Евгений Кандиларов e доцент, д-р по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „Св. Климент Охридски“ и дългогодишен сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“ в Токио и в Китайската академия за социални науки (КАСС). Автор е на книгите „България и Япония. От Студената война към ХХІ век“ и „Източна Азия и България“.
През есента на 2013 г. Си Дзинпин лансира идеята за създаване на „икономически пояс“ по трасето на древния „Път на коприната“, както и желанието на Китай да изгради морски „път на коприната“. Впоследствие тези две предложения се превърнаха в единна концепция с името „Един пояс, един път“
Сред тези сили особено ярко изпъква ролята на Китайската народна република (КНР), която за последните тридесет и пет години успява да увеличи неимоверно своето политическо и икономическо влияние и тежест в глобален план. Най-значимият фактор за нарастването на китайската сила безспорно е продължителният растеж на китайската икономика. Той дава възможност страната не само да се превърне във водеща икономическа сила (Китай заема второ място в света по БВП – и като номинална стойност, и по паритет на покупателната способност, а също така е най-големият световен износител и вторият най-голям вносител на стоки [2]), но и да започне да играе ролята на важен геополитически фактор в международните отношения. КНР все по-често се сочи като следващата глобална сила, която вече оспорва категорично световното лидерство на САЩ (3).
Тази концепция става все по-видима при управлението на настоящия китайски президент Си Дзинпин, който се стреми да осъществи идеята за национално възраждане и да реализира „мечтата за могъщ Китай“. Още при избирането му за генерален секретар на ККП през 2012 г. (което предопределя и избирането му за президент на КНР), Си Дзинпин използва понятието „китайска мечта“. След това го употребява многократно, развива тази идея и я разпространява. Без директно да го противопоставя на популярната концепция за т. нар. американска мечта, повечето анализатори отбелязват, че това представлява, макар и неимплицитно, внушение за американо-китайското противоборство.
При първото си обръщение като президент на Китай на 17 март 2013 г.
Си Дзинпин многократно използва израза „китайска мечта“ и по този начин го официализира като държавна политика (4). Според новия китайски ръководител Китай преследва три цели: изграждане на „просперираща и могъща държава, развитие на нацията и благоденствие на хората“. Конкретните задачи се свеждат до „всестранно изграждане на сяокан (5) общество“ –
до 2021 г., когато се навършват 100 години от създаването на ККП, и на „просперираща демократична, цивилизована и хармонична модерна държава“ – до 2049 г., когато ще се отбележат 100 години от установяването на КНР (6).
Без съмнение много важна част от политиката на Си Дзинпин за постигане на посочените цели и задачи е реализирането на изключително широкомащабен геоикономически и геополитически проект, станал популярен като „Нов Велик път на коприната“. Официално прокламираната цел на проекта е да съедини Европа и Азия с помощта на единен транспортен коридор. В действителност пътят включва множество успоредни участъци и всяка заинтересована от този проект държава го вижда по своему, но както и в древността, той започва буквално и преносно от Китай (7).
Освен търговско-икономически, проектът има и чисто геополитически измерения, отново свързани с противопоставянето между САЩ и КНР в Азиатско-Тихоокеанския регион. Неговото разработване и стартиране има пряка връзка с активизирането на САЩ за ускоряване на преговорите и сключване на Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия, което ясно бе дефинирано от самия Барак Обама като насочено срещу нарастващата търговско-икономическа и политическа роля на Китай в региона (8).
Началото на „Новият път на коприната“ бе обявено в две речи на Си Дзинпин по време на негови посещения в Централна Азия и Югоизточна Азия през есента на 2013 г. И двата региона играят възлова роля в новия геополитически и геоикономически проект на Китай. През септември 2013 г. в университета „Назърбаев“ в Казахстан Си Дзинпин отправи предложение да се създаде „икономически пояс“ по трасето на древния „Път на коприната“. През октомври с. г. той произнесе идентична реч в парламента на Индонезия, като заяви, че Китай има желание да изгради морски „път на коприната“ през ХХІ век заедно със страните членки на АСЕАН. Впоследствие тези две предложения се превърнаха в единна концепция с името „Един пояс, един път“ (9).
Институционално проектът бе формализиран на 28 март 2015 г., когато Китайската национална комисия по развитие и реформи, Министерството на външните работи на страната и Министерството на икономиката от името на Държавния съвет представиха съвместно основополагащия правителствен политически документ „Визия и план за действие относно съвместното изграждане на икономически пояс „Път на коприната“ и „Морски път на коприната – ХХI век“ (10).
Прокламираният през 2013 г. проект обаче не идва от нищото, а е плод на дългосрочна и последователна политика, която Китай развива през последните двадесет години. Тя е свързана с осигуряване на икономическото и търговското сътрудничество на Китай с държавите – износителки на енергоресурси, и тези с ключово географско положение, за да се гарантира транспортирането на тези суровини. За Китай това е от ключово значение, защото най-сериозните проблеми, които могат да забавят развитието на страната, са свързани с дългосрочното гарантиране на енергоресурси за нейната бързо развиваща се икономика.
Усилията са насочени в две посоки. Първата е да се гарантират постигнатите вече икономически партньорства с държави, които могат да бъдат определени като „традиционни доставчици“ – Русия, Иран и страните от Персийския залив. Втората е да се търсят възможности за установяване на нови партньорства за интензивно сътрудничество – Ангола, Зимбабве, ЮАР, както и държавите от Латинска Америка. Най-големият дял от доставките на петрол за китайската икономика идва от страните от Персийския залив, но най-добре е структурирано партньорството с Русия.
Стратегическата амбиция на Пекин е да си осигури траен достъп до природните ресурси на Африканския континент – газ, нефт, дървесина, скъпоценни камъни и др. Тази стратегията дава резултати и Пекин вече изтласква САЩ от енергийния пазар на Нигерия, ЮАР, Ангола и Мозамбик. Китай насочва и все повече усилия към увеличаване на влиянието си в страните от Източния бряг на Африка – Кения, Танзания, Сейшели, Мавриций, не толкова от интерес към природните им ресурси, колкото заради възможността да използва пристанищата по Източноафриканското крайбрежие, чието стратегическо разположение е важно от гледна точка на възможностите за контрол над морските пътища в Индийския океан.
Нарастващата зависимост на Китай от морското пространство и ресурси намира отражение в стремежа за разширяване на влиянието и установяване на траен контрол над стратегическите транспортни маршрути в региона на Индийския океан. За тази цел Китай разработва цялостна стратегия за достъп и транспортиране на енергоресурси. Тя включва верига от ключови транспортни възли, която започва от Тихоокеанското крайбрежие на континентален Китай, преминава през протока Малака, крайбрежията на Мианмар, Бангладеш и Пакистан и завършва при Персийския и Аденския залив. По пози маршрут минава около 70% от вноса на енергоносители за Китай (11).
Реализирайки редица инфраструктурни инвестиционни проекти, предхождащи „Един пояс, един път“, Китай се стреми да затвърди постигнатото за сметка на Индия влияние в Южна Азия и да съкрати значително маршрутите и разходите за транспортиране на енергоресурси от Африка и Персийския залив до вътрешните си провинции.
Същевременно обаче концентрацията на американска военна сила в Индийския океан кара Китай да се насочи и към създаването на алтернативни сухоземни транспортни енергийни коридори – през Централна Азия, които да намалят зависимостта от по-уязвимите морски маршрути. Елемент от стратегията на Пекин за диверсификация на енергийните доставки е и запазването на стабилността в Синдзян и Тибет – две ключови области от гледна точка на транспортирането на ресурси от Централна Азия. Оттук могат да се обосноват причините за активната политика на Пекин в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в чийто мандат приоритетно място заема противодействието на „трите злини“ (сепаратизъм, екстремизъм и тероризъм) – общи заплахи за всички страни-членки на организацията. Така далеч преди началото на инициативата „Един пояс, един път“ КНР поставя фундамента, върху който в последствие може успешно да се реализира един подобен глобален геополитически и геоикономически проект.
Какви са конкретните измерения на проекта, който на практика се реализира през последните три години?
Както вече беше отбелязано, стратегията „Нов път на коприната“ предполага наземно трасе и морски маршрут. Сухоземното трасе „Икономически пояс на копринения път“ тръгва от Сиян в Централен Китай, преминава през провинциите Гансу и Синцзян, след което навлиза в Казахстан. Пътят продължава през югозападната част на Централна Азия, достига до Северен Иран, след което продължава към Ирак, Сирия и Турция.
В Европа Новият път на коприната влиза през Дарданелите и Босфора в България и продължава към Румъния, Унгария, Чехия, Германия (12). От германския Дуйсбруг пътят се насочва към ключовия холандски пристанищен център Ротердам, след което се спуска към Венеция.
Морското измерение, известно като „Морския път на коприната“, тръгва от Гуанджоу и преминава през провинциите Гуанси и о. Хайнан, преди да потегли на юг към ключовия за световната търговия пролив Малака. От малайзийската столица Куала Лампур пътят преминава през индийския град Калкута и пресича Индийския океан, като достига бреговете на Кения. Морското измерение на Пътя на коприната обхваща и Шри Ланка. От кенийската столица Найроби трасето следва на север към Африканския рог и Червено море, за да влезе в Средиземно море през стратегически важния Суецки канал. Морският Път на коприната прави важна спирка в Пирейското пристанище в Атина и се съединява със сухоземното трасе на „икономическия пояс“ отново във Венеция.
Приоритетните посоки на сътрудничество по линия на Икономическия пояс „Път на коприната“ са три: от Китай през Централна Азия и Русия до Европа (Балтийско море); от Китай през Централна и Западна Азия до Персийския залив и Средиземноморския регион; от Китай до Югоизточна и Южна Азия и Индийския океан.
Приоритетните посоки на сътрудничество на „Морския път на коприната – ХХI век“ са две: от китайските морски пристанища през Южнокитайско море до Индийския океан с продължение към Европа, и от китайските морски пристанища през Южнокитайско море към южната част на Тихия океан.
Част от стратегията на КНР е чрез Новия път на коприната да се работи за формиране на нова интегрирана структура на регионалната икономика. Тя предполага максимално бързо изграждане на мрежа от сигурни и високоефективни сухопътни, морски и въздушни коридори, реализиране на регионална интеграция и създаване на още по-благоприятни условия за инвестиции и търговия. Същевременно съпътстваща цел е по-голямото разширяване на човешкия и културен обмен между страните от отделните региони, включени в проекта.
Наблюдателите отбелязват оформянето на шест трансрегионални икономически коридора, включени в „Новия път на коприната“ в направленията Изток – Запад и Север – Юг. Основните направления включват:
съществуващия Сибирски континентален път от Владивосток до Ротердам, изцяло през територията на Русия и Европа;
Нов евразийски континентален път или „мост“ (New Eurasian Continental Bridge). На китайска земя началото на този път е в Лянюнган, а трасето преминава през Средна Азия, Русия и Полша, за да стигне отново до Германия и Холандия;
най-южния от всички коридори, който започва в Шънджън и преминава през Миянмар (бившата Бирма), Бангладеш, Индия, Иран, Турция и България.
Най-голямата китайска крачка в изпълнение на проекта „Един пояс, един път“ е направена в Пакистан и Персийския залив. Пекин си осигурява под аренда за 40 години пакистанското пристанище Гуадар и в момента разширява капацитета му с инвестиция за близо 2 млрд. долара, с което ще го превърне в мегапристанище. В близките години Китай планира да изгради китайско-пакистански икономически коридор с инвестиция от 51 млрд. долара. Основната част от парите е насочена към изграждане на пътища, железопътни връзки и тръбопроводи.
Последното голямо инфраструктурно направление на Китай в района на Индийския океан е Източна Африка. След като придобива редица пристанища в Кения, Джибути и Еритрея, в близките три години Китай планира да реализира инфраструктурни инвестиции, надвишаващи 60 млрд. долара (13).
Според китайското правителство „Един пояс, един път“ трябва да обхване общо 65 държави, произвеждащи близо 55% от глобалния БВП, на територията на които се намират около 75% от световните енергийни резерви, с население от близо 4,5 млрд. души, което представлява около 70% от населението на света. Осъществяването на проекта ще обхване следващите 30–35 години. Съвсем не е случаен фактът, че завършването на проекта е планирано до 2049 г., когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от създаването на КНР и към този момент Китай трябва да е реализирал своята „мечта“ за „просперираща демократична, цивилизована и хармонична модерна държава“.
Амбициозната идея на „Новия път на коприната“ цели изграждането на мащабна транспортна инфраструктура – автомагистрали, тръбопроводи за пренос на енергоносители, летища, пристанища, високоскоростна железопътна инфраструктура и телекомуникационна мрежа, които да засилят търговското, икономическото, финансовото и културното сътрудничество между евразийските страни. Този проект обещава да сложи край на продължилата столетия доминация на периферни на Евразия морски сили над суперконтинента.
В исторически план континенталният и морският Път на коприната представляват важна връзка, чрез която Китай осъществява търговския, икономическия и културния си обмен с Централна, Западна, Южна и Югоизточна Азия, с Източна Африка и Европа. Изграждането на „Един пояс, един път“, подобно на средновековния търговски маршрут, е насочено към взаимната интеграция между Азия, Европа и Африка и водите около тях. Проектът за интеграция трябва да стимулира взаимната обвързаност и съгласуваността на стратегиите на развитие на страните, включени в инициативата, да допринесе за реализирането на вътрешнопазарния потенциал на свързаните региони, да подкрепи инвестициите и потреблението, да генерира търсене и заетост и да насърчи човешкия обмен и културното взаимодействие между народите на тези страни.
Чрез „Един пояс, един път“ Китай се стреми да укрепи сътрудничеството си с правителствата, които ще се присъединят към проекта във връзка с комуникацията на собствените им политики за развитие. Страните по маршрута трябва да си взаимодействат по въпросите за стратегиите на икономическото развитие и политиките, свързани с тях, търсейки общото и съобразявайки се с различията помежду си. Трябва заедно да изготвят планове и мерки за насърчаване на регионалното сътрудничество и да предоставят политическа подкрепа за реалното сътрудничество и за осъществяване на проекти от по-голям мащаб.
На второ място проектът предвижда постигане на инфраструктурната свързаност. Взаимната интеграция на инфраструктурата е приоритет на „Един пояс, един път“. По линия на сътрудничеството в сферата на транспорта трябва да бъдат използвани ключовите транспортни канали, центрове и инфраструктурни обекти. С приоритет се ползват несвързаните в момента участъци, като по този начин ще бъдат „отпушени“ натоварените трасета, за да се създадат по-благоприятни условия за международния транспорт.
Част от постигането на тази цел е чрез съвместното изграждане на пристанищни съоръжения за подобряване на връзките между сухопътните и морските транспортни коридори, за засилване на сътрудничеството в областта на внедряване на информационните технологии в презморската логистика. Предвижда се разширяване и изграждане на платформи и механизми на всестранно сътрудничество в областта на гражданската авиация. По линия на сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура се предвижда изграждане на трансгранични коридори за снабдяване и пренос на електроенергия. Това би следвало да доведе и до повишаване на сътрудничество за подобряване и обновяване на енергопреносната мрежа в различни региони.
„Един пояс, един път“ предвижда сътрудничество и в сферата на телекомуникациите, което да ускори изграждането на двустранни трансгранични оптични връзки, както и изграждането на такива връзки на междуконтинентално ниво. Предвижда се също и оптимизация на космическите (сателитни) информационни трасета, а също и значително подобряване на комуникациите на международно равнище.
Друга приоритетна цел на проекта е безпрепятственото осъществяване на търговията, всички страни да работят за изследване и разрешаване на проблемите, свързани с облекчаване на инвестициите и търговията и отстраняване на проблемите, с които те се сблъскват, така че съвместно да бъде изградена една своеобразна зона на свободна търговия. Това означава либерализация и улесняване на търговията, усъвършенстване на условията на митническото обслужване в пограничните райони, понижаване на всички разходи и повишаване на капацитета на търговската дейност.
На следващо място „Един пояс, един път“ цели улесняване на инвестиционните потоци, което означава осигуряване на защитата на законните интереси на инвеститорите и координираното разрешаване на проблемите, свързани с издаване на работни визи, с инвестиционния климат, с търсене на капитали и с преференциални политики. За Китай разширяването на сферите на взаимни инвестиции е от изключителна важност.
Сферите на засилен интерес от страна на КНР продължават да бъдат: земеделие, животновъдство, горско дело, риболов, както и производствената и преработвателната дейност. Същевременно като приоритетни области се очертават секторите на чистата възобновяема енергия като хидроенергетика, ядрена енергетика, вятърна и соларна енергетика, а също и нови индустрии като информационните технологии, биотехнологиите, новата енергетика, новите материали и др.
Следваща цел на „Един пояс, един път“ е стимулиране на капиталовите потоци. Китай се стреми да разшири обхвата и мащаба на валутните операции и разплащанията между страните, участващи в проекта. Стремежът за реализиране на тази цел води до създаване на т. нар. Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), чието начало е обявено официално от Си Дзинпин на 16 януари 2016 г. в Пекин. Всички световни анализатори отбелязват, че целта на тази нова международна финансова институция е да оспори позициите в региона на доминираните от САЩ Световна банка и Азиатска банка за развитие (ADB) (14). Новата банкова институция стартира с капитал на стойност 50 млрд. долара, като Китай е най-големият акционер в банката с дял, достигащ 50%.
Друга нова финансова институция, инициирана от Китай и свързана с изпълнението на целите на „Новият път на коприната“, е създадената през 2014 г. и стартирала през 2015 г. Нова банка за развитие (New Development Bank), с капитал от 50 млрд. долара и с резервен фонд за спешни реакции при валутни кризи от 100 млрд.долара. Тя бе основана от страните членки на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) със седалище в Шанхай. Появата на тази международна финансова институция също е интерпретирана от световните информационни агенции като противовес на Световната банка и на Международния валутен фонд, където страните от БРИКС се смятат за недобре представени.
Наред с това Китай обявява, че в рамките на проекта „Един пояс, един път“ ще започне консултации за учредяване на орган по финансирането към Шанхайската организация за сътрудничество.
Китай заявява открито, че ще подкрепя правителствата, предприятията с висок кредитен рейтинг и финансовите институции от държавите по проекта да емитират дългови ценни книжа, деноминирани в китайски юани, на територията на Китай. Наред с това отговарящите на условията китайски финансови институции и предприятия ще могат да емитират дългови книжа в юани и в чужда валута зад граница, което ще улесни използването на набраните капиталови средства в страните от проекта.
Разбира се, най-важната финансова институция, директно свързана с проекта „Един пояс, един път“, която се ангажира с финансиране на строителството на инфраструктурата, свързваща пазарите на три континента, е китайският инвестиционен фонд „Път на коприната“ Той бе създаден на 29 декември 2014 г. с първоначален капитал от 40 млрд. долара. Във фонда участват Държавната администрация за международен обмен, Китайската корпорация за инвестиции, Експортно-импортната банка на Китай и Китайската банка за развитие (15).
Китайските компании също са призовани да инвестират в страните по маршрута на „Новия път на коприната“. Ако в недалечното минало Китай работи за привличане на чуждестранни инвестиции, сега се прави обратното – Китай все повече и повече насърчава капитала си да отиде в чужбина (16).
Не на последно място още една от стратегическите цели на „Новия път на коприната“ е стимулиране на връзката между хората. Китай обявява, че ще отпуска по 10 000 държавни стипендии годишно по линия на културата и образованието, предназначени за страните от проекта. Едновременно с това КНР улеснява издаването на туристически визи за техните граждани и оказва подкрепа при организиране на важни международни спортни състезания, освен това съвместно с тези страни кандидатства за получаване на статут на световно културно наследство. В областта на здравеопазването КНР заявява желание да работи за повишаване на капацитета за съвместно справяне със случаи, застрашаващи общественото здраве. Китайското правителство се ангажира също с предоставяне на медицинска подкрепа и съдействие при оказване на спешна помощ, като допълнително сътрудничество в областта на традиционната медицина и фармация. Що се касае до науката и технологиите, КНР планира изграждане на общи лаборатории (изследователски центрове), международни центрове за трансфер на технологии и центрове за морско сътрудничество, чиято цел е съвместна изследователска дейност и пробиви в научно-техническата област.
Като цяло „Новият път на коприната“ е демонстрация на нарасналата геополитическа и геоикономическа мощ на Китай и израз на новото геостратегическо мислене на ръководството на Поднебесната, опиращо се на инструментите на т. нар. мека сила, т. е. икономическото и културното въздействие и взаимодействие (17).
Значението на проекта „Един пояс, един път“
за Европа, ЕС и България
Подобряването на инфраструктурата по сухопътното трасе на „Новия път на коприната“ има огромен потенциал за икономическото развитие и регионалната стабилност на Евразия, от което както КНР, така и Европейският съюз могат да извлекат облаги по отношение на нови пазари и енергийна сигурност. Проектът дава възможност на ЕС да развие своята политика в региона на Централна Азия. Същевременно е възможност за подобряване на отношенията между ЕС и Русия.
Въпреки че към този момент няма официална позиция на ЕС по въпроса за „Един пояс, един път“, Европейският парламент в своя резолюция от 16 декември 2015 г., посветена на отношенията ЕС – Китай, отбелязва, че предвид проекта „Нов път на коприната“ за икономическо интегриране на Китай с Централна Азия и в крайна сметка – с Европа и Африка, създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), а също и фактът, че през последните няколко години Китай провежда все по-активна политика на инвестиции в ЕС, както и в източните си съседни държави, определя проекта „Един пояс, един път“, „насочен към изграждане на големи енергийни и комуникационни връзки в Централна, Западна и Южна Азия, стигащи до Европа“, като инициатива с „геостратегическо значение“, която „следва да бъде изпълнявана на многостранна основа; счита, че е от изключителна важност да се развият полезни взаимодействия и проекти при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни…“(18)
Един от механизмите, чрез които КНР осъществява реализирането на проекта „Един пояс, един път“ на Европейския континент, е т. нар. формула 16+1 – Инициатива за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа (16+1) (19)
През последните няколко години Китай демонстрира все по-силен интерес към региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като поставя акцент върху активизиране на търговско-икономическите връзки и разширяване на контактите в областта на културата, образованието, науката и туризма.
Китай използва икономическата стагнация и липсата на сериозни
инвестиции в Европа като предпоставка за икономическо навлизане в Централна и Източна Европа (по-специално, в Югоизточна Европа). Пекин смята, че Брюксел не е могъл да гарантира на тези страни достоен напредък след включването им в евроатлантическото геополитическо пространство. Ако първата вълна от приети в ЕС държави от Централна Европа през 2004 г. успява да усети ползите от реализацията на частични инфраструктурни преобразования, то страни като България се деиндустриализират и деаграризират, изоставайки осезаемо от водещите държави в ЕС.
Според китайското държавно ръководство Брюксел не разполага с достатъчно ресурси и ясна концепция за модернизация на икономиките на новоприетите страни членки на ЕС. По тази причина Пекин е готов да заеме тази ниша, като предлага реализацията на важни инфраструктурни проекти в замяна на продоволствени и селскостопански стоки. През 2012 г.
стокообменът между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) възлиза на 20 млрд. щ.д., което е 10% от общия стокообмен на КНР с ЕС (20).
Първата среща във формат Китай–ЦИЕ е осъществена през юни 2011 г.
в Будапеща на Икономически и търговски форум Китай–ЦИЕ (България бе представена от министъра на икономиката Трайчо Трайков). За официалното начало на Инициативата 16+1 се смята Първата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ, проведена на 26 април 2012 г. във Варшава. На този форум България бе представена от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, тъй като по това време министър-председателят Бойко Борисов бе на официално посещение в Азербайджан.
На срещата тогавашният китайски премиер Вън Дзябао лансира
12 амбициозни мерки за задълбочаване на сътрудничеството със страните от ЦИЕ, сред които кредитна линия в размер на 10 млрд. щ.д. за осъществяване на съвместни проекти в областта на инфраструктурата, високите технологии, „зелената“ икономика, както и стимулиране на китайския бизнес да участва в изграждане на индустриални и технологични зони във всяка от държавите от региона на ЦИЕ. Обявени са и конкретни стъпки за задълбочаване на връзките в областта на културата, образованието и науката, вкл. създаване на фонд за изследвания, който да подпомага академичните контакти със страните от ЦИЕ и др.
Резултатите от преговорите демонстрират желанието на Китай да развива пълноценни отношения с 16-те държави от ЦИЕ, без менторството на Брюксел. ЕК безуспешно се опитва да откаже 16-те от договореностите с Китай. Еврокомисията обвинява Пекин в провеждане на политика „разделяй и владей“, а от източноевропейците изисква да спазват общоевропейския солидарен подход по отношение на развитието на отношенията на ЕС с трети държави. В отговор на критиките Пекин твърди, че не иска да внася разкол в ЕС, а предлага сътрудничество, което ще допринесе за балансираното развитие в Европа (21).
На четвъртата подобна среща на високо равнище в Белград през декември 2014 г. са съгласувани основните направления на сътрудничество между КНР и ЦИЕ.
Първото направление акцентира върху разгръщане на пълноценна търговия чрез свързване на пристанищата с железопътните и автомобилните инфраструктури. Във връзка с това е договорено изграждане на стратегически транспортен коридор Унгария–Сърбия–Македония–Гърция, който се очаква да свърже гръцкото пристанище Пирея с пазарите в Югоизточна и Централна Европа.
Второто направление обхваща сътрудничество при осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти и експлоатационното им обслужване. Страните от региона могат да оползотворят китайския проектантско-технологичен и инженерно-строителен опит в тази сфера. Китайските машини и оборудване за изграждане на инфраструктура – транспортна, пристанищна, логистична и пр., са конкурентоспособни на международния пазар.
Третото направление предвижда формиране на работещ механизъм за инвестиционно финансиране, който да обслужва реалния сектор на икономиката. Китайското правителство предлага да се съгласуват финансови и инвестиционни параметри на сътрудничество между КНР и ЦИЕ при запазване на водещата роля на пазарния принцип за правене на бизнес. Пекин насърчава страните от ЦИЕ да се възползват от оповестената на Букурещката среща специална кредитна линия. Освен това Китай планира създаване на инвестиционен фонд в размер на 3 млрд. щ.д., като смята да насочи за съвместни проекти 1 млрд. щ.д от средствата (22).
Съществува потенциал за ръст на търговския стокообмен между Китай и ЦИЕ. Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия и Гърция разглеждат сериозно китайските предложения и са готови да стартират реализацията на редица инфраструктурни, транспортни, енергийни и селскостопански проекти. Китай вече участва в модернизацията на пристанищни центрове в Гърция и Румъния. Пекин помага за облекчаване на дълговата криза на Гърция, изкупувайки част от суверенния ѝ дълг, и прави солидни инвестиции в пристанището в Пирея и в международното летище в Атина. Китай е отпуснал заем на гръцкото правителство за обновяване на гръцкия търговски флот и за закупуването на 162 кораба от КНР.
Китай държи една трета от световния корабостроителен пазар, докато гърците контролират значителна част от международните морски превози (23).
До този момент са проведени общо пет срещи на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ. Последната се състоя в Рига през ноември 2016 г., на нея българската делегация е водена от премиера Бойко Борисов (24).
През септември 2012 в Пекин се провежда учредителна среща на китайския Секретариат за сътрудничество със страните от ЦИЕ и първа среща на националните координатори по Инициативата 16+1. Подобни срещи се провеждат всяка година. В процес на конституиране е координационен механизъм на страните от ЦИЕ в Пекин. На 2 февруари 2016 г. в Пекин се състоя първата тримесечна координационна среща на китайския Секретариат с посолствата на 16-те страни и представители на китайски министерства, агенции и провинциалните власти.
Позиция на България по инициативата „16+1“
След като първоначално България явно подценява възможностите за сътрудничество с Китай чрез активно участие във формата 16+1, впоследствие българското правителство променя своята позиция, като обявява, че разглежда инициативата като допълнителна възможност за разширяване на връзките с Китай в областта на търговията, инвестициите, земеделието, енергетиката, технологиите, образованието и културата, както и за цялостното издигане на равнището на отношенията. За страната инициативата е допълващ елемент на партньорството между Европейския съюз и Китай.
Същевременно през последните две години България участва активно в различните формати и области за сътрудничество съобразно нейните възможности и интереси и в съответствие с политиките и правната рамка на ЕС. Проучват се подходящи схеми за участие на китайски фирми в значими инфраструктурни, енергийни и земеделски проекти в България по линия на инициативата, в съответствие с интересите на двете страни и задълженията на България като държава-членка на ЕС. Важен резултат от това сътрудничество би било увеличаване на китайските инвестиции в България и разширяване на българския износ за Китай. Това дава възможности България да продължи да участва активно в Инициативата и да търси възможности за реализация на взаимоизгодни проекти, но въпреки това официалната позиция на страната е, че тя разглежда диалога между ЕС и Китай, както и двустранните контакти с Пекин, като водещи канали за комуникация с КНР.
През септември 2013 г. Китай предлага в различните държави от ЦИЕ да се учредят секторни сдружения за сътрудничество. Българската страна изрази готовност за домакинство на регионален център за сътрудничество в областта на земеделието във формат 16+1 със седалище в България. След активно лобиране сред участниците в Инициативата на 29 октомври 2014 г. в Букурещ (в рамките на деветия агрофорум във формат 16+1) министрите на земеделието на България и Китай подписват Меморандум за разбирателство между България и Китай за създаване на Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ, със седалище в България. Центърът е официално учреден на 25-27 юни 2015 г. в София (25).
На среща с премиера Бойко Борисов по време на срещата в Букурещ председателят на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Къцян заявява, че в последните години България е сериозен фактор на Балканите и затова предлага една от следващите срещи на правителствените ръководители на „16+1“ да се проведе в София.
По време на срещата в Суджоу през 2015 г. България и КНР подписват нов специален Меморандум между правителствата на двете страни за съвместно насърчаване на инициативата за нов път на коприната
„Един пояс, един път“. България обявява, че високо цени възможностите, които се откриват чрез участие в този проект. Позицията на българското правителство е, че стратегическото географско положение на България на границата между Европа и Азия ѝ позволява да играе важна роля в изграждането на нови евразийски транспортни коридори. Наред с това Китай се обявява за първостепенен партньор на България в региона на Азия. Българската страна заявява, че гледа позитивно на китайските фирми с интерес към пазарите в ЕС, които могат да установят свои представителства, логистични бази, както и производствени мощности и центрове у нас.
Позицията на ЕС
От обявяването на формата 16+1 Европейският съюз изразява резерви към инициативата с аргумента, че обособяването на група от държави-членки може да подкопае пред Китай имиджа на ЕС като единна общност, както и че КНР цели да „раздели“ ЕС и да прокарва своите интереси.
Има възражения срещу институционализирането на инициативата, приемането на дългосрочни програми или планове за действие, сътрудничеството в области, в които ЕС има изключителна или споделена компетентност (най-вече търговия, инвестиции, селско стопанство), даването на държавни гаранции за проекти по линия на инициативата.
Към 2015 г. позициите на страните от ЦИЕ, Китай и ЕС еволюират в посока на тезата, че сътрудничеството във формат 16+1 е важно и ефективно допълнение към отношенията ЕС–Китай. На четвъртата среща на върха в Суджоу в качеството си на наблюдатели за първи път участваха представители на ЕС, Австрия, Гърция и ЕБВР.
През юли 2016 г. 16+1 за първи път бе реферирана в европейски документ (новата Стратегия на ЕС за Китай) като субрегионална рамка за сътрудничество в контекста на свързаността.
Заключение
Ако интеграционният проект „Източно партньорство“ на ЕС за бившите съветски републики или инициативата на САЩ за „Големия Близък изток“ предвиждат налагането на „ценностна“ демокрация, в китайската визия за сътрудничество отсъстват политически условия.
Китайският „копринен“ проект се отличава и от руския евразийски проект, разчитащ на реинтеграцията на постсъветското пространство под егидата на Москва главно чрез инструментариума на геополитическата и геокултурната доминация. „Пътят на коприната“ цели да засили търговския и културния обмен на КНР със света. Това са региони с население от близо 3 млрд. души и перспективни пазари.
Самото название „Път на коприната“ е отражение на историческата мисия на Китай като източник на търговия със стоки и обмен на информация, познания, култура и технологии. Чрез икономиката Пекин се стреми да изгради по-тесни политически и културни отношения със страните, през които преминава Пътят на коприната. Китайското разбиране е, че тези отношения следва да се изграждат върху принципите на взаимното уважение, зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи, независимо от тежестта на дадената държава в системата на международните отношения.
Амбициозният китайски суперпроект, ако се осъществи в пълния си обем, предполага интегриране на значителен брой стратегически важни транспортно-инфраструктурни и енергийни трасета и морски пристанища, търговско-инвестиционни, научно-технически, информационно-технологични центрове в три континента – Азия, Африка и Европа. Пътят на коприната на практика се явява китайският отговор на предизвикателствата на икономическата глобализация на света.
Днес съвременен Китай недвусмислено се превръща във водещ фактор на XXI век. КНР не се припознава само с принадлежността си към Азиатско-Тихоокеанския регион, където са нейните жизненоважни интереси, но активно работи за позиционирането си в други региони на света. Натрупаният значителен политически, военно-стратегически, търговско-икономически, валутно-финансов и културен потенциал за целия период
от създаването на Китайската народна република представлява онази критична маса, която създава възможности за реализиране на китайските геостратегически интереси. Опирайки се на хилядолетните китайски управленски традиции, философия и мъдрост, петото поколение китайски ръководители начело със Си Дзинпин печели приятели и съюзници не чрез демонстрация на военен потенциал и проектиране на военна мощ, а с умело използване на инструментариума на икономическата, културната и публичната дипломация (26).
Китайските лидери бавно, но методично пристъпват към осъществяване на грандиозния инфраструктурен проект на „Новия път на коприната“. С него Пекин не просто ще изгради бързи транспортни и комуникационни връзки със страните от Евразийския континент. Проектът „Един пояс, един път“ на практика цели да предефинира световната търговия и финанси и да трансформира геополитическата архитектура на света, заменяйки атлантическите и тихоокеанските връзки с евразийско търговско, икономическо и финансово сътрудничество.
Бележки
(1) Пантев, П. Центрове на сила в международните отношения и проблемът с поляритета през ХХІ век. С., 2014, с. 108.
(2) Вж: Стефанов, Н., Колева, А. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С., 2015, 341-406.
(3) Със своите 9 640 011 км територия Китай е на трето място в света след РФ и Канада. С население от 1, 350 млрд. КНР заема първо място в света. Притежава най-голямата по численост армия и е с втория най-голям бюджет за отбрана в света след този на САЩ. Наред с това Китай е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена сила. Пак там, 561-630.
(4) Част от изказването му гласи: „Ние трябва да направим упорити усилия, да вървим напред с непоколебима воля, да продължим каузата на социализма, специфичен за Китай и да постигнем китайската мечта за велико обновление на китайската нация“, Китай днес, бр. 18, Година VI. | София, 21 септември 2016.
(5) В социалноикономически план в основата на социализма с китайска специфика е концепцията за изграждане на т. нар. сяокан общество или общество на приемливо (базово) ниво на благосъстояние, чиято крайна цел е към средата на ХХІ век БВП на глава от населението в Китай да достигне този в средноразвитите страни, което важи и за жизненото равнище на населението. За да бъде измерен прогресът в изграждането на този тип общество, се установява система от индикатори, която обхваща шест сфери – икономическо развитие, социална хармония, качество на живот, демокрация и управление на закона, култура и образование, ресурси и околна среда. Си Дзинпин. Китайската мечта. С., 2015, с.178.
(6) Пак там, с. 177.
(7) Чанков, Г. „Новият път на коприната“ и Черноморският регион.- Икономически и социални алтернативи, бр. 3, 2015.
(8) Думите на Барак Обама, публикувани във „Вашингтон пост“ на 2 май 2015 г.: „Светът се промени. Правилата се променят с него. САЩ, а не страни като Китай, трябва да ги пишат. Нека се възползваме от тази възможност, да приемем Транстихоокеанското партньорство и да гарантираме, че Америка не държи чантата, а държи писалката“. https://www.washingtonpost.com/opinions/president-obama-the-tpp-would-let-america-not-china-lead-the-way-on-global-trade/2016/05/02/680540e4-0fd0-11e6-93ae-50921721165d_story.html?utm_term=.59864972eaba
(9) Li Jianmin. Silk Road economic belt, Eurasian Economic Union and China-Russia cooperation. – In: Euro-Asian Studies (2015).Social Sciences Academic Press. (China). Beijing, 2015, p.42.
(10) Vision and Actions on Jointly Building Silk Road Economic Belt and 21st-Century Maritime Silk Road
2015/03/28 – http://en.ndrc.gov.cn/newsrelease/201503/t20150330_669367.html
(11) Пантев, П. Цит. съч., с. 121.
(12) Във връзка с това през 2013 г. влезе в експлоатация подводен жп тунел „Мармарай“ на стойност 4 млрд. щ.д. с дължина 13.6 км с 1.5 км подводна част под Босфора.
(13) Най-голямото транспортно капиталовложение, правено някога в Африка, е жп линията от пристанищния град Момбаса в Кения през Найроби, Уганда и Руанда до Бурунди и втората отсечка между Кения и Южен Судан. Държавната „China Road and Bridge Corporation” ще строи трасето, а финансирането от 14 млрд. долара е осигурено от китайската Експортно-импортна банка. Николаев, Н. „Един пояс, един път“ и стотици магистрали – a-specto, 29.10.2016, http://a-specto.bg/edin-poyas-edin-pt-i-stotici-magistrali/
(14) Макар Китай да е с втората най-голяма икономика в света, тя има ограничено влияние върху действащите до момента международни финансови иституции, където решаващият глас е на Вашингтон и неговите съюзници. Неслучайно на церемонията при откриване на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции не присъстваха представители на четири от големите икономики в региона – Автралия, Индонезия и Южна Корея и Япония, които са основни съюзници на САЩ в региона и конкуренти на КНР. Според съобщения в медиите държавният секретар на САЩ Джон Кери е оказал натиск върху австралийското правителство да не се замесва в китайската инициатива. Според официалната позиция на Държавния депатамент Кери „е заявил ясно и директно на Китай и другите партньори, че САЩ приветстват идеята за създаване на инфраструктурна банка, но силно настояват тя да отговаря на международните стандарти на управление и прозрачност“. „Ние имаме опасения относно неясния характер на предложението за AIIB в сегашния му вид, което също сме обявили публично“, заявява говорителят на институцията Джен Псаки. http://www.investor.bg/aziia/336/a/si-dzinpin-oficialno-startira-aziatskata-banka-za-infrastrukturni-investicii-209599/
(15) http://www.silkroadfund.com.cn/enweb/23775/23767/index.html
(16) Стефанов, Н. Новият велик път на коприната – гигантската геополитическа и геоикономическа трансформация през първата половина на ХХІ век. – Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия. С. 2015, с. 118.
(17) Стефанов, Н. Новият велик…, с. 119.
(18) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P8-TA-2015-0458+0+DOC+XML+V0//BG
(19) Инициативата обхваща следните 16 държави от региона: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Словения, Румъния, България, Хърватска, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Македония.
(20) Катранджиев, В. Китайската стратегия в Големия черноморски регион – Сп. Дипломация. Дипломатически институт, януари/април, 13/2015, с. 77.
(21) Пак там, с. 78.
(22) Пак там.
(23) Пак там.
(24) Втората среща се провежда на 26.11.2013 г. в Букурещ, от българска страна участва министър-председателят Пламен Орешарски. На срещата са приети Насоки за развитие за сътрудничеството между ЦИЕ и Китай, набелязващи редица конкретни прояви и инициативи, а 2014 г. е обявена за Година на бизнеса и инвестициите между Китай и ЦИЕ. Третата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ е на 16 декември 2014 г. в Белград. Българската делегация е водена от зам. министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация г-жа Румяна Бъчварова. Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ е на 24-25 ноември 2015 г. в Суджоу, Китай. Българската делегация е водена от министър-председателят Бойко Борисов. На тази среща са приети два документа: Средносрочна програма за действие и Насоки от Суджоу.
(25) http://china2ceec.org/bg/Activity
(26) Катранджиев, В. Цит. съч., с. 76.
