ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПРЕЖИВЯНОТО И СЪТВОРЕНОТО

0
224

 

 

което утвърждава духовно извисеното  и теоретично осмисленото

 

Гале Христов

„ЗА ПРЕЖИВЯНОТО И СЪТВОРЕНОТО“

изд. „Славена“, 2012 г.

 

Книгата на Гале Христов „За преживяното и сътвореното“ (изд. „Славена“, 2012 г.) не е единствено и само мемоаристика. Това е творческо преосмисляне на едно отминало време с неговите исторически закони, с неговите завоевания и грешки, с неговите истини и илюзии… Това е споделена лична съдба, вплетена във величието и зигзазите на близкото ни минало, в настоящето на прехода като път за никъде… Тези страни на съдържанието са чужди  на всякаква панегирика, на личностно самовъзвеличаване и самогероизация.

Затова според мен тази книга, заедно с „Панта рей“ на Илчо Димитров и „Спомени“ на Николай Генчев, е сред най-стойностното в съвременната българска мемоаристика.

В този отзив искам да подчертая четири творчески завоевания на автора, които рязко открояват книгата сред богатството от спомени и личностни откровения за преживяното в отминалите години на българското социалистическо битие.

Първото — авторът показва как двете младежки поколения на отминалото  45-годишно  българско социалистическо време израстваха духовно, житейски и творчески във вихрите и бурите на неговото утвърждаване. От антрополого-историческа гледна точка жизнената зрелост на всяко младежко поколение е прието да се счита, че обхваща около 25 години. Това значи, че в близо половинвековната  история на българския социализъм се вписват две поколения.

Обществено-политическата дейност на Гале Христов се вгражда в житейската съдба на тези две поколения. Веднага трябва да обърна внимание върху една уникална историческа черта на изграждащата се социалистическа действителност не само у нас, но във всички общества, избрали тази историческа съдба. Предишните обществени формации — първобитнообщинната, робовладелската, феодалната, епохата на буржоазния модерн и постмодерн — натоварват с подготовката на новите поколения преди всичко малките социални общности — рода, семейството. Отделни социални институции и организации отиват до изграждане на активни социални позиции  не за всички индивиди от новото поколение, а само за социално-класово „избраните“ от социалните върхове. Младите селяни от феодалните стопанства, синовете и дъщерите на еснафите от средновековния град, огромните маси от деца на промишления пролетариат и селското беднячество на развития капитализъм остават вън от тези „грижи“  за духовно, културно, социално изграждане.

Да, „държавният  социализъм“ от близкото минало на Русия, България, Източна Европа с всичките му исторически недостатъци и тоталитарни подходи, извърши по отношение на младите, на идните „субекти“ на социално-историческото действие истинска културна революция. И пред децата на наемните работници, и пред децата на селските труженици, и пред децата на интелигенцията бяха еднакво отворени вратите за просвета, за наука, за духовно и творческо утвърждаване. Тези врати бяха отворени за целокупното ново поколение, без никакви изключения по класова, имотна, етническа принадлежност. Това ставаше за първи път в историята на човечеството.

Силата на първия и втория раздел от книгата на Гале Христов е в мащабното представяне на тази  епоха на културно възраждане, на всенародно просвещение, вградени в съдбата на двете младежки поколения в един от най-българските краища на социалистическата ни държава — Кюстендилския.

Да започнем с житейската съдба на самия автор, с неговото израстване от бедно селско момче овчарче“ през началното училище в с. Блато, през прогимназията в Мърводол, през Първа смесена гимназия „Христо Ботев“ в Станке Димитров, през ШЗО към ВНВАУ „Г. Димитров“ в Шумен, през топографския взвод в Горна Малина, през студентските години 1962 — 1966 (по история и философия) в СУ „Св.Климент Охридски“. Тези години го сблъскват за първи път с проблемите на текущата политика, на политологията, на световната и българската история, с деятелите на българските училища в Кюстендилския край — Владимир Наков, Иван Павлечев, Вера Илиева, Стои­чко Мирчев, Борис Скрински, Георги Цветков, Живка Лечева, Атанас Алексиев, Димитър Геров и още десетки педагози, споменати с благодарност от автора.

С каква топлота Гале Христов пише за своите преподаватели и по-късно колеги в  Софийския университет  проф. Добрин Спасов, Кирил Петров, проф. Димитров, проф. Христо Данов, проф. Александър Фол, акад. Васил Гюзелев, акад. Илчо Димитров, проф. Николай Генчев, доц. Христо Несторов, проф. Милен Семков, проф. Туше Влахов и още десетки негови състуденти и деятели на факултетната и вузовската комсомолски организации  в СУ „Св.Климент Охридски“.

В тези години у Гале Христов се зараждат любовта и апостолската всеотдайност в комсомолската работа. С какво въодушевление и благодарност той си спомня за изключителната активност на комсомолците от Кюстендилския край във всестранното развитие на селищата, в разгръщането на истинско благородно трудово себеотдаване вън от всякаква корист и жажда за себеустройване у младите хора от този благодатен край.

Прочетете с каква гордост той посочва разгръщането на младежкото научно-техническо творчество в Кюстендилско:

За 1967 – 1968 г. са разработени 192 теми  и решени 112  с  ефект  за  двете години  от 880 000 лв.;

За 1972 г. темите вече са  312,  а  икономическият ефект  от решените е 408 000 лв. (с. 61-62 ).

Като първи секретар на ГК и ОК на ДКМС авторът отбелязва изключителната всеотдайност и съпричастност в младежките дела в Кюстендил на комсомолските ръководители:  Йорданка Пангелова, Маргарита Угринова, Теменужка Георгиева, Милчо Орозов, Стоян Танев и още десетки и десетки съидейници и комсомолски ръководители от окръга.

Гале Христов е прав — пробуденият духовно млад човек органично и спонтанно разгръща  творческите си заложби с особената вътрешна потребност  не да блести с предимствата на поста и завоюваното признание, а да намери съидейници, съработници в обогатяването и преуспяването на хилядите скромни и  достойни хора около него.  

Второто теоретично завоевание на труда на Гале Христов е високоаналитичното представяне на едно от същностните предимства на  реалното социалистическо битие — преодоляването на закономерните системни и структурни кризи, на бездните и хаоса на дългите кондратиевски вълни  на капитализма и постигането на ред, плановост, перспективи и възход в хармоничното разгръщане и обогатяване на социалното битие на примера на социалистическата действителност в Кюстендилския регион.

Разгърнете внимателно тези 170 страници (от с. 72-ра до с. 242-ра) на книгата. Всички богати примери и доказателства за 45-годишното социалистическо развитие на Кюстендилска област показват категорично, че проблеми съществуват, има трудности, грешки и противоречия, но има и възход и подем на икономика, на култура, на духовност, на достойни човешки съдби! 

Мисля, че тази историческа реалност е изворът и подтикът основният теоретичен интерес, кардиналната ос на научното творчество на Гале Христов да станат проблемите на научната организация на труда, на социалното управление и стила на ръководна  работа на партията, на обществените организации, на държавните органи  в икономиката, в културните институции, в училищата и ВУЗ… Вижте неговата работа като секретар на ГК на БКП по стопанските въпроси, като завеждащ отдел „Организационен“ на ОК на БКП, като заместник-председател на ИК  на СНС, като първи секретар на ОбК на БКП в Кюстендил.

Системната работа на Гале Христов и на съратниците му от партийната организация води до реални преобразования на ръководната партийна и икономическа дейност в Кюстендил. При внедряването на науката в социалното и икономическото развитие са постигнати забележителни резултати: достигната е висока ефективност на живия труд, в теоретичното и психофизическото  изграждане на хората на труда, в обогатяването на трудовото ежедневие и бита на кюстендилци (с.75). През  шестата петилетка кюстендилци издигат жилищни и стопански сгради за 26 млн. лв. През годините на седмата петилетка планът за промишлената продукция на общината е преизпълнен с над 31 млн. лева. Със 102,5% се изпълняват плановете за основните промишлени производства: вълнени прежди, трикотаж, обувки, електрически кондензатори. Промишлеността на града реализира печалби за над 138 млн. лв. Основните производствени фондове в селското стопанство през 1980 г. нарастват 1,7 пъти в сравнение с 1975 г., а общата селскостопанска продукция нараства от над 13 млн. лв.  на над 21 млн. лв. или със 65%!

Разгръща се просветното дело в Кюстендилска община, укрепва здравеопазването, като се създават нова окръжна поликлиника, нови детски ясли, модернизира се и се обогатява медицинската апаратура.

Забележителни резултати са постигнати в комплексното развитие на община Кюстендил в периода 1981 — 1985 година. Общата промишлена продукция нараства на 250 млн. лв., селскостопанската продукция — на 28 млн. лв. Общият обем на чистата продукция в двата отрасъла нараства на 162 млн. лв., а съвкупната печалба — на 94 млн. лв. За реконструкция, модернизация и разширяване на промишлеността са усвоени над 52 млн. лв. Паричните доходи на общината за този период нарастват на 105 млн. лв., а тези на човек от Кюстендилска община достигат 1434  лева.

В строителството през осмата петилетка общината инвестира 150 млн. лв. Селскостопанската продукция нараства с 58%, а само в животновъдството този ръст е 46% (с.104-108).

Цялостната картина на икономическото, социалното и духовното развитие на община и окръг Кюстендил (представена  от нас съвсем фрагментарно и избирателно) доказва историческата реалност на посочената в този втори тематичен абзац закономерна тенденция — социалистическата действителност, представена в книгата с примера на кюстендилския край, органично разгръща тенденцията на сложно, пълно с трудности, пречки и противоречия  но категорично възходящо и неотклонно обогатяващо се развитие.

Тази социална действителност е стимулът, родил у Гале Христов вкуса и предпочитанията  към  научно-теоретично обоснован  стил и методологии на обществено-ръководна управленска дейност. Живата практика е тази, която ражда убеждението  на автора, че в управленската практика на социализма не може да се работи на тъмно и със слепия прагматичен подход „проба — грешка“… Тя изисква вникване в същностните, а не в периферните проблеми (с.108).

Идеите на автора за научната организация на труда и управлението, за стила на обществено-политическата дейност намират  своята разгърната реализация в два документа на партийното и държавното ръководство на Кюстендил — в Комплексния план за развитие на общината през осмата петилетка и в дългосрочната  Комплексна програма, ориентирана към задачите на деветата петилетка  и перспективата 1990 — 2000 г.

Много интересен е теоретичният и управленски подход във втория документ, който е подготвен под ръководството на автора. Той започва с определяне на дългосрочната  стратегическа  цел  —  хармонично, пропорционално, синергетично развитие на Кюстендилския край като цялостен социален организъм от стопански и социални подсистеми, подобряване начина на живот, на трудовата и жизнената среда на  кюстендилци, хармонично личностно развитие и на новото поколение, и на житейски утвърденото зряло поколение.

Впечатлява перспективният прогнозно-резултативен подход към бъдещето на структуроопределящите кюстендилски заводи за радиоелектронна апаратура, за кондензатори, Завода за оптикомеханични уреди, Завода за силови трансформатори, както и програмите за приложение на биотехнологиите на основата на молекулярната биология, биофизиката, биохимията и генното инженерство в ОП  „Родопа“, „Булгарплод“, „Млечна промишленост“. Отказването след 1989 г. от тази комплексна програма не дистанцира Гале Христов от нейните стратегически идеи. Буди възхищение неговата помощ на ръководствата и на Кюстендил, и на общините Мездра, Перник, Бобовдол, Радомир на основата на нейните идеи и подходи да разработят свои комплексни програми  за периодите 1993 — 2003 г., 2003 — 2007 г. (с. 207 — 210).

Никак не е случайно, че при преминаването си на работа като преподавател и доцент  в АОНСУ  при ЦК на БКП Гале Христов реализира тези богати теоретични подходи в ред свои книги и статии: „Нашият комплексен план“ (1985); „Научната организация на труда на местните партийни комитети“ (1986); ръкописът от 400 страници „Преустройство и обновление на партийния стил“ (1989); „Предизборната дейност на БСП — съдържание, стил, организация“  (1991); над 40-те статии в списание „Ново време“, във вестниците „Дума“,„Съвременен показател“, „Жарава“…

Това, което впечатлява, са признанието и благородната човечност и топлота на автора към неговите съратници и съдеятели във всеотдайното творчество, в апостолската мисия на защита и развитие  на  общопартийното  дело:  Георги  Каляшки,  Андрей Савов, Иван Златков, Славчо Шопов, Асен Коцев,  Крум  Узунов, Виктор Янакиев, Иван Иванов, Любомир Клечков, Васил Бошнаков, Боян Златанов и още десетки съидейници и другари в организационната и административно-управленската работа.

С каква топлота Гале Христов отбелязва съпричастието на Людмила Живкова в разгръщането на културната дейност, в обогатяването на художественотворческия живот в Кюстендилския край, нейната подкрепа за създаване на единствения засега у нас Енциклопедичен речник, посветен на един окръг — Кюстендил.

Тук стигаме до третото творческо достижение в труда  „За преживяното и сътвореното“: духа на преклонение пред човека, искреното  и топлото чувство на хуманност, на благородно съпричастие към съдбите  на другите, на близките и далечните около теб.

Топлите думи на автора за баща му и за майка му Димитър и Софика  Христови, за брат му Ризе, за съпругата му Евгения (на която е посветена книгата) и дъщерите му Магдалина и Диляна; за преподавателите му в училище и в Софийския университет…

С колко топлина и благородство са пропити оценките на Гале Христов за неговите колеги в ОК и ГК на ДКМС, в ГК на БКП, за тези от в  ОК на  БКП и Окръжния народен съвет в Кюстендил: Богдан Григоров,  Васил Стоев, Васил Лесички, Димитър Тасев, за първите секретари на ОК на БКП —Кюстендил,  Стойо Станоев, Станко Димитров, Георги Григоров. И още десетки и десетки други !

С каква благодарност той споменава топлотата на руските слушатели и преподаватели във ВПШ на ЦК на КПСС през 1973 — 1975 г. към българските специализанти, с колко обич и признателност споменава имената на своя научен ръководител проф. В. Г. Герасин, на рецензентите проф. Н. И. Кондакова  и  доц. Атанас Димитров при защитата на неговия дисертационен труд през май 1981 г.

В периода 1987 — 1991 г., когато работи като преподавател  и  доцент  в АОНСУ при ЦК на БКП,  той  споменава  с  топлота:  доц. Мария Граменова, проф. Георги Бърдаров, проф. Васил Момов, проф. Рачко Рачков. Тук той  участва в написването на книгата „Проблеми на качеството и ефективността на партийната дейност“ и публикува  десетки статии в списание „Ново време“, във вестниците „Дума“, „Република“, „Жарава“. Председател е на ОПО „Политолог“ към РС на БСП, член на Областния съвет на БАС – Кюстендил, на  ЦС на БАС  и  зам.-директор на Българския антифашистки научен  институт.

Този хуманистичен патос е в пълно съзвучие  с позабравения и подценявания антропологичен подход на Карл Маркс, който казваше, че в центъра на революционното дело на пролетариите стои висшата цел за  издигане и универсално разгръщане на духовно-деятелното начало у Човека  като  център на Историческото битие.И сякаш най-сполучливо продължение на този деятелно-антропологичен подход на Маркс е казаното през двадесетте години на ХХ век от К. Е. Циолковски, че „Човекът — това е духовният атом на Вселената“.

Четвъртото творческо достижение на автора е  очертаната в последния  раздел на книгата Историческа перспектива пред България  за  вписване  в  социалистическите хоризонти  на единната Всечовешка  цивилизационна  вселена на ХХI  век.

Авторът преодолява примитивната лъжетеоретична „парадигма“  на десните оценители  на прехода в България  като „социалистическо минало без бъдеще“, като  „българско бъдеще без социализъм“.

Високо оценявам възгледа на Гале Христов върху перспективите на България  през  погледа на една глобализация, която е алтернатива  на  неолибералния модел за глобализирана  „Империя на капитализма на всечовешките  бедствия“…

Не, това ще е  „Глобална всечовешка общност“  на хората на труда в условията на  техногенната планетарна революция. Тогава  политическото  управление  на човешките общности престава да ражда власт, богатството престава  да  ражда убийствена бедност и антидуховност, човекът престава  да  се  стреми  да  става господар на природата, за да е господар на себеподобните. Тогава Западът  престава да е антипод на Изтока  и  Северът — антипод на Юга.

Теоретичната парадигма, кодирана във всеки ред от книгата на Гале Христов, би могла да бъде формулирана така: „Социализмът, глобалната цивилизация на ХХI век, е историческо всеединство и хармония на човека и  човешкото битие с безпределната природа.“

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук