HASTA SIEMPRE, TERESITA!

0
35

 

 

Дълбок поклон пред паметта на „българската кубинка“ Тересита Капоте

 

На 2 юни 2020 г. отлетя към вечността невероятната Тересита Капоте, посланик на Куба у нас от 2010 до 2015 г., „българската кубинка, както тя самата често се наричаше. Свързала личната си съдба с България още от 1961 г., тя бе изключително обичана от хиляди българи, в чиито сърца остава да живее завинаги.

Тересита пристига в страната ни скоро след Кубинската революция заедно с група свои млади сънародници, за да учи. Омъжва се за българин.

Макар бракът да се разпада по-късно, връзката ѝ с България остава много силна и емоционална. Българо-кубинци са децата ѝ – Асен (Ачо), който, уви, си отива внезапно през 2018 г. и това става съсипващ удар за Тересита, и Росио, която бе с майка си до последно. Предано и любящо над Тересита бди до края и вторият ѝ съпруг кубинският инженер Берман Алеман, с когото се запознават и женят в България през 1989 г.

През 70-те години Тересита Капоте превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков при срещите им в София и в Хавана. А след като завършва дипломация в Куба, тя има и три дипломатически мандата в София от 1986 до 1990 г. като втори и първи секретар в кубинското посолство, от 1994 до 2001 г. като временно управляващ посолството, а от 2010 до 2015 г. и като посланик на Куба.

Отбелязваната тази година 60-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Куба е редно да стане още едно ярко възпоменание и за огромния принос на Тересита в тези отношения.

Обичта и вдъхновението, влагани от нея във всичко, което тя правеше за българо-кубинското приятелство, бяха възпламеняващи и импулсиращи. Тересита бе не само официален представител на Острова на свободата в България, но и сърцато, емоционално, заразяващо с енергията си въплъщение на Кубинката, раздаваща своята обич и солидарност, за да гради човешки мостове на приятелство и сътрудничество.

Трудно е, невъзможно е да се повярва, че тежка болест ни отне огнената Тересита. Обреченото „сбогом никак не подхожда на бликащия от жизненост спомен, който тя остави в толкова много български сърца. Затова нека ѝ кажем по кубински: Hasta siempre, Teresita! Завинаги, Тересита!

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук