Френските събития през 1968 са най-яркият, но не единствен епизод от революционната борба, заляла половината свят преди петдесет години: Западна Германия, Италия, Холандия, Испания, Япония…
Вълненията се отразяват и на социалистическия лагер. В Полша и в Югославия избухват студентски бунтове. Главното събитие от тази страна на „желязната завеса“ обаче се разгръща в Чехословакия.
От началото на януари за генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия е избран 46-годишният словашки политик Александър Дубчек, който излиза с програма за построяване на „социализъм с човешко лице“. Програмата обещава разгръщане на демократичните свободи (на словото, на печата, на свободните събирания), допуска елементи на пазарни отношения, ограничава всевластието на Партията.
Отменена е цензурата, отслабват натискът на спецслужбите и идеологическият диктат, започва бурно и неконтролируемо обсъждане на наболелите въпроси. В еуфоричната атмосфера на внезапно дошлата свобода се появяват и антисъветски настроения.
Процесът на разведряване и политическа либерализация в Чехословакия приключва в нощта на 20 срещу 21 август, когато по решение на съветския лидер Леонид Брежнев в страната навлизат армиите на Варшавския договор, в т.ч. на България. Загиват 72 жители, 266 са тежко ранени, а десетки хиляди напускат родината си.
