ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ – Политически доклад на Националния съвет на БСП

0
249

РЕШЕНИЕ

на заседанието на 49-ия конгрес на Българската социалистическа партия

16 ЮНИ 2019 ГОДИНА


1. Приема Политическия доклад на Националния съвет на БСП   За резултатите от проведените избори на 26 май 2019 г. за членове на Европейския парламент и за задачите на БСП за участие в предстоящите избори за местна власт“ с направените допълнения.

2. Политическият доклад на Националния съвет на БСП да бъде основа за работата по места за обективна оценка на състоянието на партийните структури и за сплотяването на членовете и симпатизантите на партията около непосредствената политическа задача за достойно представяне на предстоящите местни избори.

3. Да продължи и да се развива дискусията в партията за идейните и програмни основи на БСП в съвременното българско общество.

4. Предлага на Парламентарната група на БСП за България при необходимост да внесе в Народното събрание проект за промени в Изборния кодекс и законодателството, които имат отношение към местното самоуправление.

5. Възлага на Националния съвет на Българската социалистическа партия да приеме Предизборната платформа за Местни избори 2019“ в срок не по-късно от 31 юли 2019 г.

 

      Председателстващ заседанието:

                  (Янаки Стоилов)

 

 

 За резултатите от проведените избори на 26 май 2019 г. за членове на Европейския парламент и за задачите на БСП за участие в предстоящите избори за местна власт

Политически доклад на НС на БСП

 

Политически цели и задачи на БСП за Европейски избори 2019 г.

На заседанието на 49-ия конгрес на БСП, проведено на 26 януари 2019 г., БСП си постави като основна политическа цел на изборите спечелването на повече гласове и повече мандати в Европейския парламент от основния ни опонент – ПП ГЕРБ и като следствие от това предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

Конгресът прие доклад на Председателя на Националния съвет на БСП „България и Европа днес. Визия за утрешния ден, задачите на БСП“. Акцентът в доклада беше върху вътрешнополитическата ситуация, корупцията и борбата с нея, „Визия за България“ като алтернативна политическа платформа, както и за необходимостта от цялостна вътрешнополитическа промяна. Беше направен анализ на кризисните явления в управляващото мнозинство, авторитарните тенденции в изпълнителната власт и необходимостта от мащабни социално-икономически промени. Докладът отбеляза и основните тенденции на развитие в Европейския съюз, причините за обхваналите го кризисни процеси, необходимостта от балансирана обща политика по миграцията, производството, търговията и пазара на труда. В него се отбелязва, че ГЕРБ и БСП са с изравнени позиции четири месеца преди изборите и, че „при победа над ГЕРБ имаме възможност не само да изпратим в Европейския парламент хора, които ще защитават българските интереси, но можем да отстраним ГЕРБ от властта и да започнем промяната в България”. В доклада се изразява очакване избирателите да подкрепят БСП поради вътрешната промяна, извършена в партията – ограниченията на мандатите за народни представители, чрез която показахме пред цялото българско общество готовност за промяна.

Конгресът прие отчета за дейността на членовете на ЕП, избрани за мандат 2014 – 2019 г. и даде положителна оценка за работата им.

Конгресът прие предизборна платформа „Визия за Европа. За социална Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността“. В платформата ясно се очертава линията на партията – за прогресивно развитие на ЕС, за нова социална държава. Нашата линия намира синтезиран израз в следните постановки, отразени в Платформата:

Прилагане на практика на предложения от социалистите Европейски стълб на социалните права и реализирането му на европейско и национално равнище.

Защита на човешките права и демократичните ценности като основа за пресичане на настъплението на крайно десни и фашистки идеологии и организации в Европа.

Приемане на законодателство на съюзно и национално ниво срещу укриване и избягване плащането на данъци, прането на пари, корупцията, данъчните убежища и офшорните зони.

Увеличаване на средствата в европейския бюджет за кохезионната политика и отстраняване на дългите и сложни административни процедури, както и гъвкавост при управление на проектите.

Изработване на цялостна европейска стратегия за преодоляване на демографската криза, която да допълва националните мерки; неприемане лесните решения, които предлагат работодателите за внос на работна ръка и засилване на регулираната имиграция към ЕС.

Установяване на траен мир и стабилност, възстановяване и укрепване на държавността в пострадалите от войни райони, подкрепа за икономическото и социалното развитие на държавите, източници на миграция и съвместни програми с транзитните страни за контрол на миграционните процеси.

Възстановяване на диалога и сътрудничеството между ЕС и Руската федерация; конфронтацията и санкциите да бъдат заменени с отношение на взаимно уважение и зачитане на легитимните интереси на страните.

В своята цялост платформата на БСП съдържаше голяма част от оценките за политическата ситуация в Европа, както и целите, които си постави ПЕС месец по-късно в приетия за Европейските избори 2019 Манифест на ПЕС.

Платформата на БСП имаше за цел с европейските избори и новоизбрания ЕП да започнат дълбоки промени в ЕС. Българските социалисти се обявихме за бъдещо прогресивно развитие на ЕС, утвърждаване на социалната пазарна икономика и изграждане на нова социална държава, основана върху гражданската демокрация и солидарните общества. Основни ценности за нас са: социалната сигурност, единството на ЕС, зачитането на суверенитета на държавите членки. В нашата платформа ясно заявихме приоритетите си – битка с неравенството и бедността, преодоляване на демографските проблеми, необходимостта от нова социално ориентирана икономическа, финансова и селскостопанска политика.

На Конгреса ясно се очерта необходимостта от нов модел на развитие на България, от същностна промяна на системата на управление, на качеството на живот.

На основание на Решение на НС на БСП от 11 ноември 2018 г. се проведоха заседания на общинските и районните конференции на БСП за номинация на кандидати за членове на ЕП. Бяха номинирани 296 кандидати. След направени самоотводи в листата останаха 89 кандидати.

 

Политическата ситуация преди началото на предизборната кампания

 БСП не успя да постигне основната си цел, да се наложи като парламентарна алтернатива на управляващото мнозинство и да предизвика предсрочни парламентарни избори.

Задачата, която си постави НС на БСП с този доклад, е да направим анализ, защо не успяхме да спечелим изборите?

Ясно е какъв е резултатът на БСП в тези избори – увеличихме мандатите в Европейския парламент от 4 на 5 и постигнахме най-много гласове на база избирателна активност за всички четири европейски избора, в които сме участвали. Ние нямаме никакво основание да омаловажим тези обективни резултати. Те имат потенциала да бъдат сериозна основа за нашите действия оттук нататък в подготовката и участието през есента на местните избори.

В същото време загубихме изборите, при това с разлика от 7% и 120 хиляди гласа, въпреки сътресенията в основния ни политически опонент ГЕРБ.

На заседанието на 49-ия конгрес на 26 януари 2019 г. си поставихме като основна политическа задача спечелването на повече гласове и повече мандати в Европейския парламент от ГЕРБ и като следствие от една такава очаквана победа да предизвикаме предсрочни парламентарни избори. Това е основният критерий, спрямо който трябва да мерим нашия резултат, отчитайки, както отбелязахме по-горе, по-доброто представяне на партията спрямо други европейски избори.

Очакването, върху което беше изградена кампанията за назрялата готовност на обществото от предсрочни парламентарни избори, не се потвърди. Причината е отсъствието на достатъчно задълбочен политически анализ в НС на БСП преди кампанията за европейските избори, с необходимите изводи за развитието на политическия процес в страната. Трусовете в управляващата партия в резултат на корупционните скандали и извършените промени вътре в партията подсили допълнително очакванията за изборен успех при нас.

Противоречивото развитие на вътрешнополитическата ситуация навлезе в нов етап след решението на БСП за напускане на Парламента. Протестът срещу промените в Изборния кодекс (вдигане прага на преференциите и съдебното обжалване на резултатите), както и срещу отказа на ГЕРБ да изпълни Закона, като избере нов състав на ЦИК, доведоха до бърза реакция на управляващите и частично приемане на исканията на БСП. На този етап постигнахме успех – смяна на състава на ЦИК и възстановяване на преференциалните нива. След промените президентът се обърна към опозицията с покана да се върне в парламента, която беше отклонена. БСП остана за 3 месеца извън парламентарния живот, като по този начин преотстъпи парламентарния терен на своите опоненти и се лиши от най-високата трибуна на политическия живот в България.

След частичното приемане на нашите искания от ГЕРБ ние останахме без ясна политическа мотивация за нашите действия. Това отсъствие не беше разяснено добре пред българските избиратели. Далеч преди началото на предизборната кампания, в хода на конференциите за издигане на кандидати за Европейския парламент, членовете на партията имаха противоречиво отношение към излизането от парламента. Излизането на БСП от парламента, с решение на НС, имаше положителен ефект. Но беше пропуснат политическият момент за завръщане към дейността на Народното събрание.

Тезата, че докато сме били извън Народното събрание, сме имали възможност да бъдем по общините и да се срещаме с хората, няма как да звучи сериозно, при условие, че ние сме сред хората от началото на обсъждане на „Визия за България“. Има време да бъдем и сред хората, и да участваме в законодателния процес в работата на българския парламент, за да не отстъпваме инициативата на други, които приемаха през това време законите на конвейер.

Спорен е въпросът за конкретните размери на щетите за изборите от нашето отсъствие, но несъмнено бяха нанесени щети.

Не е ясно как по време на нашето отсъствие се утвърждавахме като парламентарна алтернатива на управляващите. Очакванията, че на тази основа ще се катализира протестен вот, който да превърне изборите от европейски в национални или по-точно да станат вот на недоверие към правителството, не се оправдаха.

По данни на социологически агенции преди началото на предизборната кампания БСП е имала мобилизация от 86% на партийното ядро, докато при основния опонент ГЕРБ мобилизацията е 70%. По време на кампанията БСП свива ядрото си до 83%, а при ГЕРБ мобилизацията нараства до 79%. Очевидно кампанията е мобилизирала в много по-голяма степен избирателите на ГЕРБ и не е повлияла съществено на нашите избиратели. Към тези данни трябва да се добави и убедителна статистика от европейските избори, откакто те се провеждат в България, за нивата на активност и основните характеристики на избирателите, а именно, че на европейски избори у нас излизат да гласуват граждани с активно отношение към европейската проблематика и ангажирани с европейската идея.

Избирателната активност не може да бъде определена като необичайно ниска, предвид броя на гласувалите граждани, сравнен с гласувалите на други европейски избори, провеждани в България. Нашата избирателна активност се оказа доста по-ниска от средноевропейската.

Един от изводите, който може да бъде направен, е, че ние не успяхме да активираме избирателите с характерния за европейските избори профил. Те очакваха БСП да разгърне пред тях своята визия за бъдещето на България в Европейския съюз. Към това заключение трябва да се добави и обстоятелството, че т.нар. евроскептицизъм няма широко място в българското общество, а 63% от пълнолетните български граждани декларират доверие в Европейския съюз.

Съществен е въпросът за ролята и мястото на социологическите проучвания при подготовката на кампанията, формулирането на посланията към избирателите и пропагандните цели, постигани чрез тях. Социологическите проучвания имат своето място при подготовката на кампанията. Те бяха проведени и НПЩ беше запознат с резултатите, които послужиха и за разработване на документа „Основни насоки на предизборната кампания“. В него се очерта необходимостта от една позитивна кампания с очаквани от избирателите на левицата ясни социални параметри и ангажименти на БСП в общата политика на левицата в Европа.

Някои от основните социологически изводи бяха базирани върху очакването за силна динамика на изборните предпочитания в хода на кампанията в полза на БСП. Очакваше се допълнително радикализиране на избирателите. Такова радикално действие, като напускането на парламента от страна на БСП, трябваше да бъде последвано от други решителни действия, които да преобърнат очертаващия се паритет. Тези прогнози не намериха потвърждение в най-активната фаза на предизборната кампания.

Изборите не могат да бъдат спечелени само в рамките на един месец, колкото е законно установеният срок на предизборната кампания. Политическа сила като БСП изгражда отношението към себе си в дълги периоди от време и в резултат на последователна, активна позиция в политическия живот на държавата. Нашето отношение към институциите и политиката на Европейския съюз, към трудностите на Съюза, появилите се противоречия между отделните държави във връзка с някои общи политики е изразено в цялостна политическа линия, която намери своето потвърждение в Платформата „Визия за Европа“. От изключително значение за мобилизацията на избирателите в изборите за Европейски парламент е тяхната съпричастност към развитието и бъдещето на Европейския съюз, към необходимостта от ясно определени идейни и политически цели.

Оценката, че парламентът е изчерпан, можеше да получи потвърждение само при парламентарна и правителствена криза. Като добавим и че БСП е партията, която в най-голяма степен има отношение към учредяване на парламентарната република в България, то напускането на парламента допълнително делегитимира нашата парламентарна същност. Трудно може да се води позитивна кампания за смисъла от участието ни в работата на Европейския парламент, когато не участваш в работата на собствения си парламент. Подготовката на БСП за европейските избори включваше освен приемането на документите от заседанието на 49-ия конгрес през януари, също провеждане на конференции на общинските организации на партията за издигане на кандидати за Европейския парламент. На конференциите се поставяха множество въпроси, свързани с тактиката и целите на партията в този избор и за подходящите кандидати за Европейския парламент. Още в този ранен етап бяха изразени лични мнения на членове на ИБ, народни представители и членове на НС на БСП за или против участието на Сергей Станишев в листата. Тази тема се обсъждаше на много конференции и вълнуваше социалистите, които търсеха разумни отговори за това как да се явим на Европейските избори единни, убедителни пред българските граждани, с ясни политически послания.

На две последователни заседания на НС на БСП бяха утвърдени съответно водач на листата, броят на гражданската квота и коалиционни партньори, а на второ заседание – местата, имената и съставът на листата.

Периодът на издигане на нашите кандидати обхвана три седмици, в които вътрешните напрежения по повод подреждането на кандидатската листа се разразиха в пълна степен. Проведеното гласуване за водач на листата не свали напрежението, защото беше дадена ясна заявка, че за С. Станишев няма място и в самата листа. Тази позиция предопредели характера на бъдещите решения на Националния съвет на партията и до голяма степен обществените настроения към БСП в началото на предизборната кампания.

Остава неизяснен въпросът за ролята и тежестта на номинациите направени от Общинските конференции.

БСП влезе разединена в предизборната кампания. Политическото противопоставяне оказа влияние върху работата на НПЩ, хода на кампанията в центъра и по места.

Освен разделенията по повод на номинациите и листата допуснахме максималната мобилизация на нашите избиратели да се постигне преди началото на кампанията, вместо нейният връх да бъде в нейния край. Тази динамика беше обратна на логиката на предизборния процес и на очакванията от социологическите изследвания.

В дискусията по подготовката на настоящия доклад беше констатирано, че някои решения на НПЩ са били променени от ИБ.

Идеите, ценностите и задачите в нашата предизборна платформа не стигнаха до българските избиратели и не се разбра що е това Социален стълб, за който се борят европейските социалисти, каква защита на мобилните работници в Европейския съюз предлагаме, какви нови данъци върху глобалния капитал искаме.

БСП отстоява ценностите, залегнали в Програмата на партия и закрепени в Устава, и се противопоставя на външни внушения за промяна на нейната идейна същност.

Когато след преминалите избори с основание отправяме критика към начина на провеждането им, към мотивираните от работодатели или с финансови стимули избиратели, трябва да сме наясно, че тези негативни явления на съвременната българска политика могат да бъдат отстранени само по пътя на защитата на Конституцията като основополагащо начало на нашето разбиране за демократичните избори, като изява на политически свободни граждани, като защита на демократичните основи на нашата политическа система и като остро противопоставяне на тоталното купуване на политическия живот.

В тази кампания направихме опит да пренесем успеха от президентските избори върху европейските с идеята да ги превърнем в предсрочни парламентарни. Но това не се получи. Очакванията за създаване на “революционна ситуация” и предизвикване на протестен вот се оказаха нереалистични.

На изборите за Европейски парламент БСП не използва пълноценно възможностите на Президента на ПЕС.

Две от критиките към кампанията се съдържат в почти всички изказани мнения:

Нашите кандидати не успяха достатъчно да засегнат европейските въпроси и да вкарат кампанията в европейска насоченост. Самата политическа среда предполагаше такова поведение заради „корупционната обстановка“, както и профилът на издигнатия от нас водач на листата. Разбирането, че БСП просто следва общественото мнение, предизвикано и насочвано от външни на партията фактори и се вписва в тази рамка, противоречи на самата идея за БСП като партия с визия за Европа и визия за България. Предложените от нас идеи за развитие на обществото, икономиката и държавата надхвърлят политическата конюнктура на днешния ден. В това е техният смисъл, това е историческото призвание на партията – да води, да показва новото, да търси пътища, да вдъхва оптимизъм и вяра на хората;

Появиха се констатации, че „теренът за българския политически и публичен дебат“ не е добре подготвен, че активните обществени групи не разбират и не желаят да приемат позитивен дебат за бъдещето. В този смисъл отговорността на проевропейските политически партии, каквато несъмнено е БСП, е много голяма за формиране на социалистическото проевропейско политическо пространство. БСП пропусна да предложи идеите си на българското общество и остана при ежедневния дебат за злоупотребите и за деформациите на нашето държавно управление.

БСП трябва да остане непримирима към корупцията и да продължи да вади на показ неправомерните действия на управляващите. Може обаче да се направи изводът, че чрез изнасяне на скандални факти и информация за корупция за институции и личности от изпълнителната власт не може да бъде предизвикана засилена изборна активност на базата на негативна обществена реакция. Негативизмът не стана онази движеща сила и платформа, с която днешното българско правителство да бъде поставено в политическа безизходица. Призивите за гласуване по принцип като израз на гражданска отговорност към управлението и демокрацията не дадоха никакъв резултат.

 

Ход на кампанията. Работа на Националния предизборен щаб, коалиционни взаимодействия, медии

В края на март Предизборният щаб прие документ, наречен „Основни насоки на кампанията“, който имаше за цел да определи нейните ключови елементи:

• позитивен характер на кампанията;

• основни послания, представящи европейската тематика на разбираем език;

• насоченост на публичната и медийната кампания едновременно към ядрото на БСП и към широката периферия на лявото;

• позитивен и в същото време загрижен за бъдещето на Европа тон на предизборната кампания. Подчертаване на нашата политическа линия, заложена във “Визия за Европа”.

Извършена беше подготовка на изборната администрация и областните предизборни щабове. Бяха проведени обучения в цялата страна. Преминалите обучения трябваше по веригата да предадат своята експертиза на членовете на СИК и на общинските предизборни щабове.

Бяха разработени Методически указания, които да подпомогнат работата на нашите представители в изборната администрация за стриктно следене на изборния процес. В тях беше включена и отделна инструкция за машинното гласуване.

В хода на кампанията част от „Основните насоки“, приети от Щаба, не бяха реализирани. Причините са различни, някои от по-важните са:

• не се познава и прилага съвременния инструментариум за работа и мобилизация на избиратели извън твърдото ядро на партията. По-голямата част от срещите бяха с актива на БСП, с наши членове и симпатизанти, което е необходимо, но недостатъчно условие за успешен изборен резултат;

• вследствие на няколко цикъла мероприятия преди старта на кампанията, започнали още през есента на 2018 г., сред членския състав на партията бе натрупана умора;

• в хода на кампанията през последните две седмици не беше достатъчно медийното противодействие на активизиралия се министър-председател и листата на ГЕРБ, което доведе до забележим спад в мобилизацията на нашите избиратели. Ключов фактор в кампанията се оказа и масовата злоупотреба с административен ресурс и бюджетни средства в полза на кампанията на ГЕРБ.

Получи се съществено разминаване между планираната кампания и нейната реализация. Не се реализира позитивна кампания с ясен хоризонт за българските граждани, а доминираща тема на нашата кампания се превърна тази за злоупотребите с европейско финансиране и корупцията в средите на управляващата партия. Този акцент на кампанията предизвика, от една страна, спад на доверието в управляващата партия, но от друга, консолидация на партийното ядро на ГЕРБ и демотивация за участие в изборите на т.нар. периферия на избирателите.

Младежкото обединение в БСП се включи с две младежки инициативи – информационна кампания „Гласувай, има смисъл“ и конференция „Европа на младите“. Неговите членове работиха активно в социалните мрежи и инициативите им бяха отразени от местните медии.

Обединението на жените социалистки в БСП проведе мероприятия в София, Русе и Монтана и се включи активно в подготовката и провеждането на предизборната кампания за Европейски избори 2019 по места.

Движението на ветераните проведе в периода април-май регионални съвещания, в които взеха участие над 200 активисти. Членовете на Движението подкрепиха решенията и мероприятията на НПЩ и ИБ на НС на БСП в предизборната кампания, утвърдената листа на кандидатите за Европейския парламент и активно работиха за реализирането им.

 

Коалиционно взаимодействие

На основата на приетата през 2017 г. от 49-ия конгрес на БСП Коалиционна рамка и подписания договор за създаване на Коалиция „БСП за България” Националният съвет на БСП реши да не разширява състава на Коалицията за изборите за членове на Европейския парламент, а да търси разширяване на подкрепата на нейната листа с двустранни споразумения за взаимодействие с други политически партии и неправителствени организации.

В началото на май 2019 г. бяха подписани 13 споразумения на Коалиция „БСП за България“ със следните партии и организации: Движение за радикална промяна – „Българска пролет“, Българска земеделска партия, Партия на българските комунисти, Общонароден комитет за защита на националните интереси, Конфедерация на обществените организации от сигурността и отбраната, Съюз на пенсионерите – 2004, Национален синдикат „Защита“, партия „Европейска сигурност и интеграция“, партия „ПОДЕМ“, Съвет на европейската научна и културна общност, Отечествен съюз, Български антифашистки съюз, Демократичен съюз на жените. Споразуменията за подкрепа са формирани на базата на платформата „Визия за Европа. За социална Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността!“

По инициатива на БСП в края на предизборната кампания бе подписан Меморандум за честни избори от общо 21 партии и организации, като освен горепосочените се включиха: Партия на зелените, Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, ПП „Коалиция за теб, България“, Съюз на патриотичните сили „Защита“, партия „Съюз за Отечеството”, Институт за социална интеграция, Народно движение против корупцията и за иновативна икономика.

На основата на Меморандума бе създадена организация за мониторинг на предизборната кампания и протичане на изборния ден. Договорен бе механизъм за обмен на информация и подаване на сигнали за нарушения на изборния процес.

В кандидатската листа на „БСП за България” бяха включени: на 10-то място Велизар Енчев – председател на Движение за радикална промяна – „Българска пролет“, и на 17-то място Емил Георгиев – председател на коалиционния ни партньор Политически клуб „Екогласност”.

В подписаните споразумения за подкрепа ясно се посочва, че участниците се споразумяват на основата на Платформата на БСП „Визия за Европа“ да работят с прогресивните сили в Европа за промени в ЕС и в България, за обща миграционна политика, съобразена с националните интереси. От особена важност е ангажиментът на подписалите споразумението да подкрепят и популяризират листата на Коалиция „БСП за България“ в европейските избори. За съжаление в хода на предизборната кампания бяха констатирани няколко случая на изказвания в предизборни срещи от участник в листата, които в някаква степен могат да се тълкуват като позиции срещу друг участник в листата.

Коалиционните ни партньори от Политически клуб „Екогласност“, Политически клуб „Тракия“, „Нова зора“ и Комунистическа партия на България участваха активно в предизборните прояви на членовете на листата в общините, където имат структури. Последното заседание на Политическия съвет на Коалиция „БСП за България“ бе проведено на 15 март 2019 г., на което бе взето решение представители на партиите от Коалицията да участват в работата на НПЩ. Създадена бе съответната организация и те взеха участие в заседанията на щаба.

Резултатите на другите леви формации, участвали в изборите за Европейски парламент, са общо около 1% от действителните гласове. АБВ и още шест партии, регистрирали се като „Коалиция за България“ с цел объркване на нашите избиратели, получи 16 759 гласа или 0.86%, а „Движение 21“ – 4141 гласа или 0.21%. На тази база може да се направи извод, че „левите“ избиратели, които гласуваха на тези избори, дадоха своя глас за Коалиция „БСП за България“.

Коалиционната рамка за участието на БСП във всички избори е приета на заседание на 49-ия конгрес през януари 2017 година. В нея ясно и точно са формулирани критериите, от които няма да отстъпим, както и партиите, с които няма да се коалираме. Сегашният коалиционен договор категорично е решил въпроса за общото явяване на предстоящите местни избори във формат – Коалиция „БСП за България“. Именно поради решението за самостоятелно участие на местните избори от Коалицията бе изключен Земеделският съюз „Александър Стамболийски”.

Необходимо е да се търсят политически взаимодействия, с които да се стремим към подкрепа на по-голяма част от българските граждани, за да осигурим по-добра перспектива за развитие на общините.

 

Медийна кампания

 Не може да бъде подмината една особеност на кампанията. Поредицата от празнични дни през май доведе до обективно скъсяване на времето за агитация.

За целите на кампанията бяха изработени достатъчно на брой печатни материали. Първият печатен агитационен материал, включващ основните послания на кампанията, излезе от печат още през първите дни на април и беше предназначен за агитация, преди да са ясни съставът на листата и номерът на коалицията в интегралната бюлетина. Също преди началото на горещата фаза беше отпечатано и специалното издание на предизборния вестник. Брошурата „Нашите кандидати“ имаше два тиража. Бяха отпечатани и листовки с лика на водача на листата и имиджови с номер 18. За улеснение на кандидатите щабът подготви варианти на плакати с преференции за всеки кандидат, както и картички, указващи преференцията и начина на преференциално гласуване. Печатните материали бяха изработени навреме и в достатъчно количество за нуждите на кампанията. В рамките на кампанията бяха сключени договори с 14 информационни агенции, 3 радиа, 3 вестника и 5 телевизии. При подбора на медиите, освен техния рейтинг, взехме предвид и отношението им към БСП извън кампанията. Така отпаднаха медии, които традиционно публикуват неистини, манипулиращи и тенденциозни материали срещу БСП. Този принцип беше пренебрегнат от някои от кандидатите, които самостоятелно платиха отразяване точно в тези медии. Това не само наруши принципа, по който бяха подбрани медиите, но постави в неравностойно положение кандидатите. Така тези, които имаха личен финансов ресурс, се ползваха както от общия ресурс на кампанията на Коалиция „БСП за България“, така и от допълнително отразяване. НПЩ не се противопостави на това, тъй като бе прието да се стимулира преференциалното гласуване. Трима от кандидатите създадоха свои клипове, които бяха разпространени онлайн, но не в националните телевизии, с които имахме договорни отношения, поради достигане на законовия лимит за финансиране на кампанията от 2 млн. лв. С решение на НПЩ беше отхвърлено излъчването в националните телевизии на видеоклип, предоставен от Сергей Станишев за целите на кампанията, поради гореизложените финансови рестрикции, както и заради факта, че в клипа не се споменаваше БСП.

Активна роля в отразяване на кампанията имаха в. „Дума“, Българска свободна телевизия и екипът, ангажиран с официалните профили на БСП в социалните мрежи. Изцяло с ресурса на телевизията бяха създадени 4 клипа и излъчвани всеки ден в най-рейтинговото време по БСТВ – за представяне на цялата листа, за основните ни послания, за това как да се гласува и четвъртият – разясняващ, че „Коалиция за България“ не е Коалицията „БСП за България“ и че правилният номер е 18. Освен това бяха излъчени 59 разширени репортажа, отразяващи събития с участието на всички кандидати на левицата. Всички видеоматериали от страната бяха качени и на официалната страница на БСП във Фейсбук. Широко поле за отразяване на идеите и мненията на кандидатите ни беше предоставено и в публицистичните предавания на БСТВ. Общият брой на участията в предавания в предизборната кампания е 20. БСТВ излъчи на живо двете най-важни събития от кампанията на левицата – представянето на листата на 20 април 2019г. в Южния парк, както и официалният старт на кампанията и Международния ден на труда и работническата солидарност Първи май.

Свое отделно участие в кампанията имаше в. „Дума“. Още преди началото на горещата фаза беше издаден специален вестник за кандидатите. В електронното издание се поддържаше непрестанна информация за динамиката на кампанията във всички части на страната. Допълнително в него бяха публикувани материали на други електронни медии, подкрепящи нашите кандидати и нашата листа за изборите. Всички значими публикации от електронното издание и електронната версия на хартиените броеве бяха популяризирани всеки ден в социалните мрежи, където получаваха стотици споделяния и коментари. Журналисти от вестника участваха в предизборни изяви в София и в близките градове не само професионално, а и някъде като политически лица, участващи в дискусиите.

Освен традиционната кампания с репортажи и клипове се положиха усилия за кампания в социалните мрежи, където ежедневно бяха публикувани информации за предстоящи събития, снимки, послания и клипове от изявите на нашите кандидати.

Независимо от активната медийна кампания, основната цел за достигане до избиратели извън твърдото ядро на партията почти не беше постигната, което пролича и в структурата на изборните резултати. Това бяха първите избори, на които БСП се яви със собствена телевизия, положителен факт сам по себе си, но не успя да заеме мястото, което се очакваше в кампанията.

 

Кампания извън страната

 С оглед на традиционно ниския брой гласуващи в чужбина Коалиция „БСП за България“ не фокусира голям ресурс върху провеждане на кампанията в чужбина. Осъществени бяха 3 срещи с българската общност извън страната. На 5 май 2019 г. в Лондон, Великобритания, по време на Фестивала на източноевропейската култура, имаше среща с местни представители на българската общност. От страна на БСП участваха кандидатите: Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Иван Кръстев. Също на 5 май 2019 г. в Барселона, Испания, се проведе среща между българската общност с проф. Мариела Модева. На 17 май 2019 г. в Берлин, Германия, се състоя среща на Деница Златева с представители на българската общност в страната. Срещите бяха популяризирани и отразени основно в социалните медии.

Коалиция „БСП за България“ имаше свои представители в секциите извън страната. При набирането на представители на БСП в чужбина се сблъскахме с няколко проблема. БСП имаше 27 свои представители в 21 от 191 секционни избирателни комисии извън страната. За сравнение, останалите политически партии имаха представители, както следва: ГЕРБ – 27, Обединени патриоти – 47, ДПС – 31, Реформаторски блок – 7, и „Воля“ – 6.

Всички представители на БСП бяха активни и предоставяха в НС на БСП своевременно данни за хода на изборния процес и протоколи от гласуването в съответните секции. Нямаше данни за изборни нарушения и като изключим изчерпването на предоставените бюлетини в секцията в Никити (Гърция), изборният процес в чужбина протече спокойно.

 

Резултатите от изборите в България и в Европейския съюз

Коалиция „БСП за България“ се представи добре на фона на останалите партии от социалистическото семейство. Като процент подкрепа в сравнение с братските партии от ЕС БСП е шеста. По същия критерий през 2014 г. БСП е била на 12-ата позиция. При това, като изключим Малта, в която социалистите печелят с 55%, Испания и Португалия, в които подкрепата е около 33%, резултатите на левицата в Кипър и Румъния са от порядъка на 25%, което е съизмеримо с резултатите на БСП. Следва да се отбележи и, че през 2019 г. БСП е една от седемте европейски социалистически партии, които отбелязват ръст в подкрепата спрямо изборите за членове на ЕП през 2014 г. Девет партии, сред които и БСП, получават повече мандати спрямо предходните избори.

Избирателната активност на общоевропейско ниво достигна рекордно високите 50,97% от 1999 г. насам. На този фон активността от 30,83% в България е петата най-ниска спрямо държавите от ЕС след Словакия, Словения, Чехия и Хърватия с активност под 30%.

Двете най-големи партии в Европейския парламент – Европейската народна партия и Социалистите и демократите, губят съответно 42 и 38 места в сравнение с предходния мандат на парламента. На общоевропейско ниво ЕНП остава първа политическа сила със 179 мандата (23,83%). Следват S&D – Прогресивен алианс на социалистите и демократите със 153 места (20,37%), ALDE&R – Алианс на либералите и демократите със 105 мандата (13,98%), Greens/EFA – Зелени/Европейски свободен алианс – 69 места (9,19%), ECR – Консерватори и реформатори – 63 места (8,39%), ENF – Европа на нациите и свободата – 58 мандата (7.72%), EFDD – Европа на свободата и пряката демокрация – 54 места (7,19%), GUE/NGL – Европейска обединена левица/Северна зелена левица с 38 места (5,06%).

 

Изборни резултати

 Настоящите избори за Европейски парламент бяха четвъртите, в които партията участва от 2007 г. насам. През 2007 г. БСП получава 414 786 гласа (21.4%); през 2009 г. – 476 618 гласа (18.5%); през 2014 г. – 424 037 гласа (18.9%). На тези избори БСП получи 474 160 гласа, или 24.3%. За сравнение, резултатите на ГЕРБ на същите избори са: 2007 г. – 420 001 (21.7%); 2009 г. – 627 693 (24.4%); 2014 г. – 680 838 (30.4%); 2019 г. – 607 194 (31.1%); Резултатите на ДПС са: 2007 г. – 

392 650 (20.3%); 2009 г. – 364 197 (14.1%); 2014 г. – 386 725 (17.3%); 2019 г. –
323 510 (16.6%);

В сравнение с всички видове избори БСП традиционно получава най-малко гласове именно на изборите за Европейски парламент (с едно изключение – 2015 г. на местните избори, когато гласовете за БСП са под 400 хиляди). И тези избори не промениха тази тенденция. Като цяло резултатът на БСП се вписва в рамките на традиционния за такъв вид избор. 500 хиляди гласа си остава граница, която партията все още не може да достигне на европейски избори;

Като абсолютна стойност резултатът от Европейски избори 2019 г. се доближава до най-високия за партията – 476 618 гласа през 2009 г., но при по-висока избирателна активност. Това се изразява и в увеличаване на броя на нашите членове в Европейския парламент – от 4 на 5 евродепутати;

БСП увеличава своя изборен резултат спрямо изборите за Европейски парламент през 2014 г. с около 50 хиляди гласа. В процентно съотношение с около 5% – от 18.9 на 24.2%;

През 2019 г. БСП увеличава своя резултат в 24 избирателни района спрямо изборите за Европейски парламент през 2014 г. като абсолютна стойност. Това са: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Пловдив-град, Пловдив-област, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София- 23, София-24, София-25, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. В 7 избирателни района БСП понижава своя резултат: Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, Смолян и София-област;

Активността на сегашните избори за Европейски парламент остава в рамките на традиционно ниската за такъв вид избор у нас – 2 095 579 души пуснаха своя глас. През 2007 г., 2009 и 2014 г. числата са съответно: 1 955 466; 2 601 677 и 2 361 966. Според броя на гласувалите активността може да бъде определена като обичайна за европейски избори.

БСП печели изборите в 4 области: Видин, Добрич, Плевен и Ямбол. ДПС е първа също в 4 области: Кърджали, Разград, Търговище и Шумен. ГЕРБ е първа в останалите 21 области. На изборите за ЕП през 2014 г. БСП също е била на първо място в 4 области – Видин, Враца, Монтана и Кюстендил. Динамика има в разпределение на първите места между другите две партии спрямо изборите за ЕП през 2014 г. ДПС губи първите си места в областите Пазарджик и Смолян;

БСП е първа политическа сила в 60 общини, втора в 136 и трета в 69. ГЕРБ е първа политическа сила в 131 общини, втора в 100, трета в 31 и четвърта в една. ДПС е първа политическа сила в 73 общини и втора в 26. В една община ГЕРБ и ДПС си делят първото място с абсолютно еднакъв резултат в получени брой гласове;

БСП е първа политическа сила в две общини, които са областен център – в Ямбол и Монтана. В Плевен сме на второ място, но с едва 9 гласа по-малко от ГЕРБ, т.е. практически говорим за паритет там;

БСП заема второто място, но е на минимална дистанция зад ГЕРБ (изоставане в рамките до 5%) в 14 общини – областни центрове: Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София, Стара Загора и Шумен;

В 5 общини – областни центрове, разликата с ГЕРБ е в рамките между 5 и 10%. Това са: Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Смолян;

Специално внимание заслужават резултатите в 28 общини с кметове, издигнати или подкрепени от БСП, където партията е първа политическа сила. Общините: Кресна, Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш, Сухиндол, Белоградчик, Брегово, Чупрене, Макреш, Мездра, Генерал Тошево, Каварна, Невестино, Трекляно, Ковачевци, Гулянци, Долни Дъбник, Левски, Искър, Брезово, Садово, Горна Малина, Правец, Чавдар, Гълъбово, Велики Преслав, Болярово, Тунджа;

В 35 общини, управлявани от представители на ГЕРБ, РБ, ИК и Местни коалиции, БСП е първа политическа сила;

Областните градове – Ямбол, общините и районите, управлявани от ГЕРБ – Малко Търново, Созопол, Лясковец, Трявна, Шабла, Панагюрище, Пещера, Долна Митрополия, Съединение, София-град – „Младост“, „Изгрев“ и „Красна поляна“, Копривщица, Раднево, Каспичан и Елхово;

БСП е първа политическа сила в Монтана и общините – Несебър, Карнобат, Дряново, Стрелча, Белене, Червен бряг, Карлово, Първомай, Сопот, Хисаря, Чепеларе, Антон, Етрополе, Братя Даскалови, Опан и Стралджа, където управляват кметове от РБ, ИК и Местни коалиции.

 

Резултати извън страната

Коалиция „БСП за България“ бележи сериозен ръст в резултатите извън страната. От 25 709 подадени гласове за БСП са гласували 3714 избиратели (15,42%). Този резултат нарежда БСП трета след „Демократична България“ с 6927 гласа (28,76%) и ПП ГЕРБ с 5338 гласа (22,16%). Избирателната активност е минимално по-ниска от тази в изборите за членове на ЕП през 2014 г.

За сравнение, в изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г.
от 26 037 гласа БСП е получила 1346 гласа (5,4 %) и се нарежда пета след
ПП ГЕРБ (38,88%), ДПС (15,95%), Реформаторски блок (14,34%) и „България без цензура“, ВМРО, ЗНС, „Гергьовден“ (8,36%).

 

ИЗВОДИ

Избирателите не видяха в европейските избори инструмент за въздействие върху вътрешнополитическата обстановка в страната, това се потвърждава от активността и структурата на вота.

В страната не се реализира очакваният от нас „протестен вот“. Не успяхме да превърнем изборите от „европейски“ в „национални“ – като своеобразен „вот на недоверие“ срещу правителството на Бойко Борисов.

Разположението на политическите сили в национален мащаб се запазва каквото беше след парламентарните избори през 2017 г. И двете водещи партии в страната намаляват своя резултат приблизително 2 пъти на сегашните избори. Разликата между нас и ГЕРБ и в процентно отношение практически е същата (5.5% през 2017 г. и 6.8% сега).

БСП не успя да постигне основната цел, която си постави на Европейски избори 2019 г. – да ги спечели, така че да се утвърди като първа политическа сила, да се наложи като парламентарна алтернатива на управляващото мнозинство и да предизвика предсрочни парламентарни избори. За постигането на тази цел беше необходимо да бъдат спечелени поне 2/3 от гласовете за БСП, подадени на парламентарните избори през 2017 г.

БСП за съжаление не можа да мобилизира гласоподаватели извън твърдото си ядро, което на моменти дори беше объркано между разнопосоч-ните послания от различни кандидати. Като слабост може да се отчете липсата на инструментариум за работа и мобилизация на избиратели извън твърдото ядро на партията.

Допуснахме забележим спад в мобилизацията на избирателите и в хода на кампанията през последните две седмици. Не съумяхме ефективно да противодействаме на включилия се активно в кампанията министър-председател.

Безспорно трябва да отбележим ръстът на подадените за БСП гласове, както и спечелените 5 мандата, постигнатите първи места в Монтана и Ямбол и на областно ниво в Плевен и Добрич. В разпределението на гласовете за БСП по места може ясно да се открои потенциал за успешно представяне на местните избори в общините при издигане на подходящи кандидатури за кметове, партийно и политическо единство, ясни ангажименти към проблемите на местното самоуправление.

 

Задачите на БСП за участие в предстоящите избори за местна власт

Резултатите от местните избори през 2015 г. показаха сериозно отстъпление на партията от традиционно силните ѝ позиции в местната власт. БСП остана без нито един кмет в областен град, загуби в много от по-малките населени места, където от десетилетия е печелила подкрепата на хората. От общо 5181 общински съветници за страната с листите на БСП са избрани 910, като 102 от тях участват в коалиция с други партии. За кметове на общини са избрани 31 от кандидатите на БСП, а 25 са кметовете на общини, избрани с подкрепата на общинските партийни организации по места. При кметовете на кметства нашите представители са 466 от общо за страната 3164.

От 265 общини в 41 БСП няма общински съветник, в 17 има по един, в 55 – по двама съветници; в общо 113 общини няма група общински съветници от БСП. В 136 общини има група общински съветници на БСП, като в 16 общини съветниците от БСП са част от група на местна коалиция или сдружение.

Целта пред БСП е да подобри значително горепосочените резултати. На проведените избори за Европейски парламент партията повиши резултата си от 2014 г., като привлече допълнително 50 123 гласа и получи още един мандат в Европейския парламент. Първите анализи, направени непосредствено след провеждането на изборите, очертаха няколко тенденции, които ще се отразят непосредствено на резултатите от Местни избори 2019:

1.   Относителното повишаване и стабилизиране на гласовете, получени за БСП в областните центрове и по-големите общини – Видин, Монтана, Ямбол, Плевен, Добрич, Велико Търново, Силистра, Панагюрище, Пещера. Партията е първа политическа сила в повече от 60 общини. Това е сериозен потенциал, който ни дава основание целите, които БСП си поставя за местните избори, да бъдат по-високи.

2.   Ниски резултати за БСП в малките общини и част от населените места, дължащи се преди всичко на административен и икономически натиск от управляващите и относително висок дял на купения вот.

3.   Неангажираността на местни авторитети и публични фигури в предизборната кампания.

 

Какво следва да направим за времето, оставащо до изборите?

Да извършим отговорно подбора на кандидатите за кметове и общински съветници, като водещи критерии са: избираемост, близост до ценностите на БСП и добра експертна подготовка; да са разпознаваеми за местната общност лица, позитивни, диалогични и комуникативни.

Да осигурим кандидати за кметове във всяко населено място, където има избор.

Да проведем гъвкава коалиционна политика, отчитайки спецификата на всяка община. Активно да търсим партньори и съмишленици сред по-широк кръг организации и хора: НПО-та с проекти и инициативи в общините, спортни клубове и деятели, настоятелства на училища и читалища, местни бизнес сдружения, местни хора с признат авторитет.

Да разработим реалистични предизборни платформи по общини на основата на политиките, заложени във „Визия за България“; да откроим и приемем няколко приоритета на национално ниво, които всеки избран кмет на БСП ще реализира през мандата си на управление.

Да мобилизираме структурите на БСП за работа с избирателите и проведем информационна кампания с разбираеми и аргументирани послания, водещи към повишаване на избирателната активност. Не са необходими скъпи и зрелищни концерти и мероприятия, а повече срещи с хората. Успешните кметове от БСП, които отново ще се кандидатират, да бъдат широко отразени медийно с добрите им практики.

Да организираме преди изборите за нашите кандидат-кметове обучение за основните изисквания и правила при срещите и комуникацията с хората, представяне и защита на идеи, участие в диспути и др.

Основната задача пред нашите представители в местната власт е да водят политика, която спомага за преодоляване на натрупаните с години проблеми в населените места, да работят за развитието и сплотяването на местната общност. Като се опираме на дългогодишния опит, на приемствеността, на добрите резултати и успехите на нашите представители в общините, ние ще продължим работата си за:

• постигане на финансова стабилност на общините – увеличаване на средствата, с които те разполагат, чрез справедливо преразпределение и преотстъпване на по-висок дял от националните приходи;

• гарантиране на силно местно самоуправление – стимулиране прякото участие на гражданите в местната власт с установените за това законови форми, активна дейност на гражданските консултативни съвети. Насърчаване на младите хора за участие в граждански инициативи съвместно с общината;

• осигуряване на качествено образование за всяко дете – училище във всяка община с модерно оборудване, осигурен транспорт и безплатно хранене за всеки ученик. Тясно взаимодействие на училище, родители и институции за пълен обхват и задържане на децата в образователната система. Повече средства за професионалните гимназии и по-голям брой професионални паралелки, ориентирани към спецификата на бизнеса в региона и общината;

• обезпечаване на достъпно здравеопазване – подкрепа за медицинските практики в малки населени места, за всяко населено място над 800 жители да се осигури кабинет, в който ежедневно да присъства лекар или медицински специалист. Осигурено аптечно обслужване на населението. Подпомагане на млади семейства с репродуктивни проблеми. Разкриване на заведения за възрастни и болни хора (домове, хосписи) с финансова помощ от държавата;

• разширяване на социалната ангажираност – поемане на таксите за детските заведения на всички деца като делегирана от държавата дейност. Във всяка община да има изградена и функционираща система за социален патронаж, обслужваща възрастни хора и хора с увреждания, предлагаща не само хранене, но и помощ за тях – почистване, пазаруване, здравно обслужване и др. Разширяване обхвата на услугите „личен асистент” и „социален помощник”. Детска кухня и безплатни кухни за социално слаби във всяка община. Поддържане на съществуващия и изграждане на нов общински жилищен фонд, отреждане на общински терени за социални жилищни зони по реда на публично-частното партньорство;

• подобряване на публичните услуги и общинската инфраструктура – място за всяко дете в общинско детско заведение, строителство на нови детски градини. Обновена инфраструктура на културните, спортните и социалните институции; транспорт до всяко населено място. Изграждане и благоустрояване на обществените площи – улици, тротоари, паркове и др. Създаване на условия важни за хората услуги, като водоснабдяване, сметосъбиране, озеленяване и др. да се извършват от общински предприятия, които не формират печалба и се ръководят пряко от общините;

• провеждане на различна политика при управлението на големите градове с районно деление – преодоляване на утвърдения модел „лъскав център и райони-спални”. Приоритетно насочване на средства към крайните квартали за изграждане и ремонт на инфраструктура, обществени паркинги, поддържане на междублокови пространства, места за отдих и спорт. Осигуряване на цялостно видеонаблюдение на учебни заведения, паркове, спирки, пазари и други обществени пространства.

Ако изпълним всичко това, ние може да се стремим към изборна победа в част от големите градове и в някои от районите на столицата. Категорично трябва да затвърдим и подобрим позициите си в по-малките общини и населени места в страната. Значително трябва да увеличим броя на общинските съветници, като нашата задача е да постигнем резултати, даващи възможност за формиране на групи съветници в голяма част от общините.

Ние, БСП, трябва да се утвърдим във всяка община като носители на друго качество на живот за хората, които не са облагодетелствани от общинските пари и разходи, нямат достъп до невидимите користни стимули на местната власт и искат бъдеще за себе си и децата си. На предстоящите местни избори ние трябва да обявим нашите изцяло социални цели всеобщо и достъпно образование, всеобщо и качествено здравеопазване, демократично местно самоуправление и ясно изразходване и контрол върху обществените средства – бюджет и данъци.

Това са реално постижими резултати и с усилията на всички нас те могат да бъдат постигнати. В името и заради промяната в живота на всеки един гражданин към по-добро!

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук