В края на първия сезон на Пловдивската опера (1953-1954) административният директор се обръща към балетмайсторката — белоемигрантката Ана Воробьова: „Другарко Воробьова, какво става с този наш балет? Ето сезонът приключи, излязоха „Продадена невеста“, „Евгений Онегин“, „Дон Паскуале“, а Вие цяла година, всеки Божи ден, пишете на дъската „Екзерсис, екзерсис“! А премиера още няма! Кога най-сетне ще видим премиерата на този „Екзерсис“?!
***
Художествен съвет в Плевен. Ще се изпълни за първи път в града Деветата на Бетовен, но парите нещо не достигат.
— Хайде, да я направим без солистите, колеги! — казва директорът. — Така ще спестим хонорарите за гастрольорите-певци! А и ще ни излязат сметките, че сме позакъсали…
***
В двора на Русенската опера тенорът Петър Енчев среща главния диригент, вечно забързаният и замислен за нещо Ромео Райчев:
— Маестро, търсеше те директорът Крушовенски…
— Е, намери ли ме? — отговаря му Ромео и бързо отминава.
***
Секретарката на Филхармонията и Операта в Русе Даниела Михайлова към изпълнителната директорка Димова (бивша директорка на „Свинеогуяване“, Русе):
— Госпожо Димова, да подпишете заповедта за хонорара на пианиста проф. Йовчо Крушев.
— Какво свири той?
— Ами, Лист. Концерт.
— И ти искаш само за един лист да му платим триста лева?!
Последно действие на „Травиата“. Умиращата и страдаща Виолета Валери (сопраното Пенка Маринова) пее своята скръбна прощална ария „Адио дел пасато“ (Сбогом на миналото). Изведнъж притихналата публика спира да плаче и започва тихичко да се смее. Смехът постепенно се усилва и става направо неудържим. Ужасена, примадоната се надига леко от леглото и какво да види: оперната котка Иванка, талисманът на Русенската опера, е застанала в центъра на сцената и най-прилежно мие крачетата си!
***
Друг инцидент с оперната котка Иванка! В последното, трето действие на „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, една от най-хубавите постановки на операта в Русе, в сюблимния трагически момент, когато „клетвопрестъпниците“ Лейла (сопраното Пенка Маринова) и Надир (тенорът Николай Здравков) ще бъдат изгорени на кладата, на сцената неочаквано се появява Иванка и радостно размахва опашка, сякаш предизвестява предстоящата поява на техния спасител Зурга (баритонът Кирил Кръстев). Отново шум и смях в залата…
След спектакъла духовитият и остроумен артистичен секретар Константин Казанджиев-Батето напразно се опитва да успокои разгневения директор Георги Чендов:
— Абе, шефе, не се сърди, това с котето си беше напълно в стила на спектакъла. Не видя ли, че Иванка се появи като истински тигър в джунглата!
***
— Абе, това, режисурата в операта е напълно измислена професия, опитва се да ме убеди диригентът-директор на Русенската опера Г.Д. — Като имаш добра сценография и опитни певци, нямаш никаква нужда от режисьор. Какво толкова им трябва на „Аида“ или „Тоска“?!
И самият той се залови на дело да потвърди тезата си като „режисира“ „Травиата“ на русенска сцена на принципа: „Влез отляво и излез отдясно!“.
***
Главният счетоводител на Русенската опера Паскалев на дирекционен съвет коментира категоризацията на оркестрантите:
— Другари, не може така! Да изравняваме заплатите по този елементарен и несправедлив начин. Ето, седя в ложата на много спектакли и виждам с очите си: едни оркестранти свирят почти непрекъснато, през цялото време, става дума за тези отпред, с цигулките, а пък онези със свирките и барабаните отзаде свирят само когато ги погледне диригентът, а заплатите им са почти като на първите!
***
Гала-концерт на Русенската опера в Кубрат. На огромен рисуван плакат от домакините от общината подробно е изписана програмата, от която разбираме, че примата Виолета Шаханова ще изпълни арията на ЛОиза от операта „ЛОиза“ (Луиза) на ШаФРантие (Шарпантие), а тенорът Иван Димов — стрИтата (стретата) на Мавро (Манрико) от „ТрАбадур“ (Трубадур), баритонът Кирил Кръстев — каваРТината (каватината) на Фигаро, а накрая Ромео Райчев ще дирижира Триумфалната сцена из операта „АЙда“ (Аида) от Верди.
***
Като студенти група приятели купувахме много грамофонни плочи (главно руски) от една от централните музикални книжарници (каквито сега вече няма!) по „Руски“ в София. Влизаме един ден в нея и започваме да се шегуваме с невежата продавачка:
— Имате ли Десетата симфония на Бетовен?
— Нямаме, но в сряда очакваме стока, сигурно ще я получим.
— А кои опери имате?
Жената започва да търси и съобщава:
— Ами, имаме: „Иван Сламин“ (Иван Сусанин), „Паяци“ (на руски „Паяцы“) и „Богема“ (Бохеми)… А за Десетата сАмфония елате в сряда. Сигурно ще я получим. Само че след обед, че сутринта ще редим стоката..
***
Другарят Добри Терпешев отива за билети в Софийската опера:
— Дайте ми два билета на хубави места.
Касиерката пита:
— За „Мадам Бътерфлай“ ли?
— Не, за Мадам Терпешева.
Записал: Огнян Стамболиев
