Иван Кръстев е магистър по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. В периода 2007-2013 г. работи в Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта по въпросите, свързани с управление на средствата от ЕС и политика на пазара на труда. От септември 2013 г. до август 2014 г. е заместник-министър на образованието и науката.
Фактът, че България традиционно оглавява класациите за най-ниски доходи и най-масова бедност в Европейския съюз вече трудно прави впечатление на хората у нас. България е страната в Европейския съюз, чието население е най-застрашено от бедност и социално изключване. Докато средно за ЕС делът на населението в риск от бедност е 23,4%, в България той е 40,4%. И ако в първите години на членство в Общността имаше оптимизъм и надежда за качествена промяна в доходите и качеството на живот, то след средата на 2009 г. тенденцията е по-скоро негативна. Което констатира и Европейската комисия в поредния си Годишен доклад за България за 2018 г.
В този доклад изрично се посочва: след сравнително бързото сближаване с останалата част от ЕС в периода преди кризата, наваксването чувствително се забавя. Сближаването на България с ЕС и Еврозоната е по-бавно в сравнение с други държави-членки със сравнително сходни равнища на доходи към момента на присъединяване (напр. Литва, Румъния и Полша). Поради това дистанцията между България и страни, които са били в сходно положение, се увеличава.
На този фон някак незабелязани от медии и анализатори остават последните данни на Евростат за неравенствата в ЕС. Европейската статистическа служба публикува изследване, съгласно което
България оглавява негативната класация
за най-високи неравенства в ЕС
измерени чрез коефициента на Джини ‒ 38,3 при средно 30,8 за ЕС‒28. И тази негативна тенденция се задълбочава ‒ през 2009 г. този коефициент за България е бил 33,4, а след известно задържане в периода 2013‒2014 г. през последните години отчетливо нараства, и то с темпове, нямащи аналог в съвременна Европа.
Коефициент на Джини (Евростат)
|
|
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
|
Европейски съюз |
31.0 |
30.6 |
30.5 |
30.8 |
30.5 |
30.5 |
31.0 |
31.0 |
30.8 |
|
Белгия |
27.5 |
26.4 |
26.6 |
26.3 |
26.5 |
25.9 |
25.9 |
26.2 |
26.3 |
|
България |
35.9 |
33.4 |
33.2 |
35.0 |
33.6 |
35.4 |
35.4 |
37.0 |
38.3 |
|
Чехия |
24.7 |
25.1 |
24.9 |
25.2 |
24.9 |
24.6 |
25.1 |
25.0 |
25.1 |
|
Дания |
25.1 |
26.9 |
26.9 |
26.6 |
26.5 |
26.8 |
27.7 |
27.4 |
27.7 |
|
Германия |
30.2 |
29.1 |
29.3 |
29.0 |
28.3 |
29.7 |
30.7 |
30.1 |
29.5 |
|
Естония |
30.9 |
31.4 |
31.3 |
31.9 |
32.5 |
32.9 |
35.6 |
34.8 |
32.7 |
|
Ирландия |
29.9 |
28.8 |
30.7 |
29.8 |
30.5 |
30.7 |
31.1 |
29.8 |
29.5 |
|
Гърция |
33.4 |
33.1 |
32.9 |
33.5 |
34.3 |
34.4 |
34.5 |
34.2 |
34.3 |
|
Испания |
32.4 |
32.9 |
33.5 |
34.0 |
34.2 |
33.7 |
34.7 |
34.6 |
34.5 |
|
Франция |
29.8 |
29.9 |
29.8 |
30.8 |
30.5 |
30.1 |
29.2 |
29.2 |
29.3 |
|
Хърватия |
: |
: |
31.6 |
31.2 |
30.9 |
30.9 |
30.2 |
30.4 |
29.8 |
|
Италия |
31.2 |
31.8 |
31.7 |
32.5 |
32.4 |
32.8 |
32.4 |
32.4 |
33.1 |
|
Кипър |
29.0 |
29.5 |
30.1 |
29.2 |
31.0 |
32.4 |
34.8 |
33.6 |
32.1 |
|
Латвия |
37.5 |
37.5 |
35.9 |
35.1 |
35.7 |
35.2 |
35.5 |
35.4 |
34.5 |
|
Литва |
34.5 |
35.9 |
37.0 |
33.0 |
32.0 |
34.6 |
35.0 |
37.9 |
37.0 |
|
Люксембург |
27.7 |
29.2 |
27.9 |
27.2 |
28.0 |
30.4 |
28.7 |
28.5 |
31.0 |
|
Унгария |
25.2 |
24.7 |
24.1 |
26.9 |
27.2 |
28.3 |
28.6 |
28.2 |
28.2 |
|
Малта |
28.1 |
27.4 |
28.6 |
27.2 |
27.1 |
27.9 |
27.7 |
28.1 |
28.5 |
|
Нидерландия |
27.6 |
27.2 |
25.5 |
25.8 |
25.4 |
25.1 |
26.2 |
26.7 |
26.9 |
|
Австрия |
27.7 |
27.5 |
28.3 |
27.4 |
27.6 |
27.0 |
27.6 |
27.2 |
27.2 |
|
Полша |
32.0 |
31.4 |
31.1 |
31.1 |
30.9 |
30.7 |
30.8 |
30.6 |
29.8 |
|
Португалия |
35.8 |
35.4 |
33.7 |
34.2 |
34.5 |
34.2 |
34.5 |
34.0 |
33.9 |
|
Румъния |
35.9 |
34.5 |
33.5 |
33.5 |
34.0 |
34.6 |
35.0 |
37.4 |
34.7 |
|
Словения |
23.4 |
22.7 |
23.8 |
23.8 |
23.7 |
24.4 |
25.0 |
24.5 |
24.4 |
|
Словакия |
23.7 |
24.8 |
25.9 |
25.7 |
25.3 |
24.2 |
26.1 |
23.7 |
24.3 |
|
Финландия |
26.3 |
25.9 |
25.4 |
25.8 |
25.9 |
25.4 |
25.6 |
25.2 |
25.4 |
|
Швеция |
25.1 |
26.3 |
25.5 |
26.0 |
26.0 |
26.0 |
26.9 |
26.7 |
27.6 |
|
Великобритания |
33.9 |
32.4 |
32.9 |
33.0 |
31.3 |
30.2 |
31.6 |
32.4 |
31.5 |
|
Исландия |
27.3 |
29.6 |
25.7 |
23.6 |
24.0 |
24.0 |
22.7 |
24.7 |
24.1 |
|
Норвегия |
25.1 |
24.1 |
23.6 |
22.9 |
22.5 |
22.7 |
23.5 |
23.9 |
25.0 |
|
Швейцария |
31.1 |
30.7 |
29.6 |
29.7 |
28.8 |
28.5 |
29.5 |
29.6 |
29.4 |
Съотношение между доходите на 20-те процента най-бедни и най-богати
(Евростат)
|
|
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
|
Европейски съюз |
: |
: |
4.9 |
5.0 |
5.0 |
5.0 |
5.2 |
5.2 |
5.2 |
|
Белгия |
4.1 |
3.9 |
3.9 |
3.9 |
4.0 |
3.8 |
3.8 |
3.8 |
3.8 |
|
България |
6.5 |
5.9 |
5.9 |
6.5 |
6.1 |
6.6 |
6.8 |
7.1 |
7.9 |
|
Чехия |
3.4 |
3.5 |
3.5 |
3.5 |
3.5 |
3.4 |
3.5 |
3.5 |
3.5 |
|
Дания |
3.6 |
4.6 |
4.4 |
4.0 |
3.9 |
4.0 |
4.1 |
4.1 |
4.1 |
|
Германия |
4.8 |
4.5 |
4.5 |
4.5 |
4.3 |
4.6 |
5.1 |
4.8 |
4.6 |
|
Естония |
5.0 |
5.0 |
5.0 |
5.3 |
5.4 |
5.5 |
6.5 |
6.2 |
5.6 |
|
Ирландия |
4.4 |
4.2 |
4.7 |
4.6 |
4.8 |
4.7 |
4.9 |
4.5 |
4.4 |
|
Гърция |
5.9 |
5.8 |
5.6 |
6.0 |
6.6 |
6.6 |
6.5 |
6.5 |
6.6 |
|
Испания |
5.6 |
5.9 |
6.2 |
6.3 |
6.5 |
6.3 |
6.8 |
6.9 |
6.6 |
|
Франция |
4.4 |
4.4 |
4.4 |
4.6 |
4.5 |
4.5 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
|
Хърватия |
: |
: |
5.5 |
5.6 |
5.4 |
5.3 |
5.1 |
5.2 |
5.0 |
|
Италия |
5.2 |
5.3 |
5.4 |
5.7 |
5.6 |
5.8 |
5.8 |
5.8 |
6.3 |
|
Кипър |
4.3 |
4.4 |
4.5 |
4.3 |
4.7 |
4.9 |
5.4 |
5.2 |
4.9 |
|
Латвия |
7.3 |
7.4 |
6.8 |
6.5 |
6.5 |
6.3 |
6.5 |
6.5 |
6.2 |
|
Литва |
6.1 |
6.4 |
7.3 |
5.8 |
5.3 |
6.1 |
6.1 |
7.5 |
7.1 |
|
Люксембург |
4.1 |
4.3 |
4.1 |
4.0 |
4.1 |
4.6 |
4.4 |
4.3 |
5.0 |
|
Унгария |
3.6 |
3.5 |
3.4 |
3.9 |
4.0 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
|
Малта |
4.3 |
4.0 |
4.3 |
4.0 |
3.9 |
4.1 |
4.0 |
4.2 |
4.2 |
|
Нидерландия |
4.0 |
4.0 |
3.7 |
3.8 |
3.6 |
3.6 |
3.8 |
3.8 |
3.9 |
|
Австрия |
4.2 |
4.2 |
4.3 |
4.1 |
4.2 |
4.1 |
4.1 |
4.0 |
4.1 |
|
Полша |
5.1 |
5.0 |
5.0 |
5.0 |
4.9 |
4.9 |
4.9 |
4.9 |
4.8 |
|
Португалия |
6.1 |
6.0 |
5.6 |
5.7 |
5.8 |
6.0 |
6.2 |
6.0 |
5.9 |
|
Румъния |
7.0 |
6.5 |
6.1 |
6.2 |
6.6 |
6.8 |
7.2 |
8.3 |
7.2 |
|
Словения |
3.4 |
3.2 |
3.4 |
3.5 |
3.4 |
3.6 |
3.7 |
3.6 |
3.6 |
|
Словакия |
3.4 |
3.6 |
3.8 |
3.8 |
3.7 |
3.6 |
3.9 |
3.5 |
3.6 |
|
Финландия |
3.8 |
3.7 |
3.6 |
3.7 |
3.7 |
3.6 |
3.6 |
3.6 |
3.6 |
|
Швеция |
3.7 |
4.0 |
3.8 |
4.0 |
4.0 |
4.0 |
4.2 |
4.1 |
4.3 |
|
Великобритания |
5.6 |
5.3 |
5.4 |
5.3 |
5.0 |
4.6 |
5.1 |
5.2 |
5.1 |
|
Исландия |
3.8 |
4.2 |
3.6 |
3.3 |
3.4 |
3.4 |
3.1 |
3.4 |
3.3 |
|
Норвегия |
3.7 |
3.5 |
3.4 |
3.3 |
3.2 |
3.3 |
3.4 |
3.5 |
3.7 |
|
Швейцария |
4.9 |
4.8 |
4.5 |
4.5 |
4.4 |
4.2 |
4.4 |
4.5 |
4.4 |
Традиционното и все по-негативно за нас сравнение със съседна Румъния показва, че докато в България се регистрират най-бързи темпове на увеличаване, на север от р. Дунав е най-голямото намаление на неравенствата. Подобни данни са показателни и за резултатите от провежданите публични политики в двете страни.
Проблемът с нарастващите неравенства става все по-голям и в глобален мащаб, особено в страни, в които неолибералната икономическа доктрина, щедро подкрепяна от корпорациите, доминира в обществения и икономическия живот. В едно свое скорошно изказване американският сенатор от Демократическата партия Бърни Сандърс заявява: „Възходът на олигархията и рязкото увеличение на неравенството в богатството и доходите е най-големият морален, икономически и политически проблем на нашето време. И въпреки това почти не е отразяван от корпоративните медии. Колко често новинарските емисии включват репортажи за 40-те милиона американци, живеещи в бедност, или за това, че САЩ имат по-високо ниво на детска бедност в сравнение с почти всички големи държави по света? Колко често медиите обсъждат реалния факт, че днес обществото ни е по-неравно, отколкото когато и да било от 20-те години на ХХ век насам, като горният 0,1% притежава почти толкова богатство, колкото 90% от населението? Колко често сте чували медиите да отразяват историите на милионите хора, които работят по-дълго за по-малки заплати, отколкото преди 40 години?“
Макар мащабите в България да са различни, проблемите, посочени от сенатор Сандърс, са също толкова валидни у нас, колкото и в САЩ. Масовата бедност, особено сред децата, ниските доходи на работещите, все по-голямото имуществено разслоение и господството на икономическата (с тенденции да се превърне и в политическа) олигархия спъват развитието на страната и водят до задълбочаване на негативните процеси в държавата и обществото. С особена острота стои и въпросът за медийното отразяване на един толкова съществен социален проблем като задълбочаващите се неравенства. Това води до отсъствие на адекватен обществен отпор и реакция и на свой ред провокира дебат дали медиите в България защитават интересите на гражданите, или по-скоро са в услуга на различни корпоративни и олигархични лобита.
На този фон наред с информацията от Евростат през последните няколко седмици станаха публично достояние нови данни, които дават ясна индикация, че проблемите с нивата на доходите и неравенствата имат ясна тенденция към задълбочаване. Изследване на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ показва, че издръжката на живота става все по трудна.
Днес 73% от българите получават доходи
под необходимите за нормален живот
спрямо средните български стандарти. Над 1,9 млн. души или 27% от българските граждани получават доходи под линията на бедността, която за 2017 г. беше 314 лв. Доходи под линията на бедност получават 60% от пенсионерите.
В противовес на афишираната от правителството тенденция за постоянен ръст на работната заплата и притесненията на десните анализатори и работодателите за „изпреварващо“ увеличаване на възнагражденията, заплащането на труда за час в България е едва 26,5 % от средното за страните от ЕС, докато производителността на труда е 45%. Данните на Евростат показват, че в номинално изражение доходите от труд у нас нарастват по-слабо спрямо средното за ЕС. Същевременно цените на хранителните стоки достигат 71% от средноевропейските, а цените на тока и горивата ‒ до 53%.
Още по-притеснителен е фактът, че делът на работещите бедни нараства с бързи темпове и достига 12 % при 7,2 % през 2013 г. Реалните измерения на неравенствата в доходите стават ясни от отговор на министъра на финансите на въпрос от народния представител Лало Кирилов. Данните, предоставени от Владислав Горанов, показват, че през 2016 г. 19% от общата сума на декларирания данък върху доходите се пада на 33 339 души. Това означава, че 1/5 от всички доходи в страната се получават от приблизително 1% от работната сила с най-високи доходи. Същевременно 36,7 % от хората, или 1,131 млн. души, са декларирали доходи в размер на 250 ‒ 600 лв. на месец.
Общата сума на декларирания данък върху доходите за 2016 г. от всички работещи българи е 2,817 млрд. лв. Годишни доходи между 31 200 лв. и 60 000 лв. са обявили 70 267 души. Това означава, че те получават месечни доходи между 2600 лв. и 5000 лв. Доходи в размер между 2000 лв. и 2600 лв. на месец имат други 59 197 българи. Облагаеми месечни доходи между 1000 лв. и 2000 лв. са декларирали 375,7 хил. души.
От така изложената информация могат да се направят редица притеснителни заключения. На първо място става ясно, че огромното мнозинство от работещите (над 83%) декларират доходи, които са до размера на средната работна заплата. Това означава, че средномесечният разполагаем
доход за тази група е реално под 1000 лв. Тези данни се потвърждават и от изследванията на КНСБ, съгласно които за месец декември 2017 г. нетната средна заплата е в размер на 876 лв., като изостава с 25% от необходимите средства за издръжка на живота.
Данните на МФ показват, че близо 34% от работещите попадат в най-нискодоходните групи (до 600 лв. средно месечно), което поставя под съмнение доколко статистическите данни за работещите бедни отговарят на действителната ситуация. Ако се сравнят получаваните доходи със средствата,
необходими за издръжка на живота, може да се заключи, че реалният дял на работещите бедни у нас е близо три пъти по-висок спрямо официалната статистика. Нещо повече, сравнението показва, че докато на 1% с най-високи доходи се падат 19% от общия размер на декларираната данъчна основа, то 34% от всички работещи имат едва 24% от нея.
Става ясно, че едва 4,85 % от работната сила декларира средномесечни доходи от над 2 000 лв. Това показва, че
в България няма устойчива средна класа,
която да е двигател на растежа
Съществено разслоение има и в кохортата с най-високи доходи. В тази група попадат както хора с годишни доходи от 60 000 лв. (5 000 лв. средно на месец), така и такива с над 1 млн. лв. на година. Средният размер на данъчната основа в групата с най-високи доходи обаче е 161 000 лв. Тези данни са индикация за несъразмерна тежест на лицата с много високи доходи и може да се приеме, че по подобие на случая в САЩ и в България на едва 0,1% от населението се пада лъвският пай от доходите, докато огромното мнозинство е принудено да свързва двата края на и под ръба на възможното за оцеляване.
Интересна е и динамиката в доходите на база съпоставка между данните за 2012 и 2016 г. От предоставената от министър Горанов информация става ясно, че групата на лицата с доходи под 250 лв. на месец намалява с близо 26%, тази с доходи между 250 и 600 лв. се запазва на приблизително същите нива, в диапазона от 1000 до 2000 лв. нараства с 50%, от 2000 до 5000 лв. – с 54 %, а над 5000 лв. – с 61 %. На пръв поглед това би могло да се приеме като индикация за повишаване на доходите, но в действителност е поредното доказателство за експоненциалния ръст на неравенствата в България.
Намаляването на броя на хората в най-нискодоходната група има логично обяснение, доколкото сравнително ниските нива на безработица, съчетани с повишаване на минималната работна заплата водят до естествено изтласкване над границата от 250 лв. Същевременно особено тревожно е задържането на преобладаващата част от работещите в групата до 600 лв. средномесечен доход. Това показва, че каквито и мерки да са били предприети, те не дават съществено отражение върху благосъстоянието на хората с ниски доходи. Тъкмо напротив, към момента те получават възнаграждения масово на нива, близки до минималната заплата, и реално не са компенсирани от нарастването на цените и издръжката на живота. Като резултат тази група от работната сила реално обеднява.
Обратната тенденция наблюдаваме при хората с високи доходи – именно там нарастването е най-съществено, което води до още по-голямо задълбочаване на неравенствата. И макар броят на лицата с нормални и високи доходи да се увеличава в процентно съотношение чувствително, като номинален брой и като дял от работната сила те остават твърде малко (под 5 %), за да доведе това до каквато и да било качествена промяна към по-добро в общото равнище на доходите в страната.
Плоското данъчно облагане и наличието на сравнително нисък максимален осигурителен праг водят до несъразмерно облагодетелстване на по-високодоходните групи. В съществуващата у нас ситуация реално колкото по-висок доход има дадено лице, толкова по-ниска е съвкупната данъчно-осигурителна тежест. Този факт по дефиниция предполага възникване и ръст на неравенствата, дори и без наличието на други негативни процеси, имащи несъразмерно по-голям ефект върху нискодоходните групи, като цените на основните стоки и услуги.
Предвид ускорените темпове на нарастване на издръжката на живота в България така описаните неравенства в доходите водят и до ограничаване на възможностите за потребление от по-голямата част на населението. Това предизвиква от своя страна ограничаване на растежа, особено на местните предприятия, ориентирани към реализация на стоки и услуги на вътрешния пазар, намаляване на икономическата активност и ограничаване на възможностите за конкуренция, която да доведе до по-атрактивни цени и по-високо качество за потребителите.
Свидетели сме и на
все по-голяма концентрация на богатството
в много малка група от населението
за сметка на обедняването и задлъжняването на останалата част от хората. По статистика на БНБ се увеличават парите на депозит, но самата структура на банковите депозити показва, че разделението между богатите и бедните нараства. Реалностите сочат, че броят на депозитите на домакинствата намалява, а 64% от всички банкови депозити са под 1000 лв. В същото време депозитите между 200 и 500 хил. лева нарастват с 13,7 %.
В държавата протичат процеси на концентрация на бизнеса, които не могат да бъдат ясно проследени поради използваните масово механизми за прикриване на реалните собственици посредством офшорни дружества, вериги от свързани юридически лица и др. Налице са явни опити, включително чрез действия на законодателната и изпълнителната власт, за налагане в отделни сектори на монополни и олигополни модели, които реално съсипват малкия и средния бизнес.
Оставени да действат в почти „съвършен вид“ в България, неолибералната парадигма и т.нар. свободен пазар водят до системен диктат на силния над слабия и ускорена концентрация на богатството в много малък кръг от хора.
Тези процеси от своя страна способстват за бързото увеличаване на неравенствата и в един друг план. През миналата година приходите от корпоративен данък в страната възлизат на малко над 2 млрд. лева. Това ще рече, че декларираната печалба от предприятията възлиза на над 20 млрд. лева, или приблизително 20% от БВП. Трябва да се направи и важното уточнение, че тези данни няма как да включват онази част от печалбата, която под една или друга форма не е била декларирана като такава. Макар и усреднени, постигнатите положителни финансови резултати са впечатляващи и показват много добра възвращаемост на капиталовложенията. За постигането на такава възвращаемост фирмите трябва да разполагат със съществени конкурентни предимства, а както е добре известно, основното конкурентно предимство у нас е ниската цена на труда. Т.е. свидетели сме как ниските нива на доходите от труд водят до значителна облага за капитала. А тя се мултиплицира и от пренебрежимо ниските нива на облагане с корпоративен данък, което нарежда България в група от страни с офшорен профил. Нещо повече, ставката на данъка върху дивидента е по-ниска (7%) в сравнение с данъка върху доходите на физическите лица (10%), което прави възможно собствениците да получават още по-големи доходи при още по-ниско облагане.
Налице са и
съществени регионални различия
в нивата на доходите, бедността, социалното изключване и икономическото развитие – иначе казано в България неравенствата имат своето много ясно териториално измерение.
Разликите между Югозападния район на планиране, в който се намира София, и останалата част на страната достигат до 14,1%. Това показва и липса на адекватна политика за балансирано регионално развитие. В едва 2 от регионите бедността и социалното изключване са под средните нива, което в случая означава, че близо 56% от населението живее в региони с над средния за страната дял. Тези тенденции са ясно идентифицирани дори и от изследванията на Института за пазарна икономика, базирани на данни от Евростат.
Разликите между най-бедния и най-богатия български район (съответно Северозападния и Югозападния) остават значителни. Докато БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност, в Северозападна България е едва 29% от средното за ЕС, този в Югозападна България достига 76%, основно заради развитието на столицата. „Ножицата“ се разтваря най-вече в периода между 2006 и 2010 г., когато показателят за Югозападна България се увеличава от 59% на 77% от стойността за ЕС, докато увеличението в Северозападна България за този период е от 26 на 28%. През 2015 г. средната стойност за страната достига 47% от нивото за ЕС, но всички райони с изключение на Югозападния остават далеч под тази стойност. Най-близко са Североизточният и Югоизточният район ‒ по 39% (1).
В същата публикация са направени изчисления, които ясно показват, че от 2006 до 2015 г. България е една от страните в ЕС, в които различията между най-бедния и най-богатия регион нарастват най-съществено – в нашия случай с 14%. По този показател България се нарежда на 5-о място сред всички държави-членки.
Много е важно да се подчертае, че това сравнение има своите недостатъци, тъй като използва като база средните данни за целия Югозападен район на планиране. Ако за отправна точка се приемат данните на НСИ по области, съществуващите дисбаланси стават много по-отчетливи. На ниво район на планиране разликата в БВП на човек от населението между Югозападния и Северозападния район е 2,66 пъти в полза на първия. Ако обаче сравним област София-град с област Видин, в която имаме най-ниските нива на БВП на глава от населението, то тази разлика вече става 4,45 пъти. Разликите са значителни дори между първата (София) и втората (Стара Загора) области – 1,75 пъти, както и между София и средното за страната – 2,16 пъти.
БВП по райони с данни за 2016 г. (НСИ)
|
Статистически райони |
БВП, млн.лв. |
БВП на човек от населението, лв. |
|
БЪЛГАРИЯ |
94,130 |
13,206 |
|
Северна и Югоизточна България |
35,817 |
10,009 |
|
Северозападен район |
6,225 |
8,014 |
|
Видин |
576 |
6,401 |
|
Враца |
1,632 |
9,579 |
|
Ловеч |
1,131 |
8,674 |
|
Монтана |
1,060 |
7,801 |
|
Плевен |
1,825 |
7,300 |
|
Северен централен район |
7,384 |
9,111 |
|
Велико Търново |
2,098 |
8,611 |
|
Габрово |
1,264 |
11,152 |
|
Разград |
975 |
8,379 |
|
Русе |
2,363 |
10,523 |
|
Силистра |
685 |
6,080 |
|
Североизточен район |
10,011 |
10,629 |
|
Варна |
6,089 |
12,879 |
|
Добрич |
1,496 |
8,332 |
|
Търговище |
1,015 |
8,867 |
|
Шумен |
1,411 |
8,060 |
|
Югоизточен район |
12,197 |
11,623 |
|
Бургас |
4,700 |
11,372 |
|
Сливен |
1,218 |
6,392 |
|
Стара Загора |
5,240 |
16,248 |
|
Ямбол |
1,039 |
8,445 |
|
Югозападна и Южна Централна България |
58,313 |
16,429 |
|
Югозападен район |
45,103 |
21,293 |
|
Благоевград |
2,583 |
8,290 |
|
Кюстендил |
928 |
7,440 |
|
Перник |
859 |
6,895 |
|
София |
3,111 |
13,203 |
|
София (столица) |
37,622 |
28,465 |
|
Южен централен район |
13,210 |
9,230 |
|
Кърджали |
1,035 |
6,854 |
|
Пазарджик |
1,965 |
7,493 |
|
Пловдив |
7,546 |
11,222 |
|
Смолян |
954 |
8,636 |
|
Хасково |
1,709 |
7,276 |
Средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно
|
Статистически райони |
Година 2016 |
|
Северозападен район |
9 011 |
|
– Видин |
7 522 |
|
– Враца |
10 988 |
|
– Ловеч |
8 604 |
|
– Монтана |
8 624 |
|
– Плевен |
8 630 |
|
Северен централен район |
9 140 |
|
– Велико Търново |
8 934 |
|
– Габрово |
9 498 |
|
– Разград |
9 694 |
|
– Русе |
9 287 |
|
– Силистра |
7 967 |
|
Североизточен район |
9 970 |
|
– Варна |
10 773 |
|
– Добрич |
8 705 |
|
– Търговище |
8 963 |
|
– Шумен |
9 026 |
|
Югоизточен район |
9 900 |
|
– Бургас |
9 540 |
|
– Сливен |
8 438 |
|
– Стара Загора |
11 250 |
|
– Ямбол |
8 625 |
|
Югозападен район |
14 138 |
|
– Благоевград |
7 658 |
|
– Кюстендил |
7 942 |
|
– Перник |
8 449 |
|
– София |
11 230 |
|
– София(столица) |
15 658 |
|
Южен централен район |
9 228 |
|
– Кърджали |
8 335 |
|
– Пазарджик |
8 721 |
|
– Пловдив |
9 911 |
|
– Смолян |
8 504 |
|
– Хасково |
7 964 |
Задълбочаващите се регионални различия в България са резултат както от икономически и демографски процеси, така и от липсата на адекватни публични политики за балансирано териториално развитие. До голяма степен това е предизвикано и от недостиг на средства от страна на държавата и (в много по-голяма степен) на общините за осигуряване на публични инвестиции и подобряване на икономическия климат и средата за живот. Основата причина за това е
порочната фискална политика
която в настоящия си вид способства за задълбочаване на неравенствата. В доклада на ЕК за България за 2018 г. ясно се посочва: бюджетът осигурява ограничени ресурси за насърчаване на социалното и икономическото развитие. Средните публични разходи през 2017 г. са около 36% от БВП, срещу 46% средно за ЕС. Структурата на публичните разходи показва, че острите социални и икономически потребности се адресират с крайно ограничени средства.
Бюджетите за социална политика, образование и здравеопазване са много по-ниски като процент от БВП спрямо средното за ЕС. Това отчасти обяснява слабия ефект от публичните политики за намаляване на бедността и неравенствата. По отношение конкретно на ефекта върху неравенствата докладът е още по-критичен: ефектът от данъците и трансферите за намаляване на неравенствата е сред най-слабите в ЕС. Това се дължи отчасти на ограничения преразпределителен ефект от плоския данък върху доходите, както и на сравнително ниските разходи за социална закрила и отсъствието на механизми за по-добро насочване и осъвременяване на социалните трансфери към населението в нужда.
Явно е, че дори и Европейската комисия, която в момента е доминирана от десницата в ЕС и по същество е един от основните стожери на неолибералните икономически политики в съвременна Европа, е достигнала до заключението, че експериментът с господството на пазарния фундаментализъм в България вече дава резултати, които са заплаха за цялостното развитие, ако не и за нормалното съществуване на страната.
В доклада си самата Комисия насочва и към мерките, които са необходими за излизането на България от порочния кръг на експоненциално нарастващи бедност и неравенства. По същество голямата част от тях са в посока на обръщане на страната към европейския социален модел, доказал в продължение на десетилетия своята жизненост и принос за развитие на солидарност и просперитет.
Обобщено накратко, България следва в най-кратки срокове да предприеме мерки за
увеличаване на преразпределителната тежест на бюджета поне до средноевропейските нива
така щото в държавата и общините да остават достатъчно средства за реализация на дейности от обществен интерес. Това трябва да стане чрез комплекс от действия за промени в данъчната и осигурителната система, които да способстват за повишаване на доходите и стандарта на живот не само на най-бедните, но и на огромното мнозинство от населението в страната. Такъв комплекс от мерки, който нееднократно е препоръчван от българските социалисти, включва:
– въвеждането на необлагаем минимум на доходите от труд;
– прогресивно данъчно облагане със значителна тежест за най-високите доходи;
– семейно подоходно облагане;
– премахване на максималния осигурителен праг и на „тавана“ на пенсиите;
– диференцирани ставки на косвените данъци за определени стоки и услуги.
Преодоляването на неравенствата не може да бъде постигнато единствено с мерки на фиска, поради което е необходима и цялостно нова в сравнение с настоящата политика за възстановяване на държавността. Наложително е държавата да изпълнява ефективно и в съответствие с Конституцията и законите всички свои регулаторни, правоохранителни и правораздавателни функции, за да бъде възстановено доверието на гражданите и на стопанските субекти във върховенството на закона.
В съвременните демократични условия държавното управление няма как да налага уравниловка на доходите и имуществото на населението, но е длъжно да гарантира на всички свои граждани равни права и възможности, както и равен достъп до основни услуги, включително здравеопазване, образование и социална закрила. Към момента, в резултат на политиките на десницата, държавата реално е абдикирала от тези основни свои задължения, а последствията от това дават отражение не само върху функционирането на институциите и икономиката, но и върху развитието на обществото и гражданското съзнание.
Историята и опитът на други страни от различни части на света показват, че рязкото увеличаване на неравенствата почти неизменно води до създаване на среда за напрежение и конфликти, развитие на популистки и крайни политически течения и възгледи. В резултат на продължилите десетилетия „реформи“ и преход към „пазарна икономика“ България се превръща с ускорени темпове в пример за неолиберална антиутопия, в която вместо обещаваното всеобщо благоденствие, като резултат от отстраняването на „лошата държава“ и „невидимата ръка на пазара“, се сблъскваме ежедневно със стряскащи данни за демографска катастрофа, повсеместна бедност, институционален безпорядък и безхаберие, продължаващо заграбване на ресурси от страна на олигархични кръгове.
Негативите стават толкова много и толкова често, че вече дори традиционният паноптикум от либерални медийни експерти по всякакви въпроси откровено избягва дори да направи опит да опровергае доказателствата, че доктрината за вездесъщия пазар се провали окончателно.
И все пак алтернативата съществува и тя е в връщането на България на истинския европейски път – този на съвременната социална държава.
Бележка:
(1) http://ime.bg/bg/articles/regionalnite-razliiya-v-bylgariya-i-stranite-ot-es/
