци и техните убийци, генерал Жуков и управителите на концентрационните лагери. Европейският парламент „изразява безпокойството си, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели“. А трябва ли, за да го успокоим, да преименуваме площад „Битката при Сталинград“ в Париж на площад „Общ пазар“ или, както в Унгария, да забраним някоя марка бира, защото на етикета ѝ има червена звезда?
Резолюцията не се свежда само до този първичен ревизионизъм. „Втората световна война, четем по-нататък, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г.“ Историците обикновено приписват отговорността за войната на войнствения експанзионизъм на нацистка Германия [1]. Но пламтящ от желание да забърка Съветския съюз, парламентът в Страсбург умишлено заличава един друг, морално много по-смущаващ епизод, който обаче засяга „безукорните“ европейски демокрации – Мюнхенските споразумения, подписани през септември 1938 г. С тях Франция и Обединеното кралство дават съгласието си Адолф Хитлер да окупира Судетите – област, която беше част от Чехословакия.
[2] Christopher R. Browning, „Giving in to Hitler“, The New York Review of Books, 26 септември 2019. Виж също Gabriel Gorodetsky, „Un autre récit des accords de Munich“ (Друг разказ за Мюнхенските споразумения), Le Monde diplomatique, октомври 2018.