Искра Баева е професор по съвременна световна история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Занимава се с проблемите на Източна Европа след Втората световна война. Автор е на книгите: „Източна Европа след Сталин 1953-1956“, „България и Източна Европа“, в съавторство с Евгения Калинова: „Българските преходи 1939-2002“, „Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944-1955“, „Социализмът в огледалото на прехода“ и др. Главен редактор на сп. „Ново време“ (1993-2000).
Заседанието на 49-ия конгрес на БСП на 28 октомври 2017
За БСП идва по-трудното – да се върне в полето на лявото действие в интерес на огромния брой българи, при което личността на председателя ще има по-малко значение от идеите
Поредното заседание на избрания преди повече от година (7–8 май 2016) 49-ти конгрес на БСП премина при необикновено висок градус на напрежението както вътре в най-старата партия, така и отвън – сред журналистите и в редиците на основния опонент – управляващата партия ГЕРБ.
Изминаха само няколко месеца от впечатляващото начало на Корнелия Нинова начело на БСП. Говоря не за избирането ѝ през пролетта на 2016 г., а за истинското ѝ влизане в ролята на лидер, което стана на първото заседание на конгреса, проведено на 4–5 февруари т.г. Тъй като това е важно за днешната ситуация, ще припомня, че конгресът на БСП е постоянно действащ орган в годините на мандата си и може да се свиква по всяко време, когато БСП трябва да приема важни решения. Вярно е, че досега не са били свиквани по две заседания на година, но какво значение има това? Никакво, тъй като работата на конгреса не е въпрос на периодичност, а на нуждата висшият партиен орган да утвърждава принципни позиции по политически въпроси.
Така че става дума за нормална, а не за извънредна процедура. Правя тази уговорка, защото е твърде вероятно четящите, слушащите и гледащите журналистическите и политическите реакции българи да са си помислили, че иде реч за нов, решаващ за бъдещето на БСП и Корнелия Нинова конгрес.
Интерпретациите
за това какво все пак се случи на поредното заседание на конгреса, проведено на 28 октомври 2017 г., са многобройни, но за мен най-важни са две: на ръководството на БСП и на вътрешнопартийната опозиция.
Различието се появи още при решението за свикване на заседанието, тъй като тогава Корнелия Нинова обясни, че спорът е бил дали БСП да влиза в коалиция с ГЕРБ, а нейните опоненти поставиха под въпрос смисъла да се предлага алтернативен бюджет за 2018 г., при положение че БСП е в опозиция и не разполага с пълните данни за финансовото състояние на страната.
Както се вижда, разликата беше кардинална и това разминаване събуди очакването за поредната голяма битка в БСП. Струва ми се, че то не беше реалистично, тъй като ако опонентите на Нинова искаха нейното сваляне, именно те щяха да настояват за свикване на конгрес, а не да му се противопоставят. Очевидно е, че търсенето на сензации около БСП продължава да господства сред журналистите, сред част от ръководството на БСП, но и сред партийните опоненти. Това хубаво или лошо е? Ще припомня, че няма лоша реклама и че за почти две седмици БСП се оказа в центъра на медийното и общественото внимание, което е добре.
От политическа гледна точка обаче нещата не изглеждат така безспорни. Според мен, защото формалният спор да има или да няма заседание на конгреса, както и
вътрешнопартийните спорове изместиха по-важните за БСП проблеми
А те са свързани с нейното място и роля в българската политика, миналото, настоящето и бъдещето на левицата в България, що е ляво днес в България, в Европа и по света.
Какво все пак стана на 28 октомври 2017 г.?
Корнелия Нинова за втори път блесна на сцената на Зала 1 на НДК като даровит оратор, който умее да подбира думите си и чрез умели внушения да постига целите си. Но имаше и разлики: този път тя не беше сама на сцената, а заедно с традиционния президиум от ръководството. Но също както и през февруари словото ѝ беше толкова въздействащо, че предизвика не само спонтанни ръкопляскания, а и скандиране на името ѝ от залата.
В типичния си нападателно-защитен стил тя започна с остро критично описание на българската действителност под вече дългогодишното управление на ГЕРБ. Повтаряйки част от посланията от програмното си изказване от февруари, Корнелия Нинова предупреди за опасността от задълбочаващото се социално разслоение, от превръщането на корупционния модел в правило (потвърдено и от последното проучване на „Тренд“, според което 68% от българите са убедени, че успехът зависи от връзките, а не от положените усилия), от разширяването на неграмотността, от продължаващия срив в здравеопазването, превърнало се в пазарен продукт и т.н.
Най-впечатляваща беше формулировката за онова „ново, модерно робство“, в което ГЕРБ е вкарал България, и необходимостта „да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи една партия и ги употребява, за да се възпроизвежда“.
Никак не е случайно, че
призивът за освобождаване на народа от веригите на ГЕРБ
предизвика паническата му реакция. Още на другия ден, в неделя, беше свикана Изпълнителната комисия на ГЕРБ, за да обсъди (забележете!) конгреса на БСП. Такова нещо май не се беше случвало в политиката през последните десетилетия. Така че, ако целта на конгреса е била да върне БСП в центъра на вниманието и да я изправи директно срещу ГЕРБ, тя е изцяло постигната.
Малко по-различно изглеждаше втората част от словото на Корнелия Нинова, озаглавена скромно „За партията“. Запазвайки полемичния си плам и сила на изказа, тя се обърна към своите вътрешнопартийни опоненти и просто ги разгроми. Направи го с класическия подход да използва кратки фрази от изказвания на останалите анонимни за непосветените „девет души – наши другари“, след което да противопостави техните тези на всички колективни партийни органи, на официалните партийни документи и на партията като цяло, каквото и да означава това. Така
разделението „ние – те“ доби облика на цялата партия срещу деветима недоволни
Резултатът беше постигнат светкавично – в социалните мрежи закипя от възмущение от реваншизма, личните амбиции и интереси на шепата партийни „барони“, склонни към задкулисни договорки с противника и т.н. И декларации в подкрепа на лидерката, които бяха фейсбук аналог на скандирането на нейното име в залата в края на изказването ѝ. Така победата на Корнелия Нинова на 28 октомври 2017 г. се оказа безапелационна, а вътрешнопартийното недоволство – смазано.
Въпросът е дали това е добре за БСП и за България. Тук идват моите съмнения. Безспорно за партия, поставила си задачата да надделее над млада, но вече овладяла държавните структури организация като ГЕРБ, единството е важно. Но има значение и каква е цената му. Когато на преден план е борбата с вътрешнопартийния опонент с всички средства, включително с използване на масите, тактиката се оказва по-важна от стратегията. А тя, стратегията, би трябвало да е насочена към утвърждаването на истински левия облик на БСП, какъвто от много време предлагат част от опонентите на Нинова. А това, че на 28 октомври отново беше издигната лявата идея за прогресивно данъчно облагане, не е достатъчно, защото видяхме колко лесно тази идея се изоставя, когато около БСП замирисва на власт.
Накратко, след този нов успех на Корнелия Нинова на партиен форум идва по-трудното – БСП да се върне в полето на лявото действие в интерес на огромния брой българи, при което личността на председателя ще има по-малко значение от идеите.
