БЕЛЕЗИТЕ НА ПРОМЯНА В БСП

0
285

Момчил Неков е роден през 1986 г. в Силистра. През 2011 г. защитава две магистърски тези — по „Политически мениджмънт“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и по „Международни икономически отношения“ в УНСС. Тема на магистратурата в Софийския университет е „Организационно развитие и вътрешнопартийна демокрация в БСП след 1989 година“. Първото му авторско изследване „4х4 — БСП след 1989“ излиза като самостоятелна книга през януари 2012 г.

Гледните точки за случилото се на 10 ноември 1989 г. са различни и все още историята не се е произнесла еднозначно. Всъщност, това едва ли някога ще се случи, защото, ако има наука, за чието развитие от изключително значение е нейният прочит, това е историята. На различен прочит са подложени и събитията, които поставят началото на демократичните процеси в най-новата ни история.

Предмет на изследване в настоящата публикация са организацион­ното развитие и развитието на вътрешнопартийната демокрация в БСП, приемник на Българската комунистическа партия, която постави началото на демократичните процеси у нас. Двата процеса заедно с идейната трансформация са основните отличителни белези за прехода от авторитарен към демократичен модел партия.

Ако си припомним хрониката на събитията от края на 1989 г. и началото на 1990 г., ще видим съвсем ясно, че тогавашните промени започват в ръководството на БКП (която по-късно се трансформира в БСП). Т.е. промените в България на 10 ноември 1989 г. започват отгоре, от ръководството на партията, а едва след смяната на Живков в промените се включват новите политически организации, създадени почти месец след това (на 7 декември) от възникналите година и половина по-рано дисидентски организации (1).

Интересен е „вечният“ въпрос за реформираността/нереформираността на БСП. Съществува цяла палитра от критерии за това недостатъчно или предостатъчно се е реформирала БСП. Обичайната хипотеза е, че реформиране има, когато тече еднопосочно движение от комунистическа партия от авторитарен тип към социалдемократическа формация в условията на либерална парламентарна демокрация. А демокрацията у нас избухва не в резултат на силно гражданско движение и мощни обществени структури, насочени срещу комунистическата власт. Демократичният процес и впоследствие конституционният процес протичат с решаващата направляваща, административна, организационна и експертна роля на БСП. БСП е не просто незаобиколим играч в българския преход — практически нищо в българския преход не може да бъде разбрано и осмислено, ако не се анализират БСП и нейната роля (2). В този ред на мисли, ако се опитаме да вкараме БСП в традиционните координатни системи като една лява партия в политическия спектър ляво-център-дясно, ще избягаме от спецификата на българската действителност.

Преименуването на БКП в БСП чрез референдум, предшестван от ХIV извънреден конгрес на комунистическата партия, слага началото на дълъг процес на идейно и организационно обновление, който според някои анализатори продължава и днес, а според други вече е приключил.

Първият белег на промяната е процесът на организационна трансформация на БСП, започал с ХIV конгрес на БКП. Конгресът отхвърля принципа на демократичния централизъм и определя нова идейна ориентация и нови политически цели на партията — идеите и ценностите на демократичния социализъм. Този конгрес е определен от избрания на него председател на партията Александър Лилов като най-най-бурния в неговата дълга политическа кариера“ (3). Самият процес от своя страна може да бъде разглеждан в две фази. Най-важното в първата е, че е поставено началото на необратими радикални организационни промени в партията, съчетани със значителното електорално влияние, което тогава тя има. А същественото за втората фаза е завършване на обновлението в преобразуване на БСП в съвременна лява партия на демократичния социализъм. В тази връзка партията има три съвременни основни характеристики — национална, масова и парламентарна.            

Вторият белег е свързан с важната роля, която изиграват процесите на възникване, развитие и функциониране на идейния плурализъм в партията от гледна точка на множеството идейни течения в нея. Тези идейни течения оказват съществено влияние върху организационното развитие на БСП. В книгата ми „4Х4 — БСП след 1989“ председателите на партията изразяват гледната си точка за пътя на материализиране на идейния плурализъм в различни идейни течения и следата, която някои от тях оставят. В крайна сметка процесът на идейно-програмно развитие на БСП вече има своя исторически завършек — възприемането на принципите и ценностите, които в документите на Социалистическия интернационал са отразени като свобода, справедливост и солидарност. От това е продиктуван фактът на приемането на партията за редовен член на Социалистическия интернационал през 2003 г. и на Партията на европейските социалисти през 2005 г. Нещо повече — неоспоримо международно признание и доказателство за достигане на тази историческа фаза от развитието на партията представлява изборът на председателя на БСП Сергей Станишев за президент на Партията на европейските социалисти ( ПЕС) през ноември 2011 г.

И последният белег на промяна е развитието на вътрешнопартийната демокрация в БСП и нейното отражение в устава й. От една страна, то е право пропорционално на развитието на демокрацията в обществото въобще, а от друга — то е неделимо от организационното развитие на партията.

Трансформацията на БКП имa своите специфични особености — резултат на историческите традиции, култура и други фактори. Променяйки, макар и мъчително, идейния и политическия си облик, БКП запазва — въпреки усилията на опозицията — значителна част от своята членска маса и си осигурява електорална подкрепа. За разлика от други източноевропейски страни тя съхранява в много по-голяма степен масовия си характер. Чрез позициите си в държавните институции, включително държавните медии, БКП съумява продължително време да си осигури ресурс за влияние върху населението и да забави значително процеса на своето вътрешно разслоение. Бавните темпове на разграждане на партийния монопол до голяма степен са продукт на темповете на трансформация в самата партия.

Важна роля за запазване на влиянието на БСП в първата фаза на прехода изиграва значителното предимство, което й дава организационната структура, изграждана в продължение на десетилетия. Въпреки значителното ограничаване на директното влияние на партийните структури в обществото чрез решенията на кръглата маса, тя пренасочва и запазва в новите условия десетки хиляди „организационни работници“ и активисти, които продължително време остават гръбнакът на БКП, впоследствие БСП, и мобилизират членовете и електората й. Именно липсата на организирана партийна дейност и бавното изграждане на организационни структури дълго време са основният недостатък и слабост на опозицията, от което умело се възползва БСП.        

БКП съумява да започне и сложния процес на трансформиране на идейните си основи от авторитарна партия към партия, приемаща плурализма и демократичните правила. Макар това да е най-трудният за преодоляване период, той започва с налагане на промените „от горе“ и преход към „модерна лява социалистическа партия“. В този контекст е толерирането на вътрешните течения със социал­демократическа насоченост, премахването на „демократичния централизъм“ и бързата смяна на името от БКП в Българска социалистическа партия (БСП). Дисциплинираната членска маса, макар и с неразбиране и често с несъгласие, приема промените и се отказва от „марксистко-ленинския“ тип партия като необходимост за оцеляване в новите условия (4).

Така зараждането на многопартийната система в България става при запазването на значими позиции и влияние на БКП и на наследницата й БСП. Нейната трансформация в демократична партия дълго време има доминиращо въздействие върху формирането на многопартийната система. Нещо повече, процесите вътре в БКП и впоследствие в БСП, особено в началото, предопределят развитието на партийния плурализъм и в частност на опозицията.

Паралелно с идейната и политическата трансформация върви и организационната промяна. Тя се изразява първоначално с фактическия пробив на първите идейни течения, оспорващи линията на централното ръководство. Появата и дейността на тези течения провокират нов тип организационна дейност и отприщват демократичния живот в партията. Решенията на партийните форуми на БСП след 1989 г. довеждат до радикални промени в устава на партия­та, съответстващи на новите политически реалности и на адаптирането й към правилата на демократичната политика и партийния плурализъм.        

Втората насока, по която се развива организационно БСП, е формирането на нов тип отношения между партията „извън“ парламента и парламентарната група. Адаптирането към парламентарния живот и принципът на свободния мандат, заложен в новата конституция, създават напрежение в партийните среди. То е подклаждано и от факта, че възникват постоянни сблъсъци и конфликти между депутатите по повод законодателната дейност и тактиката на парламентарната група. Ако СДС се развива първоначално като парламентарна партия и впоследствие формира партийна организация „извън“ парламента, то развитието на БСП е в обратната посока. От членска, строго дисциплинирана партия, БСП трябваше да се „раздвои“ и да намери верния баланс между партийната организация и парламентарната група, да открои новите си функции като парламентарна партия. Особено сложен е проблемът за партийната дисциплина и утвърждаваната с десетилетия идея за „единството“ на партията. Това се подсилва и от факта, че и до днес БСП е най-масовата членска партия — единствената, която има над 100 хиляди членове. От 980 хиляди през 1990 г. тя спада на 210 хиляди членове през 2005 г. Като тенденция БСП постепенно еволюира от членски тип партия към „народна“ партия, продукт на относително еднотипната социална структура на страната в началото на XXI век (5).

Годините след 1989-а показват, че въпреки външните и вътрешнопартийните предизвикателства и кризи, БСП съумява да извърви в организационното си развитие пътя от авторитарна към демократична партия, адаптирана към политическата конкуренция с другите политически сили. В своята нова политика БСП се разграничава с основание от порочните практики на миналото, свързани главно с ограничаване на човешките свободи и прекомерно използване на насилието и субективния произвол. Тя реалистично оценява, че социализ­мът се нуждае от фундаментални промени, че теоретични постановки, които не „работят“ в края на ХХ век, трябва да бъдат преосмислени и дефинирани по нов начин. Независимо от използваната риторика, предназначена за партийната маса, лидерите на БСП правилно преценяват, че у нас, както и в останалите източноевропейски държави, предстои преход към буржоазно общество. И това е процес, който не може да бъде стопиран от една-единствена национална партия, колкото и авторитетна да е тя: БСП не можеше да не се съобрази и преустрои след събитията в СССР, особено след 1991 г., не можеше да не вземе предвид решенията на остров Малта между Горбачов и Буш (6).

През онзи период са допуснати и няколко съществени грешки. Не се оценява как във връзка с развитието на капитализма ще се сепарира самото ляво пространство. Стратегически мислещите умове на партията не съобразяват, че сред левите българи ще възникват дълбоки социални противоречия и конфликти — едни от тях ще спечелят, други, почти всички леви българи, ще загубят от настъпилите промени. Докато в дясното пространство се предоставят възможности за избор между една или друга алтернатива, левите хора се заставят — така или иначе — да гласуват за едни и същи лица и фактори в политиката. Творците на възгледа за единствена силна лява партия не са успели да предвидят, че няма как новите олигарси с червен произход да имат сходен интерес с масовизираната човешка беднота (7).

Предвид на това бих прокарал граница между развитието на Българската социалистическа партия от 1989 г. до 1995 г. и от 1995 г. до днес с оглед на влиянието й в социума. През първия период, до 1995 г., БСП е най-мощната политическа сила у нас, за което свидетелстват и резултатите от парламентарните избори до 1995 г. В този период тя неизменно получава доверието на около (над или под) два милиона избиратели. Същевременно получава мнозинство и на общинските избори в голямата част от българските градове и села, с изключение на няколко възлови града, включително столицата. Когато губи избори за Народно събрание (както през 1991 г., когато побеждава СДС), това е вследствие на груби политически грешки или на криворазбраната политика да се стимулира укрепването на опозиционния фронт: така да се каже, бившата компартия се „жертва“ в името на развитието на демократичния процес.

Тези промени образуват първата фаза в обновлението на партия­та. Най-важното в тази фаза е, че своевременно е поставено началото на радикални промени. Най-големият политически успех на БСП в първата фаза на обновлението й е спечелването с 52,75 на сто на първите от десетилетия свободни и демократични избори в България, проведени под широк международен контрол. Това показва, че поетият път е верен. С подобен резултат (52% от мандатите в Народното събрание) БСП печели абсолютно мнозинство и на парламентарните избори през 1994 г.

Във вътрешнопартиен план големите политически решения се обсъждат и вземат от самата партия, без да се налагат „отгоре“, чрез провеждане на референдуми. Така е избрано новото име на партията. По този начин на по-късен етап е приета и новата програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП“. Самата идея за провеждане на партиен референдум е част от демократизацията на социалистическата партия.

Същността на втората фаза е, че обновлението прераства в преобразуване на БСП в съвременна лява партия на демократичния социализъм. В тази фаза (след 1995 г.) партията стопява доверието в себе си наполовина. Във всички парламентарни избори получава доверието на около един милион избиратели (по-често под и рядко над милион).

Според бившия председател на БСП Жан Виденов (1991-1996 г.) тази втора фаза се характеризира със забавяне както на организационното развитие, така и на вътрешнопартийната демокрация (8). Доказателството — непрекъснат спад в броя на членовете, на партийните организации и на избирателите в цялата страна; политическо действие единствено чрез платени функционери (депутати, съветници, кметове, а на власт — и чрез специално назначавани за целта чиновници); никакво обновление в партийния елит през последните десет години. А за „вътрешнопартийната демокрация“ той припомня, че от 1996 г. насам няма нито една подадена оставка след очевидните политически провали; нито едно уважено мнение на партийната членска маса (НАТО, Ирак, Югославия, АЕЦ, плоския данък, грабителския съюз с царя и с Доган); нито един иницииран (или поне допуснат) референдум; нито едно разцепление дори (което би било напълно естествено при това невиждано бързо и терзаещо душите разслоение в обществото).

След динамичния старт партията се променя много по-бавно от бившите комунистически партии в Централна Европа. Движението й е затруднено и от необратимото изтичане на интелектуален потенциал. От друга страна, би било късогледство да не се види, че у нас, може би още по-бавно и мъчително, става формирането на либерален политически елит и че двата процеса не само имат обща историческа основа, но и пряко си взаимодействат. Може да се потърси и по-общ регионален контекст: балканските политически елити се оказват с по-малък демократичен потенциал в сравнение с централноевропейските (9).   

Резюмиращият извод е, че от една страна, БСП успява да се преобразува от единствена, пълновластна партия на държавния социа­лизъм в една от легитимните, способни да управляват партии на прехода. А от друга — на БСП й предстои да се преобразува от партия на прехода в партия на следпреходна европейска България.

Настоящият председател Сергей Станишев изразява мнение, че правилно беше избрано БСП да бъде партия от масов тип, т.е. да разчита на реални организационни структури във всяка една община, по възможност във всяко населено място , и чрез тях да бъде достатъчно силна като партия, защото организационната структура играе голяма роля. Въпреки че нещата се променят все повече — кампаниите стават медийни, формират обществено мнение, това остава силна страна на БСП.“ (10) 

Според президента Георги Първанов е имало вътрешни спорове дали БСП да се развива по доминиращо сегашния модел, или да се превърне в своеобразна „партия в движение“, т. е. организациите и структурите да се събуждат от избори на избори.“ (11). Предпочетен е първият вариант — с непрекъснато и интензивно организационно развитие, със сериозен вътрешнопартиен живот. Според него това е едно от обясненията за успеха на БСП през годините на прехода.

Относно организационното развитие Жан Виденов изразява мнение, че проблемът при БСП е, че има огромни противоречия между постановките в програмните документи, истинските намерения на ръководството, нагласите на членската маса и най-сетне — обективната действителност.“ (12).

Аз считам, че след като притежава своите характеристики — национална, масова и парламентарна (всяка от които не противоречи на останалите и не ги изключва), партията би могла в променящите се политически ситуации да защитава интересите на електората си. В демократични условията точно това прави трите компонента жизненоважни, преплитащи се  и взаимообуславящи се за реализацията на идеите и защитата на принципите на Българската социалистическа партия, залегнали в програмните й документи.

С „Манифеста за демократичен социализъм“, приет на ХIV конгрес на БКП (началото на 1990 година), се слага началото на новата идейна ориентация, основана върху ценностите на демократичния социализъм. Утвърдената от делегатите на 39-ия конгрес на БСП (есента на същата година) „Платформа за идейно обновление“ набелязва основните характеристики на БСП като съвременна лява партия — масова и парламентарна, широко отворена към българското общество и към европейската левица.

След изборите за Велико народно събрание ясно е очертана тенденцията в лявото пространство — основната политическа сила остава БСП. Въпреки големия политически натиск от страна на СДС и на други политически сили, тя съумява да запази целостта и влиянието си сред значими обществени групи. Същевременно в нея се очертават все по-ясно три тенденции (13), резониращи и в ръководството — социалдемократическа, центристка и комунистическа.

Интересна е съпоставката на Георги Първанов по този въпрос. Той прави паралел между съвремието и историята от времето на разцеплението на тесни и широки социалисти — първо са личните противоречия между лидерите, след което идва разделението. А най-лесно е после разделението да бъде обосновано идейно, както става преди повече от сто години.“ (14).

За първи път идейната дискусия в партията рязко се активизира с публикуването на програмния проект „Нови времена, нова България, нова БСП“, с който партията кандидатства за членство в Социалистическия интернационал. Свои проекти изготвят вътрешнопартийните идейни течения Обединение за социална демокрация (ОСД) и „Марксистка платформа“. Окончателният програмен документ е приет на общопартиен референдум през есента на 1994 година.

В самата БСП се открояват три идейни тенденции, които въздействат върху идеологията й до 45-ия конгрес (2002 г.), когато се налага социалдемократическата. Социалдемократическата тенденция се олицетворява от няколко идейни течения, получили легитимност в началото на 1990 г. („Път към Европа“, Движението за демократичен социализъм, Алтернативното социалистическо обединение и появилото се по-късно Движение за радикална промяна). Центристката линия, заложила на идеята за „лява партия на демократическия социализъм“, се стреми да обедини идеите на левия социализъм и марксизма с някои постулати на социалдемокрацията. Неокомунистическата линия се основава на марксизма и на ленинизма, съпроводени с критика на деформациите на социализма (идейното обединение „Марксистка платформа“). Програмните документи и решения на конгресите отразяват сблъсъка на тези течения, като през 90-те години водеща линия става преходът от марксисткия мироглед към идеите на социалната демокрация.

След парламентарните избори през 2001 година започва постепенен процес на укрепване и разширяване на позициите на БСП. Той е стимулиран от победата на лидера Георги Първанов на президентските избори през ноември 2001 г., което извежда за първи път представител на партията до поста „държавен глава“. Самият Първанов предлага и подкрепя за свой наследник на председателския пост младия и със скромен партиен стаж Сергей Станишев. Това трябваше да бъде знак за БСП и особено за обществените среди извън БСП, че тя ще продължи курса на социалдемократизиране и приобщаване на България към НАТО и Европейския съюз. Това развитие, последвано от фактическото приобщаване на БСП към Социалистическия интернационал като редовен член през 2003 г. и към Партията на европейските социалисти през 2005 г., легитимира БСП като социалдемократическа формация, свързана с европейската традиция на тази партийна фамилия (15).

В този ред на мисли Станишев изказва мнението, че първо, в началото на 90-те години имаше много ясно противопоставяне и идейни спорове какъв тип партия трябва да бъде БСП от идейна гледна точка — дали трябва да бъде социалистическа или социалдемократическа партия (въпреки че те са в едно и също семейство), или да бъде социалистическа партия, която стои по-вляво от партиите, които членуват в ПЕС или Социнтерна. По това време имаше много полемики (б.а. — в БСП), тогава  бяха особено изявени идейните течения, защото имаше концептуални различия. Така или иначе БСП избра своя път — на партия, която е социалистическа в смисъла на партии, които са членове на Социалистическия интернационал. И тук ние в партията (и не само в БСП) сме навлизали в един схоластичен спор. Спорът е за това, дали ние сме социалистическа или социалдемократическа? Но този спор в рамките на европейското социалистическо семейство не съществува. Това е въпрос и за название, и за историческа традиция. Ако погледнете в скандинавските страни, като правило и в Северна Европа и Германия — наименованието е „социалдемократически“. В Холандия и в Англия са лейбъристи — „лейбъристки“ трудови партии. Във Франция, Испания и средиземноморските държави са „социалистически“ по названия. И това важи и за България. Естествено това голямо семейство си има свои нюанси като политика, като степен на лявост, ако щете, но това е достатъчно широка рамка, в която има място за многообразие.“(16).

В самата партия тази линия се налага окончателно. В своята парламентарна дейност БСП подкрепя присъединяването на България към НАТО и съдейства за успешното приключване на преговорите с Европейския съюз. Това откроява БСП като партия, свързана с европейската социалдемократическа левица, което има значим вътрешен резонанс. А де факто представлява сбогуване с тоталитарното минало и преход към съвременна демократична партийна формация. Социалдемократизирането на БСП нормализира междупартийните отношения, поставяйки ги в руслото на развитите европейски демокрации, като лявото пространство е постепенно заето почти изцяло от БСП след краха на Евролевицата на изборите през 2001 г.

След 2001 г., с наближаването на парламентарните избори през 2005 г., БСП постепенно излиза от кризата от края на миналия век и разширява публичното си влияние. Социологическите проучвания отчитат постепенно подобряване на електоралните позиции и повишаване на общественото доверие. Този процес на възстановяване на доверието и своеобразно възраждане на БСП я превръща в хегемон в лявото пространство и основна политическа партия в него. За разлика от дясното политическо пространство, в ляво се утвърждава една консолидирана левица с претенции да поеме управлението на страната след осем години в опозиция. Постигнатият от БСП изборен резултат показва, че след 8 години в опозиция партията е в състояние да се консолидира и да запази водещи позиции в левия спектър, където в момента няма конкуренти. Курсът „Първанов“ на модернизация и социалдемократизация на БСП получава своята легитимация в изборния процес. Чрез изборите се легитимира и новото ръководство начело със Сергей Станишев.

В сериозен проблем се превръща и идейната идентичност на БСП, която по време на управлението залага на редица мерки, типични за неолибералните и дясноцентристките партии — например въвеждането на 10% плосък данък, монетаристки мерки за укрепване на финансовата стабилност и други. Много от тях са осъществени под влияние на коалиционните партньори на БСП, особено на НДСВ. От това обаче страда обликът на БСП като лява и социална партия, която въпреки положените усилия в тази насока в края на мандата провокира недоволство в част от социалната си база (17).

„Одесняването на БСП“ се изтъква и от Александър Лилов (18), от една страна, като първопричина за появата на лявото крило в партията, а от друга — като логична предпоставка за загубата на парламентарните избори през 2009 г.: Лявото крило се наложи поради одесняването на партийната политика и партийното ръководство. Лявото крило не трябва да се разглежда като една константна величина. От него няма нужда, ако партията е автентично лява, ако има автентично лява политика. Това е такава политика, която защитава интересите на хората на труда, на безработните, на бед­ните, на загубилите в този преход. По-нататък, когато се развие обществото, ние ще развием социалната база на партията. Но сега, когато половината от народа ни е беден, ние да провеждаме дясна или деснееща политика, е ненормално. Съвършено логично и естествено ние бяхме наказани за такова одесняване. Одесняването на политиката на БСП и на нейното ръководство наложиха Лявото крило.“

В демократичните режими политическите партии са посредници между гражданското общество и държавните институции. И като такива те трябва да гарантират необходимите демократични права на своите членове, което да им позволява да артикулират ценностите и интересите на гражданите, идентифициращи се с партията.

От друга страна, политическите партии са основен инструмент в демократичните системи, които усвояват управленски ресурс чрез достъпа до държавните институции. В този смисъл те се нуждаят от известна йерархия, централизация, правила и ръководство, които да им осигурят необходимата ефективност като управляващи партии.

От тази гледна точка вътрешнопартийната демокрация отразява определен баланс между демократичност и централизация, между свобода на действие на партийните членове и спазване на известна субординация. С оглед на гореизложените съображения вътрешнопартийната демокрация е формализирана в правила (партийните устави), а от друга, тя е пряко зависима от конкретната политическа практика. Въпреки че правилата могат да се заобикалят, те са важен индикатор за състоянието на вътрешнопартийната демокрация в партията, за традициите и насоките на нейното развитие. Уставите открояват както демократичните, така и авторитарните тенденции в политическите партии.

Силата и влиянието на Българската социалистическа партия в голяма степен зависят предимно от нея самата, от активното и съзидателното съучастие на всички нейни членове и привърженици, на нейните структури. Залогът за устойчивостта и разширяването на силата и влиянието й е в осигуряването на висока политическа дееспособност и на широка вътрешнопартийна демокрация. Двете неща са взаимосвързани и взаимообуславящи се ­— политическата дееспособност изисква изработване на правилна политика, организационна мощ и бърза политическа реакция, а те са невъзможни без най-широкото участие на членовете и структурите на партията (19).

Показателно е мнението на сегашния председател на партията Сергей Станишев, според когото въпреки всичките обективни трудности, които създава, вътрешнопартийната демокрация е консолидиращо нещо за БСП, защото когато има свобода на изказване на мнения, когато има свободни спорове в партията (при номинации на кандидати например), това в крайна сметка сплотява. Защото БСП е идейна партия все пак, тя не може да съществува само на базата на някакъв краткосрочен интерес, защото е в управление.  Иначе не би издържала да бъде в опозиция, ако няма идейна тъкан, която да сплотява хората да бъдат заедно, въпреки различията и споровете.“ (20).

Изводът, който споделям, е, че развитието на вътрешнопартийната демокрация в БСП е правопропорционално на развитието на демокрацията в обществото въобще. В първите години на прехода, характеризиращи се със засилена демократизация на политическата система в България, процесът на вътрешнопартийната демокрация в БСП протича също с ускорени темпове. Веднъж достигнал стадия на необратимост, процесът на демократични реформи в страната естествено забавя своя ход. Подобно на него, реципрочно е и развитие­то на вътрешнопартийната демокрация в БСП.

За постигане на висока политическа дееспособност и на широка вътрешнопартийна демокрация БСП се нуждае от действени политически принципи и организационни, включително и уставни механизми, които да ги осигуряват. Предвидените в устава общопартийни и местни форуми трябва да са широко представителни, за да се изслушва цялото многообразие от гледни точки и съображения при вземането на важни политически решения (21). При формирането на общопартийните и местните ръководни органи широко се застъпва принципът на делегиране на представители в тях от съответните региони, от общински и основни организации на БСП. Така делегираните представители носят отговорност не само пред конгреса и пред партийната конференция, но и пред делегиралите ги организации.

Разширяване на демократизма и при подбора, и при излъчването на ръководните кадри на самата партия определя и нейните представители в структурите на държавната власт. Полезно е и записаното използване на преки вътрешнопартийни избори, при които за кандидатурите се произнасят всички членове на партията или на съответните организации.     

Развиването на практиката на общопартийните допитвания по особено важни въпроси от живота и дейността на БСП, както и на съответни допитвания в регионален или общински мащаб допринася за това редица ключови политически решения, които се отнасят до определяне на политиката на партията, да се приемат от максимално широк кръг партийни членове. В този ред на мисли в един от най-трудните моменти партията извърши успешно труден и деликатен политически акт — промени чрез допитване името си.

В чл. 15, т.1 от своя устав БСП възприема принципа на „идейния плурализъм“ . В съответствие с него и за целите на идейната дискусия в БСП има свобода на идейно-политически и професионално-творчески структури в рамките на програмните цели и на Устава на партията, които работят в предвидените от него организационни форми. Според т. 3 партийни членове, несъгласни с приетите решения, могат да отстояват възгледите си, без да се противопоставят на изпълнението на взетите решения и без да нарушават единодействието на партията; партийни организации и отделни социалисти могат да изразяват несъгласие с взети решения чрез свои резолюции или алтернативни проекти, внесени в органа, взел решение, или в по-горестоящия партиен орган.           

БСП е единствената партия, която определя понятието вътрешнопартийна демокрация в чл. 15, т.2 от своя устав, според който:

Вътрешнопартийната демокрация се изразява в:

а) спазване правото на мнозинството, което важи за всеки орган, като се уважават правата на малцинството;

б) инициативност, самостоятелност и отговорност на партийните органи и организации при определяне на тяхната дейност, отношения и структура;

в) откритост и публичност в дейността и отговорност за решенията и действията;

г) свобода при изразяване на мненията и многовариантност при обсъждане и решаване на проблемите;           

д) равенство в правата и задълженията на социалистите;

е) другарство, солидарност, взаимно уважение и взаимопомощ между членовете, съратниците и симпатизантите на партията (22).

В чл. 14 са прогласени основните принципи — на демократичното единство (функционален принцип) и на демократичното участие (организационен принцип).

Според Устава си БСП се изгражда и функционира на основата на принципа на демократичното единство, означаващ съгласие по основните въпроси, залегнали в Програмата и в Устава на партията, в решенията на националните и местните органи, и единодействие при тяхното изпълнение. Основен организационен принцип на партията е демократичното участие при вземане на решенията; възможно най-широко участие на членовете, съратниците и симпатизантите; равнопоставеност при достъпа до всички процедури, в т.ч. при издигане на кандидатури за ръководни длъжности в партията, както и по отношение на информираността и знанието. Изключване за мнения, различни от тези на мнозинството, не се предвиждат.

Ако се сравни уставът на БСП с тези на другите партии, от гледна точка на вътрешнопартийната демокрация, разликата е очевидна. Всички останали партии по-скоро ограничават възможностите на своите членове да проявяват автономност в позициите (23).

Организационната структура на БСП е на три нива — основни партийни организации, които могат да бъдат по тематичен принцип (сформирани от членове на БСП, обединили се по професионален или друг обществен интерес), териториални (обединяващи социалистите, живеещи и/или работещи на определена територия) и клубове за електронно участие; местни организации и органи, които са общински, районни (за градовете с районно деление), градски (за градовете с районно деление) и областни съвети, и национални органи на партията. Сред правата на ОПО-та е и правото да номинират кандидати за обществени и партийни позиции; да установяват и поддържат контакти с други организации на местно ниво и др. (чл. 31); да изразяват различни мнения и дори несъгласия с висшестоящите органи чрез резолюции и алтернативни проекти (чл. 15) (24).

Носейки бремето на тоталитарното минало, БСП  се предпазва от делегирането на прекалено много правомощия и власт на своя лидер, особено като се имат предвид традициите на апаратна партия. Проблемът на БСП е по-скоро с лидерството на местните организации, поради което с устава на партията от 2008 година се въвеждат нови два принципа — на мандатността и на ограничението за съвместяване на постове.

С чл. 19 се въвежда мандатност в партийните органи. Местните и националните органи на партията се избират с мандат за четири години. Не се позволява избирането на едно и също лице за председател на общински, районен, градски, областен и национален съвет за повече от два последователни мандата. Мандатността се отнася и за председателите на контролните органи на партията, но не се отнася до членството в ръководни органи на местно и национално ниво. Мандатът на председателя на Националния съвет се удължава за срока, в който той е министър-председател.

Чл. 20 регламентира ограничаването при съвместяване на постове. Избраните за кметове, областни управители, народни представители, представители в Европейския парламент, министри, зам.-министри и изпълнителни директори на агенции не могат да бъдат председатели на общински, районни, градски и областни съвети на БСП (25).

Уставът на БСП дава известна самостоятелност на парламентарната група (чиито членове не са непременно членове на БСП, особено онези от т.нар. гражданска квота и от квотата на другите партии от коалицията), регламентирайки, че тя осъществява своята дейност на основата на правилник, приет в съответствие с Устава на БСП и с правилниците за неговото прилагане. По важни въпроси, по които предстои обсъждане в Народното събрание и в правителството, се изработва обща позиция на съвместни заседания на Парламентарната група и Националния съвет. Народните представители периодично информират за дейността си съответните партийни съвети и организации. Всеки народен представител е длъжен да даде отговор на социалистите, отправили питане към него.

За да осигури единство и последователност в своята политика, БСП задължава кандидатите от името на партията да подписват декларация, че отговарят на изискванията на конституцията, законите на страната, Устава на БСП и че ще бъдат лоялни към политиката й (чл. 53).

Изграждането и развитието на хоризонталните структури на партията е една от характерните ниши в развитието на вътрешнопартийната демокрация. Чрез хоризонталните си структури политическата партия изпълнява своите функции спрямо гражданското общество, като установява канали за свободна комуникация и агрегация на интересите на избирателите, особено със симпатизанти, които се въздържат да бъдат партийни членове, но желаят да участват по някакъв начин в дейността на съответната партия (26).

За първи път уставът, приет на 47-ия конгрес през 2008 година, регламентира нови две понятия в организационния живот на партията — тези на съратниците и симпатизантите (чл. 28). Те имат право да участват във формиране на политически позиции, както и да подкрепят и защитават партийната политика и участват активно в обществени, партийни и други прояви, организирани от БСП или свързани с партията. Статут на съратник придобиват всички, които не са членове, но са доказали своята лоялност към партията, когато са я представлявали в изборни листи за общински съветници, в Европейския парламент и като народни представители, кандидати за кметове на населени места и общини, както и като експерти в различни национални и местни органи, предложени от БСП. Съратниците могат да се включват в работата на партийните организации и органи с право на съвещателен глас. Те имат право да участват в преки вътрешнопартийни избори и референдуми (след съответна за целта регистрация). Статут на симпатизант придобиват тези, които са доказали своята лоялност и активност в публични прояви, при свободно и отговорно изразяване на оценки и мнения, с които отстояват и защитават позициите на партията и на провежданата от нея политика. Те имат право на съвещателен глас при изработването и обсъждането на партийната политика, но нямат право на участие в гласуването на преки вътрешнопартийни избори и референдуми.

БСП регламентира три структури в рамките на партията, обособени по възрастов и полов признак — младежко обединение, Обединение на жените социалистки и Движение на ветераните (чл. 45, чл. 46 и чл. 47).

Важно е да се отбележи инициативата на БСП за създаване на т.нар. гражданска квота в изборните листи, която обединява известни личности, експерти и професионалисти в различни области. Предизборните листи за парламентарните избори през 2005 и 2009 година отредиха около 20% за експерти от т.нар. гражданска квота.

От уставна гледна точка БСП е най-демократична, но е истина, че има още дълъг път за прилагане на демократичните правила в практиката и в преодоляването на  негативите от властта на партокрацията, особено на местно ниво, водещо едновременно до определено склерозиране на структурите, но и до нарушаване на необходимата координация с центъра (27).         

Все по-често на един млад човек се налага да чува и чете, а и сам да се замисля, за демократичния дефицит във вътрешното функциониране на БСП. През погледа на младия човек се вижда, че са необходими реформи относно развитието на хоризонталните структури чрез изграждане на мрежа от съвременни гъвкави структури, които да обхванат колкото е възможно повече социални, професионални и други групи на политически активни граждани. Необходима е и повече прозрачност на всички нива, особено в работата на заемащите изборни длъжности. Работата в различните държавни институции до голяма степен е скрита и невидима за широката общественост. Съществува голяма необходимост и от изграждане на модерни форми на комуникация между вече избраните (депутати, общински съветници, кметове и пр.) и избирателите, което от своя страна ще спомогне за създаването на постоянна връзка между партията и гражданското общество.

Трябва да се развият нови канали за комуникация като интернет например — това е необходимо условие за превръщането на БСП в модерна организация, адаптирана към технологичната и комуникационната революция, което пък от своя страна ще спомогне за установяване на връзките с новите поколения, които не приемат традиционните форми на политическа и партийна дейност.

Мое мнение е, че следва да се инициират дебати по основните въпроси на ценностното и идеологическо развитие на партията — това би допринесло за замяната на клиентелистката политика с ценностно ориентираната. Не на последно място, трябва да се потърси развитие на инициативи, които насърчават политическото образование и обучение, с цел да се постигне по-добра професионализация на политическия деец и задълбочаване на демократичната политическа култура.

В заключение, БСП преминава през сложен и труден преход на утвърждаването си като съвременна социалистическа партия и успява да се съхрани като основен политически фактор в страната и водеща политическа формация в българската левица. Според мен основните белези за нейната промяна са идейната й трансформация, организационното й развитие и развитието на вътрешнопартийната демокрация. Разгледани като процеси, те не са алтернативни,
а напротив — взаимно се обуславят, допълват и хармонизират.

Днес БСП е изправена пред нови предизвикателства в развитието на вътрешнопартийната демокрация, свързани с практическата реализация на основните положения в нейния устав, относими към този институт (вътрешнопартийните избори, общопартийните допитвания, мандатността в партийните органи, ограничаването при съвместяване на постове), които трябва да й осигурят стабилно развитие и засилване на връзките с гражданското общество.

Допълнително (при това самостоятелно!) предизвикателство пред БСП е и опората на идеологическия й фундамент. Преди всичко е редно да се определи по един категоричен начин отношението на партията към формата на капитализма, в който живеем.

 

Бележки

(1) Баева, И., „Модерната социална държава“ — ст. „Политическата равносметка на българския преход“ стр. 41,  изд.  Център за исторически и политилогически изследвания, София, 2010.

(2)   Проданов, Хр., Модерната социална държава — ст. „Кризата на лявото — с поглед към България“, с. 47,  изд.  Център за исторически и политологически изследвания, София, 2010.

(3)  Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Лилов, Ал., Беседа по темата, София, 14.06.2011.

(4) Карасимеонов, Г., „Партийната система в България“, второ издание,  с. 49, изд. ГорексПрес, София, 2006.

(5) Карасимеонов, Г., Партийната система в България, второ издание,  с. 194-195, изд. ГорексПрес, София,  2006.

(6) Добрев, Ч., Левите противоречия, в. „Нова Зора“, брой 4, 25 януари 2011.

(7) Добрев, Ч., Левите противоречия, в. „Нова Зора“, брой 2, 11 януари 2011.

(8) Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Виденов, Ж., Беседа по темата, Пловдив, 02.06.2011.

(9) Митев, Петър-Емил, Модерната социална държава — ст. „Преходът и поуките за българската левица“, с. 29,  изд. Център за исторически и политилогически изследвания, София, 2010.

(10) Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Станишев, С., Беседа по темата, София, 20.06.2011.

(11) Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Първанов, Г., Беседа по темата, София, 04.07.2011.

(12)  Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Виденов, Ж., Беседа по темата, Пловдив, 02.06.2011.

(13) Карасимеонов, Г., Партийната система в България, второ издание,  с. 52, изд. ГорексПрес, София, 2006.

(14)  Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Първанов, Г., Беседа по темата, София, 04.07.2011.

(15)  Карасимеонов, Г., Партийната система в България, трето издание,  с. 185, изд. ГорексПрес, София, 2010.

(16)  Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Станишев, С., Беседа по темата, София, 20.06.2011.

(17)  Карасимеонов, Г., Партийната система в България, трето издание,  с. 163, изд. ГорексПрес, София, 2010.

(18)  Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Лилов, Ал., Беседа по темата, София, 14.06.2011.

(19)  Програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП“, приета чрез общопартиен референдум, проведен от 15.09-15.10.1994.

(20) Неков, М., 4Х4 — БСП след 1989, изд. „Захарий Стоянов“, 2012, Станишев, С., Беседа по темата, София, 20.06.2011.

(21)  Програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП“, приета чрез общопартиен референдум, проведен от 115.09-15.10.1994.

(22)  Устав на БСП, приет на 47-ия конгрес на БСП, проведен през ноември 2008.

(23)  Карасимеонов, Г., Вътрешнопартийната демокрация — теоретически и практически аспекти, Горекс Прес, София, 2005.

(24)  Устав на БСП, приет на 47-ия конгрес на БСП, проведен през м. ноември 2008.

(25)  Устав на БСП, приет на 47-ия конгрес на БСП, проведен през м. ноември 2008.

(26)  Карасимеонов, Г., Вътрешнопартийната демокрация — теоретически и практически аспекти, Горекс Прес, София, 2005.

(27)  Карасимеонов, Г., Вътрешнопартийната демокрация — теоретически и практически аспекти, Горекс Прес, София, 2005.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук