ЯПОНСКА РАДИАЦИЯ, ЛИБИЙСКА „ЗОРА“ ЗА ОДИСЕЙ И НАШЕНСКИ… КОМПИРИ

0
217

Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в Елхово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица—изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“, „Република“, „Пари“ и „Новината“. В момента работи във вест­ник „Дума“. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи — бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.

Две събития в международен план белязаха отиващия си март: разрушително земетресение, съпроводено със смъртоносни вълни цунами в Япония, които отключиха за пореден път страховете от ядрен апокалипсис и военната операция под кодовото наименование „Зората на Одисей“, предприета от 4 държави след решение на ООН за налагане на мир в Либия.

 

И двата случая бяха, така да се каже, „предизвестени“ .

 

Защото за никого не е тайна, че Страната на изгряващото слънце е в епицентъра на чести трусове, а огромната £ икономика разчита в изключително голяма степен на енергия, добивана от разцепване ядрото на урановия атом. Макар и под сурдинка, местните зелени неведнъж са поставяли на преден план опасността от катастрофа с размерите на Чернобилската (1986 г.).

 

Уви, гласовете против използването на „мирния атом“  потъваха в елейните слова за надеждността на системите за защита. Докато мартенският смерч не показа истинското лице на опасността!

 

И колкото и да е странно — първи усетиха симптомите на недоверието към атомната енергетика в… Германия. И взеха, че наказаха християндемократите на Ангела Меркел с… трета позиция в изборите за управление на провинция Баден-Вюртенберг. Която си е една от крепостите на ХДС.

 

Предизвестени бяха и бомбените „нальоти“  над верните на Муамар Кадафи войски, предприети от британски, американски, френски и канадски ескадрили, след като държави като Русия и Китай, на които вождът на зелената революция разчиташе, си направиха…пас в Съвета за сигурност на ООН. Пръв вдигна пръст президентът на Франция Саркози, който още на 11 март обяви, че ВВС са готови за удар. Подкрепи го британският премиер Дейвид Камерън. От там до подписването на заповедта от американския президент Обама оставаха броени часове. Е, Германия не се включи, но вече нямаше значение.

 

Непредизвестени за България се оказаха обаче последствията от уж тъй далечните за нашите географски ширини и дължини събития: за броени дни цените на петролните деривати, произвеждани от рафинерията край Бургас (където държавата ни все още държи „златна акция“!) подскочиха до нива, съперничещи си с времето на иракската „Пустинна буря“. След тях избуяха цените на насъщния и дори на… картофите.

 

Нищо че реколтата, предлагана в търговската мрежа, си е от миналата година. Когато цунами в Японското жълто море нямаше, а Кадафи се радваше на президентска обич в Италия и Франция.  След което премиерът на България Бойко Борисов взе да обяснява как страната не е остров и как той лично, а колективно и правителството му — не можели да направят нищо срещу световните пазарни принципи.

 

Пътем „ошамари“ сънародниците си с твърдението, че само който го мързи да к¥па, ходи да си пазари картофи от… плод-зеленчука. Той и семейството му цял живот разчитали на личната си градинка и мотика.

 

С това направо втрещи интервюиращата го Диана Найденова, която дори го заподозря в мераци да връща някогашните конфута. Изкушавам се да цитирам поне няколко реда от фундаменталното изявление на премиера и го правя с риск след години читателят да ми се чуди на акъла.

 

И понеже ме питате за картофите, ще ви отговоря… Питате ме за хляб, питате ме за картофи. Моето семейство, откакто аз се помня — от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим — нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете… Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади…“. (bTV, 20 март 2011 г.)

 

Само дето нищо не казва как с тази „картофена стратегия“ България ще сколаса да изпълни ангажиментите, които поема с мераците да бъде приета в Пакта за еврото.

 

Но млъкни сърце, защото междувременно натрупахме опит и в сферата на „банков обир със заложници“, където доскоро можехме да се похвалим само с една доведена до отчаяние учителка, изрекла с детски пистолет в ръка култовата фраза „Това е обир!“.

 

В разигралия се в Сливен случай пистолетът на 28-годишния новозагорски охранител Стефан Петров е бил истински и законен „Байкал“. Но пък и там 48-часовата сага не се размина с някои звучащи почти вицово епизоди, като изцепките: „Да се предаде, разпоредил съм се, както се казва, да няма кой и един шамар да му удари!“ и „Операцията ще бъде включена в бъдещите учебници!“.

 

Цитатите, както може да се очаква, са от телевизионните изяви на Бойко Борисов и вицепремиера му Цветан Цветанов. Като вторият ръководел операцията от Лондон, а първият май се канел да „прескочи“ до Града на стоте войводи, но се отказал, след като чевръсти репортери му изпратили есемес за благополучната развръзка.

 

И двамата обаче нищо не казаха за анализа на психолозите, според които дръзкото нахлуване в офиса на Инвестбанк е резултат от факта, че  хората все по-малко намират възможност за успех в своя живот, все по-малко виждат около себе си как се справят другите, а обичайните им стратегии работят по-малко. Като целият този неуспех като магнит привлича и всяка една ситуация става подобно на  снежна топка, пусната по склон“. (28 март).

 

А ден преди това запомних думите на завършващия Нов български университет магистър по икономика, старозагореца  Петър Георгиев. Докато по време на протеста срещу цените на бензина буташе старичкия си „Фиат“, той заяви: Не мога да разбера днешните ни управници — или ни вземат за идиоти, или наистина са идиоти? Ако е първото жалко за тях! Ако е пък второто жалко за нас!“

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук