ВДЪХНОВЕНА БИОГРАФИЯ

0
241

Боян Ангелов

Драгомир Шопов
на 80 години

 

Поезията на Драгомир Шопов, един от най-ярките съвременни български поети, разкрива посланията му към света и към самите нас. Тези лирически късове са изпълнени с хармония и тяхната доброта е насочена само и единствено към хората, чието морално съзнание съзижда иносказателни светове. Стихотворенията и поемите му притежават въздействаща асоциативност, която е приглушена понякога от мелодична меланхолия, но понякога избухва с несдържан гняв към несправедливостите на битието.

Биографията на поета, публициста и общественика Драгомир Шопов е наситена с неспокойствия и безкомпромисност. Преди промените е завеждал отдел „Поезия“ на Българското национално радио, бил е главен редактор на в. „Земеделско знаме“, а в годините на прехода става лидер на Българския земеделски съюз „Ал. Стамболийски“, зам.-председател на Българския антифашистки съюз, депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание, член на УС на Съюза на българските писатели, главен редактор на в. „Моята вяра“. В публицистичните си статии и книги заявява своята непоколебима позиция за повече справедливост и за социално равенство. Това свое верую отстоява и в поетичните си  книги, където бушуващите емоции са потопени в цветни пейзажи и ефирна пластичност.

Лириката на този невероятно талантлив поет е изтъкана от духовни послания, чийто разнопосочен стилистичен похват конструира обаятелни стилистични въздействия. Метафоричните откровения са подчинени на добродетели с проекции към читателя, уморен и обезверен от житейската неравнопоставеност. И на преден план се извисяват темите за обичта към отечеството, към родителите и любимата. Те са обусловени от първо­званно предопределение, защото няма изобщо любов, както не съществува и абстрактно нещастие. Неразривната триада – отечество, родители, любима – съдържа космоса на всепоглъщащата обич, без която бедна и пуста като ограбен храм е човешката душа. Може би заради това загубата на родителите отеква в лириката на Драгомир Шопов като незаглъхваща камбана, чиито нетленни звуци се вливат в мелодията на скръбта. Поетът разбира, че жизненият кръговрат е неумолим, но не иска да се примири с неизбежното. Затова намира в любовта онази утеха, която извисява делника. В чудесното стихотворение „Любов, родена от сълза“ четем:

 …Ако до днеска нещо не разбрах,

това е кръговратът на нещата.

И как така душата става прах?

И как любов се ражда от сълзата?

 Привикнали сякаш с тегобите на настоящето, почти не усещаме, че край нас съществуват и други светове, намиращи се толкова близо, че присъствието им обуславя привидностите на духовните пейзажи. В поетичната вселена на Драгомир Шопов рефлектира филигранната метафоричност на пространствените видения, чиито социални мотиви са сигнали за нравствено пробуждане. А темата за отечествените видения, населили лирическото му творчество, създават нови измерения на любородието. Патриотичните мотиви са пречупени през призмата на личностния катарзис и зазвучават като възвишени откровения, далечни на гръмогласните дитирамби, съпътстващи така често гражданската поезия.

Поезията и публицистиката на Драгомир Шопов живеят в неотделимо единство, що се отнася до техния тематичен темпоритъм, ала лириката на този поет е изключително чувствена и нейните минорни акорди отекват дълбоко в дебрите на човешката наранимост. Само роденият поет би могъл да напише: „Момичето с тъжни очи/ сякаш през мене премина…“ („Просълзено сърце“). Само човек, искрено преживяващ днешното жестоко време, би могъл да попита: „Докога, докога, докога/ ще ни стяга въжето/ на нашата обща тъга?/

Поезията на Драгомир Шопов се ражда и живее по законите на гражданската съвест, свързана е неделимо със съзидателните импулси на времето и пулсира като частица от него. В прекрасното стихотворение, посветено на баща му, поетът казва:

 На какво ме научи – не зная.

Но до днеска не сведох глава

и така ще е, мисля, до края.

А навярно – и след това!

 Пожелавам на Драгомир Шопов вдъхновението му да няма край и все така целеустремено да моделира обаянието на човешкия копнеж за добротворство. И да създава нови стихове, които да рецитираме на висок глас!

 

Боян Ангелов

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук