Първан Симеонов е изследовател, публицист и граждански активист. Преподава политически кампании и изследователски методи в СУ „Св. Климент Охридски“. Изследовател в Института по социология „Иван Хаджийски“. Основен автор и редактор на годишните книги на „Галъп интернешънъл“ „Политическият процес и общественото мнение в България“.
Доверието в обобщения образ на Европейския съюз
Вероятно причината за укрепването на авторитета на ЕС през 2017 г. беше и в това, че позитивно настроени към европейската интеграция сили и кандидати надделяха над евроскептици в няколко важни избора в Европа. В България пък в последните моменти на предизборната кампания през пролетта на 2017 г. дебатът прие именно такъв оттенък: по-критичен или по-благосклонен към Запада. Успехът на политическа сила, считана за ориентирана към онзи момент в по-голяма степен към Запада, може би доведе и до последващ „бонус“ за образа на ЕС у нас в масовото мнение.
В най-новата българска политическа история обикновено наричаните десни и десноцентристки партии се възприемат като повече привързани към Западния свят, на фона на левицата и националистите, които са често критични към Запада. И това ясно личи при демографска „разбивка“ на данните.
Ако данните, измерени през 2016 г., се бяха оказали трайна тенденция, то явно неодобрението за ЕС у нас навлизаше в най-чувствителната си фаза, поне от началото на века – макар да оставаше по-ниско от доверието и да беше ниско в сравнение с други европейски страни, както и на фона на сериозното недоверие в българските институции.
Сред причините за проблемите през 2016 г. бяха ефектите на т.нар. мигрантска вълна и ислямисткия тероризъм, които бяха свързани с надигането на национално-консервативни движения в различните страни от ЕС. Тези движения на свой ред задълбочиха проблемите, защото звучат скептично към основни идеи на европейската интеграция. Към това явно се добавят и ефектите на сериозното противоборство между Запада и Русия в този период – в различни точки по света. Влияние тогава оказваха и напреженията между официалната политика на Съюза и мнението на някои страни като Унгария, Полша и др. Именно през лятото на 2016 г. се проведе и референдумът за т. нар. Брекзит.
Освен моментните опасности за имиджа на ЕС и Запада, вероятно действаха и дълготрайни причини, например: постепенното износване на идеализацията на образа на ЕС – доколкото към 2016 г. България членуваше в съюза вече около десетилетие и това караше мнозина да поглеждат към самите ежедневни механизми на функциониране на ЕС, а не толкова към обобщения му образ. Става дума за продължителен процес, който вероятно също водеше до плавно и почти незабележимо като скорост износване на авторитета на ЕС. Фигура 2 дава възможност за проследяване на по-дългосрочна тенденция.
Успокояването на данните през 2017 и 2018 г. обаче не означава, че проблемите пред публичния образ на ЕС в България намаляват. През 2018 г. например на изборите в Италия има възход на критични към ЕС формации. Последваха и други проблеми пред европейския политически процес, а през 2019 г. се очертава възможност евроскептични формации да отбележат исторически пробив в изборите за Европейски парламент в целия ЕС. Затова и изследователското вглеждане в тази тема продължава да е от първостепенна важност.
Българският еврокомисар
Българският еврокомисар Мария Габриел през 2018 г. като че ли утвърди разпознаваемостта си, макар да остава още сравнително малко позната. През последната година дяловете на неразпознаваемостта са над 20% от пълнолетните българи. Ползва се с доверие сред около една четвърт, а с недоверие – около 40%. Останалите се колебаят. Това са сравнително благоприятни стойности на доверие на фона на политическия процес, а тепърва ще изкристализира и по-ясна структура на нагласите.
Високото доверие към ЕС у нас в годините закономерно се пренасяше и върху личността на българския еврокомисар. Години наред, например, Кристалина Георгиева беше сред най-одобряваните измежду българските действащи политици.
През 2016 г. обаче името на Георгиева влезе като конкурент на българската кандидатура за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Стигна се до промяна на официалната българска кандидатура – на финалния етап от избора Георгиева получи подкрепата на българското правителство, без Бокова да се отказва от надпреварата. В крайна сметка, „раздвояването“ на българската позиция не доведе до положителен резултат. По-късно Георгиева напусна и поста в Европейската комисия, за да приеме длъжност в Световната банка, а в България предстоеше излъчване на нов еврокомисар. Вероятно всичко това спомогна за осезаемия спад в доверието към Георгиева, който последва. Доказа се тенденцията, че колкото по-отдалечена от текущия обществено-политически процес в България е една фигура, толкова по-високи шансове за одобрение има тя. Всяко доближаване до ежедневната политика и напускане на ролята „отвън“, „отгоре“ или „отстрани“, води до риск за доверието.
„Лабораторна“ проверка на отношението към идеи
за европейската интеграция
През юни 2018 г. „Галъп интернешънъл“ провери – съвсем ориентировъчно и дори провокативно – и отношението към някои идеи и проекти от европейския дневен ред, свързани с по-единна и отличима обща външна политика и политика по сигурността и отбраната. Проверени бяха нагласите и към една крайна идея – превръщането на ЕС в единна държава.
Очевидно е, че обществото ни не показва крайности – въпреки общата ситуация на преосмисляне на някои жалони на европейската интеграция и на Западния свят въобще. Практически няма група в обществото ни, която да е преимуществено за напускане на ЕС. Разбира се, тези двайсет процента, които споделят такова становище, не са за пренебрегване. По отношение на идеи като обща външна политика и единна собствена армия на ЕС пък явно е объркването.
През годините стана ясно, че обществото ни не се отнася с ентусиазъм към идеята за превръщане на ЕС в една държава. Тя обаче като че ли среща по-видима подкрепа сред най-младите, а и сред хората с по-високо образование (и сред привържениците на десноцентристката политическа линия, които в известна степен са по-близо и до подобен демографски профил).
„Галъп интернешъл“ редовно проверява нагласите към подобни идеи, например през 2016 г., макар и с малко по-различна формулировка (фиг.4). Общата външна политика и общата армия, различна от НАТО, се ползваха с търпимост, дори симпатия. Оказа се, че тогава ентусиазмът към задълбочаване на интеграцията в ЕС като че ли е бил по-видим в сравнение с 2018 г. Следващи вълни на изследване трябва да покажат дали и доколко става дума за негативна тенденция. На този етап наблюденията може да послужат най-вече за формиране на хипотези. Разбира се, осведомеността по тези теми едва ли беше висока, а и подобна техника на тестване на идеи – пак уточняваме – по-скоро служи за формиране на допускания, отколкото за обобщения.
През лятото на 2018 г. беше проверено и мнението по темата за евентуално влизане на България в Шенген. Мнозинство от 57% се обяви „за“, 22% бяха „против“, а останалите се затрудняваха. Шенген очевидно предизвиква автоматична симпатия, независимо от противоречивата роля на механизма, що се отнася до важния въпрос за разпределението на мигранти в Европа.
През лятото на 2018 г. България подаде писмено искане за присъединяване към валутния механизъм ERM II (който се смяташе за т.нар. чакалня преди приемането на еврото като валута) и банковия съюз на ЕС. В крайна сметка България получи условно съгласие за преходен период на членство във валутния механизъм.
През юли 2018 г. беше проверено отношението по тези теми. И двете събуждаха боязън. Въпросът беше актуален още от началото на годината и през януари „Галъп интернешънъл“ направи бърз телефонен сондаж, който още тогава показа двусмислена картина на общественото мнение (виж страницата www.gallup-international.bg). По-късно през годината тя явно вече клонеше към отрицание (фиг. 5). И ако предпазливата нагласа към банковия съюз можеше да се обясни донякъде и с конкретната формулировка на въпроса (съзнателно негативна, за да улови настроенията без присъщите за масовото съзнание „автоматизми“), то при еврото тези данни всъщност потвърдиха дългогодишни наблюдения. На практика няма обществена група, в която подкрепящите еврото да са мнозинство. И както може да се очаква, привържениците на левицата са в най-голяма степен „против“. Това са и хора с по-неблагоприятна жизнена перспектива и очевидно и това се отразява. Страхът от потенциално повишаване на потребителските цени при въвеждане на еврото, например, вероятно е основен фактор.
Идеите за повече интеграция може би действително предизвикват и повече страхове в обществото ни. В същото време обаче годишникът на „Галъп интернешънъл“ за 2017 г. показа, че обществото ни не възприемаше и обратната перспектива. Популярната визия за т.нар. Европа на две скорости, например, не се одобряваше още през 2017 г., когато за пръв път се случваха по-подробни дебати по въпроса. По всичко личеше, че българите не приемат подобна опция (фиг. 6). Но както беше отбелязано, в същото време не проличаваше ентусиазъм по отношение на въвеждането на еврото като валута. Очевидно, неохотно се приема както отдаването на суверенитет към Брюксел, така и дезинтегрирането на Съюза.
Разбира се, по подобен род теми не може да се очаква широка обществена запознатост. Сравнително малко въпроси от европейския дневен ред предизвикват активно обществено мнение и това не е изненада. Въпреки това данните тук са ясен белег за жалоните на масовото съзнание. Темите от международно естество стават все по-важни напоследък, а с европредседателството проблемите на политическата система на ЕС – от която България е част – станаха и видимо по-близки до българската публична дискусия.
Председателството на Съвета на Европейския съюз
През 2017 г. „Галъп интернешънъл“ на няколко пъти провери масовите очаквания спрямо предстоящото председателство. Данните показаха, че обществото, независимо от партийните предпочитания, явно е склонно да даде на институциите известен кредит на доверие. Тук пък може да направите сравнение за очакванията по отношение на Председателството – половин година преди него (фиг. 7) и половин година след него (фиг. 8). Разбира се, върху оценките и в двата случая влияние оказваше и политическата конюнктура в дадения момент. Но въпреки всичко, при сравнението проличава на практика идентична структура на мненията преди и след председателството.
Дистанцията на времето позволи да се видят и сравнят най-вече обобщените образи на европредседателството в масовите очи. По-скоро личат позитивни очаквания, както и равносметки, които са в синхрон с очакванията. Картината е любопитна на фона на улавяния в редица други индикатори традиционен скептицизъм на българите към ефективността на държавното управление. Възможно е да се допусне, че обичайно високото доверие у нас в ЕС също оказа позитивно влияние.
Фигури 9 и 10 пък показват най-обща картина на очакванията и равносметките сред основните политически електорати в страната, както и сред групата на дистанцираните от политиката. Данните, разбира се, няма как да са съвсем представителни за всеки един електорат, но дават достатъчно добър ориентир. Фигури 9 и 10 не бива да се сравняват безусловно, но при всички уговорки на социологическата коректност, ясно личи, че дори привържениците на опозиционната Българска социалистическа партия са били склонни да симпатизират на предстоящото председателство, а дори и сред тях след края на Председателството няма твърдо отрицание, макар като че ли дяловете на одобряващите да спадаха.
Брекзит
В края на юни във Великобритания се проведе референдумът за това дали страната да остане в Европейския съюз. Надделяването на позицията за напускане на ЕС (т.нар. Брекзит) беше в известна степен изненадващо на фона на очакванията сред масовата публика у нас. Вероятно и заради резултата, и заради изненадата в него, в България настроенията преди и след референдума показаха разлики (фиг. 11-а и 11-b).
Явно беше, че резултатът от британския референдум беше предизвикал масов интерес, изненада и замисляне. Ако в навечерието на референдума малцина смятаха, че той ще се отрази на техния живот, а две трети бяха на обратното мнение, то след референдума вече половината смятаха, че напускането на Великобритания ще се отрази на живота на българите, а на обратното мнение бяха 30%. Разбира се не беше възможна пълна и пряка съпоставимост между двете вълни на изследване (през юни и през юли), както и между техниките на задаване на въпроса в двата случая.
.jpg)
Съвсем скоро след британския референдум „Галъп интернешънъл“ провери реакциите по провокативното твърдение „Европейският съюз скоро ще се разпадне“ (фиг. 12-a). Отношението към твърдението беше тествано и през декември 2015 г., а отговорите бяха публикувани в годишника на „Галъп интернешънъл“ от 2015 г. (фиг. 12-b) и сочеха по-скоро объркване и липса на ясно обществено становище. Наглед парадоксално, след референдума за Брекзит увереността в единството на ЕС като че ли изглеждаше по-сериозна. Явно, ако през декември 2015 г. питането за разпад на ЕС звучеше по-абстрактно и предзвикваше аморфна картина на обществените нагласи, сега този проблем вече имаше реални измерения и предизвикваше и по-ясна и отчетлива структура на мненията – макар и емоционално оцветена, тя показваше какво е всъщност общественото желание. Вероятно несигурността, породена от Брекзит, караше респондентите да възприемат по-сигурните и безопасни опции, а посланията за единство, които ръководителите на ЕС дадоха след референдума във Великобритания, по-скоро бяха сработили. Твърде рано беше обаче за обобщения.
Всъщност, представителите на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ – години преди Брекзит – започнаха поредица изследвания, които да проверят настроенията в различни държави при хипотетичен референдум по тази тема. В последните месеци на 2016 г. това изследване беше проведено за пореден път сред 15 европейски страни. То показва, че гласуването на Великобритания да напусне ЕС на практика не беше оказало почти никакво влияние сред повечето европейски държави. Изводът беше важен на фона на нарастващата тревога за бъдещето на ЕС.
Фигура 13 дава възможност да се сравнят данни от края на 2014 г., края на 2015 г. и края на 2016 г. Цитираните по-долу данни са калкулирани на база на далите отговор „да“ или „не“, без далите отговор „не знам“ или неотговорилите. Далите отговор „да“ или „не“ са и онези, за които с най-голяма вероятност можеше да се очаква, че биха гласували на референдум за оставане или напускане на ЕС.
В края на 2016 г. в Швеция и Дания значително по-малък процент биха гласували страната им да напусне в сравнение с времето година преди това. Делът на хората в Германия, Франция и Белгия, които биха гласували тяхната страна да напусне ЕС, също изглеждаше по-нисък спрямо 2015 г. Обратно, във Финландия и Гърция се наблюдаваше известно увеличение на желаещите за напускане на ЕС – във Финландия от 29% през 2015 г. на 40% през 2016 г., и в Гърция – от 38% на 46%. В Италия в края на 2015 г. бяха регистрирани сериозни настроения за напускане на ЕС и осезаем ръст на евроскептичните нагласи. Сериозният дял се беше запазил и в края на 2016 г. и даже изглеждаше по-чувствителен – от 40% в края на 2015 г. до 42% година по-късно. Ирландците и испанците (с по 20% гласували в полза на напускане) бяха на практика най-проевропейски ориентирани сред всички изследвани страни.
Респондентите в Обединеното кралство пък бяха запитани как биха гласували, ако се проведе втори референдум. 54% от отговорилите заявиха, че предпочитат страната им да остане част от съюза, докато 46% бяха на противоположното мнение. А година по-рано 54% бяха негативно настроените към ЕС.
Сред проевропейските страни оставаше и България. Веднага след британския референдум (още през юли) „Галъп интернешънъл“ зададе сходен въпрос и сред хората, дàли отговор (т.е. без отговорилите с „не знам“ или неотговорилите), хипотетичната подкрепа за оставане на България в Европейския съюз беше около 74%, а за излизане – около 26%.
В края на 2015 г. пък делът на искащите напускане у нас беше 18%. Покачването от 18% на 26% сочеше известно разколебаване в подкрепата за ЕС, но като цяло структурата на мненията оставаше с очевиден превес на оставането в ЕС. А и пряката сравнимост, разбира се, съдържаше доста условности.
Тези данни наредиха българите сред „най-еврофилските“ народи в ЕС. Това не беше изненадващо на фона на високото, макар и застрашено в този период, доверие в ЕС, което се регистрираше трайно у нас. Дори и да имаше известно разколебаване в подкрепата, българите оставаха решителни поддръжници на ЕС.
Хората с по-високо образование и по-високи доходи бяха и по-позитивно настроени към ЕС. Заедно с това сред привържениците на левицата по традиция беше чувствителен евроскептицизмът, но дори и сред тях той не успяваше да надделее.
НАТО
НАТО обикновено се възприема у нас с повече нюанси в сравнение с ЕС. В крайна сметка, става дума за военно-политически съюз и може би това е част от обяснението. Друга част от причините може би се съдържа в традиционните за обществото ни проруски сантименти, особено на фона на повишените в сегашния период външнополитически амбиции на Русия и нейните съперничества със Запада (респективно НАТО), включително на информационния „фронт“.
С различните кризи, които оказаха негативно влияние върху авторитета на Западния свят, явно се създаде опасност и за публичния образ на НАТО. Но през 2017 г. тези опасения в масовото съзнание се разсеяха и това остана валидно и през 2018 г., въпреки че проблемите пред НАТО продължиха – като например противоречията между основните за Алианса страни САЩ и Турция и др. Като цяло през 2018 г. доверието в НАТО остана на познатите от 2017 г. нива.
Както беше отбелязано и по отношение на доверието в ЕС, възможно е положителните сигнали в данните за НАТО и ЕС през 2017 г. да идваха и от мобилизация на нагласите в полза на ГЕРБ – опонент на левицата, която пък има по-сдържано отношение към Запада. Националистите у нас също не споделят особен ентусиазъм към Западния свят. Напоследък обаче и ГЕРБ в политиката си показва повече предразположение към контакт с Русия и тепърва следва да се наблюдава отношението на привържениците на тази партия по оста Изток – Запад.
В началото на юни 2018 г., сред други подобни въпроси „Галъп интернешънъл“ потърси мнението по провокативната идея България да напусне НАТО. Както можеше и да се очаква, привържениците на БСП бяха резервирани, но като цяло липсваше желание за резки решения. Тук е мястото отново да се поясни, че като цяло сред привържениците на левицата у нас често личат по-възрастни хора, които са и по-скептични към процесите в страната след 1989 г. Сред най-младите пък обикновено се проявява липса на интерес към политическия процес въобще. Повече информация по темата е публикувана в годишниците на „Галъп интернешънъл“.
