ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА, РАЗРУШЕНИ ОТ ВОЙНА

0
245

От началото на 90-те години на миналия век под егидата на Организацията на обединените нации бяха задействани общо двайсет и две програми за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция на бивши бойци. Шестнайсет от тези програми, наричани РДР, бяха предназначени за африкански страни, излизащи от конфликт.
Най-впечатляващата операция засяга Демократична република Конго (ДРК), която преживя десет години регионална война и нестабилност след свалянето от власт на маршал Жозеф Мобуту от Лоран-Дезире Кабила (1997 г.) Програмата за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР), съчетана с национална стратегическа програма за интегриране на въоръжените сили, беше приведена в действие с подкрепата на Мисията на Обединените нации за наблюдение в Конго (най-важната операция за оказване на помощ от Обединените нации) чрез създаването на 18 интегрирани бригади.

В края на 2007 г. от 190 000 войници на бившите конгоански въоръжени сили и милиции на различни въоръжени групировки вече бяха демобилизирани около 100 000, а 15 000 чуждестранни бойци бяха репатрирани. Оставаха обаче още десетки хиляди случаи за разрешаване. В провинция Нор Киву през 2008 г. войските на генерала дисидент Лоран Нкунда бяха отказали да се интегрират в състава на Въоръжените сили на Демократична република Конго. Те поставяха условие първо да бъдат разформировани Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР), наследници на бившата руандийска армия, за които съществуваха опасения, че ще бъдат заплаха за племето тутси в конгоанския Изток.

ИСТИНА И ПОМИРЕНИЕ

Две мисии на Европейския съюз подкрепят това голямо начинание: EUSEC — за преустройство на армията (чрез разделяне на нейното командване от финансирането) и EUPOL — за реформа на полицията.

След война, продължила близо трийсет години, програмата за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция в Ангола позволи след 2002 г. да бъдат демобилизирани 80 000 бойци от Националния съюз за независимост на Ангола (победеното въоръжено движение на Жонас Савимби, което бе преобразувано в политическа партия). Една негова фракция беше интегрирана в състава на полицията. „Прочистването“ на Анголските въоръжени сили се осъществи в благоприятна икономическа обстановка: страната, която е на второ място по добив на петрол на континента, се превърна в строителна площадка. Устройването отново на бившите бойци заедно със семействата им обхваща над три милиона разселени. Половин милион анголци, избягали в чужбина, се завърнаха в страната. Стотина хиляди още живеят в Демократична република Конго и в Замбия. Разминирането продължава да бъде приоритет най-вече по пътните и жп магистрали.

През 2005 г. програма за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция беше задействана също в Бурунди (55 000 бивши бойци, пазители на реда и милиционери), в Централноафриканската република (разтърсена от етнически проблеми), в Еритрея (200 000 бивши бойци), където скритата война с Етиопия предизвика много прекъсвания, и в Конго-Бразавил (30 000 бивши бойци), където прилагането на програмата започна много бавно.
В Либерия след гражданска война, продължила 14 години (1989-2003), която отне живота на 250 000 души, около сто хиляди бивши бойци бяха разоръжени и демобилизирани. От тях 30 000 имаха възможност да се възползват от обучение и получиха помощ за реинтеграция. Но част от тях станаха наемници в Сиера Леоне, в Гвинея-Бисау и в Кот д’Ивоар.

В последната държава политическо споразумение, постигнато в края на 2007 г., позволи да започне да се прилага план за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Около трийсет хиляди бивши бунтовници от Севера, както и 12 000 милиционери от президентския лагер, се ползват от помощ за връщане към мирен живот, ако не са интегрирани в „смесените бригади“ на армията. Но мудността на операциите по разоръжаването стана причина за много отлагания на датите за избори.

По примера на Южна Африка Сиера Леоне създаде Комисия за истина и помирение. Освен това Специалният трибунал за Сиера Леоне, действащ с подкрпата на международни институции, беше натоварен да води делата срещу големите престъпници, подбудители на гражданската война, какъвто е бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър.

Руанда предпочете да използва собственото си наказателно правосъдие и да създаде народни съдилища (gacaca) за „дребните“ участници в геноцид, докато Международният наказателен съд за Руанда в Аруша беше привлякъл към отговорност няколко личности, отговорни за геноцида, но това имаше слаб помирителен ефект.

В Конго-Бразавил, както и в Судан и в Етиопия, процесите бяха манипулирани. Уганда прибягна до амнистия. В Демо­кратична република Конго, както и в Кот д’Ивоар, се държи на „диалога“, без да се полагат усилия да се определи отговорността, нито виновниците да получат заслуженото. Либерия предпочете да забрави миналото, опасявайки се, че бившият президент Тейлър може да бъде екстрадиран. А Ангола се ограничава с откриването на паметници в чест на победителите в една от най-дългите войни, водени на континента.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук