В КОНГО-КИНШАСА ДЕМОКРАЦИЯТА СРИЧА

0
188

След трийсет и две години диктатура на Жозеф Мобуту и две войни (1996-1997 и 1998-2002), които отнеха живота на 4 милиона души, изборите в Демократична република Конго през 2006 г., спечелени от Жозеф Кабила с 58% от подадените гласове, бяха едновременно логистичен и политически успех. И докато се чака да дойде западната помощ, Китай се радва на добър прием.
Солидно финансирани от Европейския съюз, изборите от 2006 г. дадоха парламентарно мнозинство на Алианса за президентско мнозинство — широка коалиция от различни формации, подкрепящи Жозеф Кабила. Антоан Гизенга, на 82 години, беше назначен за министър-председател. Гизенга, който беше вицепремиер в правителството на убития през януари 1961 г. Патрис Лумумба, ръководи Обединената лумумбистка партия (ОЛП) и съжителства в правителството с Франсоа Нзанга Мобуту, син на бившия диктатор. Нзанга Мобуту е вицепремиер, наблюдаващ селското стопанство. Конгоанците имаха нужда от символ на помирението, който да събере многото пластове от смутната история на страната. Гизенга подаде оставка на 25 септември 2008 г.

Жан-Пиер Бемба, лидер на Движението за освобождение на Конго, който загуби президентските избори, не можа да заеме поста си на сенатор и на водач на опозицията. Той трябваше да напусне Киншаса след неутрализирането на неговите милиции, които през март 2007 г. избиха над 600 души. През май 2008 г. Международният наказателен съд повдигна срещу него обвинение за военни престъпления, сред които масови изнасилвания, извършени от неговите войници по време на нашествието им в Централноафриканската република през 2002 г.

Кабила изложи подробно сферите, в които ще се извършват преоб­разования: възстановяване на пътната и жп мрежа, образование, здравеопазване, достъп до питейна вода. Като избра страната му да се отвори към Запада и като доведе до успешен край изборния процес, той се надяваше, че ще може да разчита на чувствителна европей­ска подкрепа. Но две години след изборите беше отпусната едва по-малко от една четвърт от обещаните средства. Международният валутен фонд (МВФ) от своя страна постоянно отлага да отпусне на Конго помощта, обещана на най-задлъжнелите страни, което би позволило да се направи чувствително разсрочване на дълга от 15 милиарда долара (натрупан при управлението на Мобуту), чието изплащане поглъща една трета от държавния бюджет.

СПОРАЗУМЕНИЕ НА ВЕКА

Разочарованието от това забавяне обяснява защо през септември 2007 г. беше сключено споразумение с Китай. Като получават достъп до залежи от 10 милиона т мед, 200 000 т кобалт и 372 т злато, две държавни китайски компании — „Чайна рейлуей енджинийринг корпорейшън“ и „Синохидро“, се ангажират да построят 3000 км пътища и жп линии, 31 болници със 150 легла всяка, 145 здравни центъра и четири университета. Тази сделка се придружава с отпускането на заем от Чайна ексим банк в размер на 8,5 милиарда долара, който може да нарасне. Това „споразумение на века“ съживи надеждите на едно население, загубило вяра, че един ден ще може да се докосне до благата на демокрацията, но предизвика критики на Запад, а МВФ изрази тревога от ново задлъжняване.

Редом с надеждите си за възстановяване и за постепенно изграждане на демократични институции, в източната част на страната положението не престава да е критично. Според официалните твърдения усилията на мисията на Обединените нации в Демократична република Конко (МОNUC), която разполага със 17 000 свои войници, дислоцирани на терена, са успели да умиротворят окръг Итури. Четирима главатари на въоръжени банди са били арестувани и предадени на Международния наказателен съд в Хага.

В окръг Сюд-Киву обаче жените продължават да са жертви на сексуално насилие, извършвано главно от въоръжени банди от руан­дийци от племето хуту, които отказват да се върнат в родината си. В Нор-Киву групи хуту и конгоански бойци редовно влизат в стълкновения с войниците на генерал Лоран Нкунда, арестуван на 22 януари 2009 г. в Руанда. Конгоанската армия, която е в процес на пълна реорганизация, претърпя много поражения от бунтовниците, което принуди „международната общност“ да препоръча преговори. Равносметката от враждата е разтърсваща: близо 1 300 000 вътрешно разселени лица, от всеки пет деца четири нямат достъп до образование. Отбелязан е и трагичен рекорд — все повече изнасилвания. Само в Нор-Киву се регистрират по 50 изнасилвания на ден.

Запазващото се състояние на война в източната провинция, електорален бастион за президента Кабила, остава най-голямото бреме за режим, чиито отношения с някои негови „покровители“, сред които е Белгия, се влошиха заради предприетото от него разнообразяване на икономическите му връзки и заради преразглеждането на някои много изгодни договори за рудодобив, сключени преди изборите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук