НАПРЕД КЪМ БЛАГОЕВ

0
261

 

Юрий Асланов е социолог, доктор на социологическите науки, собcтвеник и yпpавител на cоциологичеcка агенция АФИС.

* Това е слово, което произнесох като част от една дискусия, проведена по повод на 160-ата годишнина от рождението на Димитър Благоев. За зла участ, пет години по-късно не успях да открия нещо, което да си струва редакция или актуализиране. Благодаря на проф. Димитър Генчев за заглавието, с което тогава публикува словото в сп. „Понеделник“, и което заглавие най-точно отразява всичко онова, което съм искал да кажа, а именно, че Благоев не е част от историята, а е вдъхновение за бъдещето. Защото със или без партия идеите на Благоев ще продължат своя неуморен ход напред.

 

 Отбелязваме по традиция, както всяка година, рождената дата на Димитър Благоев‒Дядото – вдъхновител и учредител на организираното социалистическо движение в България. Тук, в дома, в който е живял и творил до своята кончина.

Благоев е личност, за която не е лесно да се говори изчерпателно. Мащабът на неговия живот, на неговото идейно и теоретично наследство, в крайна сметка, надхвърля възможностите на когото и да е от нас да го опише цялостно. Благоев е отвъд границите на нашите разбирания за това, че един човешки живот, едно човешко проникновение може да вдъхнови и да зареди с енергия няколко поколения дейци, цяла една епоха. Епохата на социалистическия идеал, или, както е прието да се изразяваме днес, на лявата идея. Епоха, чието начало е в края на ХІХ век и чийто край е невъзможно да се загуби в неопределеното бъдеще. Макар днес на мнозина да им се привижда или да им се иска в този ден и на това място да прочетем една заупокойна молитва за несбъднатото дело и провалената мечта на нашия гениален мислител и да си идем по живо, по здраво.

Личността на Благоев е и отвъд границите на нашето Отечество. Затова и до ден днешен ще чуете думи на уважение за него, следи от неговото теоретично и организационно наследство и в Русия, и в Гърция, и в Сърбия, и в Словакия, и в Моравия, както и на други места, та чак до Латинска Америка. Той е един от първите марксистки философи, уплътнил идеята за социализма с конкретна визия за бъдещето и с убеждението, че социализмът няма да преживее дните си на красива приказка, а ще надживее времето си като реална и осъществима цел на общественото развитие.

Идвали са, изчезвали са светове, но социалистическата идея за социално равенство и справедливост следват своя неуморен ход в битката за сърцата и умовете на предишните, настоящите и следващите човешки генерации.

Помолен да опише с малко думи какво според него е социализмът, Благоев на едно място пише: „Социализмът – това е мир, това е чиста и свята република, това е равенство между хората, това е любов и признателност към Русия. Но не бързайте да заключите, че ако англичанин, французин, германец или поляк ви отговори друго, той или не е социалист, или е по-малко социалист от мене. Капитализмът има само една идея и тя е навсякъде по света – алчност и грабителство. Социализмът е силен като идея със своето универсално виждане за справедливостта, но той блести в умовете на човеците със своята местна оригиналност и национална идентичност.“

„Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ е първото цялостно марксистко съчинение в България, написано е от Благоев в края на същата година, в която той учредява партията, за чието наследство претендираме днес и ние. Може би тази наша претенция щеше да е по-убедителна и по-уместна, ако повечето от нас бяха си направили труда да прочетат поне веднъж творението Благоево. Тази малка книжица е изиграла и е продължила дълго време да играе съществена роля при оформянето на възгледите на няколко поколения мислители, не само български.

Малко известен факт, дълго време прикриван по различни причини от пропагандата, е, че трудът „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ си навлича критиката на именити съвременници на Благоев, един от които е не кой да е, а самият основател на съветската държава Владимир Улянов‒Ленин. В противовес на Благоевото „Нашите творителни възможности първом трябва да доведат до спонтанна съпротива, до стихийни социалистически дружества, до национални синдикати, до силни кооперации, които, провокирани от живия живот, да дозреят за разбирането, че ежедневната икономическа борба ще се превърне в съзнателна политическа борба, и чак тогава партията ще може вече уверено и целенасочено да излезе на политическата сцена“, Ленин пише, че първият и най-непосредствен въпрос за партията е въпросът за властта и след това за всичко останало. Възглед, на който Благоев, като последователен марксист, се противопоставя до края на дните си. Възглед, който го определя не само като социалист, но и като убеден демократ, отхвърлящ насилието като инструмент за постигане на политическите цели. Възглед, който често се е срещал и с неразбирането на част от неговите съмишленици.

„Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ за мнозина наши съвременници звучи като реторичен въпрос, чийто отговор е елементарен в зависимост от това кой какъв знак поставя върху думата „социализъм“ ‒ положителен или отрицателен. Независимо от знака обаче, за милиони българи социализмът не е измислица, а преживяна действителност. Както и колкото да се изопачава това в наши дни. Редно е да прочетем и да вникнем още веднъж в разбирането на Благоев за крайната цел на социалистическото движение. А тя според бузлуджанската програма на учредената от него партия е установяване на обществено устройство, в което:

• да настъпи преобръщане на средствата за производство – земята, рудниците, мините, машините, средствата за съобщения – в обществена собственост, а присвояването на богатствата от частно в обществено, възможно за всички и за всекиго поотделно;

• да има 8-часов работен ден;

• да се забрани детският труд;

• да се установи равно заплащане на труда на мъжете и жените;

• да се въведе всеобщо и честно избирателно право;

• да има общодостъпно и платено от държавните данъци задължително начално образование и всеобща медицинска грижа и помощ;

• да се развие държавна подкрепа за кооперациите и другите форми на обществено сдружаване и общественополезен труд.

На голяма част от нас всичко това по никакъв начин не ни звучи като измислица и е потвърждение за уникалния път, предначертан от Благоев и следван от българските социалистически дейци, дори и в периоди на гонения, репресии и свидни жертви. Но и в периоди на огромно съзидание и национален възход. За други не е така.

Истината е, че българите имаха изградена и завършена социална държава, която обичахме и от която се отказахме. За да построим държава, която всички намразиха.

Ако трябва днес да говорим за отговорност и даже за вина, тя е, че забравихме за Благоев и особено през последните години загубихме верния път, позволявайки да вземе връх едно разбиране за борбата за социализъм, тъждествено и изчерпващо се с идеята за властта и нищо друго. Заради което престанахме да ценим нашето оставено в наследство теоретично богатство, нашия практически опит, нашия Благоев.

Благоев ни завеща българския път на социализма в неговата специфика и национална битност. Това според него е желаното и възможното за нашите условия. Той ни завеща обаче и друго, а именно да пазим своята битност и специфика от всякакви опити за подражание. Днес социализмът е обществена практика в различни части по света. От Норвегия до Китай. За зла участ – не и у нас. На едни места смятат, че ключовият въпрос е въпросът за собствеността, на други – за властта, на трети – за разпределението на богатството. Благоев ни учи да не правим това, което днес се прави най-често в България: щом някой види някъде по света да се подковава нещо, тутакси да вдига крак и тук, в България. Благоев ни описа собствен български път на социализма, от който, трябва да признаем, ние се отклонихме и вече като че ли не желаем да следваме.

Тук ще приведа за пример дословно нещо, което не е написано от Благоев, а от един от неговите най-близки съмишленици и последователи – Георги Кирков‒Майстора, с когото нашата организация се родее по традиционни и разбираеми основания. Няма да осъвременявам написаното в началото на миналия век, защото то, независимо от забравения отдавна словоред, като че ли е писано за днешния ден.

„Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Но вие сте още в началото на страшното откритие, защото, колкото отивате по-нататък, толкова и по-ясно ще ви става над каква бездънна пропаст от лишения и сиромашия сте надвесени и какво безбрежно море от скърби и сълзи ви предстои да преплувате, за да излезете най-сетне на спасителния бряг. Помислете си, от двайсет и пет години насам вие знаехте само да тичате подир богаташките партии, да им правите калабалък, та по-голям да им бъде шенликът. Тия партии падаха и ставаха, но вие вървяхте подиря им! Тия партии продаваха чергите ви, поясите от кръста ви – и вие все пак вървяхте подиря им! Тия партии ви трупаха с данъци, праха ви с волски жили и пръскаха за дунанми, зяфети и разходки вашия кървав пот – и вие все пак тичахте подиря им. Тичахте с „ура“ и запенени уста, с пълни очи и празни стомаси!

Идеалите на българския социализъм не могат да бъдат нито гладка фраза, нито неокастрена сопа. Нашата борба не е друго нищо, освен борба с българските нови либерали във формата на канибалщината и варварщината по нашите земи. С каква вътрешна тревога се вслушвам аз в тяхното благозвучно мляскане; с какво трепетно любопитство се вгледвам в тяхното картинно свещенодействие, когато, нарязали бюджета на България на тънки филии, машинално го изпращат в безкрайните предели на стомасите си! Може ли, питам аз, един социалист, един русофил, един демократ, като мен, да спи спокойно, като вижда това! Животът на България прилича на погребален пир. Либералите катастрофираха държавата, да си ходят. „Дето стъпи либерал или трева не никне, или остава само белег от копито.“

Ако тези остри и грапаво звучащи слова ни връщат в началото на миналия      век, нека и ние да се върнем към Благоев. Нека да осмислим, да преосмислим, да оценим и преоценим неговото идейно и теоретично наследство, за да го пресътворим в модерната му версия, да го преведем на езика на новите поколения, да го съотнесем към новите класи и новия характер на труда и обществените отношения. Но не за да го поддържаме като някакъв исторически ритуал, а да го превърнем от минало в разговор за бъдещето. Най-вече за бъдещето на България, която пред очите ни се разпада, изчезва, а ние стоим тук и, затънали до гуша в нашите дребни ежби, бягаме и се крием от мощно, от трагично поставената ни историческа задача да организираме и проведем народоспасителната политика.

Причината за това, че днес не се оглеждаме в одобрителния поглед на народа, не е, че сме социалисти. Причината е, че забравихме, че сме социалисти. Забравихме, че социалистическият идеал е принцип, който налага преди всичко честност и почтеност, безусловна вярност и преданост, безкористност в името на народното добруване, а не на нашето партийно битие. Забравихме, че силата на нашия идеал е в това, че той ни вдъхновява да се борим не просто за един по-добър свят, а за един различен свят. Свят, освободен от оковите на експлоатацията на хора, свят на равни възможности за всекиго и за обща грижа за живота на всекиго.

 

Да си спомним за Благоев в дни, в които всички разговори за политика започват и завършват с пари, публични назначения и места в изборните листи, е усилие, което като партия можем и сме длъжни да направим. За да съумеем, докато не е късно, от пепелищата на нашия днешен позор, на нашия срам да заредим с оставеното ни от Благоев наследство следващото поколение, което да продължи живота и да пренесе в бъдещето непреходната енергия на социалистическия идеал.



 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук