КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КРИЗАТА

0
278

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София (днес УНСС). От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 години работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Автор на книгата „Икономиката на България до 1999 г.“

Алтернатива за следкризисно развитие на България

 

Придворните икономисти твърдят, че сегашната икономическа политика е най-добрата и няма алтернатива. В следващите редове ще се опитам да докажа, че такава алтернатива има.

Теоретичен фундамент на икономическата политика на сегашното правителство е, че при силен частен сектор, дерегулация на стопанската дейност и финансова стабилност, икономическият растеж започва автоматично. Според тази теория финансовата стабилност ражда доверие, а доверието ­­− растеж. Затова правителството се интересува преди всичко от балансирания бюджет и ниския публичен дълг като източник на доверие пред рейтинговите агенции и финансовата общност. Така разсъждават през последните години и в Брюксел, макар че и там вече започна пробив.

Световният и нашият опит опровергават такава теория. През последните години започна бавна промяна дори в позицията на МВФ. Това пролича в изказванията на предишния, а също и на настоящия управляващ директор г-жа Кристин Лагард. В скорошна статия главният икономист на МВФ, известният американски учен Оливиер Бланшард, признава, че в своите прогнози през последните години експертите на МВФ, а и на други международни агенции, са подценявали стойностите на фискалните мултипликатори (1). Фискалният мултипликатор изразява краткосрочните ефекти от намаляването на държавните разходи или повишаването на данъците върху стопанската активност. С други думи, той признава, че са подценявали потискащото въздействие на рестриктивната бюджетна политика върху растежа на БВП. Такива предупреждения се правят отдавна от световно известни икономисти кейнсианци, в това число и Нобелови лауреати. Те присъстват и в много мои публикации през последните пет години*.

Алтернативата на консервативната икономическа теория е, че растеж има само при наличие на ефективно вътрешно и външно търсене. Дори при идеална финансова стабилност никой предприемач не би произвеждал, ако няма пазар за продукцията му. А пазар ще има, ако е налице платежоспособно търсене. Това личи от уравнението на Кейнс, по което сега в цял свят изчисляват БВП:

БВП = индивидуално потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ ­— внос.

БВП у нас зависи главно от вътрешното потребление: индивидуално, държавно и инвестиционно. За да расте производството, трябва да нараства платежоспособното търсене. А то расте само когато растат доходите. При замразени номинални и намаляващи поради инфлацията реални доходи няма допълнително търсене, дори ако преливаме от финансова стабилност. Такава стабилност се превръща в икономическа стагнация и стабилна агония на бедността, характерни за България през последните години.

Следователно при криза на свитото търсене, каквато е сегашната, няма по-ефикасно средство от стимулиране на търсенето. Три са направленията за такова стимулиране: частното, държавното и инвестиционното търсене.

Растеж на БВП в България сега не е възможен, защото зависи главно от вътрешното търсене. То обаче ще се свива и в най-добрия случай ще стагнира поради рестриктивната политика. Износът ни едва ли ще расте, поради рецесията в нашите основни търговски партньори, към които е насочен около 60% от износа ни, а и растящите проблеми в групата на третите страни ­− извън ЕС. Техният растеж все още е висок, но с тенденция към намаление поради все по-ограничените им възможности за износ към САЩ, Европа и Япония.

Но дори и при някакъв умерен растеж на износа, при сегашния си обем и примитивна качествена структура той не може да бъде траен двигател за икономически растеж над 1,0-1,5% средногодишно.В структурата му преобладават суровини, първично обработени материали, нискотехнологични стоки, ишлеме. Ние изнасяме на човек от населението 4-5 пъти по-малко от страни като Чехия, Словения, Словакия, Унгария, 13 пъти по-малко от Холандия и 15 пъти по-малко от Белгия. Нещо повече, форсирането на експорт с такава примитивна структура ще изтощава нашата икономика. Тогава откъде ще дойде растежът? Отговорът е прост: няма да има растеж!

2012 беше поредната тежка година за България с очакван символичен растеж от около 0,5%. На икономически език това се нарича стагнация. Сега по-важно е да преценим какво може да се направи за смекчаване на последствията от рецесията в ЕС и стагнацията (а може би и рецесията) у нас през 2013 и следващите години.

В първия раздел ще предложа някои спешни мерки, които трябва да се предприемат веднага. Те следва да дадат резултат до няколко месеца или най-късно до една-две години. Във втория раздел ще се спра на най-важни средно­— и дългосрочни мерки.

Човекът не присъства пряко в ценностната система на правителствената икономическа политика. Човекът обаче е във фокуса на алтернативната икономическа политика, основана на кейнсианските принципи и предлагана от много световно известни икономисти.

А. Краткосрочни мерки

Стимулиране на индивидуалното потребление,
което формира около 61% от БВП у нас**

− През изминалите 20 години беше допусната върховна несправедливост − производството и производителността на труда у нас нарастваха почти два пъти по-бързо от заплатите и пенсиите. Това личи и от сравнението на относителните равнища на България по БВП на човек от населението (45%) и по заплати (25%) спрямо средните в ЕС-27. Ако у нас се прилагаха европейските принципи за оценка и заплащане на труда, нашите средни заплати би следвало да бъдат около 43-45% от средните за ЕС (2). Затова, считано от 1 януари 2014 г., през следващите десетина години заплатите у нас трябва да нарастват по-бързо от производителността, докато се изравнят като относително равнище с нашето ниво по БВП на човек от населението спрямо това на ЕС-27. Част от неоправдано завишената от работодателите печалба през изминалите около 20 години, отнета от полагащата се на работниците заплата, трябва да им се върне обратно чрез изпреварващо повишение на заплатите в сравнение с производителността през следващите десетина години. Така работодателите ще върнат на наемния персонал онова, което са им отнели неоправдано досега. Това ще бъде вътрешно преразпределение на доходи от един субект на друг (от печалба в заплати), без да се променя общата сума на доходите. Държавата трябва да стане гарант за това възстановяване на справедливостта и на социално-икономическото равновесие;

Индексиране на ниските заплати и пенсии на 1 януари 2014 г. с действителната натрупана инфлация от юли 2009 г. до края на 2013 г. Обещаното от правителството с проектобюджета за 2013 г. средно 9,3% не е достатъчно, защото официално отчитаната от НСИ натрупана инфлация е над 12%, а издръжката на живота през последните 4 години е повишена с 19,3%. Индексирането да стане според натрупаната инфлация по малката кошница. От януари 2014 г. нататък всички заплати и пенсии да се индексират ежегодно с инфлацията по малката кошница (3). Най-бедната страна в ЕС не може да си позволи да не прави това, защото така потиска вътрешното търсене и задълбочава още повече своята бедност;

− Въвеждане на комплекс от мерки за защита на вътрешния пазар от нелоялен конкурентен внос: ефикасни мерки за ограничаване на огромния контрабанден внос; съвместни искания с други по-слабо развити страни-членки пред Европейската комисия за въвеждане на временна защита на някои особено важни местни производства от субсидирания и/или далеч по-конкурентен внос от най-развитите страни-членки и от трети страни; незабавно изравняване на аграрните и други субсидии за новите страни-членки с тези на старите; въвеждане на реципрочни условия за държавна подкрепа на важни местни производства или на по-високи защитни вносни мита, равностойни на държавната подкрепа (експортни и други субсидии) за внасяни у нас продукти от съседни или други страни; изготвяне на комплексна програма за държавна помощ за бързо възстановяване на селското стопанство, което е в много тежко състояние;

Повишение на минималната работна заплата до 380 лв. месечно от 1 януари 2014 г.  Това да се прави в началото на всяка следваща година;

Повишение на минималните пенсии до 200 лв. месечно от 1 януари 2014 г. Това да се прави в началото на всяка следваща година;

Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите на физическите лица в класическата му форма от 1 януари 2014 г.;

− За смекчаване на негативните ефекти върху работниците при фалити на предприятия да се използва по-широко системата на гъвкавото работно време;

− По сегашния закон при ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците е едва на четвърто място, за което активите обикновено не достигат. Да се направят промени в закона, с които тези задължения да се поставят на първо място, наравно със задълженията към банки кредитори и бюджета;

Криминализация на укриването на осигурителни вноски и проучване на възможностите за постепенно въвеждане на криминализация за забавено с повече от два месеца изплащане на работни заплати;

Възстановяване от 1 януари 2014 г. на отстъпките за свободните професии, отнети в началото на 2008 г. при въвеждане на 10-процентния пропорционален данък върху доходите на физическите лица;

Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 170 лв. на член от домакинството от 1 януари 2014 г. Тази сума да се актуализира в началото на всяка следваща година;

Ежегодни коледни добавки на пенсионерите в края на 2013 и всички следващи години. Конкретният им размер и обхват да се определя ежегодно според възможностите на бюджета;

Повишение на помощите и обезщетенията за инвалиди, самотни майки, млади семейства, детски надбавки, поне с процента на натрупаната инфлация по малката кошница от юли 2009 г., а за детските надбавки − в двоен размер до второ дете, от 1 януари 2014 г. Надбавките за трето и повече деца да останат на сегашното равнище;

− Предоставяне от 1 януари 2014 г. на нисколихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира на търговските банки от бюджета.

Всеки лев, оставен допълнително на домакинствата по посочените дотук начини, създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора.

При индивидуалното потребление през следващите няколко години ударението да се постави върху подпомагане на бедните и средните доходни групи (особено на пенсионерите и работещите бедни), с ограничена покупателна способност, в чиято потребителска кошница преобладават произведени в България стоки. Така ще се помага за съживяване на вътрешното производство и заетост. Стимулирането на потреблението на високодоходните групи в сегашните условия е нецелесъобразно, понеже в тяхната потребителска кошница преобладават вносни стоки. Това би помагало за създаване на нови (или запазване на съществуващи) работни места в чужбина, което България не може да си позволи.

Стимулиране на държавното потребление,
което формира 15,5% от БВП

− Правителството предвижда 1,3% бюджетен дефицит за 2013 г. и постепенното му намаление през следващите години до пълно балансиране, главно чрез продължаващо съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС с критично тежки проблеми, изострени допълнително от кризата, през 2013-2015 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до позволените от Европейската комисия 3,0% от БВП, финансиран с вътрешни и външни заеми (при очакван средно за ЕС през 2012 г. около 3,6%). При поддържане на бюджетен дефицит от 3% (вместо 1,3%) от БВП за 2013 г. може да се очаква около 1,3 млрд. лв. допълнителен ресурс за бюджета. Затова през август-септември 2013 г. сегашният бюджет трябва да се ревизира, като новият се основава на 3,0% дефицит;

− Във връзка с това следва да се допусне постепенно контролирано повишение на публичния ни дълг от около 18% от БВП, очакван към края на 2013 г., до 25-27% през следващите кризисни години, при разрешен от ЕС до 60% и очакван в общността 88,5% за 2013 г. Преобладаващата част от страните членки на ЕС имат държавен дълг над 30% от БВП и това не им пречи да се развиват нормално. То не застрашава под никаква форма финансовата стабилност на страната, нито пък се изисква от Брюксел. Всеки, който твърди обратното, трябва да представи аргументи, а такива няма. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприят­на икономическа ситуация в ЕС като цяло, към 2015-2016 г. може да се очаква излизане на България от кризата и икономически растеж около 4,0-4,5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета, което ще осигури постепенно намаление на дефицита през следващите години, без съкращаване, дори при умерено увеличение на разходите;

Пропорционалният корпоративен данък и пропорционалният данък върху доходите на физическите лица да бъдат преобразувани от началото на 2014 г. в умерено прогресивни данъци с облагане на четири равнища: 10, 15, 20 и 25%, (в зависимост от размера на печалбата или дохода). Преките данъци в ЕС са далеч по-високи. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 380 лв. Тези промени се налагат, защото нашите преки данъци са не само антиевропейски, но и антисоциални. Твърденията, че с тях се привличат преки чуждестранни инвестиции и се повишава събираемостта на данъците, не се потвърждават от практиката. По данни на Министерството на финансите прирастът на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица през 2007 г. (годината преди въвеждане на „плоския“ данък) е бил 484,1 млн. лв; през 2008 г. (първата година с новия данък) е бил 141,9 млн. лв. — главно от премахването на необлагаемия минимум; през 2009 г. е бил 79,2 млн. лв.; през 2010 г. — намаление със 17,1 млн. лв.; през 2011 г. — прираст от 149,5 млн. лв. Нашата и чуждестранната практика потвърждават, че няма причинно-следствена връзка между намалението на данъка и прираста на постъпленията от него. Освен това, редица страни от ЕС, а също и САЩ повишиха и продължават да повишават прогресивните си преки данъци през последните години като едно от средствата за намаляване на бюджетните дефицити. САЩ и Франция направиха това от 1 януари 2013 г.;

— През следващите 3-4 години България да промени постепенно структурата на данъчната си система като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%), и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). В рамките на предстоящото ускоряване на европейската интеграция във фискалната политика това сближаване е неизбежно и необходимо и България не може да му противостои;

— ДДС да остане на сегашното равнище през 2014 г., като се направи оценка по целесъобразността от намаляването му на 18% през 2015 г. От 1 януари 2014 г. ДДС за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%. ДДС за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки да се повиши до 25% по списък, утвърден от Народното събрание;

Въвеждане на данък върху финансовите транзакции, което предстои да стане и в повечето европейски страни. Данъчният процент следва да е общ за страните членки;

— Въвеждане от 1 януари 2015 г. на данъци върху доходите от капитал в материална или парична форма: данък върху лихвите — само за големите депозити, данък върху дивиденти и други форми на капиталови доходи, прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер;

— От 1 януари 2014 г. реинвестираната част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;

— Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите производствени машини и съоръжения през 2014-2017 г.;

Отмяна от 1 януари 2014 г. на ограничителя от 2% бюджетен дефицит и на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет, който в страните от ЕС е 49,3% по разходите и 44,6% по приходите за 2011 г. Твърд ограничител за държавните разходи не следва да се поставя. Той може да варира по години в зависимост от конкретните условия, без да нараства произволно;

— Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета от 1,0-1,5 млрд. лв.;

— Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през 2014 г. и с още 10% през 2015 г.;

— Прекратяване от 1 януари 2014 г. на практиката на забавени разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и забавено възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите и на юридическите лица;

Да се прекрати отнемането в полза на бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и 80% дивиденти). От 1 януа­ри 2014 г. дивидентът за държавата да се намали на 30%. Това ще им осигури допълнителен финансов ресурс и ще улесни излизането им от кризата и по-нататъшното им развитие;

Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2014 и следващите години и постепенното им изравняване до няколко години като процент от БВП с равнищата в сравними с нашата европейски страни;

Увеличение на фонд „Наука“ (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2014-2016 г. и широкото му откриване за всички категории участници от научния сектор;

Увеличение на субсидията за БАН до 120 млн. лв. за 2014 г. с постепенно повишение през следващите години. Постепенно повишение на субсидиите за държавните университети и намаление на студентските такси. Задържането и намалението на студентските такси да се превърне в държавна политика през следващите години, а пълната им отмяна да стане до 2020 година;

Да не се предоставя държавна субсидия на частните училища и университети, тъй като това би означавало да се отнема от бедни и средно доходни семейства, чиито деца учат предимно в държавните училища, и да се предоставя на заможните и богати родители, чиито деца учат предимно в частните училища и университети. Освен това, около 70% от данъкоплатците нямат деца в училищата и университетите и не е логично те с данъчните си плащания да субсидират заможните и богатите родители;

Увеличение от януари 2014 г. на инвестиционните  и оборотните кредити за дребния и средния бизнес чрез Българската банка за развитие при по-ниска, субсидирана от държавата лихва. Да се увеличава капиталът на тази банка и да се разширява клоновата ù мрежа;

– Създаване през 2014 г. на държавно-частен фонд за иновации и изграждане на високотехнологични експортни производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал 1,0 млрд. лв., който да нараства през следващите години;

Допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети;

– Форсирани мерки от 2014 и през следващите години, дори с елементи на принуда, за задължително обхващане и задържане в образователната система на ромските деца и задължителни неколкомесечни курсове за придобиване на квалификация по конкретни професии за възрастното ромско население. Това население притежава огромен интелектуален потенциал, ако бъде образовано и придобие подходяща квалификация. Образованието е единственият начин за приобщаване на тези стотици хиляди хора, чийто капацитет сега не се използва и чието деструктивно поведение ще създава все повече проблеми на българското общество през следващите години и десетилетия;

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.

Стимулиране на инвестиционното потребление,
което формира около 23% от БВП

­— Форсиран ремонт и строителство през 2014 и следващите години на училища и болници, където нуждите са най-остри. Да се разшири незабавно потенциалът на онкологичната и сърдечно-съдовата профилактика и лечение;

­— Ускорено строителство през 2014 и следващите години на детски ясли и градини в големите градове;

­— Форсирана топлинна изолация през 2014 и следващите години на училища, болници, офиси и други обществени сгради. По-активна държавна помощ за ускорена изолация на частните сгради;

­— Бързо изграждане през 2014 и следващите години на завода за обработка на твърди отпадъци в София и на сметища в други градове;

­— Ускорено създаване през 2014 и следващите години на инфраструктура за високоскоростен интернет, която да покрива цялата територия на страната;

­— Възобновяване изграждането през 2014 г. на завод за наноматериали, предвиден в проектобюджета за 2010, но снет от правителството;

­— Ускорено разширение, модернизация и поддържане през 2014 и следващите години на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория;

­— Бързи подобрения през 2014 и следващите години във В и К за намаляване загубите на вода (които сега са около 60%) и подобряване качеството на питейната вода;

­— Изготвяне на програма през 2013 г. за ускорено строителство през следващите години на малки и средни язовири, подобряване поддържането на наличните и възстановяване на напоителните системи в земеделието. Като се имат предвид прогнозите за промени в климата, нашето земеделие все повече ще зависи от създаването на съвременни напоителни системи;

­— Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни, антиерозионни проекти;

­— Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи ­— полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата. Да се постави задачата за реално усвояване на поне 50% от предвидените средства по Структурните фондове на ЕС за текущия бюджетен цикъл.

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5.

С предлаганите дотук мерки за 2014 г. може да се осигури допълнителен ресурс около 2,8-3,0 млрд. лева. Още 1,0-1,5 млрд. лв. може да се осигурят от прилагане на политиката за постепенно контролирано повишаване на държавния дълг. Този ресурс следва да се разпредели за препоръчаните мерки, като се осъществят приоритетно само онези, за които достигат средствата в рамките на бюджетен дефицит до 3% от БВП. През 2014 и следващите години ще трябва да се реши кои мерки ще продължат да се прилагат, какви нови ще се начертаят и да се финансират с разполагаемия ресурс, без да се превишава ограничителят за 3,0% бюджетен дефицит и само постепенно и контролирано да се повишава публичният дълг през следващите кризисни години до 25-27% от БВП.

Б. Средно­срочна и дългосрочна икономическа политика

­— През 2013 г. да се пристъпи към изработване на Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2030 година, съгласувана със стратегията „Европа 2020“. Тя следва да се утвърди от Правителството и Народното събрание, да се превърне в държавен законодателен акт, с който да се съобразяват в бъдеще всички действия на българските власти през следващите години, и при нужда да се осъвременява. Тази идея може да бъде разширена и да прерасне в Стратегия за ускорено социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България до 2030 година. Разработката на такава стратегия изисква голям интелектуален потенциал и многодисциплинарен подход. С подобна задача у нас може да се справи само Българската академия на науките, съвместно с някои университети.

­— Стратегиите за развитие на отделни сектори и дейности (демография, енергетика, индустрия, земеделие, инфраструктура, образование, наука, иновации, опазване на околната среда, регионално развитие, икономично използване на водните ресурси, хранителен проблем, туризъм и т.н.) да се изготвят на основата на общата Национална стратегия за развитие. По този начин ще се осигури координирано развитие на отделните сектори и дейности, обслужващо постигане на целите и приоритетите в националната стратегия. Сега у нас има десетки самоцелни, изолирани една от друга, секторни стратегии, без обща национална стратегия. Такива частични сек­торни стратегии са безполезни, а в някои случаи и вредни;

­— Главни стратегически цели на икономическата политика на България да бъдат: ускореното догонващо устойчиво развитие, повишаване на заетостта, ликвидиране на бедността, ограничаване на социалната поляризация, опазване на околната среда, смекчаване на демографската криза, повишаване на конкурентоспособността, пълна равностойна интеграция в ЕС;

— В рамките на концепцията за „зеления“ растеж в следкризисната икономика на България само растежът на БВП няма да е достатъчен (4). Има опасност от възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Наричат го възстановяване с безработица“. Икономическият растеж обаче не е заместител на растежа на заетостта. Икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост, няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие. Следкризисната заетост у нас може да е по-малка по брой, в т.ч. и по демографски причини, но трябва да е с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Българските училища и университетите трябва да подготвят такава работна сила;

­— Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива. Качеството на нашата работна сила обаче сега е ниско и се влошава поради дефекти в образованието и огромното изтичане на мозъци. Българската държава засега само наблюдава тези процеси, без да им противодейства с активна политика в областта на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, осигуряване на по-добри условия за работа и живот, които да ги привличат да останат в България. Предстои огромна работа за преодоляване на изостаналостта в тази област. А от това зависи бъдещото ни развитие.

Преодоляването на тази изостаналост ще изисква големи усилия, огромни ресурси и много време. При пълна мобилизация на националната енергия решаването на такава импозантна задача изисква поне 20-30 години. Нейното решаване през следкризисните години се затруднява допълнително от погрешната държавна политика през последните 23 години и особено сега, по време на кризата. Всичко това налага изработването на държавна стратегия в тази област с конкретни финансово осигурени и ешелонирани във времето мерки.

­— Следкризисната българска икономика трябва да притежава съвременни секторни, отраслови и продуктови структури, осигуряващи висока ефективност. Това може да стане със съвместните усилия на правителствата и на компаниите от частния и държавния сектор у нас, в страните от ЕС и извън него. Още сега трябва да се подготвят бъдещите международни съюзи за производствена специа­лизация и коопериране между компаниите и договаряне на български с европейски и други чуждестранни компании за наше участие като подизпълнители с доставки на компании за произвеждани от тях сложни продукти; за активизация на вътрешноотрасловото, междуфирменото и вътрешнофирменото производствено коопериране; за преместване на техни производствени мощности у нас. Ще намалява делът на селското стопанство, на добивната промишленост, на традиционните отрасли на преработващата промишленост и на услугите. Ще възникват нови отрасли и подотрасли в традиционните сектори. Могат да се появят и нови нетрадиционни сектори.

Най-интензивно ще бъде преструктурирането на продуктово равнище, изразяващо се в увеличаване дела на високотехнологичните и среднотехнологичните и чувствително намаляване дела на нискотехнологичните продукти. Ще се появяват и развиват нови продукти с високо съдържание на квалифициран труд, с ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост. Ще се съкращава икономическият жизнен цикъл на продуктите и ще се ускори тяхното обновяване. Те ще трябва да отговарят на все по-строги здравословни и екологични стандарти. Ще бъдат все повече приспособени към потребностите на възрастовите групи и личните предпочитания на отделни групи от населението по съответни признаци. В жилищните и служебните сгради ще се вграждат все повече уреди и апарати, подобряващи уюта за живот и работа. Ще се повишава персонификацията на продуктите и услугите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.

­— България има нужда от дългосрочна стратегия за развитие на земеделието, за рязко повишение на неговата производителност и конкурентоспособност, която сега е няколко пъти по-ниска от западноевропейската. Има всички основания да се очаква изостряне на хранителния проблем в световен, европейски и национален мащаб през следващите години и десетилетия. Трябва да си изясним как този глобален процес ще засегне България и да намерим най-подходяща за нас икономическа ниша. Едно от най-перспективните направления е специализацията в производството на екологично чисти хранителни и други продукти, основани на традиции, благоприятни климатични условия, относително чисти почви и бързо нарастващо търсене през следкризисните години и десетилетия;

­— В следкризисна България има благоприятни условия за развитие на международен стопански туризъм ­— крайморски, планински, балнеологичен, селски, културен. Неговият потенциал не трябва да се преувеличава и да се превръща във фокус за бъдещото ни развитие, но като имаме предвид, че с досегашните си инвестиции той осигурява ежегодно стотици милиони евро нетни постъпления и заетост на 130 -140 хил. души в разгара на туристическия сезон, развитието му трябва да продължи. Редица други важни отрасли на промишлеността, строителството, селското стопанство, транспорта не постигат подобни резултати.

Трябва да си даваме сметка, че туризмът в сегашния му неразвит и деформиран (в някои отношения дори перверзен — за евтин алкохол и сексуални приключения) вид и посредствени качествени характеристики, не може да е дългосрочен приоритет. Такъв приоритет може да бъде само туризмът с модерна и природосъобразна материална база, разностранност, комплексност, високо качество на обслужването, модерна инфраструктура, съобразеност със съвременните екологични изисквания, лична и имуществена сигурност, отговаряща на изискванията на туристите с висока платежоспособност. Той обаче може да играе по-важна роля като източник на валута и трудова заетост от престижни на пръв поглед индустриални и други отрасли в кратко­— и средносрочен хоризонт и да запълни в този смисъл празнина, което друг отрасъл не може да направи. Това ще позволи да се спечели време, докато се развият и разгърнат най-нови и най-перспективни от икономическа гледна точка високотехнологични производства и отрасли и се осъществи голямата комплексна модернизация на икономиката.

Непосредствена задача на туристическия бизнес и на държавата е да преодолее негативните последствия от презастрояването на туристическите комплекси; да разнообрази и подобри чувствително качеството на услугите, което ще привлече по-заможни чуждестранни туристи; да подобри времевото използване на материалната база; да активизира рекламната дейност в чужбина и да се опростят визовите и други формалности. Така ще се спечели време, което трябва да бъде използвано за ускорена структурна и технологична модернизация на икономиката, водеща до чувствително повишение на конкурентоспособността на българските стоки. Това ще изисква много време и огромни средства. Тази празнина може да бъде запълнена само от модернизиран туристически сектор;

­— Полагане на максимални усилия за защита на фундаменталните интереси на България като член на ЕС, а също и за намиране на най-изгодно място за нашата страна в новия световен финансов и икономически ред, който предстои да бъде създаден през следващите години. Българските власти и обществото трябва да си дадат сметка още сега, че светът и Европа ще извлекат много сериозни поуки от настоящата криза, че глобалната и европейската икономика ще бъдат различни през следващите години и десетилетия. Това е една от причините, които налагат бързо изпреварващо изработване на дългосрочна стратегия за догонващо развитие на България до 2030 година, за която стана дума по-горе.

България трябва да има своя стратегия по жизнено важни нацио­нални интереси в рамките на ЕС и да умее да ги отстоява, като се договаря гъвкаво с други страни от Източна Европа със сходни на нашите интереси. Това е особено актуално сега в рамките на опитите за подобряване на финансовата стабилност по пътя на съкращенията, като се подценява по-ефикасният път — чрез стимулиране на устойчивия растеж и заетостта;

­— Заедно с другите страни-членки България е изправена пред много сериозно предизвикателство: от една страна е обективно необходима по-висока интеграция на националните икономически политики в рамките на ЕС. От друга страна, тази интеграция неизбежно отнема части от националния суверенитет и от правата на суверена — народите на страните членки да вземат най-важните решения по икономическата и социалната политика на своите държави. Например, избирателите от група страни може да предпочитат по-гъвкава социално чувствителна политика, ориентирана към стимулиране на растежа и заетостта. А мнозинството в Брюксел е за консервативна рестриктивна политика, която цели преди всичко нисък бюджетен дефицит и държавен дълг и не се интересува от нищо друго или силно подценява другите аспекти на развитието. Как да се постъпва при възникване на остри конфликти между двете еднакво важни гледни точки: ускорената европейска интеграция и жизнените национални интереси? Възможни ли са компромиси между тях? Могат ли тези проблеми да бъдат решавани чрез гласуване в Брюксел, или трябва да се търсят други компромисни решения? Тези фундаментални въпроси още не са намерили задоволителни отговори.

­— Следкризисната българска икономика трябва да бъде още повече интегрирана в общия европейски пазар. България ще продължи да хармонизира своето стопанско законодателство с това на ЕС. Сегашната унификация в паричната политика (в рамките на еврозоната) ще се пренася все повече в банковата, в бюджетната, външнотърговската политика, политиката на доходите и заетостта, енергийната политика, политиката по опазване на околната среда, в различните направления на социалната политика и т.н. Хармонизацията на законите и подзаконовите актове, която е задоволителна на хартия, трябва да се пренесе и в прилагането на законодателството у нас, което сега е незадоволително;

­— Българските власти трябва да положат много повече усилия за подобряване усвояването на европейските фондове, което засега е незадоволително. Така беше и с предприсъединителните фондове. Същото се очертава и със Структурните и други фондове през следващите години, включително и през новия бюджетен цикъл 2014-2020 г. Едва ли е нужно да се напомня отново за изключителното значение на тези средства за бедна страна като нашата, с ниско равнище на натрупване!

­— Българските представители във всички органи на Европейския съюз (Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия, Европейски икономически и социален съвет, Съвета на регионите, Европейска сметна палата, Европейски омбудсман и т.н.) трябва да защитават по-добре интересите на България и на българските граждани. Българските държавни институции да се договарят с институциите на други малки и средни страни­-членки, особено от Централна и Източна Европа, за защита на общите ни интереси при гласуванията по важни документи в институциите на ЕС по новите правила на Лисабонския договор, по прилагането на Фискалния пакт, по правилата за участие във фонда за финансова стабилизация, по размера и структурата на новия общ бюджет на ЕС за 2014-2020 г., за ускорено изравняване на европейските помощи за земеделието между новите и старите членове и във всички други области. Народното събрание да се възползва в максимална степен от по-големите си права по Лисабонския договор за защита на икономическите и други интереси на България;

­— Ръководителите на десни партии в Европа с неохота приложиха частично някои кейнсиански мерки за спасяване на финансови институции и за стимулиране на вътрешното търсене през 2008-2009 г. Дълговата криза в няколко южноевропейски държави беше добър повод за тях да наложат преждевременен обрат към силно рестриктивна политика, пренебрегвайки основните поуки от последната световна криза. В резултат на това Европа навлeзе в нова рецесия, която може да се превърне и в остра финансова криза и да предизвика икономическа стагнация през настоящото десетилетие. Европа е изправена пред опасността да изгуби цяло десетилетие в икономическа и социална стагнация. В рамките на своите скромни възможности България трябва да се подготви навреме за предизвикателствата на новата криза (5);

­— При нарастващата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормално функциониране на ефективни национални компании във всички отрасли. Националните стопански компании в малки страни като нашата в различни отрасли на промишлеността, авиокомпании, шосейни, речни и морски транспортни компании, строителни компании, търговски вериги, банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, пенсионни и инвестиционни фондове и т.н. са все по-малко перспективни. Те трябва да се сливат в мощни общоевропейски или на група европейски страни стопански корпорации при запазване на конкуренцията между тях. Държавата трябва да подпомага и ускорява тези процеси;

­— Следкризисната българска икономика има нужда от рационално съотношение между финансовия и реалния сектор. Една от поуките от световната криза е, че през последните десетилетия беше допуснато перверзно свръхразвитие на финансовия сектор с нарастващи елементи на паразитизъм и дълбоко вкоренена нестабилност, от една страна, и недостатъчно развитие на реалния сектор, от друга. Подобни деформации имаше и у нас. България трябва да извлече поуки и в това отношение. Навярно ще се наложи корекция в схващането за изпреварващото развитие на услугите, най-вече на финансовите услуги, в полза на материалното производство и особено на модерните отрасли на промишлеността и съвременните отрасли на материалните и други услуги;

­— Ускорено развитие на здравеопазването, подобряване на неговото качество и осигурен достъп на всички граждани до качествени здравни услуги, при водеща роля на държавата. Здравеопазването не може да бъде подчинено на финансови критерии, а болничните заведения да са търговски дружества. Здравето не е стока. Качеството на работата на болничните заведения трябва да се оценява по успешността в лекуването на болните, а не по тяхната рентабилност, както е сега. По заболявания и смъртност в най-важните области на здравето България заема челно място. Излизането ни от тези злокобни класации трябва да стане реален прио­ритет в здравната политика на българската държава;

­— Форсирано развитие на модерна комплексна инфраструктура от вътрешно, регионално и междурегионално значение. Без съвременна инфраструктура не е възможно успешно развитие на индустрията, земеделието и услугите. Следкризисната икономика ще се нуждае от модерна комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, петроло-, газо­- и продуктопроводи, енергоразпределителна, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. България има нужда от „интелигентна“ транспортна инфраструктура, „интелигентни“ енергийни мрежи, все по-голямо покритие с широколентов интернет.

Нашата инфраструктура сега е в окаяно състояние. Българските правителства носят отговорност за развитие на инфраструктурата не само пред своя народ, но и регионална, общоевропейска и междуконтинентална отговорност поради кръстопътното ни географско разположение. Подценяването на развитието на инфраструктурата през последните 20 години, ако бъде продължено и през следващите, ще има тежки последствия за бъдещото ни развитие. То може да провали, както става досега, използването на огромния потенциал на кръстопътното ни географско разположение и от него да се възползват съседните държави. В резултат на такова бездействие някои междурегионални и междуконтинентални инфраструктурни коридори вече ни заобикалят;

­— По-активна политика за смекчаване на последствията от демографската криза, а след 20-25 години — за нейното евентуално овладяване. Засега по тази фундаментална за България тема повече се говори, отколкото се действа. Отделни автори препоръчват пасивна държавна политика в областта на демографията, което аз не споделям. Някои автори с основание пишат Не застаряваме, а се топим. Твърде малко, дори почти нищо не се прави за повишаване на раждаемостта, за намаляване на смъртността, за стимулиране имиграцията на квалифицирани хора от компактните български общности в чужбина, за ограничаване на емиграцията с икономически средства. При сегашната пасивна политика е заплашено самото съществуване на България като народ и държава към края на настоя­щото столетие;

­— Ускоряване на реформите в образованието и науката. Известно е, че без съвременно образование и развита наука не е възможно създаването на икономика, основана на знанието. А без такава икономика не е възможен икономически и социален прогрес. Тази очевидна истина не се оценява от българските правителства през последните 20 години. Качеството на образованието и науката е ниско и продължава да се влошава. Необходимо е развитие на модерно образование, синхронизирано на всички равнища — от предучилищното и основното до висшето и на пожизнено обучение, с достъп на всички деца и на по-възрастното население.

Това също означава развита фундаментална и приложна наука. Като малка страна сме длъжни да изберем само няколко приоритетни направления за развитие на фундаментална наука и да концентрираме усилията си върху приложните научни изследвания и създаване на мощна съвременна иновационна система, която да запълни празнината, възникнала преди 20 години със закриването на отрасловите институти за приложни изследвания и внедряване. И тук България силно изостава. Всичко това налага дори в тежките кризисни години българската държава да отделя достатъчно средства за образование, наука и иновации. Вече 20 години тя не прави това и сме на едно от последните места между страните членки на ЕС. Не го прави и сегашното правителство, като в името на балансирания текущ бюджет съкращава поголовно средствата за тези сектори.

Българската наука трябва да се развива бързо и да е добре финансирана от държавата и от частния сектор. При отделяни сега средства за научни изследвания около 0,15% от БВП (при 1,90% в ЕС-27 и 3-4% в някои страни-членки), според стратегията „Европа 2020“ към 2020 г. те трябва да достигнат у нас 2,0-2,5%, при очаквани средно за ЕС — около 3,0-3,5%. Това очевидно няма да се случи в България. Половината от финансирането на науката трябва да се поеме от частния сектор. В БАН следва да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания, като се провеждат от стационарни и проектни колективи при подходящо съотношение между тях. Да се засилят връзките между БАН и университетите и вниманието им се съсредоточи върху приложните изследвания.

Макар че е пропиляно много време, ако искаме България да има солиден човешки и интелектуален капитал през следкризисните години и десетилетия, тази грешка трябва да бъде поправена бързо. В рамките на умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП никакви текущи бюджетни съображения не могат да оправдаят занемаряването на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система. Развитието на тези системи е много по-ценно национално благо от балансирания за тяхна сметка текущ бюджет. България ще плати много висока цена през следващите години и десетилетия, ако продължава настоящата погрешна политика;

­— Следкризисната икономика ще се основава на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био­- и нанотехнологии, екологично чисти и енергоспестяващи технологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия и т.н. Нашата икономика е силно изостанала в това отношение. Много високи са материалоемкостта и енергоемкостта на нашата продукция. Ниско е съдържанието на квалифициран труд. Миниатюризацията на продук­тите изостава.

Технологичната модернизация изисква мощна иновационна система. Иновационният ни потенциал обаче е малък. Това ограничава възможностите за създаване на собствени технологични новости и за разпространение и усвояване на вносните. Необходимо е правителството, съвместно с бизнеса и с научните институции — БАН, Селскостопанска академия, университети и др., да пристъпи към подготовка на цялостна програма за нови технологични разработки у нас и особено за вноса им от чужбина; за създаване на необходимата материална, човешка, финансова и институционална инфраструктура за тяхното разпространяване, усвояване и използване; за подготовка на необходимите кадри със средно и висше образование у нас и в чужбина; за изпращане на български учени, инженери, лекари, агрономи, икономисти, финансисти, управленци и други на специализация в напредналите страни; за привличане на наши висококвалифицирани специалисти от българската емиграция в чужбина; за създаване на специални центрове за високи технологии у нас; за избор на национални приоритети по всяко от тези направления, чиято реализация да се насърчава с икономически средства.

България е между най-изостаналите страни в ЕС в областта на новите технологии. Делът на собствените технологии, прилагани в нашата икономика, сега е нищожен. Почти изцяло разчитаме на вносни технологии. Ако бъде създаден бързо необходимият иновационен потенциал, делът на собствените технологии може да достигне 10-15% към края на второто и през третото десетилетие. Вносните технологии ще бъдат винаги основният източник за България, но те няма да се разпространяват, усвояват и използват бързо и ефективно, докато не бъде създадена тук мощна иновационна система. Главна функция на иновационната система за малка и изостанала България ще е по-бързото и добро усвояване, разпространяване и използване на вносните новости. Така ще бъде в продължение на десетилетия;

­— Ускоряване на административната реформа, в т.ч. съкращения на дублиращи се и излишни централни и местни институции; електронизация на публичните услуги; децентрализация на административните компетенции; ново административно-териториално устройство на държавата;

­— Като член на Фискалния пакт, заедно с други източноевропейски страни, българското правителство да настоява за промяна в критериите за плащанията в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Страните членки на еврозоната с БВП на човек от населението до 75% от средното за еврозоната да бъдат освободени от плащания. Ако останат сегашните критерии, приети от Европейския съвет на 25 март 2011 г. и потвърдени на 30 януари 2012 г., България да не се присъединява към еврозоната, защото членството в нея става неизгодно за нас при сегашните условия.

България не трябва да възразява срещу повишаване на координация­та на икономическата политика в рамките на еврозоната и на ЕС и срещу сближаването на данъчните системи, тъй като тези мерки са сърцевина на интеграцията в тази област. А без ускорена интеграция във всички области еврозоната и ЕС нямат бъдеще, нито пък шансове за успех във все по-острата конкуренция с глобалните икономически гиганти — САЩ, Китай, Япония, а след няколко десетилетия ­— и Индия и Бразилия. Без ускорена интеграция ЕС е осъден да се превърне във второстепенен играч на световната политическа и икономическа сцена през следващите години и десетилетия. Поради това стратегическите общностни интереси трябва да имат предимство пред по-тесните национални и корпоративни интереси. Липсата на такова подреждане на приоритетите поставя под въпрос съдбата на еврозоната и на ЕС;

Да не се приемат идеите за включване на най-важни бюджетни параметри в конституцията и изискването за квалифицирано мнозинство в Народното събрание за промяна на преките данъци. Тази политика дава едностранчиво големи привилегии на бизнеса и натоварва допълнително бедните и средните слоеве от населението. Това ще бетонира сегашната консервативна антисоциална и антиевропейска данъчна политика за години напред и ще я натрапи на бъдещи български правителства, въпреки волята на избирателите. Изискванията за максимално допустим бюджетен дефицит до 3% и публичен дълг до 60% от БВП са достатъчни за поддържане на финансова стабилност. Важното е да се спазват, за което е нужна твърда политическа воля, а не запис в конституцията. Защото и сега има много текстове в конституцията, които грубо се нарушават и Конституционният съд и обществеността не реагират на това;

­— Външната търговия ще играе много важна роля за икономическото развитие на следкризисна България. Нашият външнотърговски стокообмен беше 94% от БВП през 2010 г. и 113,5% за 2011 г., което е нормално за малка страна, като нашата. Преобладаващата част от стокообмена и особено от износа ни сега е със страните от ЕС, а заедно с другите развити страни от ОИСР — около 75-80%. Количествената и качествената характеристика на сегашния ни износ обаче е посредствена. Както вече посочих в началото, на човек от населението ние изнасяме 4-5 пъти по-малко от Словения, Чехия, Словакия и Унгария и 13-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия.

В структурата на износа по начин на използване ще трябва да расте делът на високотехнологичните и среднотехнологичните продукти и услуги с висока добавена стойност за сметка на нискотехнологичните (суровини и първично преработени материали) с ниска добавена стойност. Без такава структурна модернизация България няма шансове за намаляване на дефицитите в търговската и текущата сметка на платежния баланс, за ускорено икономическо развитие и пълноценна интеграция в общия европейски пазар. За такава модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя изисква много време (15-20 и повече години) и огромни средства с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания по-малък приток на преки чуждестранни инвестиции през следкризисните години.

Сега е време да се обмисли внимателно каква ще е географската ориентация на износа ни. Главно направление и в бъдеще ще са страните от ЕС. Това обаче не е достатъчно. Анализът на износа на развитите европейски страни показва, че наред с вътрешнообщностния износ, те поддържат много активни търговски връзки и със страни извън общността — САЩ, Китай, Япония, Русия, Бразилия, Турция, арабски страни и т.н. България трябва да постъпва по същия начин. През 2010 г. 39,1% от нашия износ е бил за трети страни, т.е. извън ЕС, а през 2011 г. по предварителни данни — 37,8%.

Център на най-активно икономическо развитие като количество и качество през следващите десетилетия ще бъде Азия и особено няколко най-големи страни в региона. Освен към Европа, нашата външна търговия трябва да се насочи и към този регион. В най-едър план това са страните от голямата петорка БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южноафриканска република), а също и още няколко страни, предимно в източна посока: Турция, Иран, Арабските страни, Япония, Южна Корея, Виетнам.

Много важно е също повишението на дела на вноса на високотехнологични инвестиционни стоки от най-развитите страни за бърза технологична модернизация на нашата икономика. Без такава модернизация не е възможно увеличение на производството и износа на високо- и среднотехнологични стоки.

Желателно е да се подготви стратегия за развитие на външната търговия, в т.ч. по географски направления, по начин на използване на стоките, за междуотраслов и вътрешно отраслов стокообмен, условия на търговията и т.н. Конкретните решения по износа и вноса, разбира се, ще вземат съответните стопански субекти, но държавата може и трябва да им помага предимно чрез създаване на подходящи условия за износ;

— До 2008 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в имоти и наемодателска дейност, в търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, в хотели и ресторанти и във финансово посредничество достигаха 70-75% от общия приток на ПЧИ, а в здравеопазване, образование, наука, иновации и други подобни — под 1,0%. България няма полза от такава структура на ПЧИ. Трябва да се прилага селективна политика за преките чуждестранни инвестиции чрез стимулирането им в приоритетни за нас производства и региони и антистимули за инвестиции в маловажни дейности. Такива антистимули се препоръчват дори в публикации на МВФ. Да не се допускат ПЧИ в екологично вредни производства;

­— Да се привличат активно водещи световни високотехнологични компании и така да се създават условия за завръщане на част от нашите специалисти от чужбина. Те ще се върнат, ако им се осигурят поне сравними условия за работа и живот тук. Дори най-щедрото разходване на пари за привличане на висококвалифицирани българи от чужбина е оправдано, като се има предвид, че тяхната ефективност ще бъде много висока и възвращаемостта на вложените средства много бърза. Това налага и привличане на квалифицирани специалисти от българските общности в чужбина — Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и други страни.

Трябва да се прекрати сегашното бездействие и/или пасивно изчакване на нашата държава и на българските фирми да бъдем потърсени от чуждестранни високотехнологични корпорации. При повишената активност на другите страни сме обречени на още по-голямо закъснение във формиране на следкризисните структури на нашата икономика с тежки последствия за нейната конкурентоспособност и бъдещо развитие.

­— Нашите региони са между най-изостаналите в ЕС. А Северозападният е най-изостанал от всички. Трябва бързо да се изработи модерна стратегия за регионално развитие на България, с която да се създадат условия за смекчаване на растящата регионална поляризация и обезлюдяване на цели региони. Държавата да провежда активна регионална политика, като пренасочва ресурси от централния бюджет и от богати и силно развити региони към слабо развитите. Да се подпомагат по-активно бюджетите на по-бедните общини, които нямат собствена стопанска дейност, с трансфери от централния бюджет. Да се провежда политика на синхронизирана децентрализация на отговорностите и на финансовите средства за тяхното осъществяване в регионите и общините.

Регионалната икономическа и социална поляризация у нас ще се засилва, особено в контекста на ускореното догонващо развитие. Ще се развиват всички региони, но най-развитите (Софийски, Варненски, Пловдивски, Бургаски и около няколко други големи градове) ще се развиват по-бързо от най-слабо развитите (Северозападен, Югозападен, Югоизточен, Североизточен, Родопски). Държавата не може и не трябва да предотврати тази естествена диверсификация, но може и трябва да контролира и смекчава поляризацията. Инструментите за такава политика са добре известни.

Да се смекчи обезлюдяването на регионите. Това може да се постигне чрез подобряване на инфраструктурата, особено на пътищата от втора до четвърта категория, а също и на здравните, образователните, санитарно-хигиенните и други услуги в селските, планинските и полупланинските региони. Безразборното закриване на общински болници и училища в тези райони на основата на финансови критерии е погрешно. Защото по този начин се ликвидират своеобразните здравни, образователни и други „котви“ за задържане на населението в тези региони. Държавата да стимулира с икономически средства насочването на вътрешни и чуждестранни инвестиции към по-слабо развитите региони. Да се развива сътрудничеството между граничните региони на България със съответните региони на съседните страни, като за целта се използват финансови ресурси от ЕС;

­— Следкризисната икономика на България трябва да е с много по-ниска енергоемкост на производството. Енергоемкостта на българската икономика сега е 3-5 пъти по-висока при използване на текущи пазарни цени и поне два пъти по-висока при използване на паритетни стандарти в сравнение с напредналите страни. Ние сме по-зле и от редица средно развити страни с БВП на човек от населението като нашия.

Когато започне стопанско оживление в света, и особено в САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Бразилия и други страни, примерно след 2014-2015 г. ще се увеличи търсенето на енергоносители. Това ще ускори поскъпването на петрола, на природния газ и на другите енергоносители. То ще продължава през следващите години и десетилетия по много причини както по линия на предлагането, така и на търсенето и ще се превърне в главна пречка за развитието на страни с енергоемка икономика като нашата, разчитащи предимно на вносни енергоносители.

Това налага изготвяне на стратегия за рязко намаляване на енергоемкостта на нашата икономика през следващите 10-20 години, а и в по-далечна перспектива. Както вече посочих, трябва да се пристъпи към масова топлинна изолация на частните и обществените сгради, подпомагана още по-активно от държавата с икономически мерки.

България няма шансове за успешно развитие със сегашната енергоемкост на производството, при положение че внася над 70% от първичните енергоносители. Пътят към по-ниска енергоемкост в стопанския сектор минава през по-рационална отраслова структура и най-модерни енергоспестяващи технологии. България трябва да се въздържа от развитие на високоенергоемки отрасли, като черна и цветна металургия, тежка химическа промишленост и др. и да ограничава дейността на съществуващите. Да се форсира развитието на високотехнологични и висококачествени продукти с ниска капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост и с голямо съдържание на квалифициран труд.

Държавата не може да нарежда на бизнеса какво да развива или да не развива, но може да използва активно икономически стимули и антистимули, а също и да му предоставя компетентна информация за световните технологични тенденции. Най-ефикасният инструмент за въздействие е цената на енергията. По-високата цена принуждава към пестене на енергия, а ниската цена насърчава разхищението. Разбира се, цената не бива да се повишава произволно, защото това ще има и силни негативни ефекти. Може да се използва данъчната политика, а също и наказателните тарифи за увреждане на околната среда по принципа „плаща замърсителят“. Защото като правило енергоемките производства са и екологично вредни;

­— Трябва да бъде преразгледана концепцията „България енергиен център на Балканите“ и политиката за производство на електроенергия за износ. Износът на енергия може да продължи само ако се докаже, че инвестициите за производство на такава енергия са по-ефективни от използването им за производство и износ на други продукти и услуги. Предварителните ми оценки подсказват, че алтернативните варианти навярно ще са за предпочитане от икономическа гледна точка;

­— Конкурентоспособността на нашата икономика е най-ниска в ЕС. България е на 62-ро място по обща конкурентоспособност от 144 обхванати страни в доклада на Световния икономически форум за 2012-2013 г.

Особено тревожно е, че България е между най-изостаналите страни в света по качеството на управление и по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. По качество на функцио­ниране и управление на нашите предприятия заемаме между 80-о и 132-ро място. От 111 аналитични показателя за изчисляване на обобщаващия показател за конкурентоспособност по 78 от най-важните между тях сме след 100-ото място от обхванати 144 страни. Поради характера на дейността на фирмите и слабата прозрачност за тяхната дейност това е по-малко известно на обществеността, за разлика от макроикономическото управление. Загубите на България от лошо управление и последващи фалити на фирми са много големи (6). 

Главна отговорност за подобряване на управлението и повишаване конкурентоспособността на фирмите носи частният бизнес. Той обаче едва ли ще се справи сам с голямата изостаналост в тази област. Изследванията за образователното равнище на ръководителите на фирми у нас, особено на малките и средните фирми, показват, че то е мизерно ниско. Налага се спешна помощ от държавата чрез инициативи за подобряване обучението на управленски кадри на фирмено ниво в средните училища и университетите; създаване на система за постоянно повишаване и освежаване на квалификацията на фирмените ръководства у нас, включително и чрез кратко­- и средносрочни курсове; активизиране на сътрудничеството между БАН и университетите, от една страна и стопанските организации, от друга в тази област, а също и за нови технологични, управленски, пазарни и други разработки и тяхното бързо внедряване; ползване на помощ от други страни членки на ЕС.

Без подобряване на фирменото управление и на качеството на функциониране на фирмите през близките години България рискува да остане и в бъдеще последна или между последните в ЕС и Европа по производителност и конкурентоспособност. Защото не е възможна висока конкурентоспособност на макро равнище при ниска фирмена конкурентоспособност. Високата макроикономическа конкурентоспособност се формира отдолу ­— нагоре главно във фирмите. Годините на кризата трябва да се използват за повишаване квалификацията на фирмените управленски кадри, а и на целия персонал. Икономиите от такава дейност ще ни струват много скъпо;

­— В управлението на икономиката трябва да се придържаме към фундаменталния принцип, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Няма по-опасна експлозивна смес от стагнация в производството, висока безработица, масова бедност, социална и етническа поляризация, политическа конфронтация. А всичко това присъства у нас. Въпреки пословичното търпение, политическа наивност и робско покорство на българите, ако сегашната рестриктивна политика продължава и се премине нивото на социална поносимост, може да се достигне критичната точка на социалното прекипяване. Това би означавало край на всякаква финансова стабилност. Продължителната висока безработица и бедност са не по-малко опасни от продължителната висока задлъжнялост.

Надценяването на финансовата стабилност и подценяването на социалната стабилност се проявява и в предложенията за конституционната им регламентация. Настоява се допустимите нива за бюджетен дефицит и публична задлъжнялост да се запишат в конституцията, а никой не предлага същото да се направи за не по-малко важни социални показатели, като максимално допустима безработица — до 6 или 8% и максимално допустимо равнище на бедност, примерно до 10% от населението;

­— По принцип рационалността на частното предприятие и частната инициатива не може да се отрича. Частното предприятие, обаче, се оказа неподходящо в социално ориентираните и монополните дейности. Всеки монопол е лош, но частният е най-лош. Затова трябва да се преустанови приватизацията на такива дейности: електроразпределение и електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, вътрешен градски транспорт, железопътен транспорт, големи болници, здравноосигурителни и пенсионни фондове. А приватизираните, които нарушават грубо законите и приватизационните договори, да се върнат обратно на общините и държавата, съпроводено от наказателно преследване на виновните лица от двете страни на приватизационните сделки;

­— Теоретична основа на икономическата политика на българската държава трябва да стане модерното кейнсиан­ство, защото глобалната криза е категорично доказателство за провала на неоконсервативната школа (7). България следва да се развива като демократична държава с регулирана социална пазарна икономика, а не с напълно свободна пазарна икономика, пропагандирана от либертарианците и консерваторите, каквато съществува само в примитивните учебници по икономическа теория. Сегашната глобална криза го доказа за пореден път. Пазарът е едно от най-великите творения на човешката цивилизация, но не и свободният нерегулиран пазар. Пазарният фундаментализъм се провали. Идва времето на пазарния реализъм;

­— Ключът за решаване на вековния проблем на нашата изостаналост е ускореното догонващо икономическо развитие (8). Важността на такъв тип развитие нараства още повече поради нанесените ни поражения от икономическата криза. В някои отрасли и подотрасли на промишлеността, строителството, транспорта, съобщенията, селското стопанство и услугите по равнище на производство през 2009-2012 г. сме се върнали 10-15 години назад. Това връщане тепърва предстои да се наваксва.

В нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година“, публикувана през 2003 г., направихме препоръки за държавна политика и очертахме икономически, социални и други ориентири за догонващото развитие към 2020 г. и (по БВП) до 2050 г. Моите анализи показват, че към края на 2011 г. България изостава от препоръчаните стратегически ориентири и като цяло засега има недостатъчно бързо догонващо развитие на национално равнище. Стъпката на догонване е все още малка (9). България продължава да е най-изостаналата в ЕС в социално-икономическо отношение. На регионално ниво най-бедните региони в ЕС пак са у нас.

Темповете на догонващо икономическо развитие трябва да се ускорят през следкризисните години. Преодоляването на голямата социално-икономическа изостаналост няма алтернатива. България е без перспектива за достойно бъдеще, ако се примири през следващите години и десетилетия да остане последна или между последните в ЕС по най-важните икономически показатели. Да се излезе от това незавидно място ще бъде много трудно — на границата между възможното и невъзможното, защото сме там вече около 100 години. Разбира се, България се развива, но другите страни и народи правят същото, дори по-добре от нас. Ако в края на 90-те бяхме на сходни изходни позиции с Полша, Словакия, Унгария, сега изоставаме от тях с 10-15 години. А от средното равнище на ЕС-15 изоставаме с 40-45 години. Преодоляването на тази изостаналост е възможно само чрез ускорено догонващо развитие. Това означава нашите темпове на растеж да изпреварват средните темпове на ЕС поне 2,3-2,5 пъти.

Концепцията за догонващо икономическо развитие беше развита за първи път в нашата „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година“. Нейно логично продължение е „Догонващо икономическо развитие — стратегия и реалности“, публикувана през 2006 г. Всички основни постановки на стратегията по приоритетите, целите, средствата и темповете на развитие остават валидни и сега, с единствената разлика, че настоящата криза прави още по-трудно тяхното постигане.

В Стратегията са разработени шест сценария за растежа на БВП. Най-реалистичният за нас сценарий е, ако в страните от ЕС-15 (10) БВП на човек от населението нараства средногодишно с 2,5%, а в България с 5,5% от 2001 до 2020 г., с 4,5% за 2021-2030 г., с 3,5% за 2031-2040 г. и с 3,0% за 2041-2050 г., към 2020 г. ще достигнем около 55% от тогавашното равнище на  ЕС-15, а към 2050 г. …около 78-80%. Изказванията на високопоставени наши политици, че към 2020 г. България ще се превърне в средно богата европейска страна, нямат никакви основания. И тогава България ще бъде между последните страни в ЕС по БВП на човек от населението, а също и по най-важните икономически, социални и други показатели

Заключение

Фундаменталната стратегическа социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората чрез модернизация на икономическата и социалната система, в условията на полагане основите на обществото на знанието и ускорената интеграция в ЕС.

С разполагаемата информация към текущия момент може да се каже, че се очертават два етапа в икономическото развитие на България през следващите двадесетина години:

Първо, окончателно и необратимо излизане от настоящата криза. Това може да се постигне през следващите 3-4 години с помощта на предложените в началото на статията спешни мерки. Критерий за приключване на този етап може да бъде постигането на стабилен устойчив растеж в порядъка на поне 4-5% в продължение на няколко години; намаление на безработицата до 5-6%; повишаване на заетостта, чувствително повишение на реалните доходи и ограничаване на по-нататъшното доходно разслояване в обществото.

Второ, нормално следкризисно развитие на България би могло да започне към 2015-2016 г. и да продължи през следващите 10-15 години. Но подчертавам, би могло. Сега никой не може да гарантира, че по-нататъшното икономическо развитие на България ще бъде тържествен непрекъснат икономически и социален възход. По-скоро — обратното. Като малка страна­-членка на ЕС нашето развитие ще зависи във висока степен от развитието на общността, а нейното развитие — от процесите в световната икономика. Най-вероятно е това развитие да бъде съпроводено от колебания и дори от трайна стагнация, ако продължава прилагането на сегашната рестриктивна икономическа политика. Кога и какви ще бъдат тези колебания не подлежи на прогнозиране сега. Още повече че през следващите години и десетилетия човечеството ще бъде изправено пред нови непознати предизвикателства. Наред с демографската и екологичната криза и непредсказуемите финансови колебания в развитите страни се очакват много сериозни глобални проблеми с енергията, водата, храната и други ресурси, а също и евентуални геостратегически конфликти между големите държави.

Това, към което трябва да се стремим, е нашите средногодишни темпове на растеж на БВП и повишение на производителността на труда да бъдат поне 2,3-2,5 пъти по-високи от тези в ЕС. Конкурентоспособността ни да приближава постепенно средната в ЕС. Ако сега сме на 62-ро място по обща конкурентоспособност в класация­та на Световния икономически форум (в което аз силно се съмнявам), към 2020 г. да бъдем в зоната на 50-55-о място, а към 2030 г. към 35-40-о място.

София, 25 януари 2013 г.

 

Бележки

(1) IMF Working Paper, Growth Forecasts Errors and Fiscal Multipliers, prepared by Olivier Blanchard and Daniel Leigh, January 2013.

(2) За подробности виж „Трудът в България е подценен драстично“, публикация № 215 в моя сайт в интернет.

(3) Начална дата за всички следващи предложения следва да е 1 януари 2014 г., освен ако изрично е посочено друго

(4) По тези въпроси и проблемите, изложени в следващите точки, виж публикации №№ 43,71,120, 161 в моя сайт в интернет на посочения адрес.

(5)  За повече аргументи по тези проблеми виж публикаци №№ 178, 184, 185, 186, 188, 190, 191, 197, 198, 200 в моя сайт в интернет.

(6) За повече подробности виж моята статия „Истината за конкурентоспособността на нашата икономика“, публикация № 214 в моя сайт в интернет.

(7) За повече подробности виж J. Stiglitz, „The End of Neo-Liberalism“, Project Syndicate, July 2008; J. Stiglitz, „The Triumphant Return of John Maynard Keynеs“, Project Syndicate, December 2008

(8)  За повече подробности виж Ив. Ангелов с колектив, „Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година“, 354 стр., София, ноември 2003 г., и Ив. Ангелов с колектив, „Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие — стратегия и реалности“, 460 стр., Издателство на БАН, София, декември 2006 г., в моя сайт в интернет — публикации №№ 43 и 71.

(9) Това е понятие и мерна единица, въведена за първи път от мен за проверка на темпа на догонващото развитие. Под „стъпка на догонване“ се разбира с колко процентни пункта намалява изоставането за една година.

(10)  ЕС-15 означава ЕС, съставен от 15 страни-членки. При изработването на Стратегията ЕС се състоеше от 15 страни и това беше единствената възможна база за сравнения. Това са най-развитите страни в общността преди присъединяването на 10-те страни от Централна и Източна Европа, на Кипър и Малта. За да има съпоставимост и сега, правя сравненията с ЕС-15, защото с присъединяването на 12-те по-бедни страни средните показатели на ЕС-27 спаднаха рязко (за 2010 г. те са с 10,0 процентни пункта по-ниски от тези на ЕС-15) и постигането им от България е улеснено. Това обаче не е наша заслуга, а резултат от промяна в състава на статистическата съвкупност — еталон.

 

* За подробности виж моя сайт в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

** За подробности виж моя сайт в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук