1968 – ГОДИНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СВЕТА
ПАРИЖ, МАЙ 1968. Студентските демонстрации вдъхновяват стачки за солидарност, заводите затварят, занятията са отменени, метрото спира. Държавната телевизия върти стари предавания извън официалните новини. Страната е парализирана.
Улиците обаче са пълни. Заклеймявайки империализма, милитаризма, капитализма и образователния конформизъм, на булевардите демонстрират стотици хиляди хора. В продължение на почти цял месец работниците стачкуват, студентите изграждат барикади, горят автомобили, полицията отговаря със сила.
И навсякъде, накъдето и да се обърнеш ‒ плакати!
Повечето от тях са отпечатвани денонощно от студенти на Ecole des Beaux Arts (Училището за изящни изкуства), преименувано за целта в Atelier populaire (Народна работилница).
Своеобразна социална медия на онези дни, плакатите реагират в реално време на събитията, често с ирония и находчивост, пародирайки реториката на противника.
Плакатите на Atelier populaire се проектират и отпечатват анонимно и се разпространяват безплатно. Още тогава колективът определя мисията им като оръжие на борбата и неразделна част от нея: „Мястото им е в центъра на конфликтите, тоест по улиците и по стените на фабриките. Да се използват за декоративни цели или като обекти на естетически интерес, би се отразило на тяхната функция и ефективността им“. Ето защо Atelier populaire винаги отказва да ги продава.
Макар и не така забележителни от гледна точка на дизайна, плакатите включват някои от най-блестящите графични произведения, създавани някога от социалните движения. Техните смели и провокативни послания оказват изключително влияние в онези дни и все още резонират в наше време.
50 години по-късно те са повод да се припомни и преосмисли онзи необикновен месец на гражданско неподчинение, да се оцени както тогавашното му значение, така и наследството, което завеща на социалните движения и протести до днес.
Ето как изглеждат най-популярните лозунги
през май 1968 в Париж:
„Цялата власт – на въображението!“
„Всичко – и то сега!“
„Скуката е контрареволюционна!“
„Под паветата на булеварда е плажът“
„Всичко е прекрасно – две и две вече не е четири!“
„Структурите за хората, а не хора за структурите!“
„Университетите – на студентите, заводите –
на работниците, радиото – на журналистите,
властта – на всички!“
„В общество, което е отменило авантюрата, единствената авантюра е да се отмени обществото!“
„Обединени работници“
„Бъди млад и си затваряй устата“
„Полицията ви говори всяка вечер от 20 ч.“
„Връщане към нормалното…“
„Красотата е на улицата“
„Тровят ви“
„Народното движение няма храм“
„Де Гол си тръгна, буржоазната държава остава“
„Под паветата на булеварда е плажът“ – един от най-популярните лозунги на 1968-ма, се ражда в първите дни на протеста, когато към полицейските сили политат павета от уличната настилка, полагана тогава върху пясък. Лозунгът е емблематичен за събитията и символизира и до днес стремежа към свобода.
„Борбата продължава“
„НЕ на бюрокрацията!“
„Да! Окупирани фабрики!“
