Евелин Пиейе е журналистка и писателка. Редактор във френския месечник Le Monde diplomatique.
Страдащ от безсъние заменя пухен дюшек срещу дълбок сън. Тази обява на Пиер Дак във вестник Ос а моал през 1938 г. се цели право в сърцето, по-точно в невронната система на онази третина от французите, която не спи добре. И освен това се опитва да си помогне с големи дози психотропни лекарства. Французите са най-упоритите европейски потребители на тази психотропна химия, която масово плаши германците. Френският ентусиазъм към облекчаващите молекули на приспивателните ги издига сред първенците по потребление в Европа, само белгийците са преди тях. Приспивателните и антидепресантите много си приличат. Ето защо можем да предположим, че неспокойните нощи са свързани по-скоро с вътрешно безпокойство, отколкото с удобството на постелята. Тези данни са от 2012 г., така че процентът на добре спящите може да е намалял още повече.
От няколко години неочаквано и с все по-голям успех се налага едно лекарство, което изглежда нито води до пристрастяване, нито има вторични ефекти — артистичната сиеста. Музикална, литературна, разказна, тя в никакъв случай не трябва да се бърка с дрямката, която унася зрителя, когато го обхване досада. Напротив, това е неразривна част от артистичния проект. Естествено, тази „оригинална концепция“, както гордо я нарича Театър дьо ла Крие, е малко объркваща за непросветените. Всъщност е много просто. Публиката е приканена „да се излегне в слабо осветена зала, където няколко артисти изнасят концерт“ или разказват истории. Добре е „да си вземете възглавница“, защото „някои хора се унасят в сън“, докато „други се увличат от необикновеното усещане да слушат в легнало положение“. Така че всеки „може да спи, без да се притеснява“ (1).
Тази оригинална концепция има многобройни вариации, но основното е еднакво навсякъде — лягаме, отпускаме се и освобождаваме мислите да се реят. Всички програми имат едни и същи цели. „Електронните сиести“, зародили се в Тулуза през 2002 г. и практикувани до днес в Париж пред Музея на кея Бранли, „възхваляват бавността“, решени са да разстелят „вълна от спокойствие у всички дремещи меломани“ (2). В същия дух през 2011 г. в големия магазин „Галерии Лафайет“ Клод Левек предлагаше ситуационна инсталация, гръмко наречена Ода на радостта. Състоеше се от 20 сгъваеми легла в — разбира се —„меко осветена“ стая, в която до безкрай звучи едноименната музикална творба. Всичко това, според скулптора, представлявало „място за медитация, където хората сънуват будни“.
Накратко, като се започне от Фестивала в Маноск, посветен на кореспонденцията (връзката, съответствието), който предлага литературни сиести — „акустични песни, смесени с четене“, „пълно отпускане за тези, които наистина заспиват“ (3), и се стигне до Театъра Гарона в Тулуза, който организира т. нар. nappenings, удивително сливане на happening (събитие) и nap (дрямка), в културните институции и свързаните с тях места все повече се използват възглавнички и „сгъваеми легла за съзерцание“ (4). Остава да разберем какво се съзерцава. Отговорът винаги е един и същ — идеята е да „отделим време, да спрем, да прекъснем препускането, най-после“ (5). И „да превърнем живота в сън“ (6).
Дали тук няма нещо от отиума, който римляните толкова са обичали, това състояние, в което човек няма никакви задължения, което е обратното на неготиума — бизнеса, и се стреми да напомни на хората, че трябва да се отдават и на съзнателна, безкористна почивка? Дали пък не става дума за моментна реализация на Правото на мързел (1880 г.) — труд, написан от Пол Лафарг, зетя на Карл Маркс, като ироничен бунт срещу „правото на работа“? Вероятно не, освен може би като извратен заместител.
Според програмите, описващи намеренията, целта е всеки да затвори очи и да „избяга“, да се създаде обстановка на своеобразна детска градина за възрастни. Тук изкуството, което дълго време е имало за цел по-скоро да събужда, се превръща в леко приспивателно, помощник в отпускането. Разтваря се в блудкавата обстановка и в най-добрия случай играе ролята на стайна лампа. Ето го търсеното удоволствие да „изключиш“, да потънеш по-лесно в съня под ласките на звуците, които в известна степен те карат да се рееш… Момент на нежност в един оскотял свят?
Артистично-културните нововъведения рядко са изолирани от обществото, в което се появяват. И — каква изненада! — точно този „оскотял свят“ открива ползите от следобедния сън. Със сигурност общата тенденция е да се ограби почивката — дори само поради явната склонност на либерализма да не разделя професионалното от личното пространство и да изисква работата никога да не спира. А новите технологии имат сериозни заслуги за това…
И все пак — дали пък не е обратното? Оформя се известно лобиране в полза на следобедния сън на работа. Както горчиво отбелязва сайтът Atlantico (16 ноември 2013), въпреки че „продължава да е табу във Франция“, той „се практикува навсякъде по света“. И неслучайно — сънят „подобрява бдителността“ и намалява психосоциалните рискове, ограничава отсъствията от работа и предотвратява инцидентите на работното място“. Накратко, „следобедният сън събужда“ (Slate.fr, 29 септември 2013). Някои компании вече са го осъзнали и са оборудвали стаи за спане на работното място: „Гугъл“, „Хъфингтън пост“…
Впрочем, Франция може да има табута, но има и идеи — истинско чудо!, „Оранж“, бившата „Франс Телеком“, експериментира в Лион с calm chairs в calm spaces. Става дума за пространство с релаксираща светлина и музика, с удобни сферични фотьойли, в които служителите могат да се отпуснат и да разсеят самоубийствените си настроения, а дишането им остроумно се регулира от светлинен ритъм (7). Днес има компании, специализирани в следобедния сън на работното място, а местата за спане се наемат за по 900 евро на месец… Още не сме записали следобедния сън в Конституцията, както направи Китай, но напредваме. Скоро табуто ще бъде съвсем нарушено. Можем да продължим анализа на модерните времена, като споменем „баровете за сиеста“, със или без масаж, във Франция, Белгия, Япония, САЩ. Или пък т. нар. Хър-мър по бреговете на Сена — нов проект под попечителството на Кметството на Париж, който превръща „морски контейнери“ в „подслони, специално създадени за почивка“ — само с резервация, за максимум осем души.
Навярно обаче е още по-интересно да обърнем поглед към целите на бързото разпространение на сиестата, което вероятно ще завърши с курсове за успешен следобеден сън. Търсенето на релаксация за неутрализиране на стреса предполага да бъдат приспани факторите, предизвикващи възбуда. А те могат да бъдат нерешени въпроси, спорове, безпокойство, желания.
При сиестата в артистичния ù вариант публиката вече не оценява положително или отрицателно творбата, т.е. не проявява критичност, а се превръща в малка група експериментиращи — всеки за себе си — удоволствието да „изключиш“ без риск. От посланието към масажа, от смисъла към сетивата — така сам натискаш бутона „пауза“ и се оставяш да се рееш. Сладко удоволствие в мълчаливо съжителство на почиващи тела, празник у съседите без неудобства, мир в приспивна обстановка под плискането на културни вълни, усмиряващи страсти и спестяващи всяко интелектуално или нервно усилие. Същото, което сиестата на работното място би трябвало да възстанови.
Естествено, става дума за рентабилност. Отпочинал, човек ще работи по-добре. Може би ще изпита и известна симпатия към институцията, която се грижи за благоденствието му. А дали пък не е точно това целта на концертите с възглавнички и свързаните с тях жестове? Там хората изоставят състоянието на напрегнато внимание, необходимо им, за да взимат решения, да посрещат проблеми и конфликти. И потъват в блажена, но кратка вътрешна хармония. Точно обратното на това, което преживяваме в политическо и социално отношение. В такъв случай призивът към peace, love, zen (мир, любов, дзен) не е ли
реализираната висша постановка на умората и безсилието, изпитвани от гражданите, при която колективните действия се превръщат в бездействие рамо до рамо, обосновано с извисяване на духа?
През 1859 г. Иван Гончаров публикува Обломов — роман, чийто герой се превръща в символ на разочарованите по света. Той предпочита дивана, бездействието си, и сънува с удоволствие. Няколко години по-късно Русия навлиза в интензивен период на политически сътресения…
Бележки
(1) „L’invention du réel“ (Измисляне на реалното), програма на Театър дьо ла Крие, 17-20 октомври 2013.
(2) „Les Siestes électroniques @ Paris en 2012“ (Електронните сиести в Париж през 2012 г.), www.quaibranly.fr.
(3) Откъси от програмата за 2013 г., която напомня, че Фестивалът на взаимовръзките „венцеслави литературата и отзвука от нея и изгражда връзка между самотата на литературното творчество и ефекта от колективните срещи“.
(4) Според гръмкото наименование на програмата за сиести на бара на Театър дьо ла Пасрел, национална сцена в Сен Бриок.
(5) Библиотеката в Шалон сюр Сон, 29 август 2013.
(6) Музикална сиеста в „Съвременното кабаре“, Bellevilloise, Париж, 25 август 2013.
(7) 20 minutes, Париж, 1 февруари 2011.
Le Monde diplomatique
февруари 2014
Превод Десислава Николова