Жана Цонева е политическа изследователка и журналистка. Съоснователка на социалния център „Хаспел“ и редовна авторка на онлайн-изданията dVersia и „Нови леви перспективи“.
Време е да прибегнем до солидарност с природата чрез дистанцирането ѝ от експлоататорските логики на икономическия растеж
„Фабричните закони обуздават нагона на капитала към безгранично изсмукване на работната сила чрез принудително ограничаване на работния ден от самата държава […] ограничаването на фабричният труд е било продиктувано от същата необходимост, която е наложила наторяването на английските ниви с гуано. Същата сляпа жажда за грабеж, която в единия случай е изтощавала почвата, започнала в другия случай да подравя от корен жизнената сила на нацията. Тук периодичните епидемии са говорели също тъй вразумително, както и намаляването на ръста на войниците в Германия и Франция.“
Карл Маркс (1)
Освен за грипни щамове, Уолъс има интересни разработки за ебола, развенчаващи мистиката около едно от най-страшните и смъртоносни вирусни заболявания от последните години. През 2016 г. съставя с баща си, Родрик Уолъс, антологията „Неолибералната ебола“, която показва как неолибералните реформи отключват епидемиологични огнища в развиващите се страни (6). Книгата разглежда ефектите на тези реформи върху разпространението на два щама на ебола – „Макона“ и „Рестън“, и предлага нов научен подход за епидемиологично моделиране и контрол на вирусните заболявания, вземащ предвид социално-икономическите условия на разпространението и еволюцията на вирусите. Баща и син Уолъс пишат: „Накратко, структурните реформи, наложени от неолиберализма, не са просто фонът, на който ебола се разгръща в своята извънредност. Реформите са извънредността, точно толкова колкото и самият вирус […] Обезлесяването и интензивното земеделие могат да унищожат традиционните стохастични прегради на гората, които обичайно забавят вирусната трансмисия“ (7).
Твърдения като горното обаче са твърде встрани от тиражираните схващания в медиите и сред либералните експерти.
Някои разпространени конспиративни теории приписват появата на новия коронавирус на тайни лаборатории, на търговската война между САЩ и Китай, еволюирала в биологическа, на волята за тотален контрол, която Бил Гейтс прикривал с филантропската си ваксинационна програма, на мрежата 5G и пр. Но учените, секвенирали (разшифровали) новия коронавирус, изключиха възможността той да е продукт на зъл гений, който дърпа конците и контролира всичко от тайна лаборатория (8). За съжаление вместо всесилни, учените се оказаха сравнително безпомощни да се справят с пандемията. Самото ѝ разразяване показва, че вирусът върви една крачка пред науката, а не я следва покорно, както допускат застъпниците на конспирациите. Парадоксално, може би само те поддържат жива модернистката илюзия за всесилната наука, доминираща над природата, именно през отрицанието на нейните достижения: отказ от ваксиниране, отказ от конвенционално лечение на заболявания и т.н.
Въпреки това, с някои уговорки може да се каже, че в появата на ви-руса има човешки пръст. Само че не там, където го търсят теоретиците на конспирацията, а в сложните взаимоотношения между глобализираното производство и търговия, дълговите политики, обезлесяването и начина, по който е устроена природата.
Абсолютни срещу релационни географии
Коронавирусът, който отприщи пандемията, е част от семейството на бетакоронавирусите, основен резервоар на които са някои видове прилепи (9). Този вирус обаче не може да „прескочи“ директно от прилеп към човек. Нужен е междинен гостоприемник. Допуска се, че това е бил панголин (10). Люспестият бозайник често се продава на черно като деликатес, харесван от китайските новобогаташи, или за извличането на съставка за традиционната медицина. Търговия с панголини се е осъществявала на „мокрия пазар“ в Ухан, откъдето според някои учени е тръгнал вирусът. Според конкурентна теория вирусът не е прескочил, а всъщност е рекомбинация от коронавируси на прилеп и на панголин (11).
Укорителният взор на Запада се фиксира в мястото на панголин в китайската културна география и традиции: „Китайците ядат всякакви екзотични гадории и ни докараха пандемия.“ Когато избухна епидемията от ебола през 2014 ‒ 2016 г. в Западна Африка, ловът и продажбата на дивеч (т.нар. bushmeat) също фокусираха върху себе си просвещенско-критическия взор на наблюдателите. Последните прибегнаха до поучителни наставления относно опасностите, криещи се в лова на bushmeat, в съзвучие със заострените по време на колониализма педагогически подходи към местните населения. Тук новите заболявания са схващани като продукт на „назадничавите“ хранителни предпочитания на местното население.
Културалистките и расистки обяснения за „диви народи“ с опасни хранителни навици не само не могат да разберат корените на епидемията, а задълбочават проблема. Ако се върнем на коронавируса, какъвто и да е бил междинният гостоприемник (дори и да допуснем, че е изпуснат от лаборатория), вирусът никога нямаше да предизвика пандемия, ако не бе понесен от глобалните капиталови потоци на туризма, търговията и производството на храна, а щеше да си остане локален проблем.
Тръмп нарича вируса „китайски“. Това е чест подход за избягване на отговорност и очерняне на противника, напомня Уолъс (12). Да си спомним за „испанския грип“, чието огнище не е Испания, а САЩ. Вирусите нямат култура и националност. Проблемът се зароди в Китай, но Роб Уолъс казва, че е по-полезно да работим с т.нар. релационни или относителни географии. Да мислим географията „абсолютно“, означава да вземем географията на възникване на патогена за тази на каузалността (13). Да я мислим релационно, можем само като вплетем в анализа отношенията, надхвърлящи конкретните местоположения, в които се появяват патогените. Тоест като идентифицираме мястото на локалното в глобалното. Това изисква да се проследят процесите – те не са културни, а икономически – свързващи производството на храна в Китай (или лова ѝ) с международните капиталови потоци. За разлика от културалистките псевдообяснения, понятието за „релационна география“ осветлява тези асиметрични икономически отношения. Затова, ако искаме да разберем огнището на заразата, Уолъс съветва да „следваме парите“ (14).
Както казва Лора Спини, изследовател на „испанския грип“, след кризата от 2008 г. американските инвестиционни банки започват да наливат пари в китайското животновъдство, чийто неудържим ръст от средата на деветдесетте години насам го прави привлекателно за инвестиции, за които няма място в стагниращите западни икономики (15). Китайската животновъдна индустрия не е изцяло в китайски ръце, в нея има и много инвестиции от „Уолстрийт“. Тя е глобализирана: тя не само изхранва целия свят, в нея има инвестиции от цял свят.
Според антропологическите изследвания, цитирани от Спини, това изтласква навътре в горите бившите дребни стопани, неспособни да удържат на конкуренцията на концерните. А в гората дебнат прилепите и патогените им. Изтласкани от големите играчи, много стопани се преместват на пазара за дивеч. Тук далеч не може да се говори за „традиционни“ или хилядолетни табиети към „екзотични храни“, защото т.нар. традиция е пряко следствие от съвременни трансформации в политическата икономия на производството на храна и свързаните с тях силови асиметрии, концентриращи власт в огромните концерни – облагодетелстваните от глобализацията, за сметка на дребните производители и селяните (16). Пред последните често остава „изборът“ на препитание или на нерегламентиран лов, или да се влеят в редиците на обезземления пролетариат и да работят за окралите ги корпорации.
Накратко, въпреки извънредното положение, пандемията не е нещо извънредно, а феномен, огледален и закономерен за глобализираното ни, тясно свързано общество. В гора, обект на инвестиционен натиск от страна на местни и глобални фирми, прилеп заразява панголин. Декласиран бивш земеделски стопанин улавя панголина и го продава. След 7-8 седмици заразата е плъзнала по цялото земно кълбо, пренасяна от самолети, товарни кораби, круизи и туристи (17). От перспективата на релационната география „Уолстрийт“ е не по-малко огнище на епидемията от Ухан (18). Ако не е всъщност и по-голямо.
Индустриално производство на вируси
От своя страна, окрилените от западни инвестиции плантации и кон-церни също навлизат все по-навътре в непокътнати гори, което прави по-чести срещите на хората с нови патогени (19). Такъв е случаят със страховитата хеморагична треска ебола. Според Роб Уолъс, изсичането на джунглата в Западна Африка (например с цел засаждане на палми, за да се задоволи глобалното търсене на палмово масло), започва да привлича плодоядните прилепи към плантациите (20). Обезлесяването ги лишава от традиционната им храна и те компенсират, заселвайки се близо до палмовите плантации. А така се увеличава и честотата на прехвърляне на техните патогени към работниците и оттам към останалото население.
Агроикономическите модели, чийто ръст и печалба зависят от сечта и унищожаването на биоразнообразието, освобождават патогените от сложните екосистеми, в които са били „заклещени“ преди това (21). В една непокътната гора преносът на патогени със скоростта, с която това става в гъстонаселен град като Ню Йорк или в модерна свинеферма, е невъзможен. Самото биоразнообразие на гората забавя трансмисията, защото вирусът не може да еволюира достатъчно бързо, за да преодолява всяка нова имунна система, с която се сблъсква. Гората е естествена преграда за вирусите и не позволява прекомерната им експанзия (22).
Ако сложната и богата екосистема на гората действа като естествен инхибитор пред вирусите, то индустриалното производство на храна е абсолютната ѝ противоположност. Според Роб Уолъс, агробизнесът предоставя перфектната среда за еволюцията на вирулентността и селектира най-смъртноносните патогени като ефект от селекцията на животните (23). Подборът на бройлери на базата на това кои представляват най-рентабилната стока създава от тях почти клонинги (24). Съответно, всички са еднакво имунно уязвими за идентични зарази. Колкото повече еднакви животни и колкото по-нагъсто се отглеждат, толкова по-бързо се предават заразите. От друга страна, условията в тесни, нехигиенични клетки и помещения допълнително потиска (каквото е останало от) имунитета им. Високата производителност във фермите води до постоянен поток от податливи животни (25). Краткият цикъл от излюпване до заколване пък оказва селективен натиск за еволюция на най-смъртоносните и вирулентни щамове (26) – нещо като фабричен gain-of-function експеримент на сляпо. Неслучайно в последните години в индустриалните центрове непрекъснато се появяват нови зоонози (болести, пренасяни от животни на хора): SARS-CoV, MERS-CoV, H1N1, Нипа, H5N1 и стотиците останали разновидности на птичия грип и др. (27).
А как изобщо се промъкват патогени в затворените ферми? Уолъс обяснява, че промишлените комбинати прибягват до аутсорсинг, пренасочвайки част от производството си към дребни подизпълнители, за да пестят пари. А пък стопанствата на дребните фермери често са разпо-ложени по периферията на горите, защото са били маргинализирани от големите концерни (28). Ако един бройлер или прасе „закачи“ патоген по ръба на гората, това увеличава риска от заразяване на стадото с нов вирус, защото, както споменах, животните са практически клонинги, което ги прави силно податливи на заразата. Тук Уолъс съвсем не открива топлата вода: благоприятстващата патогенността среда на фабриките за месо отдавна се обсъжда от щатните учени в индустрията, само че в специализирани форуми (29). (Благодарение на пандемията този разговор започва да пробива и в мейнстрийма. [30])
Това не е само проблем на модерните животновъдни ферми, въпреки че те са основни инкубатори за смъртоносни вируси. Когато е подчинено на капиталистическите логики на печалбата и растежа, земеделието също предизвиква епидемии. Ако се върнем към ебола, в миналото тя е била проблем – без съмнение ужасяващ! – за изолирани малки населени места, закътани в джунглата в западноафрикански страни като Гвинея и Сиера Леоне. Вирусът е избивал 30% до 50% от населението и епидемията е отшумявала от само себе си, защото селото е било твърде изолирано, за да може да предаде инфекцията на други населени места (31). Голямата епидемия между 2014 и 2016 г. обаче е безпрецедентна, защото ебола удря в гъстонаселените столици (32), свързани с палмовите плантации през търговските пътища. Уолъс нарича тези възли между земеделските периферии и градовете „периградски“ географии. Сравнително бързата реакция на африканските и европейските държави да забранят пътническите потоци от засегнатите държави не спира изцяло по-нататъшното разпространение на ебола и тя стига до Мали, Нигерия, Италия, Сенегал, Испания, Великобритания и САЩ (33). Както казва Уолъс в едно интервю, всъщност по-скоро сме извадили късмет, че пандемията днес е от
SARS-CoV-2, който е сравнително безобиден вирус (34). Можеше да бъде нещо несравнимо по-ужасно като ебола (50-80% смъртност), нипа вирус (над 50%) или бяс (100%)(35).
Най-видимите обяснителни режими обаче не отиват отвъд морализиране на местните и кулинарните традиции в обяснението на епидемията. За разлика от тях, Уолъс обръща внимание на палмовите плантации, за чието бързо разширяване основна отговорност носят международните финансови институции (36). Тяхната инвестиционна активност подсигурява нарастването на броя и обема на плантациите, както и структурно-определящото им място в местните икономики. Основни механизми в този процес са кражбата на земята на местните и обезлесяването. Освен това дейността на международните институции поддържа дълговите асиметрии между Глобалния Юг и Глобалния Север. Всеки авансиран заем принуждава бенефициента да вгради неолибералния модел на развитие в самата структура на държавата и икономиката, което, от своя страна, подсигурява безалтернативността на неолиберализма на местно и глобално ниво.
Европейската инвестиционна банка например изиграва ключова роля за избухването на епидемията от ебола в Гвинея през 2014 г., увеличавайки 4 пъти капацитета на държавната компания SOGUIPAH, която движи производството и експорта на палмово масло (37). Агресивното навлизане на смазаната с европейски пари машина на агробизнеса в джунглата категорично води до разрушаване на хабитата на плодоядния прилеп, който пренася ебола и оттам – до миграцията му около плантациите в търсене на подслон и нови източници на храна.
Тогавашната епидемия довежда до създаване на глобална инициатива за координация и развитие на нови ваксини срещу зоонозите ебола, МЕРС, нипа и ласа. Тя е тържествено обявена на престижния Световен икономически форум в Давос през 2017 г. (38). Елитите са наясно, че зад новите огнища на зараза стоят социални фактори като урбанизацията и зачестилите интеракции между хората и дивите животни. В. „Гардиън“ пише, че Джереми Фарар, шеф на Wellcome Trust, който е част от инициативата, казва, че избухването на нови епидемии „няма да спре, защото така е устроен светът сега“. Единственият отговор, който неолибералната епидемиология, подобно на десните подходи към климатичните промени, предлага, е адаптация към опасностите и тяхното post hoc управление чрез технологични иновации като ваксини. Не че ваксините не са важни, но най-добре би било, ако можем да предотвратяваме появата и епидемиите от нови патогени, вместо да се мъчим да ги догонваме. Това не е невъзможно, но изисква фундаментални промени в производството на храна; на първо място изоставяне на глобализирания модел на индустриално земеделие и животновъдство (39).
Климатични промени и зоонози
Трябва възможно най-скоро да скъсаме с индустриалното животно-въдство в името на общественото здраве, но също и поради спешността, с която се налага да предприемем мерки заради промените в климата. Вече не е новина за никого, че индустриалното животновъдство е един от главните фактори за обезлесяването, трансформиращо горите в земеделски площи за култури, от които се прави фураж. То разхищава водите ни (за 1 кг свинско месо отиват 6000 литра, а за килограм телешко – 15 000 литра! [40] ), замърсява почвите и океаните, а глобалните вериги на доставки за суровини и готов продукт, от които зависи индустрията, генерират огромни въглеродни емисии (41). Производството на месо също генерира емисии, включително и от метан, който е в пъти по-вреден парников газ от въглеродния двуокис. Освен че унищожава природата, индустрията обезценява и труда на заетите в нея. Месопреработвателните комбинати са едни от най-експлоататорските и жестоки работодатели и разчитат на най-отчаяните работници в света – обикновено мигранти без документи и без други опции. Неслучайно в момента тези заводи-месомелачки на животински и човешки животи са неконтролируеми огнища на Covid-19 в САЩ (42).
Обезлесяването е ключов проблем, който ни предоставя възможност да мислим за пандемията и климатичните промени заедно. Югоизточна Азия е загубила над 50% от горите си през последните 70 години в името на индустриалното монокултурно земеделие за производство на експортни стоки като биогорива, палмово масло и пр. (43). Загубата на биоразнообразие и горски площи пък довежда до увеличаване на разнообразието от смъртоносни патогени с пандемичен потенциал. Това не остава незабелязано и води до създаване на научен модел за предсказване на появата на зоонозни епидемии, базиран на изчисления на степента на обезлесяване (44). Но докато не вземе предвид структурните причини за обезлесяването като заграбването на земя в Глобалния Юг, този научен модел не може да надскочи слепотата на „абсолютната география“ и да покаже не само как обезлесяването води до поява на нови зарази, а какво движи самото обезлесяване (45). То не може да се мисли изолирано от глобалните процеси по свръхконцентрация на земя (т.нар. land grabs [46]) в ръцете на мултинационални корпорации, тръстове и дори университети. Например Харвард притежава 850 хиляди хектара земя по света (47).
През 1998 г. в Индонезия избухва епидемия от нипа вирус, който води до тежки енцефалити и доживотни увреждания за оцелелите. Епидемията е пряко свързана с обезлесяването и превръщането на гората в индустриална площ. Нипа вирусът също се пренася от плодоядни прилепи, които намират в новите индустриални свинеферми алтернатива на разрушеното си местообитание. Парченца от плодовете, изплюти от прилепите, са изяждани от прасетата, които се заразяват с вируса и го предават на работниците във фермата. Избухването на епидемията съвпада със засушаване, предизвикано от „Ел Ниньо“ и допълнително влошено от покачващите се температури заради измененията в климата (48). Тогавашната епидемия е овладяна, но все още се наблюдават локални огнища в Индия и Бангладеш – страни с лошо обществено здравеопазване и контрол на заразите, които на всичкото отгоре вече изпитват на гърба си климатичните промени. Въпрос на време е вирусът да предолее слабия контрол на тези държави (които климатичните промени ще отслабят допълнително) и понесен от търговските и туристически движения, да предизвика бъдеща пандемия, която ще ни накара да си спомняме за сегашната с носталгично умиление. В нашия глобализиран и взаимнозависим свят ние сме толкова силни и подготвени, колкото са най-слабите му „брънки“(49).
Амазонската дъждовна гора, която е обект на непрестанно изсичане, днес е и огнище на зачестили случаи на малария и зика. Изсичането на гората благоприятства създаването на басейни със застояла вода (иначе абсорбирани от дърветата), в които комарите преносители се развъждат безпрепятствено, тъй като естествените им врагове – жаби и водни кончета, измират заради по-високите температури, до които обезлесяването води (50) (51). Както видяхме от епидемията на зика в Северна Америка през 2016 ‒ 2018 г.,
рекордната транспортна свързаност между държавите светкавично преодолява географската отдалеченост на първоначалните огнища. Така нови (и традиционни) зоонози се оказват бързо пренесени в среда, която повишаването на температурите вече е направила годна за обитаване от тропическите им вектори.
Накратко, въпреки че пандемията (разбираемо) отвлече за малко вниманието от климатичните промени, всъщност двата проблема са дълбоко свързани и се усилват взаимно. Връзката може да се види дори и във факта, че 2020 г. се очертава да бъде най-топлата година, понеже спирането на транспорта намали замърсяването на въздуха, а фините прахови частици допринасят за охлаждането на атмосферата, отразявайки слънчева радиация обратно към Космоса (52). (Но това в никакъв случай не бива да ни успокоява и настройва положително към атмосферното замърсяване. То ни прави по-податливи към вирусни респираторни заболявания [53].)
Общият източник и за двата феномена, разбира се, е капитализмът, който се храни от и усилва порочния цикъл на прочистване на горите за индустриално производство и земеделие, увеличаване на температурата и свързаните с това климатични промени, дестабилизация на екосистемите, поява на нови вируси, повече податливост на зарази от страна на междинните и човешки гостоприемници и т.н. ad nauseam. Ако перифразираме Джон Белами Фостър, панголинът може да е прекият преносител, но капитализмът е трансцеденталният преносител в Кантовия смисъл на думата: той е „условието за възможност“ на епидемията (54). Онова, което се е оказало икономически най-продуктивно за настоящия модел, е и най-добрата среда за еволюцията и разпространението на вирусите. Вирусът може да е природен феномен, но той намира най-благоприятната „почва“ за пълно разгръщане на деструктивния си потенциал именно в социалната екология на капитализма. Самият капитализъм прилича на вирус. Непрестанната количествена експанзия на капитала е хомологична на експанзията на вирусите чрез репликация. Оставени без отпор, и двете експанзиращи логики могат да убият гостоприемника си. Капитализмът вече го прави и достига историческите си граници (55). Ето как да мислим вируса, означава да преодолеем традиционната Просвещенска опозиция между „естествено“ и „обществено“.
Вместо заключение: алтернативата
Тук не отправям призив всички да станем вегани. Палмовото масло е растителен продукт, но както видяхме, и то крие епидемиологични опасности, далеч по-смъртоносни от коронавируса. (Да не говорим за унизителните условия на труд в плантациите, на които доста етични вегани като че ли не обръщат внимание.) Има различни форми на производство на месо. Да скъсаме с индустриалното му производство, не означава напълно да се откажем от месото. Отглеждането на кокошки и прасета на село от дребни производители не е епидемиологично опасно по начина, по който е опасно в големите индустриални ферми (въпреки че при избухването на епидемията от африканска чума по свинете през 2019 г. в България, именно прасетата на дребните стопани бяха жертвани, за да запазят инвестициите на големите промишлени ферми). При един преход от индустриално към домашно и/или маломащабно отглеждане на животни със сигурност потреблението на месо ще намалее, но това не е задължително лошо. По-малко месо ще се изхвърля, а това, което ще се консумира, ще е несравнимо по-питателно и вкусно. Под „домашно“ визирам местно производство от дребни стопани, отглеждащи животни за собственото си препитание и продаващи излишъка. Това е обратното на производство за пазара.
Допълнителен мотив да преустановим индустриалното производство на месо е, че то нерядко включва прекомерна употреба на антибиотици. Оказва се, че за производителите е по-евтино да третират животните превантивно с лекарства, отколкото да поддържат адекватна хигиена. А ние приемаме част от тези медикаменти с месото. Всеки курс антибиотично лечение има определена дозировка и срок, така че да убие вредните бактерии. Масовото приемане на недозирани антибиотици „тренира“ бактериите да устояват на медикаментите и те стават резистентни. От няколко години СЗО бие тревога за нови щамове на гонореята (56) и други лечими в миналото заболявания, които вече не се повлияват от антибиотично лечение (57). На път сме да се върнем в предпеницилиновата епоха, когато хората са измирали от елементарни инфекции (58).
Най-наложително е да се разбере, че човешкото здраве е пряко зависимо от здравето на околната среда и на животните. Това е поуката от т.нар. One Health подход („единно здраве“), който Уолъс и негови колеги радикализират в подхода на структурния One Health (59). Идеята им е, че въпреки заявения холизъм, One Health пропуска капитализма като ключов каузален фактор за новите зарази, а също и критиката на политическата икономия, която единствена може да ни въоръжи както с инструментите за научното разбиране и моделиране на заразите, така и за тяхното преодоляване.
Оттук нататък са нужни борби – от рода на работническите срещу капитала от последните 150 години (60). Залогът вече не са само работническите права и достойният живот, а самите условия за съществуването на живота. Ключово тук ще е ново разбиране за солидарност, която трябва да включва и природата. Пандемията вече измени параметрите на традиционното разбиране за солидарност като близост, като я направи възможна именно чрез физическото ни дистанциране едни от други (61). Време е да прибегнем до солидарност с природата чрез дистанцирането ѝ от експлоататорските логики на икономическия растеж.
(1) Капиталът, том 1, глава 8 „Работният ден“, раздел 2 „Неутолимата жажда за принаден труд. Фабрикант и чокоин“, в Събрани съчинения, т. 23, София: Изд. на БКП, 1968, стр. 251.
(2) С „тейлъризъм“ се обозначава научният мениджмънт, развит от Фредрик Тейлър в началото на XX век. Основна цел на научния мениджмънт е производствената ефикасност чрез детайлно разделение на труда и специализация на работното място, както и педантичното им управление от страна на мениджъра.
(3) Цит. в Kees van der Pijl, A Survey of Global Political Economy, Centre For Global Political Economy–University of Sussex, p. viii
(4) Center for Disease Control, американска държавна агенция по контрол на болестите.
(5) Wallace 2016, с. 10
(6) Wallace, Rob and Wallace, Rodrick, Neoliberal Ebola Modeling Disease Emergence from Finance to Forest and Farm, 2016, Springer
(7) Wallace, R. „Notes on a novel coronavirus“, Monthly Review, 01.29.2020, https://mronline.org/2020/01/29/notes-on-a-novel-coronavirus/ курсив на автора
(8) Andersen, K.G., Rambaut, A., Lipkin, W.I. et al. The proximal origin of SARS-CoV-2. Nat Med 26, 450–452 (2020). https://doi.org/10.1038/s41591-020-0820-9
(9) Andersen, op. cit., Маринов, Георги, „Коронавирусни размишления“, https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html
(10) Andersen, op. cit.
(11) Alexandre Hassanin, „Coronavirus origins: genome analysis suggests two viruses may have combined“, The Conversation, https://theconversation.com/coronavirus-origins-genome-analysis-suggests-two-viruses-may-have-combined-134059?fbclid=IwAR3fm7GbY4p1rX_jnhJJ76y3otAv27isC2vAmVkdn54pM8z7KSw_PHzLuN4
(12) „Интернационализмът трябва да измете глобализацията“, http://novilevi.org/publications/publications/internac-trqbwa-da-izmete-glob
(13) Wallace RG, Bergmann L, Kock R, et al. The dawn of Structural One Health: a new science tracking disease emergence along circuits of capital. Soc Sci Med. 2015;129:68‒77. doi:10.1016/j.socscimed.2014.09.047, с. 70
(14) Спини, Лора, „Индустриалното животновъдство ли ни навлече коронавируса?“ http://novilevi.org/publications/publications/coronavirus-agriculture
(15) Спини, пак там.
(16) Отглеждането и ловът на диви животни е в отговор и на специфичен проблем пред китайското икономическо развитие от 50-те години, компенсиращо гладните години след „Големия скок“, вж. The Indian Express, „Coronavirus pandemic: Why wildlife consumption became popular in China“, 18.03.2020 https://indianexpress.com/article/explained/explained-why-wildlife-consumption-became-popular-in-china-6318865/
(17) „Роб Уолъс: Агробизнесът отваря път на вируси, способни да убият милиарди хора“, https://e-vestnik.bg/31954/rob-uolas-agrobiznesat-otvarya-pat-na-virusi-sposobni-da-ubiat-miliardi-hora/
(18) Пак там. Вж. също Wallace, Rob et al, „Covid-19 and circuits of capital“, Monthly Review, https://monthlyreview.org/2020/05/01/covid-19-and-circuits-of-capital/
(19) Спини, „Индустриалното…“
(20) Wallace, R. G., Gilbert, M., Wallace, R., Pittiglio, C., Mattioli, R., & Kock, R. (2014). Did Ebola Emerge in West Africa by a Policy-Driven Phase Change in Agroecology? Ebola’s Social Context. Environment and Planning A: Economy and Space, 46(11), 2533–2542.
(21) „Роб Уолъс: Агробизнесът…“
(22) Wallace, Rob, „Notes on a Noval Coronavirus“. Monthly Review, https://mronline.org/2020/01/29/notes-on-a-novel-coronavirus/
(23) „Роб Уолъс: Агробизнесът…“
(24) Wallace, Rob, „Broiler explosion“, Farming Pathogens, 04/14.2013, https://farmingpathogens.wordpress.com/2013/04/14/broiler-explosion/
(25) „Роб Уолъс: Агробизнесът…“
(26) Wallace, „Covid-19…“
(27) Wallace, „Notes..“
(28) Wallace, „Notes…“
(29) Wallace, „Broiler…“
(30) Например, Zakaria, Fareed, „The real scandal isn’t what China did to us. It’s what we did to ourselves.“ Washington Post, 07.05.2020, https://www.washingtonpost.com/opinions/global-opinions/the-real-scandal-isnt-what-china-did-to-us-its-what-we-did-to-ourselves/2020/05/07/70b4e0ea-9097-11ea-9e23-6914ee410a5f_story.html
(31) Wallace, „Notes…“
(32) CDC, „2014-2016 Ebola Outbreak in West Africa“ https://www.cdc.gov/vhf/ebola/history/2014-2016-outbreak/index.html
(33) CDC, „2014-2016…“
(34) Спини, „Индустриалното животновъдство…“
(35) Маринов, Георги, „Коронавирусни размишления“
(36) Wallace et al, „Did Ebola emerge…“
(37) Пак там, с. 2535
(38) Boseley, Sarah, „$460m pledged for vaccine initiative aimed at preventing global epidemics“, 18.01.2017,
https://www.theguardian.com/society/2017/jan/18/460m-pledged-for-vaccine-initiative-to-prevent-global-epidemics-davos-mers-nipah-lassa
(39) „Роб Уолъс: Силно капитализираното производство на храни застрашава човечеството с нови пандемии“, e-vestnik, 14.03.2020 https://e-vestnik.bg/31963/rob-uolas-silno-kapitaliziranoto-proizvodstvo-na-hrani-zastrashava-chovechestvoto-s-novi-pandemii/
(40) Water footprint of crop and animal products: a comparison https://waterfootprint.org/en/water-footprint/product-water-footprint/water-footprint-crop-and-animal-products/
(41) Един пример от свързана индустрия за въглеродния отпечатък от абсурдното движение на риба, ловена във Великобритания, преработвана в Китай и реимпортирана обратно във Великобратания за консумация: https://www.totallyveganbuzz.com/news/fish-caught-off-britain-shores-travel-10000-miles-before-reaching-supermarket-shelves-in-the-uk/
(42) Czachor, Emily, „Meatpacking Giant Closes South Dakota Plant ‘Indefinitely’ After Almost 300 Employees Test Positive for COVID-19“ https://www.newsweek.com/meatpacking-giant-closes-south-dakota-plant-indefinitely-after-almost-300-employees-test-positive-1497498
(43) Fisher, Gus, „Deforestation and Monoculture Farming Spread COVID-19 and Other Diseases“, 12.05.2020, https://truthout.org/articles/deforestation-and-monoculture-farming-spread-covid-19-and-other-diseases/; Wallaca et al, „Covid-19 and..“
(44) Wallace et al, „The dawn…“
(45) Wallace et al, The dawn…“, с. 70.
(46) Medarov, Georgi. 2013. „Land Concentration, Land Grabbing and Land Conflicts in Europe: The Boynitsa Case in the Poorest Region of Bulgaria.“ In Land Concentration, Land Grabbing and People’s Struggles in Europe, edited by J. Franco and S. Borras, 182–211. Amsterdam, Brussels: Transnational Institute, European Coordination Via Campesina.
(47) Grain, „Harvard’s billion-dollar farmland fiasco“, 06.09.2018, https://www.grain.org/en/article/6006-harvard-s-billion-dollar-farmland-fiasco
(48) Fisher, „Deforestation…“.
(49) Това важи както в международните отношения, така и вътре в държавите: нима привилегированата „lockdown класа“ може да е здрава и сигурна, когато толкова работници рискуват всеки ден здравето си, защото не могат да спрат да работят? – б.а.
(50) Fisher, „Deforestation…“.
(51) Marta Giovanetti, Nuno Rodrigues Faria, José Lourenço, Jaqueline Goes de Jesus, Joilson Xavier, Ingra Morales Claro, Moritz U.G. Kraemer, Vagner Fonseca, Simon Dellicour, Julien Thézé, Flavia da Silva Salles, Tiago Gräf, Paola Paz Silveira, Valdinete Alves do Nascimento, Victor Costa de Souza, Felipe Campos de Melo Iani, Emerson Augusto Castilho-Martins, Laura Nogueira Cruz, Gabriel Wallau, Allison Fabri, Flávia Levy, Joshua Quick, Vasco de Azevedo, Renato Santana Aguiar, Tulio de Oliveira, Camila Bôtto de Menezes, Marcia da Costa Castilho, Tirza Matos Terra, Marineide Souza da Silva, Ana Maria Bispo de Filippis, André Luiz de Abreu, Wanderson Kleber Oliveira, Julio Croda, Carlos F. Campelo de Albuquerque, Marcio R.T. Nunes, Ester Cerdeira Sabino, Nicholas Loman, Felipe Gomes Naveca, Oliver G. Pybus, Luiz Carlos Alcantara, Genomic and Epidemiological Surveillance of Zika Virus in the Amazon Region, Cell Reports, Volume 30, Issue 7, 2020, Pages 2275-2283.e7
(52) Ravilious, Kate, „Drop in pollution may bring hotter weather and heavier monsoons“, The Guardian, 13.05.2020 https://www.theguardian.com/world/2020/may/13/drop-in-pollution-may-bring-hotter-weather-and-heavier-monsoons
(53) Carrington, Damian, „Air pollution may be ‘key contributor’ to Covid-19 deaths – study“, The Guardian, 20.04.2020, https://www.theguardian.com/environment/2020/apr/20/air-pollution-may-be-key-contributor-to-covid-19-deaths-study
(54) Chowdhury, Farooque, „Catastrophe capitalism: climate change, COVID-19, and economic crisis An interview of John Bellamy Foster“, Monthly Review, 01.04.2020 https://mronline.org/2020/04/01/catastrophe-capitalism-climate-change-covid-19-and-economic-crisis/
(55) Деянов, Деян, „Историческата съдба на модерния капитализъм“, Социологически проблеми, 3-4, 2006.
(56) Dall, Chris, „Experts brace for more super-resistant gonorrhea“, CIDRAP, 04.09.2018, https://www.cidrap.umn.edu/news-perspective/2018/09/experts-brace-more-super-resistant-gonorrhea
(57) World Health Organization, „Antimicrobial resistance“, https://www.who.int/health-topics/antimicrobial-resistance
(58) Nicholls, Mark, „Antibiotic resistance is a threat to global health“, https://healthcare-in-europe.com/en/news/antibiotic-resistance-is-a-threat-to-global-health.html
(59) Wallace et al, „The dawn…“
(60) Wallace et al, „Covid-19…“
(61) Zizek, Slavoj, „Monitor and punish? Yes, please!“, The Philosophical Salon, 16.03.2020, https://thephilosophicalsalon.com/monitor-and-punish-yes-please/
