АЛЕН МАК САМОТЕН НЕЙДЕ…

0
942
 
 
 
Ален мак
Ален мак, самотен скръбен,
сред буйна нива е цъфнал
и огнен поглед неутешно
към тежък клас е приковал.
 
Нерадост… мисли го измъчват:
„Защо никнах, защо цъфтя?
Безвестно тука ще окапя,
ненужен никому в света…
 
А утре – жетва приближила,
жетвар плодът ми ще пилей
и нейде вятърът далече
безследно семе ще отвей.“
 
Но тих ветрец повея нежно
и чу сам аления цвят,
на скръб и болки накипели
прошепнат тихичко ответ:
 
„От твойто семе ще поникнат,
ще цъфнат огнени цветя.
И ален мак ще гизди вечно
букета мил на пролетта!“
 
          Чаталджа, 1913 г.
 
Кой и как е създал любимата песен на Дядото, която повече от век продължава да звучи като символ на надеждата за бъдещето
 
 
Прозрение или житейски опит, натрупан в един изключително съдържателен и бурен живот. Времето е безпощадно към своите чеда, покрива със забвение и генерала, и редника. Но има нещо друго, което остава, което може да вълнува и да дава нов живот на спомените.
Малцина са тези, които биха свързали името на Иван Ангелов Сокачев с текстописеца  на любимата на поколения българи песен „Ален мак“. А той е български поет и писател, автор на ловни разкази, пътеписи, фейлетони, журналист, голям общественик и… ловец, който обича животните и се прекланя пред родната природа.
 
Кой е Иван Сокачев, подписващ своите творби с псевдонима Ален мак?
 
Роден е на 7 ноември 1887 г. във Враца, в семейството на поборника и опълченец Ангелаки. Завършва Военното училище, където учи с Крум Лекарски и Владимир Стойчев, и през 1908 г. е произведен в чин артилерийски подпоручик. До 1912 г. служи във Втори артилерийски полк във Враца. Заминава на фронта още в първите дни на Балканската война. Участва и в Междусъюзническата война.
 
Военната му кариера преминава през всички битки, които България води до 1945 г. Взема активно участие и в двете фази на войната в състава на Първа българска армия. Като висш офицер Сокачев е награден от маршал Толбухин за образцово проведените операции и проявена лична храброст с орден „Александър Невски“ – втора степен, отличие, което притежават малцина българи.
 
Много са ордените на смелия българин, а кариерата му се развива устремно напред и нагоре. Той е представител на България в Комисията по репарациите във Виена, член на ръководството на Българския олимпийски комитет, представител на България в Международния ловен съвет, председател на Комитета за защита на природата и горите и първи председател на Българското киноложко дружество. Името му е свързвано и с дълголетната история на националното ловно движение. Той е инициатор и на създаването на Обща федерация на спортните организации в България.
 
Няма парадокс и във факта, че е страстен ловец, който обича животните. През 1922 г. здравословни причини карат подполковник Иван Сокачев да търси чистия горски въздух, за да лекува „бойния“ плеврит. Така десет години от своя живот той посвещава на първото в България горско стопанство „Тича“, където е управител. Тук разработва специална програма за спасяване и възобновяване на горите, която по-нататък става национален приоритет.
 
С дейността си Иван Сокачев издига Долни чифлик до селище с принос в националната икономика. Влюбеният в гората и природата поет създава дивечоразвъдните станции: „Шерба“ (1931 г.) – „царството на елените“, „Твърдица“ (1933 г.), „Тунджа“ (за отглеждане на колхидски фазани). Наблюдава горските бекаси в местността Ормана (Ямболско) и още, и още…
 
А каква е историята на „Ален мак“?
 
В ресторантчето „Дълбок зимник“ край Орлов мост в София често се отбивал Димитър Благоев. Там веднъж той чул песента за аления мак. Развълнуван, помолил музикантите да я изпълнят няколко пъти. Започнал да я слуша всяка вечер, докато песента не излязла извън стените на заведението и била запята от хората като символ на надеждата за бъдещето.
 
Никой не е подозирал, че текстът на песента е създаден на фронта, през 1913 г., след един от боевете при Чаталджа, от офицера Иван Сокачев, в момент на дълбока носталгия по родината и близките. За пръв път то е публикувано в сборника „Войнишки другар“, издаван в полка на самия Иван Сокачев. Когато авторът се връща от фронта, решава, че от това би станала чудесна песен и дава своето стихотворение на музикантите от оркестъра на софийската кръчма „Дълбок зимник“, за да го претворят в песен. Те я включват в своя репертоар и така песента става достояние съвсем случайно на Дядо Благоев.
 
Жизненият път на този необикновен българин, с изключително чувство за отговорност пред обществото и лично достойнство, на което той не изневерява през целия си живот, свършва през февруари 1949 г.
 
През 1948 г. Иван Сокачев е изправен пред съда с обвинение в „сътрудничество с фашистката власт“. През септември той неочаквано е отзован от Австрия, където представлява България в преговорите за репарациите от войната, за да го арестуват в София. Задържан е в Дирекцията на милицията, а по-късно е изпратен в лагера „Богданов дол“. Според спомени на близките му последната им среща с него е била в началото на 1949 г. След това са получили съобщение от началника на лагера, че Иван Сокачев се е обесил в последния ден на февруари, в резултат на психическа депресия. Според близките му истината е друга.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук