ДА ОТМЕСТВАШ БАРИЕРИ. ДИСЦИПЛИНИ, ЕПОХИ, ПОКОЛЕНИЯ

0
188

 * Юбилеен сборник в чест на проф. Петър-Емил Митев. Съставители: Светла Колева, Пепка Бояджиева, Петя Кабакчиева, Румяна Коларова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2021 г.

 

 На проф. Петър-Емил Митев,

с уважение и признателност

 

Повече от шест десетилетия проф. Петър-Емил Митев отмества бариери и гради мостове между дисциплини, епохи, поколения в развиващото се в света и времето българско общество. Прави го неизменно и неуморно с мощна ерудиция, сила и благородство на ума, всеотдаденост на науката, убедително слово, ясни граждански позиции.

За поколения български студенти по философия, социология и политология проф. Митев е и остава Преподавателят, показал им, че конюнктурните бариери на всякакви „изми“ не могат да устоят пред безкрайността на познанието. За формираните от проф. Митев изследователи в СУ „Св. Климент Охридски“, Научноизследователския институт за младежта, института „Иван Хаджийски“ той е и остава Учителят, който с научна взискателност и добронамереност им помага да видят вътрешните бариери в собствените си анализи, ограничаващи не само мисловния им хоризонт, но и хоризонта на себепознание на обществото. За професионалните общности на социалните изследователи в България, претърпели от 50-те години ни XX в. до днес множество политически интервенции, организационни сътресения, социални трансформации, Петър-Емил Митев е и остава Ученият, за когото научната истина е най-верният път за отместване на стените на идеологизираното знание или опортюнистичните преобразявания, на спасителната забрава или притихналата памет. За всички, които познават Петър-Емил Митев, той е и остава Личност, достойна, отговорна, толерантна, за която отделният човек и общосъздаденото са по-важни от институционалната кариера и личния комфорт.

Цялата професионална дейност на проф. Митев – от университетската скамейка до професорската катедра, от директорския пост до председателството на Българската социологическа асоциация и на Изследователския комитет 34 „Социология на младежта“ на Международната социологическа асоциация – е борба срещу бариерите не като разчистване на пътя пред индивидуалната кариера, а като разширяване на пространствата за критичния марксизъм, за социологията, влязла в конкуренция с все още непоклатимите през 60-те години исторически материализъм и научен комунизъм, за новаторските социологически изследвания на младежта, за преодолялата научното статукво в средата на 80-те години политология, за нужните на демократичния процес електорални изследвания. Отварянето на българската наука към света и въвеждането на опита на другите в българската изследователска практика, извеждането на българската социология на международната сцена и практикуването ѝ спрямо академичните стандарти на световната наука са двете страни на един и същи процес на утвърждаване на високия професионализъм, чужд на провинциалната затвореност и самоколонизиращата се безкритичност. Единствената територия, на която проф. Митев остава предан като изследовател и ръководител на научни институции, е автономията на научния разум и на неговия ценностен ред – търсене, доказване, обосноваване на истината. Научната стойност на знанията надраства контекста на собственото им производство и ги превръща в международно призната референция за специалисти от различни поколения, страни и дисциплинарни традиции.

Цялото научно творчество на проф. Митев – от първата му студентска публикация в списание „Философска мисъл“ през 1957 г. до най-скорошната, посветена на Бернард Мунтян (2020) – е изкуство на критичното мислене и отворените синтези. Българската наука, българската история, българската младеж, българското общество са изследвани с микроскопска дълбочина и визионерска аналитичност. Винаги и в пространствено-времевия мащаб на света, регионален и глобален, модерен и постмодерен, независимо от политическата конюнктура и идейното статукво. В историческата и сравнителната перспектива на неговия анализ националното развитие се осветява чрез световните процеси, българската специфика се оглежда в универсалните тенденции. „Отклоненията“ и закономерностите, парадоксите и общите тенденции в еволюцията на българското общество са част от поливариантността на историческия процес със заложените в него възможности. Теоретичните концептуализации водят до социално визионерство, чуждо на ирационални утопии и политическо месианство, визионерство, основано на аргументативната логика на научния анализ. Критичното мислене придобива гражданска стойност.

Верен на мисията на науката да преодолява рационалния дефицит в обществото, проф. Митев всъщност преодолява теоретичния и методологичния дефицит на социално-научното познание отвъд формалните граници на отделните дисциплини. Дълбоко познаване на историческите процеси, на класическите и съвременните теории във философията и социалните науки, методологична безкомпромисност при подготовката и анализа на емпирични изследвания, чувствителност към детайла, парадокса и обрата, майсторство в тяхното диалектично разплитане и обяснение с ясна мисъл, фина ирония и самоирония – неограничени са познавателните средства и подходи в изследователската работа на проф. Митев. Най-важното им достойнство обаче е как и за каква цел са използвани. Да разберем кои сме, за да открием и изградим по-добри възможности за собственото си развитие, е постоянната загриженост на проф. Митев. Загриженост, в която професионалният дълг е неотделим от социалната отговорност, познавателната страст – от гражданската съвест. Професионален етос, който освобождава от старите и новите илюзии, от социалните и професионалните самоограничения, от идейните еднодневки, от идеологически закрепените и политически институционализираните ценности, от мисловната леност. Високата наука е винаги възможна.

Докато с младежко разточителство и безгрижие към времето подготвяхме тази книга – благодарност за проф. Митев, той с младежка неуморимост и страст публикува „Българите: социологически погледи“ (2016) и „Преходът: политологически ракурси“ (2017) – първите два тома от замислената четирилогия-равносметка, загърби собствените си творчески планове и подготви за печат книгата на големия български философ и интелектуалец Бернард Мунтян „Накъде отиваш, homo sapiens? Към бъдещ свят на постлъжата и мъдростта или…?“ (2020). Смелостта да застанеш достойно и открито зад създаденото през годините е без съмнение привилегия на свободния и независим дух. Щедростта да посветиш от собственото си време, за да направиш непубликуваното творчество на друг учен достояние на поколенията, е рядко срещано благородство в нашето, а и в отминалото време. Съчетанието им в една и съща личност обаче е истинско изключение, което превръща посветеността на науката в празник на духа.

За празника, който проф. Митев създава и споделя с нас, му благодарим с тази книга!

От съставителите

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук