Докладът на Националния предизборен щаб на Българската социалистическа партия бе представен от неговия ръководител Георги Свиленски и обсъден на заседание на Националния съвет на БСП, проведено на 17 април 2021 г.
Публикуваме без редакторска намеса.
Предизборна обстановка
Парламентарните избори се проведоха в условия на безпрецедентни предизборни условия. Страната се намираше се в състояние на постоянна епидемиологична обстановка. Това оказа цялостно влияние върху провеждането на парламентарните избори. Ограничителните мерки възпрепятстваха възможността предизборната кампания да се проведе по обичайния начин. Това оказа негативно влияние върху кампанията на нашата партия. БСП е масова партия. Разполагаме с голяма членска маса, разположена в партийни организации във всички териториално-административни еденици в страната. Затова и по време на всяка предизборна кампания поставяме акцент върху провеждането на срещи по места с нашите партийни членове. Затова и тези срещи имат голяма значение за нашата партия в предизборна обстановка. По-голямо значение, отколкото при другите политически сили.
В тези условия поставихме необходимия акцент върху кампанията на партията в интернет и социалните мрежи. В сравнение с предишни кампании активността и присъствието на партията в онлайн-пространството беше на добро ниво. Неминуемо с времето значението на кампанията в онлайн-пространството като цяло ще нараства и партията ще трябва да продължи да използва все по-добре и тези канали за комуникация. Същевременно, сегашните избори показаха, че все още онлайн-кампанията няма как напълно да земести традиционните ù форми на провеждане – като по-масовите предизборни прояви на терен. Това си пролича и по резултатите на БСП в тези избори.
Епидемиологичната обстановка и свързаните с нея ограничителни мерки оказаха влияние и върху работата на изборната администрация. Голяма част от нашите членове се уплашиха от рисковете за своето здраве и се отказаха от участието в изборните комисии. В общи линии, успяхме да се справим с този проблем и окомплектовахме нашите квоти в СИК. Липсата на по-опитните ни кадри обаче нямаше как да не окаже влияние върху организацията за работа в изборния ден.
Епидемиологичната обстановка и свързаните с нея ограничителни мерки оказаха влияние върху избирателната активност. По официални данни на ЦИК гласувалите на сегашните парламентарни избори са 3 334 233 души, а тези през 2017 г. са 3 682 493 души. Т.е. 348 260 души са гласували по-малко на сегашните парламентарни избори. Трябва да се има предвид, че на сегашните избори в чужбина гласуваха около 60 хиляди български граждани повече, отколкото през 2017 г. Това означава, че разликата между гласувалите сега и през 2017 г. на територията на страната е близо 400 хиляди души. Естествено, онези, които се въздържаха в най-голяма степен от гласуване са гражданите, намиращи се в по-рисковата възрастова група. Затова и имаме основание да смятаме, че нашата партия пострада най-много от невъзможността на тези хора да упражнят правото си на глас.
Месеци преди и по време на кампанията умишлено правителството на Бойко Борисов се опитваше да внушава страх сред гражданите от телевизионния екран всеки ден. По новинарските емисии на водещите телевизии ежедневно се показваха „успехите“ на правителството в борбата с COVID-19. И на тези избори ГЕРБ използваха огромен финансов и административен ресурс. Държавна, общинска власт и корпоративни структури бяха впрегнати в полза на управляващата партия. Министрите, начело с министър-председателя Бойко Борисов, не излязоха в отпуск и използваха държавен ресурс при провеждане на кампанията. Включително безплатно медийно време във водещата част от вечерните новинарски емисии. Това създаде очевидна неравнопоставеност между ГЕРБ и другите политическите партии и коалиции, участващи в изборите. БСП не срещна подкрепа от представителите на другите политически сили в ЦИК, за да се санкционира този подход на властта.
Доминацията на ковид-тематиката в медиите оказа влияние върху и в още един аспект върху кампанията. Всички други теми оставаха на заден план. Вниманието на гражданите бе умишлено насочвано изцяло върху ковида. В подобна обстановка стана далеч по-трудно да се предлага на вниманието на гражданите друга проблематика по време на предизборната кампания. Например, нашата партия имаше много конкретни предложения в социалната сфера (свързана основно с подпомагане на младите семейства). В нормална предизборна обстановка подобна тематика би привлякла далеч по-голямо вниманиер отколкото в такава на ковид-истерия.
Машинното гласуване
Според официалните данни на ЦИК на проведените на 4 април парламентарни избори с хартиена бюлетина са гласували 2 544 270 души, а с машина – 789 923. Това означава, че малко над 31% от гласувалите български граждани са избрали като опция машинното гласуване. Това не е никак малък дял като за първи опит за провеждане на подобен тип гласуване на територията на цялата страна. Трябва да се отчете липсата на силна информационна кампания в полза на машиното гласуване. Също така, това, че в изборния ден в определени МИР-ове машинното гласуване бе спряно заради софтуерен проблем. Машинното гласуване показа на тези избори, че води до намаляване на броя на недействителните гласове. По данни на ЦИК броят на недействителните гласове през 2017 г. е бил 169 009, а на настоящите – 86 257. Разбира се, избирателната активност сега е по-ниска, отколкото тази през 2017 г. Погледнато като дялово съотношение обаче, данните показват, че през 2017 г. недействителните бюлетини са били 4.6% от всички подадени гласове, а сега са 2.6%. Всички сме нясно по какъв начин изкуствено се унищоват гласове, подадени за опоненти на ГЕРБ на какъвто и да е вид избор, при преброяването на бюлетините.
Всичко това показва правилността на решението на БСП да излезе с инициатива за въвеждане на изцяло машинно гласуване. Тази инициатива следва да се поддържа и при промяна на Изборния кодекс и в 45-ото Народно събрание.
Резултатите на парламентарните избори
Резултатите от изборите са изложени в две приложения. В Приложение №1 са резултатите по области на всички политически сили, преминали 4-процентния праг за влизане в парламента. В Приложение №2 са резултатите по общини на всички политически сили, преминали 4-процентния праг за влизане в парламента. (не е публикувано тук – бел.ред.)
БСП е първа политическа сила в един МИР (Ямбол); втора в девет МИР-а; трета в петнадесет МИР-а; четвърта в шест МИР-а.
БСП е първа политическа сила в 33 общини; втора – в 92 общини; трета е в 112 общини и четвърта в 21 общини. Прави впечатление, че в 25 от местата, където БСП е първа политическа сила, управляващият кмет е от БСП (или подкрепен от партията на последните местни избори).
В общините, които са и областни центрове, най-висок е резултатът на партията в следните места: Ямбол (21.3%), Видин (19.9%), Силистра (18.7%), Шумен (18.3%), Русе (18.2%). В още 6 подобни общини резултатът на БСП е в рамките меджу 17.8 и 17.1%. Подредени в низходящ редр това са: Добрич, Ловеч, Кюстендил, Сливен, Пазарджик и Велико Търново. В нито един от общините – областни центрове, БСП не заема първото място.
Гласовете в чужбина.
Нараства тежестта на гласовете от чужбина в изборния процес. На предишните парламентарни избори гласуваха около 112 хиляди, а сега над 170 хиляди души. Т.е. ръст с около 50%. Политизацията сред нашите съграждани зад граница очевидно нараства. В близко бъдеще има условия този тренд да продължи. Темата за вота в чужбина, предвид предстоящите през тази година президентски избори, ще остане във фокуса на политическото и общественото внимание.
Ø Силен анти-ГЕРБ вот бе отличителната черта на вота в чужбина. При по-голяма изборна активност в чужбина ГЕРБ получи приблизително два пъти по-малко гласове на сегашните избори спрямо тези през 2017 г. – от 27 604 на предишните избори на 14 725 гласа сега. През 2017 г. ГЕРБ бе първа политическа сила в чужбина, а сега е четвърта.
Ø БСП събра резултат в чужбина сравнително близък до този през 2017 г. Тогава партията получи 14 335 гласа, а сега – 11 098 гласа.
Ø ИТН и „Демократична България“ са основните печеливши от увеличаващата се изборна активност в чужбина. Общо двете политически сили събират почти 50% от вота в чужбина. ИСМВ получи малко под средния за страната си вот от чужбина (4.72% средно за страната и 4.26% в чужбина).
Електорална динамика[1]
Спрямо парламентарните избори през 2017 г. ГЕРБ получава с 309 576 гласа по-малко. Това означава, че около 27% от гласувалите на предните парламентарни избори за тази партия сега не са повторили вота си. Между 135–155 000 от тези гласове са отишли на тези избори за „Има такъв народ” (ИТН), около 50 хиляди към „Демократична България“ и около 15–25 хиляди гласа към „Изправи се! Мутри вън!” (ИСМВ). Съгласно официалните резултати на ЦИК „Републиканци за България” получават 42 057 гласа. Това в огромната си част са гласовер взети отново от ГЕРБ.
БСП получава с 475 334 по-малко гласа сега спрямо изборите през 2017 г. Около 45–60 хиляди от тях сега са се насочили към ИТН и 30–40 хиляди към ИСМВ. Около 10 хиляди и към „Демократична България“. Това са вероятно гласове, които през 2017 г. са се насочили към БСП поради разочарование сред част от десния електорат както от участието на тогавашния Реформаторски блок във второто правителство на Бойко Борисов (2014 – 2017 г.), така и от последващото явяване на изборите на представителите на традиционната/градска десница в три отделни предизборни листи.
ДПС увеличава с 20 330 гласа своя резултат на изборите спрямо тези през 2017 г. В голяма степен минималното увеличение е в резултат на изчезването на ДОСТ. Показателно е, че 9614 от въпросните около 20 хиляди гласа увеличение идват от чужбина. Т.е. от Турция, където ДОСТ получи силен резултат през 2017 г.
ИТН привлича гласове от гласувалите за всички политически сили на предишните избори – от ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти, „Воля“, други десни партии. Съществено е обаче, че партията на Слави Трифонов привлича около 170 хиляди души, които на предните избори не са гласували, не са имали право да гласуват или са гласували „не подкрепям никого“.
Обединените патриоти и „Воля“, които се разцепиха и явиха под формата на три отделни листи, не успяха да преминат изборната бариера. Това за пореден път потвърди общоприетото схващане, че който влезе в коалиция (дори и в скрита, неофициална форма) с ГЕРБ и Бойко Борисов изчезва от електоралната карта на България. Примери в това отношение могат да бъдат посочени достатъчно.
Към всичко гореизложено следва да се добави, че съгласно изследванията над 80% от гласувалите за БСП, ГЕРБ или ДПС са гласували за същата политическа сила и на изборите през 2017 г. Това означава, че трите политически сили разчитат в по-голяма степен на запазване на своето избирателно тяло, а не на неговото разширяване за сметка на нови политически субекти.
Прегледът на електоралната динамика позволява да се направят няколко извода:
Ø Протестите в страната през 2020 г. срещу управлението на Бойко Борисов оказаха съществено влияние върху изборните резултати. Ерозиращото тогава доверието към ГЕРБ се потвърди от изборните резултати сега. От това спечелиха онези политически сили (извънпарламентарни към онзи момент), които в по-голяма степен се възприемаха в масовото съзнание като изразители на протестната енергия.
Ø Протестната ситуация в страната през миналата година се насложи върху процес, протичащ в страната в последните около 10 години: ръст на недоверието към управлението на ГЕРБ, без това да се изразява в значителен ръст на подкрепата за основната опозиционна сила през това време (БСП). Т.е. търсенето на „трети“ се прояви на тези избори в най-голяма степен във вота за партията на Слави Трифонов.
Ø Гласовете, които ГЕРБ изгуби на тези избори, в огромната си част се насочиха към други политически субекти – ИТН, Демократична България, ИСМВ и Републиканци за България. При БСП се отчита друго явление. Макар и част от гласовете на БСП да се насочиха към партии като ИТН и ИСМВ, в своето множество намериха израз във въздържане от гласуване. Причините за това вероятно са много, включително такива, свързани с ковид-обстановката, която уплаши част от по-възрастната членска маса на партията.
Гласове по възраст
Ø Продължава тенденцията от предишни избори делът на гласовете, подавани за БСП, да се увеличават с увеличаване на средната възраст на гласувалите.
Ø ГЕРБ също не стои особено добре при най-младите (до 30 г.). В сравнение с другите възрастови групи, ГЕРБ получава в тази най-нисък резултат (около 17%). Единствено ИТН има изразен много ясен младежки профил. При останалите политически сили, включително „Демократична България“ и ИСМВ, резултатите им в най-младата възрастова група е близка до националния им резултат.
Противопоставянето БСП–ГЕРБ се явява основен фактор при структурирането и функционирането на политическата система у нас след 2009 г. Това има своите плюсове и минуси. Плюс: БСП се явява единствена алтернатива на управлението на ГЕРБ и това ù позволява да привлича гласове на анти-ГЕРБ основа, които традиционно не просто не гласуват за левицата, а и са с десни политически възгледи. Това се проявява на парламентарни, президентски и местни избори. Минус: това дава възможност на ГЕРБ да привлича периферия на убеждението, че те са „по-малкото зло“. Често в изборни условия се оказва, че въпросната периферия на ГЕРБ е по-голяма от тази на БСП.
Ø Изборите слагат край на структурирането на политическата система около оста БСП–ГЕРБ. БСП губи монополната си роля на основна алтернативна сила на ГЕРБ. В тези условия БСП не може да конструира повече своето присъствие в политическия живот на страната единствено като отрицание на „модела ГЕРБ“. Акцент следва да се постави върху това „какво предлага партията“, а не това срещу „кой и какво се бори“. Кандидати за последното има достатъчно в новия парламент. Алтернативните предложения на партията, залегнали в предизборната платформа, програмата на партията, „Визия за България“ и олицетворяващи разбирането ни за това какво трябва да представлява „промяната в България“, следва да бъдат изведени на преден план в нашата политическа дейност. За разлика от предишния парламент политическата конфигурация в новия създава условия наши предложения под формата на законопроекти да съберат нужната подкрепа в пленарна зала, дори и отново да сме извън изпълнителната власт.
[1] На база публикувани данни от екзитпол в изборния ден от две социологически агенции – „Тренд“ и „Галъп“.
