ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, КРИЗА И ЧОВЕЧНОСТ

0
242

 

 

ГЛОБАЛНАТА КРИЗА

И БЪЛГАРИЯ

Сборник.

ISBN: 978-954-9865-14-1

2012 г.

Фондация „Човещина"

15 лв.

 

Сборникът съдържа  доклади от  научно-теоретическата конференция  на тема „Глобалната криза и България – социално-икономически и демографски проблеми и хуманитарни аспекти“, организирана на 12.1.2012 г. в София от фондация „Човещина“.

 

Автори в книгата са: Иван Нейков – директор на БИТСП, вицепрезидент на фондация „Човещина" (Българският пазар на труда – сега и след кризата. Икономически и хуманитарни аспекти), проф. д.ф.н. Нако Стефанов (Глобалната криза и формиране на идеи за антикризисна стратегия за България), проф. д.ик.н. Пенка Найденова (Кризисните сътресения в икономическия и демографския растеж на България), член-кор., проф. д.ф.н. Васил Проданов (Тезиси към една политикономия на кризата), чл.-кор. проф. д.ик.н. Иван Ангелов (Забравените поуки от световната икономическа криза), проф. д.ф.н., д.п.н. Петко Ганчев (Глобалната криза на цивилизацията, проявленията й в България и възможни пътища за изход от нея), проф. д-р Георги Маринов ( Бъдещето" на икономическите кризи), проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска (Българският пазар на труда – философия и всекидневна практика. Модерност, постмодерност или глобализация), д-р Бойчо Колев (Предизвикателствата пред българската икономика в условията на криза – външноикономическата сфера и секторът на малките и средни предприятия), доц. д-р Емилия Ченгелова (Човешките" измерения на сивата икономика. Работодатели и наемен труд в търсене на оптималните модуси за оцеляване в криза), д-р Евгений Кандиларов (Липсата на българска национална иновационна система в условията на глобалната икономическа криза от началото на XXI век), проф. д.ик.н. Росица Чобанова (Към формирането на концепция за национална научна и иновационна политика в условия на криза), доц. д-р Лилия Дамянова (Проблеми на технологичния трансфер в България), доц. д-р Минчо Христов (Основни аспекти на българския преход – корелация между пазарната икономика и демократизацията), чл.-кор. проф.д.с.н. Атанас Атанасов (Населението на България – накъде?), Ивайло Гавазки (Проекция на демографските процеси в България спрямо тенденциите на глобалното развитие), доц. д-р Геновева Михова (Остаряването на населението в контекста на социалноикономическата депресия в България), Зоя Славова (Развитие на осигурителната система с включване на дългосрочната грижа за недееспособни пенсионери в държавното обществено осигуряване), Спас Ташев (Промени в имиграционните тенденции след членството на България в ЕС), доц. д.с.н. Максим Мизов (Демографски пространства и културни времена), проф. д.с.н. Валентина Миленкова (Образованието в селски условия: състояние и предизвикателства), д-р Радко Ханджиев (Глобалната криза и България: възможен ли е необратим граждански сектор?), д-р Вяра Ганчева (Солидарност по време на криза).

–––––––––––––––––––––––––––––

 

Бих поставил на вашето внимание, от гледна точка на водещата хуманистична кауза на Фондация „Човещина“ и доминиращите ми компетенции в областта на поведенческите науки за човека в област­та на възпитанието и образованието — три проблема, с изразена в най-синтезиран вид позиция и отношение.

Първият проблем се отнася до релацията „глобализация — човечност“. Тя, разбира се, зависи и се определя от същността и взаимното проявление на двата й компонента. Как би могла да се характеризира глобализацията, в съответствие с битийната същност на която в много голяма степен настъпиха промени в съвременния свят и водят до необходимостта и възможността да се търсят едни или други решения?

Според Зигмунд Бауман (1) за някои „глобализацията“ е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други „глобализацията“ е причината за нашето нещастие. За всеки обаче „глобализацията“ е неподатлива участ на света, необратим процес“. За българския социолог Ст. Михайлов (2)  този процес, имащ и положителни, и отрицателни страни, също е невъзможно да бъде спрян“. Глобализацията и партикуларизацията, според В. Проданов, представляват двата противоположни и взаимнозависими процеса, които предопределят основните особености на съвременния свят и ни дават възможност да оценим останалите процеси в него“ (3).

За някои други автори по-нататъшното разгръщане на глобализацията води до планетарно развитие, предполагащо два алтернативни по същество глобални подхода. Единият — на Самюел Хънтингтън, е сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ (4), с краен резултат надмощие и победа на по-силния над по-слабия. Другият подход, защитаван у нас от Ал. Лилов (5), както и от други автори, се основава на противоположната на Хънтингтън теза, че не сблъсъкът, а диалогът между цивилизациите е дългосрочната перспектива на света и световния ред“.

Според Фондация „Човещина“, която на прага на Новия век и Новото хилядолетие се обърна към света, към ООН, всички държавни глави и човешката съвест със свое Обръщение за един по-хуманен свят“ (6), получило отзвук и подкрепа от изтъкнати ръководни субекти и интелектуалци (7), вторият подход е хуманно-демократичният и приемливият. Той се основава на тезата и се възприема с надеждата, че светът преживява и все повече ще осъществява през ХХI век преход от индустриалната в слединдустриалната информационна епоха, а в геополитиката — той ще е — от двуполюсен през еднополюсен към многополюсен световен ред. Този световен ред е с ориентация и в доминираща посока на хармонизация при релацията „глобализация — човечност“. Хармонизацията при тази релация предполага постигане в една по-далечна перспектива на човечност при човечеството, разбирана като признавана и уважавана по отношение на и от целия човешки род. Тя е в унисон с разбирането и политиката на днешен Китай — човечеството, приемайки в духа на конфуцианството, че „най-ценна е хармонията“ (8), следва да върви от „световна хегемония“ към „велика хармония“. България като член на ООН, на Европейския съюз, но и на НАТО, изпълняваща негови, в т.ч. военни мисии зад граница, не може да не гледа така на човечността и взаимно да не я утвърждава с другите страни в съвременния глобализиращ се свят.

С оглед на тази ангажираност и обвързаност на България и в условията на настъпилата икономическа криза в света, в Европа и у нас заслужава внимание в контекста на другия, на Хънтингтъновия подход и релацията „криза — човечност“. Чудовищната поляризация в съвременния свят на бедни и богати е антихуманно явление, от което страдат във все по-голяма степен и по-голям брой хора. От изследванията, отнасящи се за последните около два века, на Б. Болотин и на някои български учени като Н. Попов (9), се вижда, че в резултат на разширяващата се и засилваща се глобализация в световното стопанство разривът в равнището на доходите на богатите и бедните все повече се увеличава: през 1820 г. той е представлявал 3:1; през 1913 г. 11:1, а през първото десетилетие на ХХI век достига 71:1. И още — според данни от изследване на ООН през същото десетилетие по-бедната половина от човечеството притежава само 1% от световното богатство, а 2% от най-богатите хора на планетата притежават по-голямо състояние от бедната половина от населението на Земята.

Какво разминаване е това с ренесансовия идеал за гражданско общество на спечелилия конкурса на своето време за моралния напредък на света Ж.-Ж. Русо — никой гражданин да не бъде толкова богат, че да може да купи друг гражданин, и никой да не е толкова беден, че да бъде принуден да се продава“ (10)! Аз бих разбирал в случая — в духа на неговите „Изповеди“, „За обществения договор“, „Емил или за възпитанието“ и някои други произведения, че става дума за „продаване“ — и на човешката съвест, и на човешкото тяло. И още — това означава призив на Русо към света не за уравниловка при човека и за унифицирането му, а за по-разумна и социално по-справедлива, за хуманно по-издържана, в сравнение със съвременната чудовищна поляризация на бедни и богати, мяра на имуществени различия.

От гледна точка на релацията „криза — човечност“ заслужава внимание също нейното не само настоящо, но и бъдещо проявление, особено в страни, от които в по-голяма степен зависи и бъдещето на света като цяло, в т.ч. на България. Една от тези страни, с първостепенна роля и значение е САЩ. Уважавани изследователи и анализатори твърдят, че сегашната световна криза най-вече започна оттам. За американското общество това се посочваше и прогностично аргументираше още преди две десетилетия с очертаните във фундаменталния труд на Збигнев Бжежински „Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХI век“ — „20 базисни дилеми“ (11), пред които то е изправено и които, ако американската държава не реши, ще загуби своето световно лидерство. Ето някои от тях: Задлъжнялост, която вече е довела до комулативен национален дълг в размер на 4 трилиона долара“; „алчна класа на богаташите, за което говори фактът, че на 1/5 от населението се падат 46,5% от всички доходи за 1991 г., докато на най-бедната 1/5 се падат само 3,8%“; „остри расови проблеми“„голям брой престъпления и масово насилие“; „увеличаване на наркоманията“; „повърхностно гимназиално образование“; „масово разпространение на морална поквара чрез визуалните медии“; „упадък на гражданското съзнание“; „нарастващо усещане за духовна празнота“; „настъпваща безпътица в политическата система“. Това са констатации на Зб. Бжежински за значими кризисни явления с античовешки характер — на един от най-информираните и добрите познавачи на американското общество.

Заслужава внимание обаче и респектиращият факт, че през изминалите 20 години (от 1991 — до 2011 г.) САЩ не само не реши посочената по-горе първа дилема за 4 трилиона комулативен национален дълг, а го увеличи и вече достига над 15 трилиона долара, т.е. той е нараствал през тези последни 20 години средно с над 500 милиарда на година. Ние, като деятели на фондация „Човещина“, се обръщаме към уважаваната аудитория от специалисти за мнение и позиция — как вижда бъдещето на този главоломно нарастващ американски дълг? Ще намалява или ще се увеличава? Ще се връща или се разчита на нещо друго, разбирано и в контекста на констатациите и обосновките в цитирания труд „Капиталът срещу капитализма“ на Никола Попов, както и че е налице капиталово глобално насилие, постигано чрез властническата роля на САЩ в съвременния глобализиращ се свят.

Отговорът на тези въпроси заслужава внимание и в светлината на изследването на Ноам Чомски „Хегемония или оцеляване. Американският стремеж към глобално господство“ (12), в което се прави неопровержим анализ на американския стремеж към тотално надмощие и произтичащите от него катастрофални последици“. Основателна е тревогата на Н. Чомски (цит. източник, 20-21) от официалната Стратегия за национална сигурност на САЩ и констатацията на специалиста по международни отношения Джон Айкънбъри. В Стратегията за национална сигурност на най-могъщата все още държава през есента на 2002 г. е обявено намерението за поддържане на нейната хегемония чрез записване и разчитане на следното: Нашите сили ще бъдат достатъчно безкомпромисни, за да разубедят всеки евентуален неприятел, който се стреми към военна мощ с надеждата да изпревари или достигне мощта на Съединените щати“ (13). А заключението на Айкънбъри е, че Стратегията заплашва да направи света по-опасен и разделен“ (14)  при която ситуация същевременно и Съединените щати ще са по-несигурни. Това според Дж. Айкънбъри е широко споделено мнение сред чуждестранните политически наблюдатели и високопоставени кръгове.

Имайки предвид тревогите с предупрежденията, както и надеждите със стремеж към по-добрия изход — и на Збигнев Бжежински, и на Ноам Чомски с Джон Айкънбъри, както и на други уважавани автори, анализатори и прогнозисти — следва да не се разчита само на безпроблемно преодоляване хегемонизма на САЩ и на която и да било велика сила в съвременния свят.

Ако и в условия на не такава глобална криза САЩ търсеха и намираха най-често своите решения чрез увеличаване на комулативния си национален дълг или, изпълнявайки волята на военнопромишления комплекс — на войните (с причини и без реално доказани причини, както в Ирак през 2003 г.) да се гледа и те да се водят като много печеливш бизнес за пласиране на старите и производство на нови оръжия, както и за господство над нови природни богатства, като петрол и други, то в условията на настоящата глобална криза вероятността за ориентация към решения, с целенасочени действия и в двете тези направления, е още по-голяма.

Ние, като Фондация „Човещина“, огласила своя позиция и решимост да се стремим към и да работим за един по-хуманен свят, ви молим да споделите своя позиция — в това отношение, тъй като и членството на България в Европейския съюз и НАТО, и отношенията ни със САЩ и другите велики сили предполагат да имаме своя национална стратегия и да работим според възможностите си за нея. Особено по отношение на започването на нови войни и участието ни в тях. Ние само губим от тези участия. Губим морално, като агресори и окупатори.

Губим и материално, защото, връщайки и Ирак, и Либия след войните и разрухата им в „каменната ера“, губим и връщането ни на милиардите техен дълг към нас. Да не говорим за десетките и стотиците хиляди невинни жертви, в т.ч. и деца, както и за хаоса, който настъпва в тези страни след това. А даваме и наши жертви сред войниците. Тези дни Фидел Кастро, вероятно не лошо информиран и с усет политик, предположи с голяма степен на такава вероятност предстояща война, неизключваща използване и на ядрено оръжие.

И третият проблем, който бих искал само да поставя на вашето внимание, е свързан с необходимостта да се формира масово съзнание, особено у по-младите поколения, благоприятстващо за заемане на човешки по-достойна и по-активна гражданска позиция по едни или други актуални и важни хуманитарни въпроси от вътрешен и международен характер. Разбира се, и в случая ние като изследователи и университетски преподаватели следва да разчитаме и да се основаваме на логиката, убедително защитена и в теорията, и като фактическо потвърждение в практиката. Не само чуждестранния, но и нашия потенциал следва да го познаваме и адекватно уважаваме, като го използваме и подкрепяме в неговото развитие и утвърждаване.

В по-конкретен план на нашата Научно-теоретическа конференция, посветена на глобалната криза, на социално-икономическите и демографските проблеми с хуманитарни аспекти, заслужават внимание според нас при формиране на масовото съзнание и заеманата гражданска позиция такива разбирания и положения, постигнати чрез съответни анализи и обосновки на наши и чуждестранни учени и специалисти, някои от които са участници в конференцията, като:

— подготовката (чрез хуманизиране на образованието и възпитанието) на младото поколение, с каквато цел подготвих и предложих моята Концептуална разработка и която е на вашето внимание като включена в току-що предоставената ви книга „Човечността на човечеството“ (15);

— заключението, до което стига през последните десетина години и отстоява като постановка Иван Ангелов (16), че: Финансовата стабилност е важна, но също толкова важна е и социалната стабилност“. Всяка страна следва да поддържа и двете, защото прекаляването в едната посока, обръща внимание и предупреждава той, води до нарушаване на другата. Или, липсва ли относително равновесие между двете, не е възможно и едното, и другото. В годините на прехода ние все повече се убеждаваме в това. За това говори и то се потвърждава в един или друг смисъл и в съответната степен от Движението „Окупирай“ отначало в Уолстрийт, а след това в Лондон, Париж и редица други градове;

— заслужават внимание според нас препоръчваните от италианския автор Джулио Тремонти (17)  в книгата му „Страхът и надеждата“, посветена на глобалната криза, която се задава в Европа и начина да я избегнем чрез „седем ключови думи“, да се спасим от нея (или да я посмекчим), визиращи като смислово съдържание и съответни институционални функции и действия следното, със съответните пояснения на автора: Три от тях формират едната група, а другите стоят отделно по начин, по който образуват четири базови концептуални и основни блока: ценности, семейство и идентичност (първите три — бeл. Л.Д.); държавни органи, ред, отговорност, федерализъм“ (следващите четири — бeл. Л.Д.). В по-подробните си разкрития и пояснения мисля, че Джулио Тремонти е доста убедителен, креативен и полезен и го препоръчвам да се има предвид;

— много актуални и значими демографски тенденции се изследват и очертават чрез съответни анализи, констатации и някои прогнози, които се правят по линия на БАН от Атанас Атанасов и колектив (18), както и от други специалисти (заслужаващи внимание от хуманитарна гледна точка), и се надяваме, че ще бъдат предмет на интересни доклади и разисквания на настоящата конференция.

Всички теми и проблеми ще ни насочат към тези и редица други важни и актуални моменти и аспекти, съдържащи се и в доклада на Ив. Нейков, и в съдокладите на Н. Стефанов и П. Найденова. Но, изхождайки от мисията и потребностите на Фондация „Човещина“, бихме желали във фокуса на вниманието и трактовките ни с оглед на формиране на едно по-дейно и целево ориентирано масово съзнание към проблематиката на конференцията — да бъде поставена хуманността, да видим истинската човешка рефлексия — и на глобализацията, и на социално-икономическите и демографските проблеми. Така стигаме и до осъзнатата необходимост от по-нататъшната социал­на еволюция на съвременния човек“, която по думите (според философията) на Орлин Загоров (19)  ще води до нарастване „ролята на социалния капитал: човекът и познанието“. Според него именно върху тези два основни фактора ще функционира един нов обществен модел, който днес несполучливо се нарича информационно общество или информационна цивилизация. По-скоро върху нашата планета ще се утвърди една нова хуманистична цивилизация, при която върховният критерий на прогреса ще бъде хуманизмът“ (подч. от мен — Л.Д.).

Доколкото масовото съзнание, особено при младото поколение, най-вече се формира в системата на образованието и осъществяваното при него възпитание — ключът към действено-хуманистично такова съзнание принадлежи в най-голяма степен на тази система. Затова и на нея посветих посочената Концептуална разработка За по-хуманистично традиционно-иновационно образование и възпитание у нас през ХХI век“, ориентирана към едно по-човечно общество, която разработка предоставяме на вниманието и за ползване от съответните държавни и обществени институции при подготовката на новия Закон за образованието, адекватно на убежденията на нуждаещите се от нея. Препоръчваме тя да се ползва, като се има предвид и предшествалата я публикация (20)  — именно в контекста на съвременната глобализация и с оглед прогреса на цивилизацията.

Този прогрес, според нас обаче, следва да разчита на формиращо се и действено масово съзнание, което от една страна, осъжда и се противопоставя на злото, а от друга, вижда, подкрепя и разчита на доброто. При съвременната глобализация и в условия на криза заслужават внимание, с адекватно отношение и поведение два значими факта, свързани с водеща в днешния свят по влияние и сила държава — САЩ, с която повече или по-малко се налага да се съобразяваме и ние като страна.

Единият факт, който заслужава внимание, е свързан с прогнозата на уважавани политици, анализатори и прогнозисти, че се задава следваща, нова война, в която не е изключено, дори е много вероятно, да се поиска наше участие. Не случайно при гостуването си у нас в началото на 2012 г. държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, освен за „шистовия газ“ води разговор и за „военното ни сътрудничество“, предполагащо и прехвърляне на американски военни части от Германия в България.“ Германците ги гонят, освобождават се от тях, а се иска ние да ги приемаме, с което ще се увеличава контингентът на американските военни бази у нас. Русия не поиска това от нас дори в периода на Студената война. А това сега става в условия на геостратегически и политически кризисни ситуации, конкретно свързани с Иран, Сирия и други страни.

В тези ситуации отново се налага да припомним необходимостта масовото съзнание, особено при интелигенцията и младото поколение, да има и отстоява своя позиция, каквато заемат с достойнство в такива случаи най-авторитетни американски интелектуалци — писатели като Гор Видал, учени като Ноам Чомски, артисти като Дъстин Хофман и много други. Ако такава позиция като тяхната, осъждаща военните агресии в други страни, в т.ч. агресията на Балканите с пускане на уранови бомби, каквато позиция зае Фондация „Човещина“ у нас през 1999 г. със своето Обръщение за един по-хуманен свят“, се заема от все повече хора на планетата, респективно от техните парламенти и правителства — и ООН като цивилизована организация се съобразява с тях, а не със световни хегемони, независимо кои са те — светът наистина ще бъде по-друг. Заслужава внимание, например, позицията на живия американски класик-писател Гор Видал по време на започващата през февруари 2003 г. война в Ирак заради неговите оръжия за масово поразяване“, каквито след това се оказа, че той изобщо няма. В предаването на БНТ „Всяка неделя“, водено от Кеворк Кеворкян и гледано, доколкото си спомням от най-много хора, на 23 февруари 2003 г. (чрез телемост) Гор Видал, чиито деди са от „основателите на Америка и на Конституцията“, в интервюто си, публикувано от българските писатели като „Позиция“, (21)  под заглавието Гор Видал предвиди злодеянието“, той заяви следното: Няма друга заплаха за САЩ, освен заплахата на противодействието, по закона на физиката. Ако удряш другите непрекъснато, те ще те удрят на свой ред… Администрацията (на президента Дж. Буш, по повод на 11 септември — бел. Л.Д.) се възползва от този случай, за да разгърне една пропагандна кампания, която далеч надминава всичко, което е правил Хитлер. За месец 80 процента от американците бяха убедени, че Ирак е виновен за 11 септември и за нападенията във Вашингтон и Ню Йорк. Това е невероятният гений на злото“. И още: Ветеран съм от Втората световна война и не си представях, че ще доживея времето американците да се превърнат в агресор“ (пак там).

Прави чест на този потомствен американец, класик-писател, който в триединството си като интелект, художествен творец и морал е съвременен човек от най-висока класа. И когато гледах и слушах интервюто му по БНТ, и когато го препрочитам в цитирания вестник на писателите, аз съм радостен и щастлив, че има такива съвременници-американци… Аз препоръчвам на всеки участник в Научно-теоретическата ни конференция, непременно да се запознае с това забележително интервю, ако иска да разбере още истини за днешна Америка и нейната роля в съвременния глобализиращ се свят, за сегашните американци и за самия Гор Видал, в т.ч. с неговите конкретни препоръки към Европа, Европейския съюз и България.

Другият факт, с който искам да завърша по-оптимистично, дори по отношение на хегемона в съвременния глобализиращ се свят, е свързан с една от цитираните „дилеми“, посочени от Збигнев Бжежински — „остри расови проблеми“, съществували векове наред. Решаването на тези проблеми по-хуманно, цивилизационно по-човешки е било изконна мечта на милионите чернокожи по света, в т.ч. на самия Мартин Лутър Кинг (22), станал жертва именно на обстоятелства, произтичащи от този проблем. Застанал пред статуята на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон, на 28.08.1963 г. Кинг заявява: Настъпи времето да излезем от студената и мрачна долина на расовото разделение и да стъпим върху слънчевата пътека на справедливостта“ — казва проповедникът. Избухват аплодисменти. Кинг е писал речта си до късно през нощта.

Разкажи ни за мечтата си!“ — вика Махалия Джексън. Кинг оставя ръкописа си и продължава свободно. Имам една мечта — заговаря той със звучния си баритон, упражняван в безброй проповеди — как един ден синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци ще седнат заедно на масата на братството. Имам една мечта: как един ден, точно там, в Алабама, малки черни момчета и момичета ще се държат за ръце с малки бели момчета и момичета като братя и сестри“ (за всичко казано по-горе от М. Л. Кинг, цит. източник, с. 67).

Нечувана мечта. Думите на Кинг улучват право в сърцето всички расисти, които се страхуват най-много именно от смесването между черни и бели. М.Л.Кинг цитира Библията и патриотичния химн Му Country’Tis of Thee“ („Моя страна, от теб е“). Мартин Лутър Кинг мечтае как един ден свободата ще гръмне като камбана от всички върхове, даже от Стоун Маунтин в Джорджия — опорната точка на Ку-Клукс-Клан, или от Лукаут Маунтин в Тенеси — някогашната крепост на Конфедерацията. Ликуването на хората няма край. Три национални телевизии предават речта на Кинг на живо, сателити я пренасят в Европа. Тази реч отваря очите на много бели за борбата на чернокожите (вж. цит. източн., 67-68).

Така продължава една от най-хуманните борби в САЩ, а и не само там през ХХ век. В началото на месец април 1968 г. Мартин Лутър Кинг отива в Мемфис, Тенеси, за да подкрепи стачкуващите работници от чистотата, предимно чернокожи. По това време ФБР има и съхранява данни за 50 опита да бъде извършено покушение върху пастора. За неговата глава е обявена награда от 100 000 долара. На 3 април Кинг говори в една от градските църкви. Разказва, че все по-често получавал заплахи за неговото убийство: Те не ме плашат. Аз бях на върха на планината. Видях Обетованата земя. Може би няма да стигна дотам с вас, но ще го достигнем като народ“ (цит. източник, с. 69).

Вечерта на следващия ден (т.е. 4 април 1968 г.) Мартин Лутър Кинг излиза на балкона на стаята си в „Lorraine Motel“. Той е току-що избръснат и готов за вечеря. Долу го чака лимузина. В двора отеква изстрел. Куршум, изстрелян от отсрещен прозорец, се забива в челюстта на 39-годишния пастор, прониква в шията, наранява гръбначния мозък. Кинг е отнесен в клиника. Умира след час. Така е документирал финала на неговия живот (в цит. публикация, с. 69) не кой да е, а самият Мартин Лутър Кинг-младши. Над 100 000 души придружават убития Кинг в последния му път. Погребват го в родната Атланта.

Черна Америка има своя мъченик. А речта му пред „Линкълн Мемориал“ влиза в учебниците и непрекъснато се препечатва. Съвсем основателно отбелязва Кинг-младши, солидаризирайки се изцяло с него, че мечтите, които имаше, и законите, за които се бори Мартин Лутър Кинг, увеличиха многократно чернокожите избиратели. Само в Мисисипи, щат, който е задушаван от потисничеството“, през 1968 г. гласуват 59%, а през 1964 г. са били само седем. През следващите години все повече афроамериканци са избирани на публични длъжности: шерифи, съдии, депутати, министри.

Така се стигна и до 20 януари 2009 г., 46 години след марша към Вашингтон, когато на стълбите към Капитолия, срещу „Линкълн Мемориал“, застана първият афроамериканец, избран за президент на Съединените американски щати — Барак Обама. Само на 3 км от мястото, където на 23 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг споделя с американците, а аз бих казал с целия свят, мечтата си за един друг живот. Този изключително респектиращ факт е едно от основанията, в които вярвам — и като гражданин, и като педагог, с доминиращи компетенции в областта на поведенческите науки за човека, и като деятел на Фондация „Човещина“ — че в условията на съвременната глобализация, в т.ч. съпътствана от световна криза, може и следва да се борим с всички цивилизовани средства със злините от всякакъв род, и особено против войните и чудовищните имуществени различия между бедни и богати, както и да отстояваме като учени истината и правдата свята, или, всичко това, което е предмет, смисъл и съдържание на нашето Обръщение за един по-хуманен свят“, включено в предоставената ви книга на фондацията „Човечността на човечеството“ (с. 21-29). Щом американското общество като цяло разбра Мартин Лутър Кинг по такъв значим и труден социален проблем, а по-късно дори избра Обама за президент, американският народ като цяло е цивилизован народ. Той би следвало да покаже на тези, от които зависи, че бъдещето на света е по-перспективно да се движи в съответствие с китайската, печелеща все повече привърженици, ориентация: от световна хегемония — към велика хармония“. В това все повече виждаме в случая и битието на нашето, като Фондация „Човещина“, „Обръщение за един по-хуманен свят“ и неговото възприемане в съвременния глобализиращ се свят — от „по Донкихотовски начин“, към „начин за преодоляване, дори на многовековни расови предразсъдъци“.

Все повече се убеждаваме и ни се иска — с обединената мъдрост на учените и специалистите от БАН и университетите у нас, в съчетание с по-активна своя гражданска позиция — да се участва в разработването и предлагането на вниманието на управляващите държавни субекти и други обществени фактори разработки и предложения по най-актуални и значими проблеми на нашето развитие. Към това бяха и са насочени усилията на Фондация „Човещина“, съвместно с Балканския институт по труда и социалната политика, при провежданите досегашни научни форуми, с последвали и предстоящи издания на книгите: „Човечността на човечеството. (Някои нейни актуални проблеми и аспекти след първото десетилетие на Новия век и Новото хилядолетие)“, С., 2011; „Българският етнически модел — политическа митологема или проблемна реалност?“, С., 2011; настоящата книга „Глобалната криза и България — социално-икономически и демографски проблеми и хуманитарни аспекти“, С., 2012, както и при предстоящите научни форуми, със съответни предвиждани издания, посветени на хуманитарни екологически проблеми; на проблемите на децата и юношите, на развитието и осъществяването на техните дарования, както и на девиациите и агресията при тях.

Интересът на българските интелектуалци към тези наши форуми нараства и ние приканваме за по-нататъшно участие на учени и специалисти от нови и различни области на науката, културата и обществения живот, давайки възможност да се изразяват и отстояват аргументирани хуманитарни позиции и убеждения по всякакви проблеми от обсъжданите теми и осигурявайки тяхното напълно автентично публикуване, без каквато и да било цензура и институционални вмешателства.

 

Бележки:

(1) Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. С., 1999, с. 21.

(2) Михайлов, Ст. Социологията в България след Втората световна война. С., 2003, с. 154.

(3) Проданов, В. Глобалните промени и съдбата на България. С., 1999, с. 17.

(4) Хънтингтън, Сам. Сблъсъкът на цивилизациите (и преобразуването на световния ред). С., 2009.

(5) Лилов, Ал. Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход. С., 2004, с. 130.

(6) Димитров, Л. Обръщение за един по-хуманен свят. С., 1999, 1-91.

(7) The appeal for a more humane Word: utopia and reality. (Author: L. Dimitrov). S., 2000-2001, p. 333-621.

(8) Конфуции. Беседи и размисли. С., 2006, с. 13.

(9) Попов, Н. Капиталът срещу капитализма. С., 2004, 416-417.

(10) Русо, Ж.-Ж. За обществения договор. С., 1996, с. 53.

(11) Бжежински, Зб. Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХI век. С., 1994, 109-113.

(12) Чомски, Н. Хегемония или оцеляване. Американският стремеж към глобално господство. С., 2004.

(13) Белият дом. „The National Security Strategy of the United States of America“, публикувана на 17.IХ, с. IX. 2002.

(14) Айкънбъри, Дж. „Foreign Affairs“, IХ-Х. 2002.

(15) Димитров, Л. За по-хуманистично традиционно-иновационно образование и възпитание у нас през ХХI век. (Концептуална разработка в помощ на стремящите се към по-човешко общество). В: Човечността на човечеството. С., 2011, 240-268.

(16) Ангелов, Ив. Световната икономическа криза и България. С., 2010, с. 361.

(17) Тремонти, Дж. Страхът и надеждата. Европа: глобалната криза, която се задава и начина да я избегнем. С., 2010, 102-115.

(18) Атанасов, Ат. и колектив. Населението на България в началото на ХХI век. (Под редакцията на П. Найденова). С., 2011.

(19) Загоров, Орл. Към философията на човека. С., 2002, с. 79.

(20) Димитров, Л. Образованието и възпитанието на младото поколение, прогресът на цивилизацията и глобализацията. — Списание на Българската академия на науките, № 1, 2007, 36-43.

(21) Гор Видал предвиди злодеянието. В. „Моята вяра“, бр. 3, 2003, с. 1; 12.

(22) Мартин Лутър Кинг — младши. Мечтата на проповедника. — GEO, № 1, 2012, 60-69 (www.geo.bg).

––––––––––––––––––-

* Встъпително слово на чл.-кор. проф. д.п.н. Любен Димитров, президент на фондация „Човещина“, пред научно-теоретическа конференция на тема: „Глобалната криза и България – социално-икономически и демографски проблеми и хуманитарни аспекти“

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук