ДЕНЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е ДЕН НА БЛАГОДАРНОСТТА

0
170

 Франк-Валтер Щайнмайер беше избран за дванадесети президент на Федерална република Германия на 12 февруари 2017 г.

Реч на федералния президент на Федерална република Германия по случай 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа, произнесена пред Главния мемориал в памет на жертвите на войната и тиранията на ФРГ „Нойе Вахе“

Берлин, 8 май 2020 г.


Преди седемдесет и пет години на този ден Втората световна война приключи в Европа.

8 май 1945 г. бележи края на господството на тиранията на нацизма, края на нощните бомбардировки и маршове на смъртта, края на безпрецедентните германски престъпления и края на Шоа, това предателство спрямо всички цивилизационни ценности. Тук, в Берлин, където бе замислена войната на унищожение и откъдето бе начената, и където се завърна с пълната си разрушителна сила, бяхме планирали да отбележим този ден съвместно с други. Бяхме планирали да отбележим деня заедно с представители на съюзниците от Изток и Запад, които дадоха огромни жертви за освобождаването на този континент. Заедно с нашите партньори от всички краища на Европа, страдали под немска окупация, и въпреки това готови да търсят помирение. Заедно с оцелелите от германските престъпления и потомците на загиналите, толкова много от тях протегнали ръка към нас за помирение. Заедно с всички хора по света, които дадоха на тази страна шанс за ново начало. Бяхме планирали да го отбележим и заедно с по-възрастното поколение в Германия, които лично преживяха онова време. Глад, насилие и прогонване от домовете им – всичко това са преживели като деца. След войната именно те възстановиха тази страна както в Изтока, така и в Запада.

Също бяхме планирали да отбележим този ден и с по-младите хора на днешното време, които три поколения по-късно питат на какво може да ги научи миналото сега. На тях аз казвам: „Вие сте тези, които сте ключът! Вие сте тези, които трябва да пренесете уроците, на които ни научи тази страшна война!“ Поради тази причина бяхме поканили хиляди млади хора от цял свят днес в Берлин, млади хора, чиито баби и дядовци са били врагове, но самите те са станали приятели. Ето как бяхме планирали заедно да отбележим този 8 май.

Пандемията COVID-19 обаче ни принуди да отбележим този ден сами – разделени от онези, които означават толкова много за нас и на които сме толкова благодарни.

Може би това състояние – да бъдем сами, за кратко ще ни върне в мислите ни към 8 май 1945 г. На тази дата германците наистина бяха сами. Германия бе претърпяла военно поражение, политическа и икономическа разруха и морален крах. Бяхме превърнали целия свят във врагове.

Днес, 75 години по-късно, сме принудени да отдадем почит сами, но ние не сме сами! Това е добрата новина днес. Ние живеем в енергична и утвърдена демокрация, в тридесетата година на обединена Германия, в сърцето на мирна и обединена Европа. Ние сме надежден член на международната общност и жънем плодовете на сътрудничество и партньорство по целия свят. Ние, немците, определено можем да кажем, че денят на освобождението е ден на благодарността!

Отне ни три поколения, за да го признаем от все сърце.  8 май 1945 г. наистина беше ден на освобождение, но навремето хората не го възприемаха като такъв.

Освобождението от 1945 г. бе наложено отвън. Трябваше да дойде отвън – тази страна бе затънала твърде дълбоко в злото, във вината, която бе нанесела върху самата себе си. По същия начин икономическата реконструкция и демократичното обновяване в западната част на Германия бяха станали възможни само поради щедростта, далновидността и готовността за помирение на нашите бивши врагове.

Но и ние изиграхме роля за Освобождението. За нашето вътрешно освобождение. Това не стана на 8 май 1945 г., нито в един определен ден. По-скоро това беше дълъг и болезнен процес, който включваше изправяне пред миналото, изследване на онова, което хората са знаели и на какво са станали съучастници. Повдигане на болезнени въпроси в семействата и между поколенията. Борба срещу надделяване на премълчаването и отричането. Отне десетилетия – десетилетия, в които много немци от моето поколение постепенно намериха своето помирение с тази страна. Това бяха и десетилетия, в които съседите ни отново започнаха да ни имат доверие, десетилетия, които позволиха предпазливото възобновяване на отношенията, от все по-тясното обединение в рамките на Европейските общности до договорите, сключени по време на Източната политика на Западна Германия. Именно през тези десетилетия смелостта и стремежът към свобода на хората от Източна Европа нарастваха до момента, когато вече не можеха да бъдат задържани зад стените – за да се стигне до онзи най-радостен момент на освобождение: мирната революция и обединението на Германия. Тези десетилетия на борба с нашата история бяха десетилетия, които позволиха на демокрацията в Германия да съзрява.

Като борбата продължава и до ден днешен. Възпоменанието няма край. Не може да има избавление от миналото ни. Защото без възпоменание ние губим бъдещето си. Само защото ние, немците, гледаме миналото си в лицето и защото приемаме историческата си отговорност, народите по света отново се доверяват на страната ни. И затова ние също можем да имаме доверие в тази Германия. Това е сърцевината на просветения, демократичен дух на патриотизма. Нито един немски патриотизъм не може да съществува без пукнатините си. Без светлина и сянка; без радост и скръб, благодарност и срам.

Равин Нахман веднъж каза: „Нито едно сърце не е така цяло, както разбитото сърце“. Миналото на Германия е минало с фрактури – с отговорност за убийствата на милиони и страданията на милиони. Това разбива сърцата ни и до днес. И затова казвам, че тази държава може да бъде обичана само с разбито сърце. Всеки, който не може да понесе това, който призовава да се тегли линия под нашето минало, не отрича само катастрофата, която представляваха войната и нацистката диктатура. Те обезценяват и всичко добро, което оттогава бе постигнато и дори отричат самата същина на нашата демокрация.

„Човешкото достойнство следва да бъде неприкосновено.“ Това първо изречение от нашата конституция е и остава публично напомняне за станалото в Аушвиц, за станалото във войната и по време на диктатурата. Не възпоменанието е бреме – невъзпоменанието е онова, което се превръща в бреме. Не изповядването на отговорност е срамно – онова, което е срамно, е отричането!

Но какво е значението на  историческата ни отговорност днес, три четвърти век след станалото? Благодарността, която изпитваме днес, не бива да ни прави самодоволни. Никога не трябва да забравяме, че споменът е предизвикателство и задължение. „Никога повече“, заклехме се ние след войната. Но специално за нас, немците, това „никога повече“ означава „никога повече сами“. И това изречение никъде не е така вярно, както в Европа.

Трябва да поддържаме Европа заедно. Трябва да мислим, чувстваме и да действаме като европейци. Ако не поддържаме Европа заедно по време и след тази пандемия, тогава бихме показали, че не сме достойни за 8 май. Ако Европа се провали, „никога повече“ също се проваля.      

Международната общност се поучи от това „никога повече“. След 1945 г. тя изкова нова основа от всичко, което научи от тази катастрофа, изгради правата на човека и международното право, правила за запазване на мира и сътрудничеството. Страната ни, от която на времето произлезе толкова много зло, през годините се промени от заплаха за международния ред в негов защитник.

Не трябва да допускаме този мирен ред да се разпадне пред очите ни. Не трябва да си позволяваме да се отчуждаваме от онези, които са го създали. Искаме повече сътрудничество по света, не по-малко – също и когато става въпрос за борба с пандемията. „8 май беше ден на освобождение“. Според мен тези широко известни думи на Ричард фон Вайцзекер трябва да бъдат преосмислени днес. Когато бяха произнесени, те представляваха крайъгълен камък в нашите усилия да се справим с миналото ни. Но днес те трябва да сочат и нашето бъдеще. Защото „освобождението“ никога не е пълно и не е нещо, което просто можем да изживеем пасивно. Той ни предизвиква активно, всеки ден отново.  

През 1945 г. бяхме освободени. Днес трябва самите ние да се освободим. Да се освободим от изкушенията на нова марка национализъм. От очарованието от авторитаризма. От недоверието, изолационизма и враждебността между народите. От омразата и речта на омразата, от ксенофобията и презрението към демокрацията –  защото те не са друго освен старото зло в нова премяна. На този 8 май почитаме жертвите на Ханау, Хале и Касел. Те не са забравени насред COVID-19.

„Ако това може да се случи тук, то може да се случи навсякъде.“ Тези думи бяха изречени от президента на Израел Ройвен Ривлин в деня на възпоменанието на Холокоста в германския Бундестаг в началото на тази година. Ако може да се случи тук, може да се случи навсякъде. Но днес няма кой да ни освободи от тези опасности. Ние сами трябва да се освободим. Бяхме освободени да бъдем отговорни за собствените си действия!

Добре знам, че тази година 8 май идва във време на големи катаклизми и голяма несигурност. Не само заради пандемията COVID-19, но много силно изострена от нея. Все още не знаем кога и как ще излезем от тази криза. Но ние знаем отношението, с което влязохме в него: с голямо доверие в тази страна, в нашата демокрация и в това, което можем да понесем заедно. Това показва колко много сме постигнали за 75 години. И ми дава надежда за всички предизвикателства, които предстоят.

Съграждани, не можем да се съберем на възпоменателно събитие поради коронавируса. Но можем да хванем тишината. Можем да направим пауза, за да размислим.

Призовавам всички немци да поменат в мълчание жертвите на войната и жертвите на националсоциализма. Където и да се намират корените ви, отделете момент да се върнете към спомените си, спомените на вашето семейство, историята на страната, в която всички живеем. Помислете какво означава освобождението и какво означава 8 май за вашия живот и вашите действия.

75 години след края на войната има много неща, за които ние, немците, да сме благодарни. Но нито едно от положителните постижения след тази дата не е осигурено вечно. Ето защо трябва да помним: 8 май не беше краят на освобождението – по-скоро съхраняването на свободата и демокрацията е неизменната задача, която ни е завещана!

 

Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер и ръководителите на другите конституционни органи на Германия отбелязаха заедно на 8 май края на Втората световна война в Европа и освобождението от националсоциализма. Седемдесет и пет години след края на войната федералният президент, федералният канцлер и президентите на Бундестага, Бундесрата и Федералния конституционен съд положиха венци в „Нойе Вахе“ в Берлин в памет на жертвите на войната и тиранията. След това федералният президент произнесе реч.

Поради пандемията COVID-19 церемонията по полагане на венци в „Нойе Вахе“ се проведе при спазване на строги хигиенни правила и без зрители.

 

„Нойе Вахе“ на „Унтер ден Линден“ е Централният мемориал на Федерална република Германия в памет на на жертвите на войната и тиранията. Интериорът на сградата, проектиран от пруския архитект Карл Фридрих Шинкел, включва реплика на статуята „Майка със своя мъртъв син“ на Кете Колвиц.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук