ХЛАДНОКРЪВНО В ОТНОШЕНИЯТА С ПРЕЗИДЕНТА КАРЗАЙ

0
191

Генерал Джон Алън е изтъкнат сътрудник на програмата „Външна политика“ на института „Брукингс“. Тридесет и осем години е бил на активна военна служба в Корпуса на морските пехотинци. Командвал е  Международните стабилизиращи сили на НАТО и силите на САЩ в Афганистан. Бил е заместник главнокомандващ на Централното командване на САЩ и заместник главнокомандващ на Многонационалните сили „Запад“ в иракската провинция Ал Анбар.

Майкъл О’Хенлън е директор на секцията за изследвания на програмата „Външна политика“ на института „Брукингс“ като специалист по отбранителна стратегия на САЩ, по използване на военна сила и по американска външна политика. Лектор е в Пристънския университет, хоноруван преподавател в университета „Джон Хопкинс“ и  член на Международния институт за стратегически изследвания.

 

Какво става с президента Хамид Карзай? Единствената свръхсила в света, предвождаща коалиция от около 50 държави, иска да остане в страната му след война, продължила вече над десет години, която коства на САЩ 600 милиарда долара и над 2000 убити. И въпреки това афганистанският президент продължава да създава пречки. Последната е решението му да отложи подписването на двустранно споразумение за сигурност като законно основание американските войски да останат в страната му, с аргумента, че неговият приемник трябва да има този прероргатив след изборите догодина.

Не е далече от мисълта, че Хамид Карзай си дава сметка, че двустранните преговори за споразумение за сигурност са последното му средство да оказва натиск над Вашингтон. Но допуска грешка, като си мисли, че Афганистан продължава да бъде съвременната сцена на „голямата игра“ от рода на съперничеството между Великобритания и Русия през ХIХ век или от рода на противоборството по време на Студената война през 80-те години на миналия век между Съветския съюз и САЩ. Трябва да се признае, че Карзай е прав в увереността си, че ние сериозно се безпокоим за бъдещето на Афганистан, за да искаме да запазим присъствие и след като военната мисия на НАТО приключи след 13 месеца. Той също правилно си дава сметка, че САЩ искат да наблюдават много внимателно екстремистките групировки в племенните райони на Северозападен Пакистан.

В тази обстановка американските официал­ни лица трябва да запазят самообладание. Ще бъде грешка човек, който все повече се отдалечава от афганистанското общество и от реа­лизма в политическото мислене, да бъде оставен да определя съдбата на американската роля в Южна Азия. Независимо че Осама бен Ладен е мъртъв, залогът остава много висок. Екстремистките групи, като се започне с „Ал Кайда“ и се стигне до „Лашкар-е-Тайба“ (пакистанската групировка, отговорна за терористичното нападение в Мумбай през 2008 г.), могат лесно да пуснат корени отново в Афганистан, ако страната попадне в ръцете на талибаните след изтеглянето на НАТО.

Главните кандидати за президентските избори в Афганистан през 2014 г.
са благосклонно настроени за запазване на нашето присъствие. Проучване на общественото мнение на най-голямата частна афганистанска медийна групировка „Моби Груп“ в Кабул показва, че двамата водещи кандидати са бившият външен министър Абдулла Абдулла и бившият финансов министър Ашраф Гани. Двамата са прозападно настроени, умни и компетентни. Същото се отнася и за сегашния външен министър Залмай Расул, смятан за фаворит на сегашния  президент, който да го наследи на изборите през април идната година. Останалите кандидати също подкрепят продължаването на американското и на международното присъствие в страната.

Затова САЩ трябва да бъдат търпеливи. Те могат да кажат на Карзай: ако искате да заздравите афганистанската демокрация, като оставите на вашия приемник да подпише споразумението за сигурност, ние може да преглътнем това. Междувременно обаче ще продължим да работим с вашите министри и с други лидери по плановете за нашето оставане все едно, че споразумението вече е в действие.

Разбира се, САЩ могат да подготвят и резервни планове. За всеки случай може да се наложи да има и план „Б“. И независимо че той може да предвижда други сценарии, Вашингтон може да продължи да обсъжда с Карзай други „условия“, които той съвсем наскоро изложи (като искането му да бъдат освободени всички афганистански затворници в американската база в Гуантанамо). Ние съветваме американските лидери да проявяват търпение и гъвкавост в преговорите за споразумение за сигурност.

 Превод: Методи Кръстев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук