Антониу Коща (порт. António Luís Santos da Costa) е премиер министър на Португалия от ноември 2015 г., начело на лява коалиция. Юрист по образование. През 2004 г. е вицепрезидент на Европарламента от групата на социалистите, а през 2005 г. става министър на вътрешните работи в правителството на Жозе Сократиш. Два пъти е избиран за кмет на Лисабон (през 2007 и 2009 г.), а през 2014 г. става лидер на португалските социалисти.
Страсбург, 14 март 2018 г.
Уважаеми г-н председател на Европейския парламент,
Уважаеми г-н председател на Европейската комисия,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Скъпи приятели,
Искам да изкажа своята благодарност към Президента Таяни за предоставения шанс да се обърна към Европейския парламент (ЕП), за да дискутираме заедно бъдещето на Европа.
За мен винаги е било чест да бъда тук, където за кратко бях член и заемах длъжността заместник-председател на ЕП. Това е единствената пряко избрана европейска институция, допринесла толкова много за повишаване на прозрачността и демокрацията в Европа.
Също така приветствам председателя на Комисията, чиито виждания, прагматизъм, опит и европеизъм допринасят в най-голяма степен за преодоляването на разделението и укрепването на нашия Съюз.
През последните години Европейският съюз (ЕС) беше разтърсен от серия трудности, безпрецедентни за историята му, които успяха да го дестабилизират из основи – като се започне от голямата рецесия през 2008 година и се стигне до Брекзит и ужасяващата бежанска криза през лятото на 2016 година.
Сега се намираме в момент на спокойствие. Най-накрая можем да отбележим възстановяване на икономическия растеж и това, че не допуснахме Брекзит да постави начало на разпадането на ЕС. Но въпреки това няма място за отпускане.
Европейският съюз трябва да се издигне на равнището на своята историческа отговорност
В Братислава държавите членки се ангажираха да останат обединени и да превърнат ЕС в привлекателен, достоен за доверие и подкрепа съюз за нашите граждани. В Брюксел, пред този Парламент, от името на Европейската комисия президентът Юнкер представи амбициозен доклад ‒ Бяла книга за бъдещето на Европа. В Гьотеборг огласихме 20-те ключови принципа, залегнали в основата на Европейския стълб на социалните права. Предложеният от председателя Туск дневен ред на лидерите позволи открит и пряк дебат между държавните и правителствените ръководители.
Въпросът, който си поставяме днес, е ясен: искаме ли да продължим да обещаваме много и да постигаме малко, или можем да спазим ангажиментите, които поемаме пред нашите граждани? Ще имаме ли смелостта да направим правилния избор и да предоставим на ЕС средствата и инструментите, за да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени?
Може би защото Португалия се завърна обратно в Европа след 48 години диктатура и 13 години несъстоятелни колониални войни в Африка и може би защото изпитахме напреженията от революционния период, основополагащ за нашата демокрация, ние разбираме, че привилегията да бъдеш европеец, не е просто случайност, обусловена от географски или исторически стечения на обстоятелствата. Европа представлява повече от единна валута и единен пазар, Европа е общност от ценности. Да бъдеш европеец, означава да принадлежиш към обща система от ценности: мир, безусловна защита на демокрацията, върховенство на закона, свобода, равенство, човешко достойнство и солидарност.
Точно тези ценности бяха причината Португалия да се присъедини към Европа – това беше желанието да се укрепи нашата отново установена демокрация; да можем да споделим тези ценности в общност, характеризираща се със свобода, сигурност, мир и просперитет.
Това беше и визията на Марио Соариш, който заяви членство в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1977 г., а после подписа
Договора за присъединяване през 1985 г. Бих искал още веднъж да благодаря на председателя Таяни за отдадената почит към тази велика европейска личност и бивш член на ЕП.
Да споделяме общ дом и общи ценности, не означава да загубим собствената си идентичност, нито да се откажем от свободата да взимаме самостоятелни решения. Бъдещето на Европа е несъвместимо с един-единствен начин на мислене… Европейската демокрация не може да бъде насилена в усмирителната риза на възгледа, че няма друга алтернатива (TINA ‒There is no alternative).
Тъкмо напротив, това означава, че всички ние се съгласяваме да създаваме правила, по които да можем да живеем заедно и които същевременно ни предоставят свободата да следваме собствения си път в съответствие със съгласуваното между нас. Както във всяко голямо семейство, съжителството между 28 или 27 членове на семейството невинаги е лесно.
Правилата не са за това да правят нашите политики идентични; те съществуват, за да гарантират, че
общите ангажименти могат да бъдат постигани чрез различни политики, избрани по демократичен и суверенен начин от нашите избиратели
В Португалия разработихме алтернатива на остеритета (резките бюджетни ограничения), основана на по-висок растеж, повече и по-добри работни места, както и по-голямо равенство. Повишаването на доходите даде по-голяма увереност на икономическите оператори, което доведе до най-бързия икономически растеж от началото на века; и на свой ред предизвика устойчиво нарастване на частните инвестиции, износа и
заетостта.
Ние възприехме различен подход, но спазихме правилата, и всъщност днес нашите публични финанси са в по-добро състояние, отколкото преди три години. През 2017 г. излязохме от процедурата срещу прекомерен дефицит и достигнахме нива на най-нисък дефицит от възстановяването на демокрацията в страната. В допълнение, миналата седмица ЕК извади Португалия от списъка на страните със сериозни макроикономически дисбаланси.
Но най-важното е, че утвърждаването на суверенната демокрация в страната доведе до това, че хората възвърнаха доверието си в демократичните институции и вярата си в ЕС.
Така че ние не преживяваме екзистенциална криза. Ние искаме да градим бъдещето си в ЕС заедно с всички, които искат същото.
Но както във всяко голямо семейство от 27 или 28 членове, живеещи заедно, съжителството невинаги е лесно. Изправени сме пред безброй предизвикателства, включително климатичните промени, нестабилността на нашите външни граници, тероризма, глобализацията, прехода към дигитализация и миграцията.
Необходимо е обаче да осъзнаем, че никое от сериозните предизвикателства, пред които сме изправени, не може да бъде преодоляно по-добре индивидуално от всяка страна извън ЕС, независимо колко е богата и колко многочислено е нейното население
Единствено Европейският съюз, действащ като едно цяло, ще може да води съгласувани действия в световен мащаб за прилагане на Парижкото споразумение, което е жизненоважно за справяне с климатичните промени, заплашващи цялото човечество.
Само обединени в Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) можем да си помогнем един на друг, за да поемем по-голяма отговорност, допълваща НАТО, и да се справим с нестабилността на нашите граници, която заплашва мира и сигурността.
Само обединени можем да засилим сътрудничеството на полицията, съдебната власт и обмена на информация между нашите разузнавателни служби, за да се справим с тероризма, който сее страх по улиците на нашите градове.
Европейският съюз единствен може да поддържа търговска политика, с цел да помогне за регулирането на световните пазари и същевременно да защити високите социални, екологични и хранителни стандарти, които искаме да запазим, контролирайки глобализацията, която поставя под съмнение устойчивостта на Европейския социален модел.
Само чрез укрепване на Социалния стълб, единния пазар, съвместните инвестиции в обществото на знанието и в енергийния преход, нашите страни ще бъдат в състояние да осигурят растеж и достойна заетост – единственият ефективен отговор на безпокойството, което преходът към дигитализация и автоматизация създава по отношение на заетостта в бъдеще.
Само в европейски мащаб можем да подходим към корените на проблема с миграцията, който вече променя баланса на нашите общества. Чрез насърчаване на приобщаващия растеж и устойчивото развитие, мира и правата на човека в Африка, както и сътрудничество между страните на произход и на транзит, като се присъединим към призива на Генералния секретар на ООН Антонио Гутереш за ново глобално споразумение относно миграцията. Така както само чрез солидарност между всички нас ние ще бъдем способни да защитим нашата обща външна граница срещу организираните престъпни мрежи на трафикантите на хора и ще споделим хуманитарния дълг да осигурим международната защита за всички нуждаещи се.
Да, тези предизвикателства са налице и ние трябва да сме готови да се справим с тях. Това няма да стане чрез прехвърляне на топката между институциите или чрез парализиращи ревизии на международните договори. Трябва ясно да дефинираме нашата цел. Институционалната архитектура е само инструмент за постигането ѝ. Връщането назад е контрапродуктивно: това ни разделя, преди да ни обедини. Времето ни притиска, а
фокусът на нашите усилия трябва да е съсредоточен върху гражданите
Като ги изслушваме и възвръщаме доверието им в нашата способност да посрещнем и преодолеем предизвикателствата.
Онова, което отличава демократичната политика от популизма, е, че не се възползва от страховете на хората, не се храни от проблемите, не насърчава връщането към утопично минало, което никога не е съществувало. Напротив, демократичната политика посреща проблемите, бори се със страха, и възстановява надеждата в бъдещето.
Не можем да се изправим срещу глобализацията, затваряйки границите, изграждайки прегради или залитайки към протекционистки или ксенофобски настроения. Трябва да заявим ясно, че тези не са и никога няма да бъдат възможните варианти за Европа.
Печелившо за Европа може да бъде само проектирането на визия на Съюз, отворен към света, от Япония до МЕРКОСУР. Глобализацията изисква от нас да инвестираме в обучение и образование, в иновации и в инфраструктурата, която ни е нужна, за да бъдем част от глобалните мрежи. Социално и териториално сплотено общество е единственият начин да се осигури устойчива конкурентоспособност.
Наша политическа отговорност е да отговорим на оправданите безпокойства на европейските граждани. Но ще успеем само ако сме способни да изградим един реален Европейски съюз, по-единен икономически, социално и политически.
Съществуват два много ясни приоритета, които да направят това възможно: завършване на Икономическия и паричен съюз – най-амбициозният проект, който някога сме предприемали; както и осигуряване на нужните ресурси на ЕС, за да изпълни своите отговорности и да посрещне предизвикателствата, на които сме длъжни да отговорим.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Конвергенцията е ключът към единството в Европа. Това е единственият начин да се гарантира стабилността на еврозоната чрез намаляване на рисковете и споделяне на ползите.
Финансовата криза разкри слабостите на единната валута. Изправени пред извънредна ситуация, ние избегнахме срив (това беше реална заплаха) в по-голяма степен благодарение на разумното действие от страна на Европейската централна банка, като също така чрез Плана „Юнкер“ създадохме нов инструмент за подкрепа на инвестициите, който впоследствие беше допълнително стабилизиран благодарение и на приноса на този Парламент.
Въпреки това, въпреки предприетите мерки, структурните слабости на еврозоната все още не са преодолени.
Асиметрията и неравновесието между членовете на ЕС ограничават потенциала за растеж
и застрашават стабилността на единната валута. Докато Икономическият и паричен съюз остава незавършен, рискът от бъдещи кризи ще продължава да съществува.
Трябва да се възползваме от този момент на пазарен оптимизъм и растеж, за да вдъхнем нов живот на Икономическия и паричен съюз, което ще засили нашата конвергенция и ще предотврати бъдещи кризи.
Икономическият и паричен съюз никога няма да достигне пълния си потенциал, ако се опира единствено на стълба на паричната политика.
За да спестя време, няма да Ви занимавам с темите за Банковия съюз, за необходимостта за изясняване на бюджетните правила, както и темата за развитието на Европейския механизъм за стабилност.
Ще се съсредоточа върху това, което считам за основно за оптимизиране на еврозоната като Паричен съюз, като се коригират асиметриите и се укрепва конвергенцията. Всеки паричен съюз разполага с фискален капацитет.
Ето защо бих искал еврозоната да учреди своя фискален капацитет във взаимовръзка с Европейския семестър.
Този фискален капацитет би спомогнал за запазване на стабилността при предизвикани отвън кризи, но основната му цел трябва да бъде насочена към инвестициите, като осигурява финансови инструменти за осъществяване на специфичните за дадена страна препоръки (по процедурата на Европейския семестър), съдържащи се в Националните програми за реформи.
Това не означава създаване на трансферен съюз, нито на механизми за финансиране на националната неефективност.
Конвергентният механизъм, който предлагам, трябва да има договорна основа, за осъществяване на реформи, конкретно разработени за условията на дадената страна в съответствие със собствените ѝ структурни препятствия. Целта би била да се помогне на дадена държава да подобри потенциалния си растеж с количествени и програмирани цели, при което изпълнението би осигурявало поетапното превеждане на финансовите траншове.
Например, ако вземем доклада за Португалия, става ясно, че нашият приоритет трябва да се изразява в инвестиции в образованието, обучение през целия живот, научноизследователска и развойна дейност, иновации, определяне на показатели за успех и срокове за постигане на резултатите.
Правилният път да направим всяка държава членка отговорна за осъществяването на необходимите реформи е чрез подкрепа на политиката за сближаване. Това е най-доброто средство за гарантиране на стабилността на еврозоната и за съчетаване на икономическия растеж с бюджетната дисциплина. То означава насърчаване на реформите чрез създаване на благоприятни условия, вместо предприемане на наказателни мерки.
Не можем да продължаваме да разглеждаме еврозоната като група от икономики, които се конкурират помежду си и с останалия свят. Трябва да я разглеждаме като интегрирано пространство, чийто просперитет и сплотеност са от полза за всички негови членове. Съвкупната полза от цялата зона зависи от успеха на всяка една от страните членки.
Устойчивото стабилизиране на еврозоната в дългосрочен план е главното изискване, ако искаме да изградим бъдещето на Европа върху солидни основи.
Следващото условие е ЕС да бъде обезпечен с бюджет, който отговаря на неговите нужди и амбиции.
В неотдавнашния си доклад относно Многогодишната финансова рамка Европейският парламент заяви, че могат да бъдат осъществени повече европейски програми и политики само ако разполагаме с повече, а не с по-малко ресурси.
Съгласни сме с възгледа на този парламент и се включваме в този нов етап на преговори относно Многогодишната финансова рамка с ясната позиция: трябва да бъдат увеличени собствените ресурси на Съюза, което означава да се увеличат приносите на всички държави членки.
Португалия е готова да увеличи приноса си към ЕС и да подкрепи създаването на нови собствени ресурси за Съюза, както се споменава в доклада „Монти“, който получи многобройни предложения.
Това е единственият начин да изпълним ангажиментите, поети към гражданите, за подобряване на сигурността относно климатичните промени, външните заплахи, тероризма, бъдещето за нашият социален модел, управление на миграцията и трудовата заетост, без да се отказваме от политиките, които са вече част от идентичността на ЕС, като например Общата селскостопанска политика (ОСП) или Кохезионната политика.
Сериозна грешка би било да жертваме настоящите политики. Успехът на ОСП не може да бъде ограничен само до сигурността за прехраната в Европа, точно както успехът на Кохезионната политика не може да бъде ограничен до приноса ѝ за икономическата и социалната модернизация на нашите територии.
Основната им добавена стойност е, че превръщат ЕС в съставна част от ежедневния живот на своите граждани. Чрез ОСП и Кохезионната политика Европа достигна до всяко село, всеки град, всяка част от територията, от големите градове до ултрапериферните региони.
Трябва да казваме истината на нашите граждани. Не можем да искаме повече от Европа, без да влагаме повече в Европа. Не можем да приписваме повече отговорности на Европа, без да увеличаваме нашия принос и неговите собствени ресурси на ЕС.
Не можем просто да искаме все повече, повече и повече. Нужно е също да бъдем способни да правим нещата различно и по-добре, като се възползваме от допълващите се елементи на политиките и техните инструменти и повишаваме тяхната ефективност.
На първо място, връзката конкурентоспособност и кохезионност: нуждаем се от по-конкурентоспособна икономика на световния пазар и вътрешно по-сплотено общество.
Но ОСП също трябва да помогне да се справим с климатичните промени; а кохезионната политика трябва да помогне да предотвратим радикализацията в европейските градове, като се съсредоточаваме повече върху хората като инструмент на Социалния стълб.
По същите причини кохезията не трябва да бъде изключена от европейските програми, например „Хоризонт 2020“ или Европейския фонд за отбрана; те не бива да задълбочават допълнително нашите различия.
Така конвергенцията трябва да бъде критерият за добавена стойност, постоянно присъстващ във всички политики и инструменти. Същите трябва да се допълват взаимно, за да се повиши общият им потенциален резултат.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Всички сме наясно колко са трудни тези дебати относно завършването на Икономическия и паричен съюз, както и следващата Многогодишна финансова рамка. Нито един от тях няма да стане по-лесен за разрешаване, ако ги отлагаме, тъй като ще намали доверието на гражданите ни. Ето защо трябва да положим всички усилия да намерим решение на проблемите по време на текущия мандат.
Това е наша обща отговорност. Трябва да се изправим пред предизвикателството на нашето време. Относно позицията на Португалия: можете да разчитате на нас. Още веднъж и занапред Португалия разчита на Европа и Европа може да разчита на Португалия.
Предизвикателствата, които предстоят, ще изискват сериозно внимание и много усилия. Но когато се усъмним в способността си да преодолеем трудностите, работейки заедно, трябва да си припомняме думите на Симон Вейл, първата пряко избрана жена за председател на Европейския парламент: „Аз съм, аз винаги оставам оптимист. Животът ме научи, че с времето напредъкът винаги успява. Отнема време, става бавно, но в крайна сметка имам вяра.“
Благодаря Ви!
Превод Веселин Гяуров
Карикатура на Хелдер Оливейра, излязла в португалското списание Ешпресо. На волана на шантава и бълваща пушек триколка премиерът социалист Антониу Коща гледа право пред себе си с развята бяла вълниста коса и подигравателна усмивка на лицето. С една ръка през рамото му, а другата изпъната напред генералният секретар на Португалската комунистическа партия (ПКП) Жеронимо де Соуса му сочи пътя, който да следва. Наведена върху калника на колата, ръководителката на Левия блок Катарина Мартинс сипва масло върху веригата на двигателя с масльонка.
Това е обобщеният образ на парламентарната коалиция, която от ноември 2015 г. ръководи страната. Съюз, който бившият депутат от Социалдемократическата партия (СДП, дясна) Вашку Пулиду Валенте определи като жерингонса, което може да се преведе като „нещо си“ или „еди какво си“ или „измишльотина“. Колкото и презрителна да е думата, тя добре отразява изненадата, предизвикана в Лисабон от споразуменията, които обвързват от октомври 2015 г. Социалистическата партия (СП), Португалската комунистическа партия (ПКП), Зелените и Левия блок, често сравняван с гръцката СИРИЗА или с „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон във Франция.