Владимир Митев работи в списание „Тема“ от 2008 г. като журналист-международник. Роден е през 1983 г. в Русе. Има бакалавърска и магистърска степен по иранистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. завършва втората си специалност „Международни отношения“ в Софийския университет.
Член на Секретариата и на УС на Европейската лява партия, ръководител на Департамента по международна политика на Партията на комунистическото обновление (Rifondazione Comunista)
– Правителството на Марио Монти дойде на власт като технократско, но с подкрепата на „Народ на свободата“ на Берлускони и на лявоцентристката Демократическа партия. То постоянно получава хвалби от Брюксел за добра работа в борбата срещу кризата. А как изглеждат нещата, погледнати от Италия?
– За съжаление в Италия продължаваме да живеем в ерата на неолиберализма. Страната ни е в рецесия. През 2012 г. БВП ще се свие с 1,5% според официалната статистика. Вероятно данните ще са и по-лоши. През последните години загубихме 600 000 работни места. Безработицата е 10%. Сред младите дори по-голяма. Много тежко болни не могат да си позволят разходите за лечение.
Сещам се за един красноречив политически виц. Той гласи, че неолибералната теория е била измислена от американци, от „чикагските момчета“, завършили при професор Милтън Фридман, но единствените достатъчно глупави, за да я приложат напълно, са европейците. Наблюдаваме единствения случай в историята, когато централната банка дава заеми на частните банки — 1 трилион евро през последните месеци, а в същото време отказва да дава пари на държавите да плащат за социални услуги или да инвестират в индустрията.
В Италия тази неолиберална промяна започна през 90-те. През 1992 г. приватизираха цялата банкова индустрия. Оттогава досега европейската политическа конструкция се гради на базата на консенсус за неолиберални реформи. Това се вижда добре в условията на кризата в Гърция и Италия. Правителството на Марио Монти е недемократично. Под чадъра на ЕС и ЕЦБ бяха въведени нови данъци за народа. Режат се социални разходи. Прави се реформа на трудовия пазар, която позволява хората лесно да се изхвърлят от работа. Най-лошото е, че синдикатите не реагират срещу тези политики. Левицата е слаба.
– Вашата партия каква алтернатива предлага?
– Първата ни работа е да обединим левицата срещу неолибералите. Едно наше предложение е да не се обслужва дългът на Италия, който възлиза на 120% от БВП. Според Фискалния пакт Италия трябва да намали дълга от 120 до 60% за 20 г. Това означава намаление от 45 милиарда евро годишно. Невъзможно е. Ще стане само ако се унищожи народното благосъстояние. Като се приватизират общите блага, за да се гарантират нови пространства за инвестиции. С политиката на Монти обаче не се преодолява рецесията.
Ние предлагаме още да се каже „не“ на Фискалния пакт и на Маастрихтския договор. Искаме да се създаде план за работни места с обществени средства. Да се орежат военните разходи. Да се изтеглят войските от всички бойни мисии, включително Афганистан. Да се премахнат законите за временна заетост. Да се възстанови по-справедливият обществен договор, който в момента е под натиск. Ние предлагаме заплатата на мениджърите да не превишава тази на работниците повече от 10 пъти. А в момента при някои случаи тази разлика достига до 100 пъти.
Искаме да защитим и общите блага като вода и електроенергия от посегателства на частни интереси. С план за възстановяване на икономиката ще тушираме безработицата. Това са само някои от нашите виждания. Трябва да получим политическа подкрепа, за да успеем. Предлагаме да обединим всички политически сили вляво срещу Монти. Има алтернатива на варварството.
– Какви са резултатите на вашата партия в последните местни избори?
– Ние получихме на национално ниво около 3%. Спечелихме важен град — Палермо, заедно с партията „Italia di valori“ (Италия на ценностите). Надвихме официалната десница и официалните левоцентристи. Преди година спечелихме и Неапол. Проведохме 50-хилядна демонстрация срещу правителството на Монти. Мисля, че нещата могат да се променят много бързо. Проблемът е, че сега страдаме от пълно затъмнение на нашите действия от главните медии. Сблъскваме се и с новия феномен на движението „Пет звезди“ на комика Бепе Грило.
– Щом смятате, че левицата трябва да бъде обединена, кои са вашите съюзници?
– Ние търсим сътрудничество с левите сили, които се противопоставят на правителството на Монти. Потърсихме и Бепе Грило, но той не иска да влиза в съюз с никого. Протегнахме ръка на „Italia di valori“ и на „Левица и свобода“ — да оставят своя съюз с Демократическата партия и да изградят левичарски съюз. Демократическата партия някога се наричаше Партия на демократичната левица, но вече няма нищо ляво в нея, дори и в името. Счита се, че е лява, понеже в двупартийната система е главната опозиция на Берлускони. Но като политическа линия е центристка.
– Предполагам, че често посещавате Източна Европа, където комунистическите партии някога са управлявали…
– Не. Аз съм още млад. Въпреки че започнах да правя политика преди 1989-а.
– В момента в Западна Европа комунистическите партии са популярни с антикризисните си алтернативи, докато в държави като България те са маргинални. Вашият коментар?
– И в Италия Комунистическата партия някога е била много по-силна, отколкото сега. А при вас вероятно е така, защото има голямо и тежко наследство от миналото в Източна Европа. Основната разлика е много проста — ролята на правовата държава. Ние сме срещу идеята за еднопартийната система. На Запад през 60-те и 70-те извоювахме някои социални права за работниците, защото големите сили се бояха, че ще загубят всичко поради съревнованието със съветския блок. След падането на Берлинската стена Източна Европа бе завладяна от неолиберализма, а сега е очевиден крахът му. Мисля, че комунистическите партии трябва да се обновят. Те не могат да бъдат носталгични. Имат нужда от нещо ново. Ние самите се наричаме Rifondazione (Обновление), защото имаме нужда да се преоткрием. Не просто да повтаряме старите схеми, а да разберем своите грешки.
– Мислите ли, че в момента в Западна Европа върви разглобяване на социалната държава, също както по-рано това се случи с бившите соцстрани в Източна Европа?
– Да. Това е ясно. Явлението започна още отпреди 20 години. Сега с тази криза у нас, в Италия, се унищожава всичко постигнато. Наистина е така. Единственият начин да вземат пари, за да платят лихвите на банките, е чрез въвежданите в момента рестриктивни реформи.
– Как виждате бъдещето за вашата партия, Италия и Европа?
– Трудно е да се прогнозира. Балансът на силите е в полза на управляващите класи. Надявам се хората да започнат да реагират на случващото се, да се организират и да се борят. Това е единственият начин да настъпят промени. Ние ще работим обществото и хората да станат по-важни от печалбите. Алтернативата на промяната е варварството. Ако продължават да ни налагат този модел, ще настанат много лоши времена.
Интервю на Владимир Митев
