Илие Шербанеску (р. 1944 г.) е доктор по икономика. Автор е на книги и на стотици статии, посветени на темата за реформата и икономическото развитие на Румъния. В края на 90-те години Шербанеску е министър на реформата в кабинета на Виктор Чорбя. Интервюто с него е взето на 9 декември 2012 г., в деня на румънските парламентарни избори, спечелени от Соцаилнолибералния съюз с над 60% от вота.
– Господин Шербанеску, вие не принадлежите ли на левия лагер в румънската политика?
– Ляво и дясно е глупаво разделение за Румъния. Аз не съм свързан с левицата, но съм против факта, че Румъния е трансформирана в колония. Това е моят проблем. И заради това смятам, че е възможно да бъда считан за левичар. Но не съм левичар.
– Защото в сегашното разделение левицата е антиколониална?
– Не, не е това казусът. Аз съм срещу трансформацията на Румъния в колония. Мисля, че това развитие е характерно и за България. Ние сме в една и съща лодка. България и Румъния бяха трансформирани в колония, въпреки че това не беше нашата цел, когато влязохме в ЕС.
– ЕС и НАТО бяха национални приоритети. Сега, когато сме там, какви трябва да са националните приоритети?
– Никакви, защото Западът счита, че Румъния и България трябва да се справят вътре в ЕС без икономика. Те искат да извлекат предимство от това.
– Вие мислите с икономически понятия?
– Да. Но и в политическия смисъл на икономиката. Защото е невъзможно да се наложи на която и да е държава да се превърне в колония без сила. А силата е в икономиката.
– Сега знаем, че Понта ще спечели. Какво мислите, че ще последва?
– Нищо няма да се случи. Нищо няма да се промени. Защото експлоатацията на природните ресурси е в чужди ръце. Същото важи за разпределението на енергия. Банките също остават чуждестранни. Това означава, че нищо няма да се промени, независимо кой ще спечели.
– Понта обещава промяна на данъците, на заплатите…
– Разбирам. Но като промени данъците, той не може да постигне развитие. Това не е достатъчно. Възможно е в развита държава да се промени нещо с такива мерки, например с промяна на категориите хора, които имат предимство или са дискриминирани данъчно. Ресурсите, които фискалната политика предоставя, са много малки. Допълните средства, които тя може да осигури, са около 1-2% от БВП. С такива допълнителни ресурси е невъзможно да се развива страна.
– Каква е промяната, която бихте предложили на новото правителство?
– Не бих предложил промяна.
– Но може би има някакъв потенциал, който Румъния може да използва?
– Ние имаме потенциал, но той не е в наши ръце. Той е само в чуждестранни ръце. Това е моята гледна точка. Има и други мнения.
– Според вас на какво се дължи тази реакция срещу Бъсеску? Дали е свързана с това, което наричате колониализъм?
– Лесно е да се разбере. Бъсеску бе поддържан от настоящите европейски лидери и САЩ и те се страхуват, че ако Бъсеску бъде свален, Румъния може да отиде в друга посока. Но никой в Социалнолибералния съюз (СЛС) не иска да смени посоката. Подобни подозрения са глупост. Защото СЛС не искат и нямат възможност да променят каквото и да е. Промяна означава смяна в икономиката.
Ще ви дам пример. Лагерът на Бъсеску и другите лагери обявиха официално, че искат отново споразумение с МВФ. Но ако то сработи, това означава, че програмата на правителството ще бъде тази на МВФ. Няма значение дали ще бъдем от единия, или от другия лагер. Програмата на което и да е правителство ще бъде тази на МВФ. Затова казвам, че нищо няма да се промени.
– Говорих с някои обикновени румънци. Те ми казаха почти едно и също. Че няма значение кой ще спечели, винаги е едно и също или ще се влошава. Колко е популярна тази теза днес?
– Те са толкова умни, колкото и аз. Но аз ви казах, че моят анализ е такъв. Обикновените хора имат само възприятия. Те имат вярното усещане, че нищо няма да се промени. Всичко тук вече 20 години е само думи, думи и никакво действие. Това е много страшен проблем. Много богати хора са такива, защото са откраднали от държавата. Но каквото са откраднали сега е от комунистическите времена. В днешните времена нищо не бе построено. Само бяха натрупани дългове и имаше консумация.
– Това може би е малко преувеличено… Защото от българска гледна точка Румъния има индустрия — нефт, газ, автомобилостроене…
– Това не бе създадено през посткомунистическата ера. Това е дадено от Бога. Но не е в румънски ръце. Нищо не е в тях. Австрийската ОМВ е в нефтената индустрия. Банките не са румънски. Тоест парите не са в румънски ръце. Правителството няма ресурс да направи нещо без пари. Само с пари от фискалния резерв не може да се промени нещо. Разбирате ли? Това е проблемът. Защото, ако Румъния или България бяха развити страни, нещата щяха да са наред. Но те не са такива. Те са изостанали. Необходимо им е развитие. Само че за последното има нужда от пари, а не от фискални маневри. Пари, които да дойдат от природните ресурси, от енергийната система, от банките. В Румъния тези пари не принадлежат на румънеца.
– България и Румъния търгуват все повече. Виждате ли шанс за Румъния да увеличи своите възможности за собствена политика и развитие чрез увеличена икономическа дейност в региона, където може би тя би намерила липсващите ресурси за това?
– Разбирам. За съжаление според мене Румъния и България са в една и съща лодка, но те не търгуват достатъчно помежду си. Те търгуват със западните държави в ЕС и внасят оттам, но не и помежду си. Това е унищожително. Защото според мене Румъния, България, Чехия, Унгария имат повече потенциал да търгуват помежду си по-ефикасно и с по-голяма взаимна изгода, отколкото, ако търгуват със Западна Европа.
Румъния няма възможности да прави повече в този регион, защото западните държави заеха повече от 70% от нейната търговия.
– Тогава може ли да свържем възхода на Понта също с това отмъщение спрямо западните интереси в Румъния?
– Да. Западните интереси в Румъния са много добре представени. И са срещу интересите на румънския гражданин.
– Не виждате ли все пак някаква позитивна стратегия за страната си?
– Не вярвам в позитивна стратегия. Защото държавата, единственият фактор, който може да направи нещо, за съжаление в момента е немощен. Румънската държава няма ресурси и инструменти за това независимо от стратегията, колкото и красива да е тя. Без пари стратегията би била нищо.
– Може би, ако разнообразите чуждестранните интереси, тук би било различно, например ако се обърнете на Изток?
– Това е само теория. Имаме нужда от практика, а практиката е пари. Те сега принадлежат на чужденците.
– Беше казано, че ще има трети заем от МВФ. Какво очаквате да се иска от Румъния, за да бъде сключен този заем?
– Това е добър въпрос. Защото те вече поискаха всичко. Да се либерализира цената на енергията. И ви обясних какво значи това за румънеца. И да приватизираме всичко.
– И да се въведат икономии. Как това ще се съчетае с вдигане на заплатите?
– Това е само едно обещание. То не може да се изпълни.
– Дали Понта е в капан? Защото е поредният политик, обещал нещо, което казвате, че няма да изпълни…
– Това не е нещо ново. Повтаря се вече повече от 20 години. Само обещания без изпълнения. Не знам каква е ситуацията в България.
– Може би е много подобна. Но ми е интересно дали няма и разлики между двете ни страни. Например съм чувал, че приватизацията в Румъния е била много по-добре направена?
– О, не!
– Вие сте запазили „Дачия“?
– Тя не е наша. Това е френска кола.
– Добре. Но много от старите заводи у нас не работят, а у вас са действащи.
– Хубаво, но „Дачия“ не е румънска, а е френска кола от всяка гледна точка. Цялата индустрия принадлежи на чужденци. Нищо не е румънско. Необходимо е да го разберете. Нищо! Мога да ви изброя какво е румънско. Фиксираните телефонни мрежи, мобилните телефонни мрежи, цялата банкова система са все в чуждестранни ръце.
– Това не е новина. Било е така в продължение на години…
– Резултатите обаче се виждат сега. Това не е началната точка, но е крайна точка.
– Можете ли да опишете резултатите от позицията на обикновения румънски гражданин.
– Хората плащат сега за тази ситуация.
– Въпреки всичко Румъния има сравнително ниска безработица. Около 6%.
– Това не е точно така. Защото имаме 3 млн. души в чужбина. Това не е безработица. Ако ги добавим към сегашните безработни, безработицата ще достигне 40%, а не 5%. Това е истинският проблем. Тази статистика не е точна. Трябва да отчита и трите милиона души, които се опитват да изкарат пари в чужбина и плащат данъците си там.
– Как да си обясним тази революция срещу Бъсеску — с неговата личност или с икономическата ситуация?
– Свързана е с личността му. Но е важно да се каже, че хората разбират, че е необходимо да преминат през трудни времена. Само че не са готови да приемат арогантността. Бъсеску имаше куража да приложи някои много критични и твърди икономии. Мога да разбера, че той в някакви граници трябва да плати политическата цена за тези свои решения. Но това, което хората се надяват да стане, е, че политиците ще променят своето отношение, арогантността и своето показно богатство в момент, когато хората от народа са принудени да живеят все по-трудно. Донякъде това ще е залогът на тези избори. Не става въпрос за промяна на ситуацията, която според мене е сериозна. Това, което е възможно, е политиците да променят отношението си към народа, на когото му е все по-тежко. Но не може да се промени самото време.
– Тези избори са в година, която започна с протести.
– Протестите не бяха за по-добри заплати. Те бяха срещу арогантността и показното богатство.
– Какво се случи с тези демонстранти? Направиха ли си организация? Защо не протестират сега?
– Те са искрени. Действат, водени от своето сърце. Те вярват в демокрацията за разлика от мене. Те вярват, че демокрацията ще промени нещо. Те не са толкова глупави да искат по-добър стандарт, защото знаят, че не е възможно да получат това.
– Дали те не са се влели в лагера на Понта? Или пък са срещу всеки?
– Мисля, че са срещу всеки. Но е доста нормално да бъдат с Понта, защото това е демократичната игра. Да се въздържиш да подкрепиш онези, които бяха на власт досега и да дадеш надежда на хората, които ще бъдат на власт. Но аз не вярвам, че някой наистина ще даде нещо на тези избиратели.
– Вие сте много песимистичен за всичко…
– Да. Това не е само моята преценка. Моето мнение се базира на общ анализ. Но това не е работа за обикновените хора. Те вярват в надежди…
– В идеали?
– Аз не бих се осмелил да кажа, че става въпрос за идеали. Само за надежди.
Интервю на Владимир Митев,
журналист в списание „Тема“
