ГРАФ ШУЛЕНБУРГ, СТРАННИЯТ НАЦИСТКИ ПОСЛАНИК В МОСКВА

0
185

Михаил Аначков е доцент, доктор по история. Има публикации по българска история и по история на социалистическата мисъл  и социалистическото движение.

 

След установяване на нацистката диктатура през 1933 г. съществено са  ограничени  германо-съветските отношения. Заради свое­нравния му характер и противопоставянето на този курс е отзован германският посланик в Москва Рудолф Надолни. Негов приемник е притежаващият дългогодишен дипломатически опит и известен с  уравновесения си характер и изпълнителността си граф Фридрих Вернер фон Шуленбург.

Шуленбург принадлежи към един от най-старите знатни германски родове. Завършва  правни и държавни науки с докторска титла. През 1901 г. встъпва на дипломатическото поприще. От 1906 г. е вицеконсул  във Варшава, а от 1911 г. до започване на Първата световна война е консул в Тифлис (Тбилиси). Тогава тези градове  са в границите на царска Русия и той добива задълбочени познания за историята, културата и ежедневния живот на империята, за отношенията между различните й националности, за нейната вътрешна и външна политика. Още тогава се убеждава в ползотворността на близките стопански отношения на индустриална Германия и богатата на полезни изкопаеми, гори и земеделски земи Русия.

Около година след началото на войната е офицер в Кайзеровата армия, а след това е изпратен на консулска служба в Османската империя. През 1918 г. е участник в германската дипломатическа мисия в Грузия. От есента на 1919 г. е легационен съветник в политическия отдел на Министерството на външните работи в Берлин. Две години по-късно става пълномощен министър в Техеран. Неговите функции предопределят внимателното наблюдаване не само на съветско-иранските отношения, а и въобще на съветската външна политика. Той поддържа тесни връзки с германското посолство в Москва. Обикновено при честите си пътувания до Берлин посещава съветската столица и е великолепно осведомен както за вътрешната обстановка в съветската страна, така и за германо-съветските отношения. През 1931 г. оглавява германското посолство в Букурещ и  продължава да следи отблизо обстановката в Съветска Русия (това наименование се използва като идентично означаване на Съветския съюз) и особено нейната външна политика.

С обусловените от неговия произход, възпитание и социален статут аристократично-консервативни възгледи Шуленбург посреща завземането на властта от Хитлер с раздвоено чувство. На него му допадат намеренията за преодоляване на икономическата и политическата криза в страната и за възстановяване статута на Германия като велика сила. Но не споделя антисемитизма, расовата теория и доктрината на Хитлер за завоюване на ново жизнено пространство. Надява се, че като държавен ръководител той няма да следва авантюристичните си пропагандистки изявления. Въпреки че е смутен от потъпкването на правните норми и жестоката разправа с политическите му противници,  по съвета на свои приятели от дипломатическото ведомство и по силата на житейско-прагматични съображения през 1934 г. влиза в националсоциалистическата партия. Но на своето членство гледа като на досадна формалност.

Със своята достолепна фигура, огромни знания и учудваща памет, с богатия си дипломатически опит, с изисканите си маниери, с тънката си наблюдателност, с превъзходното познаване на руската история и култура, с очарователното си обаяние, скоро след заемането на посланическия пост в Москва на 1 октомври 1934 г. Шуленбург спечелва симпатиите не само на тамошните дипломатически среди, а и на съветските ръководители, които го титулуват с определението „нашият граф“. В сравнение с другите посланици той е предпочитан техен събеседник. Ползва се и с доверието на Сталин.

Шуленбург е привърженик на буржоазния обществен ред. Тягостно впечатление у него предизвикват репресиите и многочислените повседневни трудности на населението в Съветска Русия. Но той не е склонен да ги представя в хипертрофиран вид. На неговите доклади до германското Министерство на външните работи е присъща доброжелателна тоналност към страната и стремеж реалистично да преценява вътрешната й обстановка и нейната външна политика.                                

Фундаментален ориентир на дипломатическата дейност на Шуленбург е максимата, че „политиката е изкуство на възможното“. Тя е основана на принципите на реалната политиката и следва завета на Бисмарк да не се допуска никога Германия да воюва с Русия. Той влага всичките си сили и способности за преодоляване на настъпилата по вина на Хитлер криза в германо-съветските отношения.

В синтезиран вид възгледите на Шуленбург за германо-съветските отношения са изложени в доклада му на 25 ноември 1937 г. пред слушателите във Воената академия в Берлин непосредствено след оформяне на антикоминтерновския блок на Берлин, Рим и Токио. Съдържащ и критически съждения за съветското общество, докладът в цялост дава обективно изложение на състоянието в различните му сфери. Той отбелязва, че Съветска Русия разполлага с еднопорядков с този на САЩ и Британската империя мощен икономически потенциал. Постигнати са впечатляващи постижения в осъществяваната индустриализация, която има за цел преодоляване зависимостта от чужбина и издигане отбранителната способност на страната. Осъществява се консолидация на политическия й режим. Отбелязва, че укрепващото патриотично чувство в Съветска Русия ще бъде съществен фактор в една бъдеща война. Изразява категоричното си убеждение в миролюбивия характер на съветската външна политика. Акцертира на факта, че при тогавашната геостратегическа обстановка Сталин се страхува от война на два фронта (срещу Германия и Япония). Припомня катастрофално завършилия Наполеонов поход в Русия. На този фон Шуленбург разкрива предимствата на алтернативата на развитие, независимо от идеологическите противоречия, на интензивни взаимоизгодни германо-съветски стопански връзки. Докладът силно впечатлява слушателите. Той е възприет като  завоалирана критика на водената от Хитлер антисъветска политика и като предупреждение против неговите завоевателни намерения на Изток.

Шуленбург счита деня на подписването на Договора за ненападение между Германия и Съветска Русия на 23 август 1939 г. (пактът Рибентроп-Молотов) за звезден миг в своята дипломатическа кариера. Докато Хитлер разглежда този договор като трамплин за агресията срещу Полша, за Шуленбург той е инструмент на мира. Когато разбира, че Германия е нападнала Полша, изпада в шок. С тревога посреща обявената от Англия и Франция война на Германия.

В обстановката на бушуващата световна война Шуленбург влага всичките си сили за предотвратяване на военен конфликт между Германия и Съветска Русия. А вероятността от такъв конфликт става осезаема след окупирането на Белгия, Холандия, Дания, Люксембург и разгрома на Франция. През декември 1940 г. започва изготвянето на плана „Барбароса“. Въпреки че Хитлер и външният министър Рибентроп се стремят да държат посолството в Москва в неведение, това начинание не остава скрито за Шуленбург. В началото на 1941 г. той е информиран за него от началник-щаба на сухопътните сили генерал Халдер. Под ръководството на Шуленбург най-близките му сътрудници в посолството изготвят меморандум, където са изложени опасностите от планираната война с Русия. Наред с необятната територия, огромните човешки ресурси, икономическия потенциал, наличието на модерна военна техника и други аргументи, с оглед опровергаване на представата, че Съветска Русия е „колос на глинени крака“ специално се акцентира на сплотеността на населението около съществуващия режим. Шуленбург заминава в Берлин, предава във Външното министерство и имперската канцелария меморандума и настоява за аудиенция при фюрера с намерението лично да го убеди в нецелесъобразността на военен поход на Изток. На 28 април 1941 г. провеждат половинчасов разговор. Шуленбург вижда оставения на масата в кабинета меморандум, но не може да разбере дали Хитлер се е запознал с него. Той оспорва всички отправени от Хитлер упреци за враждебно-предизвикателни действия на Москва. Стреми се да докаже, че съветското ръководство полага всякакви усилия да се избегне конфликт с Германия. В края на разговора Хитлер казва: „Граф Шуленбург, никой няма намерение да воюва с Русия“. За него е ясно, че Хитлер го лъже.

През май 1941 г. при срещите си с намиращия се в Москва съветски посланик в Берлин Владимир Деканозов, почти директно Шуленбург предупреждава, че германското нападение ще започне в най-скоро време. В своето еталонно изследване „Дипломатическа съпротива срещу „начинанието „Барбароса“. Мирните усилия на германското посолство в Москва 1939-1941“ немската историчка Ингеборг Флайшхауер характеризира този акт като „безпрецедентен в историята на дипломацията в ново време“. С него Шуленбург се стреми да подтикне Сталин към започване на нови преговори с Берлин, които да лишат Хитлер от повод за военна агресия в Съветска Русия. Но опитът с декларацията на ТАСС от 13 юни 1941 г., с която фактически се прави такъв анонс, не среща отзвук в Берлин.

На 22 юни 1941 г., когато вече германските войски са нахлули в съветска територия, в 5.30 ч. московско време Шуленбург посещава съветския комисар на външните работи Молотов. Той прочита нотата, според която Берлин е принуден, поради враждебните действия на Москва, да вземе адекватни мерки. Просълзен Шуленбург заявява, че шест години е работил за приятелски отношения между Съветския съюз и Германия, „но срещу съдбата нищо не може да се направи“. 

В навечерието на заминаването си от Москва Шуленберг се среща с преводача на Сталин Владимир Павлов, който му намеква, че съветският вожд все още се надява на дипломатично уреждане на конфликта. След завръщането си в Берлин той се представя на Хитлер и го информира за това предложение. Но Хитлер високомерно му заявява: „На 15 август ние ще бъдем в Москва, на 1 октомври войната с Русия ще е приключила“ .  

На 20 юли 1941 г. Шуленбург поема ръководството на отдела за Русия на Имперското външно министерство. Но реално няма никакво влияние относно окупационната политика, която е в компетенциите на оглавяваното от Резенберг Източно министерство. Шуленбург е изненадан от първоначалните зашеметяващи успехи на немските войски, но те не разколебават увереността му в неминуемия катастрофален край на Хитлеровата авантюра. Възмущава се от нечовешкото отношение към военопленниците, от репресивната политика към населението и изтреблението на евреите в окупираните съветски територии.

След поражението на немските войски край Москва Шуленбург изпраща до Хитлер записка за започване на сепаративни преговори с Москва. Но тя остава без отговор. През 1942 г. той установява връзки с антихитлеристки дейци из средите на интелектуалците, дипломатите и военните. В една от техните срещи заявява: „Ние трябва да унищожим Хитлер преди той окончателно да погуби Германия“. След поражението на немските войски при Курската дъга през август 1943 г. той дава съгласието си да бъде преведен през фронтовата линия на Източния фронт и да изложи на съветското правителство намеренията на заговорниците за ликвидиране на Хитлер и сключване на примирие. Но по независими от него причини това намерение не е реализирано. Сред ръководителите на антихитлеристката опозиция той е разглеждан като кандидат за външен министър в бъдещото правителство. Предвижда се то да сключи примирие по всички фронтове и да започне мирни преговори. Специална роля за преговорите с Москва е отредена на Шуленбург

На 20 юли 1944 г. е извършен атентат срещу Хитлер. Но при фатално стечение на обстоятелствата той остава жив. При акцията за разкриване на заговорниците е арестуван и граф Шуленбург. На 23 октомври 1944 г. за това, че е участвал в подготвителните съвещания на заговорниците и по този начин е оказвал помощ на враговете на Райха, е осъден на смърт. На 10 ноември 1944 г. е обесен. Преди да бъде арестуван, Шуленбург поръчва на бивш служител в московското посолство, ако дочака края на войната, да съобщи на Молотов, че „ще умре за делото на съветско-германското сътрудничество, на което е посветил живота си в Москва“.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук