Нако Стефанов е професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, специалист по управление. Ръководител на катедра „Езици и култури на Източна Азия“ във факултета по класически и нови филологии на СУ „Св.Кл.Охридски“.
Гигантската геополитическа и геоикономическа трансформация в първата половина на ХХI век
Свидетели сме как времето се ускорява и събития от най-значително естество, готови да преобърнат света, се умножават не ежеседмично, а ежедневно и ежечасно.
В този забързал се турбулентен процес наблюдаваме на локално, регионално и глобално равнище действия, мероприятия и инициативи, които определено са от негативната страна, т.е. допринасят за засилване на глобалния хаос. Казано с други думи, „работят“ за разширяване на конфликтните зони в света — ядра на различен тип войни – от т.нар. хибридни войни до класически военни действия. По думите на една личност, която трудно бихме могли да заподозрем в липса на информираност, а именно днешният католически папа Франциск, светът е вече в условията на започнала Трета световна война.
От другата страна несъмнено са тези инициативи, които предполагат точно обратното — създаване на възможности за устойчиво развитие. Именно такова начинание е новият Велик път на коприната. Преди това няколко думи за
стария Велик път на коприната
Наименованието „Път на коприната“ (Seidenstraße) е въведено от немския географ Рихтхофен през 1877 г. Но Великият път на коприната (на китайски език 絲綢之路) съществува много, много преди да получи това си име. Фактически става дума за керванен път, свързващ Източна Азия, по-точно Китай, със Средиземноморието в древноста ù.
Този античен търговски път между Изтока и Запада започва да функционира по време на император У от династия Хан (141— 87 до н.е.). Пътят на коприната е с дължина повече от 6000 километра, което не означавало, че търговците преминават по цялата дължина. На всяка дистанция от 10—15 километра е имало търговски пост, където се е осъществявала разменна търговия.
Основна цел на пътя е била износ от Китай на коприна, която изключително много се ценяла в онези времена. Причината за това била най-тривиална. В условията на тогавашното ниско равнище на хигиена човешкото тяло, облечено във вълнени, кожени, ленени, памучни и пр. дрехи, е било гостоприемник на най-различни паразити. Коприната „гонела“ паразитите и поради това копринените дрехи се търсели от всички, които са имали средствата да си ги позволят.
Първоначално пътят минава от Сиан през Ланджоу в Дунхуан, откъдето се раздвоява на два маршрута — северен и южен. Северният минава през Турфан, пресича Памир и отива във Фергана и казахските степи. Южният минава около езерото Лоб-Нор по южния край на пустинята Такла-Макан през Яркенд и Памир. Оттам води към Бактрия, Парфия, Индия и Близкия изток до Средиземно море. По-късно се появява и морски маршрут, в който голяма роля играят Индия и Югоизточна Азия като източник на подправки. Пак по онова време те били много търсени като важно средство за вкусно консервиране, особено на месо.
Трябва да се има предвид, че през целия този период — от древността до началото на XIX в., Китай и Индия са най-големите икономики в света, осъществяващи над половината от световното производство. Тези страни до голяма степен представляват самозадоволяващи се стопанства. В своята търговия със Запада и с останалия свят срещу продуктите, произвеждани в Китай и Индия и изнасяни в качеството на търговска стока — коприна, чай, порцелан, подправки и др., няма място за бартерни сделки — стока срещу стока, тъй като нито Западът, нито други страни имат стоки, от които китайското и индийското общества да се нуждаят, за да се извърши стоков обмен. Затова търговията се осъществява срещу злато или, както е в случая със Запада до откриването на Новия свят, срещу сребро. Вярно е това, че арабите, например, успешно търгуват с арабски коне, които определено са превъзхождали китайските. А страните от Средна и Централна Азия са продавали танцьорки.
По този път се комуникират и разменят не само материални ценности, но също и различни идеи. Будизмът навлиза в Китай, използвайки търговските връзки, установени чрез Пътя на коприната. Във времената на империя Тан по този път минават християните несторианци на път за китайската столица.
Към XV век Великият път на коприната започва да запада в резултат на политиката на изключителен изолационизъм, провеждана от Османската империя, а и поради редица конфликти в Централна Азия — завоеванията на Тамерлан и др. В крайна сметка това води до търсенето на нови пътища до Индия и Източна Азия, с което започва и епохата на Великите географски открития.
Новият велик път на коприната
Важна нова инициатива на ръководителя на КНР и ККП Си Дзинпин е т.нар. Нов път на коприната. Стратегията „Нов път на коприната“ предполага наземно трасе и морски маршрут. По този начин, от една страна, се съживява старият Път на коприната в троен формат — скоростна железопътна линия, автомагистрала и тръбопровод, а от друга страна, се формира морска комуникация. Новата инициатива предполага засилено икономическо сътрудничество както между страните, разположени в пространството на морските, така и на сухопътните линии на Новия път на коприната, а най-вече между КНР и Европа с важно отклонение към Москва.
Неговата основна част ще мине през Централна Азия, Иран и Турция, при което Истанбул ще стане кръстопът. Иран и Централна Азия активно предлагат собствени връзки с новия маршрут.
Морският Път на коприната ще започва от провинция Гуандун, ще минава през Малакския пролив, Индийския океан, Червено и Средиземно море и ще завършва във Венеция.
Още един основен участък ще минава по Транссибирската магистрала. Съответно Москва ще стане главен възел. След като бъде завършена тази високскоростна жп линия, времето от Пекин до Москва ще се съкрати от днешните една седмица, по-точно шест и половина дни, до денонощие и половина, а по-точно до 33 часа. В края на тази бъдеща жп, а вероятно и автомагистрала ще бъдат Ротердам, Дуйсбург и Берлин.
Що се отнася до участъка през Балканите, вече стана известно, че Новият велик път на коприната ще ни подминава. Т.е. от Турция ще минава в Гърция, оттам Македония, Сърбия и Унгария. Т.е. явно се избягват страни като Украйна, България и Румъния, смятани за „десуверенизирани“ и поради това за „failed states“, т.е. провалени страни.
Китай планира фонд от 16,3 млрд. долара за финансиране на строителството на инфраструктура, свързваща пазарите на три континента. Фондът, ръководен от китайски банки, ще бъде използван за изграждане и разширяване на железопътни линии и автопътища в китайските провинции. Едно много важно съображение извън общата стратегия за улесняване на търговията по суша и чрез морските пътища е да се свържат източните развити крайбрежни провинции на КНР със западните, като се създадат благоприятни условия за ускоряване на социално-икономическата динамика на последните и се спомогне за относителното изравняване между тях.
Китайските компании също са призовани да инвестират в страните по маршрута на Новия път на коприната. Ако в недалечното минало Китай работи за привличане на чуждестранни инвестиции, сега се прави обратното — Китай все повече и повече насърчава капитала си да отиде в чужбина.
Новият път на коприната представлява демонстрация на нарасналата геополитическа и геоикономическа мощ на Китай и израз на новото геостратегическо мислене на ръководството на Поднебесната, опиращо се на инструментите на „меката сила“, т.е. икономическото въздействие и взаимодействие.
Геополитическата и геоикономическата роля
на Новия велик път на коприната
Реализацията на проекта „Нов велик път на коприната“ означава коренна геополитическа и геоикономическа промяна, гигантска глобална трансформация. Съгласно класическото геополитическо виждане в света съществува ключов конфликт между морските държави, от една страна, и континенталните сили, от друга. Трябва да кажем, че до ден-днешен морските държави в различните си формати доминират историческото време и пространство, при което силите на сушата са длъжни постоянно да се отбраняват, т.е. те са в дефанзивна позиция.
Доминацията и офанзивната, настъпателната стратегия на морето се демонстрира чрез концепцията за центровете на света, т.е. онези пространства, в които е съсредоточена значителна част от стопанския, политическия, технологическия и културния живот на човечеството, както и ключовите структурни единици, които доминират тези центрове:
• До Новото време център на света е Средиземно море, където ролята на ключова доминанта играе Венеция. Последната успешно манипулира държави и територии, начинания от типа „Кръстоносни походи“, материални богатства и финансови потоци. Венеция като основен доминатор е ясен изразител на превъзходството на морето над сушата. Не бива де са забравя, че проектът „Великобритания“ е венециански проект, а Източноиндийската компания (East India Company) — уникално образувание, което има свои армия и флот, тайни служби и дипломация. Именно то осигурява успеха на британската експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Тази компания де факто е обединение на две предишни венециански компании. Мениджър на източноиндийската компания е Томас Смит — възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние;
• В Новото време център на света става Атлантическият океан
с ключова доминанта морските сили — първоначално Великобритания, а след Втората световна война — САЩ;
• Доскоро се прогнозираше, че през XXI в. Тихият океан ще стане център на света. Съответно се чертаеха перспективите морски държави като САЩ и Япония да бъдат доминиращите сили на новото столетие.
Но проектът „Нов път на коприната“ променя геополитическия и геоикономическия баланс в посока Евразия. С други думи, той създава мрежата, в смисъл на система на взаимоизгодни отношения и взаимодействия, където доминанта са сили на сушата — Китай, Русия, Индия, Германия, Иран…
Ще успее ли Евразия да вземе връх над Тихия океан?
А къде в тази сложен „калейдоскоп“ е България?!!!
Източници
(1) http://www.bloomberg.com/news/2014-11-04/china-said-to-plan-16-3-billion-fund-to-revive-silk-road.html
(2) http://policytensor.com/category/geopolitics/