Георги Пирински е главен редактор на сп. "Ново време"
Драги читателю,
Времето ни заставя да си отговорим какво по-точно имаме предвид, когато говорим за неолиберализма като господстващата идейна концепция и практическа политика, както и за солидарността като същност на виждането за друго качество на живота в истински свободно и справедливо общество. Материалите в този брой са насочени към търсенето на отговори на тези въпроси.
В тази връзка е и връщането към Програмата на БСП, приета преди десет години, през ноември 2008 г., и съдържащите се в нея постановки за същината и последиците от неолибералната глобализация, както и за необходимото солидарно начало, на което да построим виждането си за изход от системната криза, в която се намира и България. Необходимо е добре да си припомним програмните постановки, които съвсем не са загубили своята актуалност, както и, разбира се, да направим нова крачка за осъвременяване на анализа и практическите ни виждания в светлината на новите реалности, с които днес се сблъскваме.
По-конкретно се налага да си отговорим, дали наистина да приемем „нелибералния“ модел, т.е. олигархичния диктат, предлаган от унгарския премиер като верния път за защита на интересите на гражданите и страната в условията на този сблъсък – гледище, което, както виждаме, се споделя от немалко изявяващи се в лявото пространство анализатори. Или напротив – това е пътят за защита на непрояденото от паралелната държава автентично демократично начало от позициите на лявата социална демокрация.
Естествено е 200-годишнината от рождението на Карл Маркс и свързаното с нея връщане към неговото наследство ‒ и като съдържание, и като метод ‒ да слага своя отпечатък върху изследванията днес. Но независимо от изминалото време, дълбоко хуманното начало, заложено в него, властно излъчва неотразим стимул, тласкащ ни да търсим верния път за ново развитие на България като съвременна суверенна република на свободни граждани, сплотени в солидарно общество. Нека го открием в отговорна и насочена напред дискусия!
