ЛЕВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ

0
187

 

Социалдемократическата партия 
(Suomen sosialidemokraattinen puolue)

Най-старата лява политическа формация във Финландия е Социалдемократическата партия (СДП). Тя е основана през 1899 г. в гр. Турку, когато страната все още е част от Руската империя със статут на автономно Велико херцогство. Първоначално социалдемократите се наричат Работническа партия, но на конгреса във Форса през 1903 г. сменят името си. Тогава е приета и партийната им програма, останала непроменена до 1952 г.

Под влияние на Руската революция от 1905 г. в партията се сформира радикално ляво крило с водачи Юре Сирола и Ото Кусинен. Представителите му неведнъж се срещат с Ленин.

В този период започва остър дебат в партията за нейната политическа ориентация и дали принципите на класовата борба, на които тогава се позовават и социалдемократите, позволяват участието им в парламент заедно с буржоазни партии. Тези принципни дискусии са в основата на по-късното разцепление на работническото движение.

На проведените през 1907 г. първи избори във Финландия партията се представя много добре с над 37% и влиза в парламента. В периода от 1910 г. до 1917 г. СДП постига дори над 40% електорална подкрепа. Исторически най-високият резултат на парламентарен вот социалдемократите получават през 1916 г. с 47,3%.

През 1917 г. страната обявява независимостта си от Русия. В началото на 1918 г., под въздействие на Октом­врий­ската революция, избухва гражданска война и във Финландия. Лявото крило на СДП заема прореволюционна позиция и е на страната на Финландската червена гвардия, но дясното крило подкрепя белогвардейците от Корпуса за самозащита. За няколко месеца революцията във Финландия е сломена. В резултат на този сблъсък лявото крило се отцепва от СДП и през август 1918 г. се преобразува в Москва в Комунистическа партия на Финландия (КПФ).

Вследствие на вътрешнопартийните противоборства по време на революционните брожения и отцепването на левите от 1919 г. нататък изборната подкрепа за социалдемократите пада трайно под 40% (а между 1922 г. и 1930 г. дори е под 30%). Въпреки това СДП успява да състави за кратко (1926-1927 г.) начело с дългогодишния си партиен лидер Вайно Танер първото социалдемократическо правителство на страната. През 30-те години СДП възстановява позициите си и постига отново много добри изборни резултати до 40% (през 1939).

След Втората световна война СДП е с трайно намалена електорална подкрепа, но въпреки това остава една от водещите политически формации в страната и успява да състави редица кабинети в разнородни коалиции с дясно-центристки партии. Основната цел на социалдемократите, както и на целия политически елит на страната, е да не допусне до властта комунистите, които в рамките на коа­лицията Демократичен съюз на финландския народ заедно с няколко други леви формации постигат изборни резултати около 20%.

Социалдемократически премиери управляват Финландия в периодите 1948-1950 г., 1956-1959 г., 1966-1970 г., както и през по-голямата част на 70-те и 80-те години (1972-1975 г. и 1977-1987 г.). А от 1982 г. насам СДП успява да излъчи и президентите на страната, от 2000 г. това е Таря Халонен, избрана с близо 52%.

През 70-те години страната преживява бурен икономически възход, а брутният вътрешен продукт на глава от населението достига най-високите си стойности. Но в началото на 90-те години, след разпадането на СССР, който дотогава е основен търговски партньор на страната, Финландия е изправена пред тежка криза. БВП се свива с 15%, а безработицата достига 20%. Но страната се възстановява сравнително бързо. Управляващите тогава либерали залагат на високите технологии, на радикалната приватизация и на ограничаване на социалните придобивки за населението.

През 1995 г. Финландия влиза в ЕС, а социалдемократите начело с Паво Липонен успяват след 8 години в опозиция, рекламирайки се като по-социална алтернатива в борбата с кризата, да съставят ръководено от тях правителство (с изборен резултат от 28,3%). Тази лявоцентристка коалиция управлява до 2003 г. Характерното за нея обаче е, че и тя продължава с демонтажа на социалната държава.

През 1999 г., 12 години след промяна на партийната програма (1987 г.),  финландските социалдемократи, както и всички формации от това политическо семейство, правят остър завой надясно към политическия център и приемат за основополагащи т.нар. Принципи на социалната демокрация, което идеологически допълнително обезличава партията. Този факт, както и липсата на по-социална политика по време на управлението им, срива парламентарния вот през с.г. под 23%. Въпреки това СДП успява отново да състави ръководено от нея широко коалиционно правителство.

Социалдемократическата партия заявява като основна цел постигането на общество, основаващо се на свободата, равноправието и солидарността. Като организация, произлязла от работническата класа, си поставя задачата да се застъпва за икономическата и социалната еманципация на трудещите се. И до днес СДП се обявява за материална и морална равнопоставеност, срещу ултралиберализма и политическия консерватизъм. Въпреки тези си позиции СДП засега е против подкрепата за полуфалиралите страни-членки от периферията на Еврозоната.

Партийните членове на финландската СДП днес са около 54 000 души. Председател на партията от юни 2008 г. е Юта Урпилайнен, която е и първата жена в историята на финландските социалдемократи, ръководеща формацията. След поредица от слаби резултати на парламентарните и местните избори на 17 април 2011 г. СДП постига едва 19,1%, което е най-лошият резултат в историята £ след катастрофалните 17,5% на евроизборите през 2009 г.

Изводът, който се налага, е, че силно обезличените социалдемократи вече не са в състояние да мобилизират достатъчно масите вследствие на липсата на политически теми от реалния живот, които днес, по време на тежката глобална криза, наистина да вълнуват хората. Така те преотстъпват полето на популисти от формата на ултрадесните „Истински финландци“, които с много близък до СДП резултат са реалните победители на последните избори.

Комунистическа партия  
(Suomen  kommunistinen puolue)

Комунистическата партия (КПФ) е основана след разгрома на червеногвардейците и края на Гражданската война във Финландия. На 29 август 1918 г. емигрирали в Москва представители на ляворадикалното крило в Социалдемократическата партия учредяват КПФ. Още в самото начало компартията е забранена във Финландия и остава в нелегалност в продължение на четвърт век, а активистите £ са подложени на репресии и гонения до края на Втората световна война. Затова централният £ комитет остава в Ленинград до 1944 г.

През май 1920 г. във Финландия е образувана Социалистическата работническа партия (СРП), която е под контрола на нелегалната КПФ. Но през август 1923 г. правителството на Кюести Калио арестува болшинството функционери на СРП, включително цялата парламентарна фракция, самата партия е обявена за незаконна, членовете £ са преследвани и интернирани.

През есента на 1928 г. страната е връхлетяна от нова вълна от гонения на комунисти, активисти на леви партии и близки до тях организации. Следващите масови арести са в периода 1930-1933 г.

Комунистическата партия на Финландия е легализирана едва в края на 1944 г., след сключване на примирие със Съветския съюз. Тогава тя има над 40 000 членове. През октомври с.г. по нейна инициатива се учредява лявата коалиция Демократичен съюз на финладския народ (ДСФН). В него участват отцепили се от социалдемократите леви формации като Партията на труда, Социалистическата работническа партия, Свободно слово и др. Още на първите следвоенни избори през 1945 г. тази лява коалиция получава 23,5% и успява да излъчи единствения министър-председател от своите редици – Мауно Пекала. Той ръководи до 1948 г. коалиционен кабинет със социалдемокра­тите. Тази формация постига до 1970 изборни резултати над 20%, респективно до 520 хил. гласа. А на вота през 1958 г. дори е първа политическа сила, но не успява да състави правителство, понеже социалдемократите отказват да се коалират с нея.     

През 80-те години в компартията избухват спорове за идеологическата ориентация между марксисти-ленинисти и т.нар. евро­комунисти, което в крайна сметка води до разцепването £. През 1986 г. традиционалистите учредяват новата комунистическа партия „Единство“. Тези разногласия се проектират и в коалицията Демо­кратичен съюз, която постепенно губи електорална подкрепа и пада през 1987 г. до 9,4%. След напускането на комунистите формацията се преименува през 1990 г. в Ляв съюз, оставайки с изборни резултати около 9%.

През 1997 г. традиционалистката компартия „Единство“ се преиме­нува в Комунистическа партия на Финландия. Тя има около 4000 членове и не се радва на силна електорална подкрепа. На избори получава под 1% от гласовете. Генерален секретар на партията е Арто Витаниеми. От 2004 г. компартията членува в Европейската лява партия.

Левият  съюз 
(Vasemmistoliitto)

Левият съюз (ЛС) е основан през април 1990 г. Формацията е наследник на учредения след Втората световна война по инициатива на финландската компартия Демократичен съюз на финландския народ, след като през втората половина на 80-те години традиционните комунисти напускат тази широка коалиция. ЛС е екологична, просоциалистическа формация в ляво от Социалдемократическата партия.

През 1995 г. Левият съюз става част от кабинета на социалдемо­крата Паво Липонен. От 2003 г. формацията е в опозиция на управляващите либералконсервативни кабинети. През 2005 г. бившият £ генерален секретар и профсъюзен лидер Мати Виляйнен се обявява за обединението на Левия съюз със социалдемократите, което води до остри диспути и разкол.

Програмно Левият съюз се застъпва за екосоциализъм, устойчиво развитие, равноправие, свобода, засилване на демокрацията, ограничаване мощта на капитала, гарантирано право на труд и доходи, осигуряващи достоен живот на хората. По отношение на Европей­ския съюз формацията няма еднозначна позиция – по-възрастните членове са против, а младите са по-скоро положително настроени към ЕС.

Формацията има близо 10 000 членове и постига изборни резултати до 11%, респективно 310 хил. гласа. Но на парламентарния вот от април 2011 г. Левият съюз получи само 8,15%, което е най-лошият досега резултат след провала му на Евроизборите от 2009 г. Тогава с по-малко от 6% за първи път ЛС не успя да излъчи свой представител в Европейския парламент. На европейско ниво формацията членува в Северния ляво-зелен съюз и в Европейската лява партия.

Зеленият  съюз
(Vihreд  liitto)

Зеленият съюз (ЗС) е екологична формация във Финландия, позиционирана върху политическата ос между социалдемократите и Левия съюз. Зелените възникват в края на 70-те години на миналия век. Първоначално са извънпарламентарно екологично движение, обединяващо разнородни граждански инициативи и социални формации, борещи се за мир, опазване на околната среда, срещу атомната енергетика, за пълно равноправие между половете. Зелените са против пазарната икономика, но същевременно и против социалистическо стопанско устройство, самоопределят се като екологични либерали.

В началото на 1987 г. съюзът окончателно се учредява като партия, която бързо печели влияние. Още на първите избори с.г. формацията получава 4% и успява да влезе в парламента.

През 1995 г. Зелените постигат изборен резултат от 6,5% и влизат в коалиционния кабинет на социалдемократа Липонен, излъчвайки от своите редици министър на екологията. На парламентарния вот през 1999 г. еколозите подобряват резултата си на 7,3% и получават втори министерски пост. Скоро след това обаче напускат управляващата коалиция в знак на протест срещу решението да бъде построена нова атомна централа във Финландия. През 2007 г. Зелените влизат в коалиционния кабинет на либералите с много добър изборен резултат от 8,5%, над 234 хил. гласа.

Днес Зеленият съюз има приблизително 5000 партийни членове. Традиционно формацията се представя по-добре на европейски избори с резултати до 13,4%. Зеленият съюз е проевропейски настроен и членува в Европейската зелена партия. На последния парламентарен вот партията бе наказана от избирателите за участието £ в правителството на либералите и претърпя загуба от над 1,2 процентни пункта, получавайки електорална подкрепа под 7,3 на сто.

Демонтажът 
на  финландския  социален  модел

През последните 20 години Финландия преживя големи социално-икономически промени, които отнеха основата на нейния модел на социална държава. След дерегулиране на финансовите пазари през 80-те години в началото на 90-те страната, подобно на Швеция, е обхваната от драматична икономическа криза, дължаща се на финансовите спекулации с недвижимости и акции и на срива в износа преди всичко за разпадналия се Съветски съюз. За периода 1991-1993 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната пада с над 13%, предкризисното си ниво възвръща едва през 1997 г.

За спасяването на банковата и финансовата система Финландия трябваше спешно да осигури средства от порядъка на милиарди евро. Много банки бяха затворени или временно одържавени, основана бе т.нар. лоша банка за ликвидиране на голямото количество обезценени ценни книжа. Още през 2007 г. бяха заделени 7% от БВП, за да се овладеят последиците от тази криза.

През този период безработицата нарасна драматично, достигайки в дадени моменти 20%. Противодейстието на кризата във финансовата сфера и нарастващите социални разходи предизвикаха драстичен дефицит в бюджета. Държавният дълг нарасна от 15-16% през 80-те години до около 60% от БВП в средата на 90-те години. Финландските правителства реагираха на събитията със сурови мерки, непознати дотогава в страната. Много обществени предприятия бяха приватизирани, а социалните ангажименти на държавата силно орязани. Едновременно с това се проведе реформа в данъчното облагане на производствените предприятия и собствениците на имущество, която завърши през следващото десетилетие с премахване на данъка за наследствата и имуществото.

Приключи и преструктурирането на икономиката, зад което застана преди всичко електро- и комуникационната промишленост начело с „Нокия“. Съвземането на финландската икономика се дължи преди всичко на стриктното £ ориентиране към експорта: ако износът на стоки и услуги през 80-те години възлиза на до 29%, то след встъпването в новото хилядолетие той нарасна на над 40%, за да отбележи през 2008 г. своя максимум. В замяна вътрешният пазар остава все повече извън полезрението на икономиката.

Това развитие започна с познатата от много капиталистически метрополии тенденция за акумулиране на капитал чрез механизмите на финансовите пазари. Структурната безработица остана висока. Акцентите в дневния ред на различните финландски правителства от последните 15 години бяха: дерегулиране (умерено) на трудовите пазари, ограничаване на социално-осигурителните ангажименти на държавата, понижение на данъците за предприятията и за притежателите на имущество и състояния.

Пенсионната система например бе основно „реформирана“ от лявоцентристкото правителство на социалдемократа Липонен, което доведе до съкращаване на доходите на пенсионерите. Възрастта за пенсиониране беше повишена, а размерът на пенсията – обвързан с напускането на работата. Само тези, който работят до 68 години, получават пълна пенсия. От 2009 г. бе въведено и т.нар. коригиращо съотношение, което обвърза пенсията с продължителността на живота на населението.

„Икономическото чудо“ на финландското възстановяване след срива в началото на 90-те години беше съпроводено от висока структурна и масова безработица, поляризация на доходите, трайно обедняване и фрагментиране на наемния труд.

Броят на работещите в периода 1991- 2000 г. спадна с близо процент. Особено чувствителен бе спадът през годините на кризата 1991-1994 г., по време на която заетостта намаля с 21%. През следващото десетилетие се отбеляза незначително покачване с 0,4%. Реалните заплати нараснаха през 90-те години само с 0,6%. И през следващите 10 години увеличението на заплатите остана твърде умерено с 1,8%.

През 1994 г. безработицата достигна 14,9% — най-високата дотогава. През 2001-2010 г. тя намаля на около 8-9%. През 2009 г. особено засегнати се оказаха младите хора (до 24 г.) — 21,6% от тях бяха без работа. Оформи се трайна безработица от над 20%.

През 90-те години индексът на заплатите, т.е. частта им от БВП, забележимо спадна на 66,5%, след като средната стойност през 80-те години беше 71,7%. Тази тенденция се запази и през новото хилядолетие. От 2001 до 2010 г. той се понижи на 63%.

Броят на бедните и във Финландия постоянно се увеличава. Делът от населението, което разполага с по-малко от 60% от средния за страната доход, нарасна от 7,9% в началото на 90-те години на 13,3% през 2009 г. За 2009 г. засегнати от бедност са 690 000 финландци.

В международен мащаб по отношение на неравенството на доходите Финландия се намира под средното ниво за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Но едно изследване на ОИСР показва, че поляризацията в това отношение за Финландия нараства по-бързо, отколкото в която и да е друга страна от организацията.

Голямата криза от 2008 г., продължаваща и до днес, сложи край на „финландското икономическо чудо“. БВП се срина с 8,1%; подобен масивен спад в икономическиия растеж е отбелязан за последен път през 1918 г., но тогава във Финландия бушува Гражданската война. Сегашният катастрофален спад се обяснява с големия дял на износа, чиито основни продукти са твърде чувствителни към промени в конюнктурата: 2/3 от тях се падат на хартиената промишленост, на производството на суровини и на електроиндустрията. Параметрите на експорта паднаха и заради спад в търговията с Русия. Резултатът е нарастваща безработица и социална сегрегация.

Резултатите от парламентарните избори и успехите на дяснопопулистката партия „Истинските финландци“ трябва да се раз­глеждат през призмата на описаната по-горе социалноикономическа реалност. Изборният им успех може да се нарече и „исторически“, защото той взриви една утвърдена политическа практика, доминирана от три водещи формации: аграрно-либералния център, консерваторите и социалдемократите. Те редовно получаваха на избори своите около 20%, след което най-силната от тройката и следващата я партия, заедно с няколко от по-малките формации, образуваха правителство, а третата по резултат оставаше традиционно в опозиция. Този модел на „консенсусна демокрация“ приключи с появата на десните популисти.

Партията на „Истинските финландци“ печели от нарастващата социална несигурност в страната, от увеличаващите се страхове на населението от социално маргинализиране и от всеобщото недоверие към етаблираните политици. Липсата на концепция в социалдемократите и в консервативните партии също много допринесе за това една изпълнена с враждебност политическа платформа, която предлага да спаси социалната държава чрез социално-расистка изолация, да срещне толкова голяма подкрепа във Финландия. Серия от скандали през последните години около партийни дарения допълнително увеличи недоверието към досегашните партии. Става въпрос за афери с неясни фондации за много пари. Най-силно засегната беше Центристката партия на бившия премиер Мари Кивиниеми, но и социалдемократите и консерваторите пострадаха покрай тях.

В тези условия на възход на ултрадесните финландската левица и след изборите си остава в дефензива. Не само заради обществената маргинализация, на която левите систематически са подложени, но и заради различните тенденции на политическата сцена, които усложняват политическото £ поведение. А изместилата се надясно към центъра социалдемокрация отдавна е оставила зад себе си апогея на своето обществено-политическо влияние. Дори няма да бъде изненада, ако в името на прагматизма тя влезе в коалиция с десните популисти от партията на „Истинските финландци“.

 

***

Настъпление на  дeсните популисти и във Финландия

Пореден  изборен  неуспех  на  съвременните  леви  в  Европа

 

На последните парламентарни избори на 17 април 2011 г. и във Финландия триумфира поредното дясно-популистко движение. След консервативната Национална партия (20,4%) и социалдемократите на трето място се класира партията „Истинските финландци“, която под ръководството на Тимо Сойни извоюва 19%. Мандатите й в парламента се увеличиха над 7 пъти на 39 места. Големият губещ на изборите се оказа Центристката партия на досегашния министър-председател Мари Кивиниеми, която зае четвъртото място с 15,8%, губейки 16 мандата.

 

Практически всички партии загубиха гласове в полза на „Истинските финландци“. Думата „Перус“ в името на партията на „Истинските финландци“ означава „местен“, „свързан със земята“, „близък до хората“. Те получиха подкрепата на мъжката част на избирателите, на младите хора, на хората със средно образование и с по-скоро ниски доходи. Програмата им е типична за десните популисти смесица от противопоставяне на етаблираните партии, враждебност срещу чужденците и Европейския съюз в комбинация със социални послания. Така например партията на „Истинските финландци“ се обявява категорично срещу Пакта за стабилизация на ЕС и механизмите за спасяване на задлъжнелите страни-членки. По време на изборната кампания ръководителят й Сойни бурно отказа финансова помощ за Гърция, Ирландия и Португалия. Вместо това той патетично напомни за древните финландски добродетели като „честност, трудолюбие и традиции“.

Партията се обявява и за ограничаване на допускането на чужденци в страната, за забрана на хомосексуалните бракове, за отмяна на преподаването на шведски език в училищата, за по-строга забрана на абортите и за връщане в парично обръщение на финландската марка. „Истинските финландци“ са против участието в НАТО, против секса преди брака, както и против това жени да са свещеници. Подкрепят изкуството, когато то „изобразява нещо“, допринасящо за „националната идентичност“.

Харизматичният лидер на „Истинските финландци“ доминираше в предизборната борба с тази тематика и преди всичко с реториката си против Европейския съюз. Той не е новак в политиката, завършил е политология и е защитил магистърска работа на тема за дяснопопулистката Аграрна партия SMP, първата популистка формация във Финландия. Още на 17 години става неин член, а от 1992 до 1995 г. е и неин секретар. След разпадането на SMP с част от членската й маса Сойни създава „Истинските финландци“. От 2003 до 2007 г. е депутат в парламента, а през 2009 г. е избран и в Европейския парламент.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук