СЛЕД ЕВРОИЗБОРИ 2019 – НАКЪДЕ?

0
251

  

Георги Пирински е гл. редактор на п. "Ново време"

 

 

Драги читателю,

 

Материалите в настоящия брой третират въпроса „След Евроизбори 2019 – накъде?“, предимно относно новия Европарламент и европейската левица. Но както сам разбираш, след изложението на др. Корнелия Нинова пред заседание­то на Конгреса на БСП от 16 юни (вж. „Дума“, 17 юни т.г.; текстът ще бъде публикуван и в следващия брой на сп. „Ново време“ заедно с поредица мнения по темата) въпросът за нас на първо място вече е за БСП  а сега накъде?

Междувременно предлагам, като моя лична позиция, изказването си пред неколцината останали в залата към края на конгресното заседание (по стенограмата):

 

„Уважаеми другари,

Гледката оттук не е особено окуражаваща. Има останали делегати, които могат да се преброят горе-долу на пръстите на двете ръце.

Има ли смисъл човек да се изказва вече в този късен час? Аз виждам една-
единствена причина, а тя е свързана с главния въпрос, който остана много отворен, безкрайно открит. И той е за единството. Имаше призиви (като се почне от изказването на Катя от Ямбол, през повечето други): дайте оттук нататък, другари, да работим заедно. Единството е онова, което е необходимо, за да имаме добър резултат и на предстоящите избори.

Как си представяме постигането на това единство? Чрез процедурата, която днес преживяхме – ликвидиране на дискусията, преди да е започнала. С едно добре прицелено изказване на председателката, която сне смисъла по-нататък
въобще да се дискутира.

Какво обаче е съществено да отчетем оттук нататък?

Изслушахме по настояване на залата Политическия доклад, представен от
др. Жаблянов, гласувахме решение този доклад да бъде основа на анализите, които ще се направят по структурите на партията. Този доклад качествено се различава от проекта, внесен от Изпълнителното бюро. Изпълнителното бюро ни представи обичайната информация-отчет с много данни и нула анализ. Националният съвет не прие този доклад, напротив – той беше подложен на доста сериозна, отговорна критика.

Беше излъчена работна група, която да доработи или преработи доклада. В нея влязоха основните участници от Изпълнителното бюро, които бяха готвили първоначалния отчет, и разбира се, всички или повечето от онези, които остро го критикуваха. Доста бурни дискусии в работната група, доста крайни мнения, но в крайна сметка ‒ резултат, който приехме единодушно. За какво говори това? Др. Нинова мимоходом в своето изказване каза, че Националният съвет произвежда само скандали. Това е категорично невярно! Националният съвет водеше много сериозна, отговорна, разгорещена дискусия, но стигаше до решения, които се приемаха с консенсус.

Друг пример – листата за изборите. Внесената от Бюрото листа очевидно беше разединителна. Има ли съмнения в това? Там блестеше с отсъствието си председателят на Партията на европейските социалисти. Това за какво говори? За  стремеж към обединяване? Извинявайте! Националният съвет какво направи? Не прие тази листа. Утвърди друга, в която влизаха повечето от предложените кандидати, но в която участваше и Сергей Станишев. Тази листа беше гласувана със 110 гласа „за“ в Националния съвет, без нито един „против“, без нито един „въздържал се“. Това ли наричате скандал?! Аз го наричам пример за отговорна политическа работа, коригираща много погрешно решение – предложението на Изпълнителното бюро, очевидно преди всичко на председателя на Националния съвет.

Стигаме до днес. На заседанието на Националния съвет на 26 май, след като основателно спомена постигнатите по-високи резултати, свършената работа, но и факта, че ние загубих­ме тези избори, др. Нинова заяви буквално следното: „Смятам, че трябва да носи отговорност за това цялата партия. Но в демократичните партии, в правовите държави, в модерното общество отговорността винаги се носи от председателя на партията, затова аз поемам цялата отговорност за тази загуба, подавам си оставката като председател на Българската социалистическа партия и предлагам свикване на конгрес в съкратени срокове, 15 дни, който да констатира по силата на Устава тази оставка.“

Какво трябваше да се случи след това заседание? По никой начин да не се
нагнетява една атмосфера, че става дума за някаква атака от омраза към др. Нинова, че някакви зли сили ‒ както чухме, подкупени, насъскани и т.н. ‒ са тръгнали на война срещу нея. Напротив, трябваше да се създаде колкото е възможно по-спокойна атмосфера, да се каже: другари, чакайте, има 15 дни, ще има политически доклад, ще има възможност да обсъдим колко и каква е отговорността на всеки и ще вземем своето решение как да продължим оттук нататък, тъй като знаете, че Уставът предвижда довършване на мандата от избран временно заместник.

Вместо това бяхме свидетели на една направо впечатляваща, нагнетяваща кампания, заклеймяваща като възможно най-деструктивен елемент всеки, който си позволява да мисли различно – от цялата тази поддържаща агитка, хор, пригласящи на това, което се счита, че трябва да стане на този конгрес. Както и стана.

Има все пак нужда да си дадем сметка защо загубихме изборите.

Единият извод в доклада е, че наистина нашата платформа не стана движеща сила в кампанията ни. Ако питате хора, които не са активни членове на БСП, не са участвали в предизборните срещи (каквито възможности съм имал) „Какво е впечатлението ви от това, което предлага БСП?“, отговорът в най-добрия случай е, че сме силно скептични към Европейския съюз по принцип и че, разбира се, искаме да предизвикаме вътрешни избори с обвинения в корупция. Вместо да изясним, че нашият национален интерес е да има един много по-различен Европейски съюз, който е наистина социален, за който трябва да се борим съзнателно и да обясняваме на българските граждани, че това е върховният национален интерес за нашата страна като член на Европейския съюз.

Има още един момент, който досега не беше споменат. Имаше едно очак­ване, свързано с промените, които др. Нинова заяви в началото на своя мандат, но сега не посочи сред трите, които назова в своето изложение, а именно въвеждането на мандатността. В доклада, който тя представи пред конгреса в края на януари т.г. във връзка с изборите, това очакване беше заявено по следния начин: „Очакваме избирателите да подкрепят БСП поради вътрешната промяна, извършена в партията, ограниченията на мандати на народните представители, чрез която показахме пред цялото българско общество готовност за промяна.“ Тоест, отстранявайки едни хора с повечко мандати, показваме способност да се променяме и очакваме да бъдем припознати като носещи промяната.

Смятате ли, че това се случи? Какво общо има това с… (Реплики от залата: „Да, да“, недоволство в залата.) Отегчени сте може би, искате да прекъсна? Няма да го направя! Слабо, слабо викате, трябва малко повечко да се развикате и пак няма да прекъсна!

Ще завърша изказването си със следното …(Недоволство в залата, подвиквания, реплики: „Времето, времето.“) Времето? Времето е пред нас и то ще покаже кой е крив и кой е прав! (Репликите от залата продължават. Гласове: „Това му е написано.“) Написано ли ми е? Продължавате да сте дълбоко заблудени!

Казвам следното: оттук нататък наистина зависи ще намери ли сили преди всичко Конгресът, Националният съвет и най-вече председателят да се откаже от досегашната линия на разделяне, на разграничаване; и ще се опита ли да възстанови кълновете на обединяване; да възстанови колективния характер на работа на ръководните органи на партията. Не за друго, другари, а за да победим на местните избори, вместо отново да се провалим. (Единични ръкопляскания.)

 

Това е засега. Търсете следващия брой на списание „Ново време“!

                                                                            

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук