Анес Стиен e журналистка и илюстраторка
Разразилият се скандал с конското месо, намерено неотдавна като заместител на говеждото в блюдата, готвени в заведения на някои нашумели марки, свидетелства за недъзите на международния комплекс, доставчик на селскостопански хранителни продукти. С рязкото повишение на търсенето, предизвикано от растящото потребление в нововъзникващите икономики, системата за производство на месо имитира все повече системата за снабдяване на световните индустриални вериги.
При всеки скандал, свързан с доставката на хранителни продукти, се повтаря един и същи сценарий. Политиците ръмжат, индустриите мучат, системата за снабдяване блее и всички започват да припяват: „Прозрачност!“,„Комерсиализация!“,„Ети-кетиране!“ Мерки, обявявани гръмогласно толкова пъти… за да се лавира по-добре. Ако човек иска да разбере защо, трябва да разшири интересите си и да престане да се взира в етикета на натъпканата с говеждо лазаня, да се вгледа в картата на света, където се пресичат нишките на селскостопанска система в процес на пълно преустройство.
Система с една-единствена цел — мащабно производство за износ и специализирани центрове с цел увеличение на печалбата. Страните от Западна Европа внасят говеждо и свинско месо, което консумират или изнасят в останалата част от континента. Със стопанското развитие на нововъзникващите икономики търсенето на месо се увеличи, като съответно се увеличи и нуждата от селскостопански терени за изхранване на добитъка.
Седем килограма зърнени храни
за килограм говеждо месо
В Китай например, годишната консумация на месо на човек от населението се е увеличила за десет години с 55% (1). За да храни пилетата в птицефермите си, Китай внася тонове соя от Латинска Америка, където производството на соя има приоритетно значение, и от известно време се стреми да придобие земи в Африка, където да произвежда храни за хората и за животните. Суровини, купувани от един континент, препродавани на друг континент и после реекспортирани на трети — явно селскостопанската индустрия почти не се различава от системата за снабдяване на световните индустриални вериги…
От много десетилетия агробизнесът се е вторачил в един път на развитие, който води към разоряване на дребните селскостопански производители и към разруха на биоразнообразието, на почвите, на водите, на здравето на производителите, а понякога и на потребителите, без обаче да успее да изхрани планетата — през 2011 г. един милиард души са страдали от недохранване. Месодобивната индустрия, която от няколко седмици е обект на силни критики, като във фокус събира в себе си всички тези проблеми. Тя произвежда 18% от емисиите на газ с парников ефект, въпреки че представлява едва 2% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Тази индустрия се оказа особено ненаситна за природни източници, земи и селскостопански продукти. За изхранване на хората или за угояване на говедата трябва да се отглеждат житни култури? Този въпрос се поставя с още по-голямо основание, защото е нарушено равновесието между производството на месо и производството на житни култури. Нужни са поне седем килограма житни култури, за да се произведе килограм говеждо, четири — за килограм свинско, два — за килограм пилешко.
Пасищата заемат 68% от селскостопанските земи (25% от тях са неизползваеми поради изтощаване). В същото време производството на фураж заема 35% от обработваемите площи. Общо 78% от селскостопанските площи се използват за нуждите на животновъдството. Това постоянно изтощаване на земите в полза на производството на месо с ниско качество (и на биогорива) се отразява пряко на условията на живот на най-бедното население. В доклада си от 2006 г. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) предупреди: „Производството и износът на храни за селскостопански животни расте. Общият внос на такива хранителни продукти бързо се увеличи и предизвиква опасението, че ръстът на животновъдството в Китай ще доведе до внезапно повишение на цените и до голям недостиг на житни култури в световен мащаб“. Известно е вече по-нататъшното развитие — 2008 г. беше белязана с бунтове на гладуващи в Кот д’Ивоар, Камерун, Индонезия, Филипините и т.н., предизвикани от безпрецедентно повишение на цените на селскостопанските суровини на международния пазар.
И в момент, когато планетата започна да усеща първите сътресения на финансовата криза, се предполагаше, че тези трагедии трябваше да подтикнат политическите ръководители да забранят спекулата с продукти от първа необходимост. Нищо подобно не се случи. Въпреки реалното намаление на производството на зърнени храни, продажните им цени не престанаха да растат (2). Световната банка впрочем посочи през февруари 2011 г., че „цените на храните в света са на път да достигнат опасни нива и представляват заплаха за десетки милиони бедни хора по света. Това поскъпване е вече на път да тласне милиони човешки същества към бедността и да стовари бремето си върху най-уязвимите, които заделят повече от половината от приходите си за прехрана“ (3).
Бразилското животновъдство
разрушава Амазония
От край време пашата е най-разпространената форма за отглеждане на говедата. От една страна, стадата от кротки черни крави с бели петна, преживящи на сянка под някое ябълково дърво из бретонските поля, не създават проблеми. От друга страна обаче, нанасяните на околната среда вреди се задълбочават с увеличаването на стадата по пасищата. Особено силни през последните години бяха сътресенията в Южна Америка. Царящата там свръхексплоатация оставя след стадата стерилни земи, претъпкани с животински екскременти.
За да завоюват нови терени, производителите не се колебаят да прибягват, макар в нарушение на закона, до изсичане на гори, особено в Бразилия. На тази страна, която е най-големият световен износител на говеждо месо и кожи, се падат 30% от световния пазар. Тя изнася главно за Русия и за Европейския съюз. Проучване на „Грийнпийс“ от 2009 г. показва, че бразилското животновъдство — не по-малко от 200 милиона глави — е отговорно за 80% от обезлесяването на Амазония (4). Това се равнява на десет милиона хектара гори, превърнали се за десет години в дим. За зла участ на дребните селскостопански производители и на коренното население, които не престават да са жертва на стихията на тази ненаситност да се произвежда все повече. Над четири десетилетия неправителствената организация „Сървайвъл“ неспирно разобличава животновъдите, които обричат на гибел индианците, населяващи бразилската гора (5). Опустошаването на горите в Амазония е подчинено на две главни цели: производство на биогорива и на концентрирани хранителни продукти за добитъка. Според селското движение „Via campesina“ (Селски път) „Соята като монокултура вече заема една четвърт от всички селскостопански земи в Парагвай. А в Бразилия от 1995 г. насам терените, засети със соя, са се увеличавали с 320 000 хектара годишно. В Аржентина, страна, в която те са вече половината от селскостопанските земи, в периода между 1996 и 2006 г. 5,6 милиона хектара необработваеми площи са били разработени за производството на соя. Разрушителният ефект на тази експлоатация върху населението и околната среда в Латинска Америка е добре документиран и признат от много авторитети“ (6).
Отглеждани чрез химични способи, различни житни и маслодайни култури прекосяват Атлантика, складират се в силози, собственост на големи компании и чакат да бъдат преработени в концентрирани храни. Милиони прасета и пилета, държани дълго време в мрачни и смрадливи бетонни хангари, са погълнали 1250 милиона тона от тези храни през 2005 г.
Схващането за добиче вече е изгубило смисъл
Тези истински фабрики за месо снабдяват преработвателните фабрики и супермаркетите от целия свят. Полагат се усилия за намаляване на разходите, като „се рационализира“ цялата верига — от производството до снабдяването, включително клане и преработка: намаление на броя на работниците, автоматизация и програмиране на задачите, стандартизиране на продуктите, преработване на нискокачествените парчета в „руда“ — според жаргона на професионалистите от този сектор — за приготвяне на евтини блюда. Цял комплекс, създаден, за да отговори на изискванията на агробизнеса и на веригите от супермаркети.
Самото схващане за добитък вече няма стойност. Саламите се произвеждат, както се сглобяват автомобили, като се тръгне от суровината. Но една жива „суровина“ често е страдаща. Всъщност тези добичета, явен резултат от агрономически изследвания, не са съвсем обикновени. След много селекции те са така „усъвършенствани“, че да се ускори развитието на мускулната им маса и да се подобрят репродуктивните им възможности. В замяна дейността на жизнените им органи е сведена до минимум и те вече не са способни да изпълняват функциите си. Добитъкът е отслабен до такава степен, че е станал свръхчувствителен към болестите. За да се предотвратяват заболяванията, помещенията, в които се угояват, се отопляват, но това често не е достатъчно да бъдат избягвани инфекциите и се прибягва до антибиотици.
Този начин на отглеждане поражда също екологични проблеми, свързани с оборския тор и почистването му. Серният коктейл от азот и фосфор се разнася чрез разпръскването на тора по вече пренаситената почва, която не може повече да го абсорбира. В Бретан замърсяването на изворните води с цианобактерии и на крайбрежието със зелени водорасли от свиневъдството, днес вече е ендемично.
Да храним планетата,
без да я унищожаваме
Животновъдството е възникнало като необходимост да се добива храна на място. Пасищата са били обект на специално внимание, хората са се грижили преживните животни да не утъпкват тревните площи и да не се допуска концентрация на екскрементите им, която влошава качеството на почвите и на водите. До фермерско животновъдство се стига под влияние на развитието на зърнопроизводството и на търговията. Остатъчните продукти от зърнени реколти, обогатени с грах, лупина и бакла, представляват здравословен и балансиран фураж. Сламата осигурява постелка за добитъка; полученият животински тор обогатява почвите. Така кръгът на оползотворяване на реколтата се затваря.
Новите поколения селскостопански производители, водени от грижата да произвеждат на място здравословна храна, без това да замърсява природата на планетата, се вдъхновяват от тези древни практики. Те са ги изучили, експериментирали, усъвършенствали и модернизирали. Някои от тях дори са се посветили на агролесовъдство — насадените дървета защитават полята от вятъра и от палещото слънце. Те допринасят за плодородието на почвата и корените им задържат водата в основата на насажденията. Ето това проповядва вече Организацията за прехрана и земеделие на ООН…
Бележки
(1) „La situation mondiale de l’alimentation et de l’agriculture“ (Положението в света за прехраната и земеделието), Organisation pour l’alimentation et l’agriculture (FAO), Рим, 2009 г.
(2) Вж. Жан Зиглер, „Когато оризът стане финансов продукт“, Монд дипломатик в Дума, 16 февруари 2012.
(3) „La hausse des prix alimentaires a fait sombrer 44 millions de personnes de plus dans la pauvreté“ (Повишението на цените на храните направи нови 44 милиона души жертви на бедността), комюнике за печата, Banque mondiale, Вашингтон, 15 февруари 2011.
(4) „Le massacre de l’Amazonie: l’élevage bovin, premier criminel en pleine expansion“ (Унищожението на Амазония: говедовъдството — първостепенно престъпление в пълна експанзия), Greenpeace, юли 2009.
(5) „Du hamburger aux Indiens du Brésil“ (От хамбургера до индианците в Бразилия), Survival France, януари 2010.
(6) „La Banque mondiale finance l’accaparement des terres en Amérique du Sud“ (Световната банка финансира присвояването на земи в Южна Америка), Via Campesina, 7 юли 2011.
Le Monde diplomatique, април 2013
Превод Методи Кръстев
ЗА СОЯТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ДОБИТЪКА
Кюспето от соя, отглеждана главно в Латинска Америка, но и в САЩ и Индия, се изнася в Европа и Югоизточна Азия, където се използва за изхранване на животни като добавка към житните култури. Соята, която е твърде изтощителна култура за обработваеми земи, участва в обезлесяването на Амазония.
КОГАТО ДОБИТЪКЪТ ИЗЯЖДА ГОРАТА
От замърсяването на водите до унищожението на пасищата, като се мине през замирането на дейности, свързани с лечебните растения, прекомерното използване на пасищата за целите на говедовъдството предизвиква в Амазония поредица от пагубни последици.
