Методи Кръстев е дългогодишен преводач и журналист международник. Бил е главен редактор на „Международна информация“ на БТА, кореспондент на БТА в Ерусалим по време на първата война в Персийския залив (1990-1991 г.), зам.-главен редактор и продуцент на рубрика за външна политика в програма „Предавания за чужбина“ на БНР, коментатор във в. „Дума“. Превежда от испански, френски, английски, италиански и руски. Сътрудник на българското издание на „Монд дипломатик“.
Еврофили срещу русофили. Така изглеждат днес антагонизмите в молдовското общество след парламентарните избори в края на миналия ноември. По съдържание това са същите -изми като онези в Украйна по времето, когато се зараждаха там. Днес ги различава само това, че молдовските са в зародиш. Но нищо не пречи с течение на времето и в изгода на нечии користни интереси да се изродят в сегашните украински. Ако към обстановката в Молдова се подходи със същата нагласа, както към Украйна в началото на годината.
Сегашното състояние на отношенията между неолиберализиращия се демократичен Запад и „ретроградната“, по негова преценка, Русия, водена от Владимир Путин, не прелива от оптимистичен заряд. Етапите на влошаването им – от констатации за нова Студена война до предупрежденията за заплаха от гореща – навеждат на мисълта колко е лесно екзалтирани политици да се поддадат на изкушението да заговорят със скверни думи по вече преднамерено очертаната разделителна ос „Европа – Русия“. Хубавото е, че в тази тъмнина, макар и много плахи, все пак има проблясъци на здрав разум. Те идват от същите посоки, от които струи и сквернословието.
В последния ден на ноември на отиващата си 2014 г. германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви пред немската обществена телевизия Цет Де Еф: „Всички дискусии за членството на Украйна в НАТО са преждевременни към настоящия момент. Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред, доколкото аз съм запознат. Най-малкото не виждам Украйна по пътя за НАТО“. И заключи, че „дипломатическата отговорност“, която носи, изисква от него да не подклажда допълнително надежди за членство на Украйна в НАТО, на което Русия се противопоставя. В интервю за „Шпигел“ обаче той не беше така дипломатичен, както пред телевизия Цет Де Еф, когато направо се обяви срещу членството на Украйна в НАТО, заявявайки, че партньорство е възможно и без приемането на Киев в Алианса. И отиде още по-далече, като по възможното членство на Украйна в Европейския съюз добави, че „това също не е постижимо, особено в близко бъдеще“.
Близко до това становище се оказа и заместник държавният секретар на САЩ по европейските и евроазиатските въпроси Виктория Нюланд. В разгара на украинската криза по адрес на Европейския съюз тя изстреля думи, за които ефирните телевизии слагат червени точки. Но на 26 ноември 2014 г. в интервю в Държавния департамент за руския журналист Константин Бенюмов, кореспондент на руския новинарски уебсайт „Медуза“, тя беше много далеч от изказ, който се прикрива с червени точки: „Вярваме, че всички страни от Евроатлантическия регион, включително и Русия, имат право да обсъждат с НАТО перспективите за по-тясно сътрудничество на Украйна (с алианса), ако нейното ръководство вземе целесъобразното решение… Не сме обсъждали перспективите за присъединяване на Украйна в НАТО нито с нейното правителство, нито с народа ù. За дълъг период от време украинците предпочетоха да запазят статута си на необвързана страна. Не сме готови да затворим страницата за изгледите Украйна да се присъедини към НАТО, но ако тя вземе това решение, ще бъде много трудно то да стане реалност.“
В съзвучие с тези плахи проблясъци на политически разум е и изненадващото решение на френския президент да се отбие след посещението в Казахстан на 6 ноември 2014 г. за няколко часа в Москва за среща с „анатемосвания“ президент на Русия Владимир Путин. Нелогично беше от тази среща да се очаква преодоляване на различията след близо година враждебност по темата „Украйна“. Многозначителното е, че срещата е преминала в атмосфера на готовност да се търсят рационални решения на сложната обстановка, за да се върви към възстановяване на партньорството между евроатлантическата общност и Русия.
В този дух, но много по-задълбочени са размислите по темата на американските политически анализатори Фиона Хил, Клифърд Гади и професор Джон Миършаймър.
Ето и техните мнения:
