СОЦИАЛНИТЕ АСИМЕТРИИ НА БЪЛГАРСКАТА ДАНЪЧНА СИСТЕМА

0
177

Иван Аладжов е роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания „Икономика и право в Източна Европа“, „Източноевропейско право“ и „Годишник на източното право“.

В една капиталистическа държава, каквато днес е България, данъците представляват единствената форма на приходи за държвата, която чрез тях осъществява своите задължения спрямо гражданите като социална политика, здравеопазване, образование, сигурност, инфраструктура и т.н. Това е така, защото страната ни вече няма почти никакви държавни предприятия, печалбата от които би могла да се използва за провеждането на такива политики. В същото време България е сред най-антисоциалните данъчни системи на континента, за което вина имат всички досега управляващи.

Данъците (или данъчната политика) са важен компонент на финансовата система. Данъчната политика може да се дефинира като съвкупност от мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане за постигане и решаване на определени фискални, социално-икономически и др. цели.

Най-често данъците се делят на преки и косвени в зависимост от обекта на облагане. Когато данъците облагат имущества, богатства или доходи, те се считат за преки. Когато с тях се облага производството на стоки или оказването на услуги и данъците се калкулират в цените на стоките и услугите, те са косвени.

По отношение на преките подоходни данъци, косвените са допълнителни, тъй като, след като веднъж са обложени доходите при получаването им с преки данъци, при потреблението им те се облагат повторно с косвените. При преките данъци облагането може да се свърже със социално-икономическото положение на данъкоплатеца, като се приложи прогресия, както е и в повечето страни по света. Облагането с косвени данъци е само пропорционално, поради което тези данъци имат антисоциален характер.

Косвеният данък е данък върху продажбите, потреблението, консумацията. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите, като така съопределя равнището на цените.

Понижаването на косвените данъци означава нарастване на търсенето и с това потиска инфлацията. Повишаването на косвените данъци може да доведе до ръст на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта.

Нивото на косвените данъци в старите страни-членки на ЕС възлиза осреднено на 32%. Като в  Кипър е 48%, в Малта, Румъния и Ирландия — 42%, и т.н. Няма държава в ЕС, в която съотношението между косвени и преки данъци да достига българските нива. У нас то е близо 4/5 към само 1/5 в полза на косвените, за сметка на много ниските преки данъци. Това генерира много несправедливост, бедност и трябва непременно да бъде променено.

Видове косвени данъци у нас:

•          Данък върху добавената стойност. ДДС е най-важният източник на приходи за държавата и е въведен в България през 1994. У нас делът на приходите за фиска от ДДС е много висок — над 55%, във всички останали страни от ЕС е по-нисък. ДДС у нас актуално е 20% и съвпада със средното ниво за ЕС. Но като се има предвид, че във всички останали страни от ЕС има намалени ставки (по-ниски, дори нулеви проценти за социално значими продукти и услуги като храна, водоснабдяване, електричество, образование, транспорт, здравеопазване, култура и т.н.), нашето ДДС всъщност е едно от най-високите. Намалена ставка от 9% у нас има само за хотелските услуги, които са всичко друго, но не и продукт от първа необходимост (по-скоро реверанс към туристическия бранш).

•          Мито – такса за вноса или износа на стоки от или в дадена страна.

•          Акциз – една от най-старите форми на облагане с косвени данъци, спада към т.нар. данъци на греха. На облагане с акциз у нас днес подлежат алкохолът и алкохолните напитки; тютюневите изделия; енергийните продукти (горива) и електрическата енергия.

 

Таблица 1. Ставките на ДДС в страните от ЕС:

 

Държава-членка

Стандартна ставка

Намалени ставки

 

Белгия

21%

0%, 6%, 12%

 

Чехия

21%

5%

 

Дания

25%

0%

 

Германия

19%

7%

 

Естония

20%

0%,  5%

 

Гърция

19%

4.5%,  9%

 

Испания

16%

4%,  7%

 

Франция

24%

2.1%,  5.5%

 

Ирландия

23%

0%,  4.4%,  13.5%

 

Италия

21%

4%,  10%

 

Кипър

17%

0%,  5%,  8%

 

Латвия

21%

0%,  5%

 

Литва

21%

5%,  9%

 

Люксембург

15%

3%,  6%,  12%

 

Унгария

27%

5%,  15%

 

Малта

18%

5%

 

Холандия

21%

6%

 

Австрия

20%

10%,  12%

 

Полша

23%

0%,  3%,  7%

 

Португалия

23%

5%,  12%

 

Словения

20%

8.50%

 

Словакия

20%

 

Финландия

24%

0%,  8%,  17%

 

Швеция

25%

6%,  12%

 

Румъния

24%

9%

 

България

20%

9% (само за хотели)

 

Великобритания

20%

0%,  5%

 

 

Преките данъци са данъците върху богатството, върху притежаваното (недвижимо и определени видове по-ценно движимо) имущество, върху промяната на собствеността на недвижимото имущество, върху доходите на физическите лица и върху корпоративната печалба на предприятията. Тези данъци облагат това, което „излиза“ от икономиката. Намаляването на преките данъци увеличава търсенето и при наличие на незаети капацитети и резерви на работна сила в икономиката може да доведе до икономически растеж.

У нас делът на преките данъци в общите данъчни приходи е едва 21% в сравнение напр. с 62% в Дания. Основен пряк данък е данъкът общ доход, чиято ставка у нас е 10%, т.нар. плосък данък. В повечето страни в света за ДОД действа т.нар. прогресивен данък, при който данъчната ставка расте заедно с данъчната основа, което е един много по-справедлив подход.

С актуалните 10% България е с най-нисък процент на данъка общ доход, следвана от Чехия и Литва с по 15%, Румъния — 16%, Словакия — 19%, Естония — 21%, Латвия —23%, Полша — 32%, Кипър — 35%, и т.н. Най-високият ДОД е в Испания и Холандия с по 52%, Норвегия с 54,3%, Дания с 55,4% и Швеция – 56,6%. Но България днес е единствената страна без необлагаем минимум, което прави иначе ниската ставка на плоския данък антисоциална, натоварваща особено силно хората с ниски доходи. За пример необлагаемият минимум в другите страни достига до над 11000 евро за Австрия, Люксембург и Финландия.

 

Таблица 2.

Държава

Необлагаем минимум
в съответна валута

Максимален
% на ДОД

 

Швеция

35.119

56,6%

 

Белгия

6.690

50%

 

Австрия

11.000

50%

 

Великобритания

7.251

45%

 

Финландия

13.099

53%

 

Германия

8.004

45%

 

Франция

5.852

45%

 

САЩ

2.591

43,2%

 

Люксембург

11.265

38,95%

 

Словения

5.113

41%

 

Испания

5.151

52%

 

Канада

6.522

46,41%

 

 

 

Друг пряк налог е корпоративният данък, с който се облага печалбата на юридическите лица. България и Кипър са с най-нисък  корпоративен данък — по 10%, следвани от Латвия и Литва с 15%, Румъния — 16%, Полша – 19%, Словения — 20% и т.н. Най-висок е този данък в Малта — 35%, Белгия — 34%, Франция и Германия — 33,3%, Италия — 31,4% и т.н.

Съществува и данък върху имотите. Най-висок е той във Великобритания — 4,2% от БВП, Франция — 3,4%, Италия — 2,7%, Швейцария — 2,4%, Испания — 2%, Белгия — 2%, Дания — 1,9%, и т.н. Най-нисък той е в България — 0,2%, и тук страната ни е негативен рекордьор по антисоциалния характер на този данък, тъй като това означава, че скъпите имоти почти не се облагат с налог.

Друг индикатор за социалната ориентираност на една данъчна система е отношението на данъците и социалните осигуровки към БВП. Освен, че е мерило за нивото на данъчното бреме, съотношение­то показва и какъв дял от националното богатство в една страна се преразпределя чрез държавата. Най-високо то е в Дания — 48,2%, Швеция — 47,1%, Белгия — 44,3%, Финландия — 43,1%, и т.н. България е в долната третина с 33,3% – този показател се съставя от 10,8% ДДС, 6,4% акцизи и такси, 3% ДОД, 3% корпоративен данък и 10,1% осигуровки. 8 държави от ЕС имат по-ниско общо данъчно бреме от нашето. А колкото по-нисък е този показател, толкова по-малко се преразпределя в съответната страна. Най-нисък е този показател за Румъния — 28%.

Плосък данък (или пропорционален данък) е данъчна система с константа данъчна ставка, при която всички (граждани и/или компании) се облагат с един и същ процент. Терминът плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите с по-високи приходи плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.

В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която през средновековието аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. През ХIХ плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни (т.нар. десятък). След Първата световна война болшинството страни преминават към прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, най-вече във връзка с войната и за въвеждане на социални програми след революционните брожения от 1918 г.

През последните две десетилетия някои страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък.

 

Таблица 3.

 

Страна

Година
на въвеждане

Данъчна
ставка

 

Естония

1994

21%

 

Латвия

1995

23%

 

Литва

1996

15%

 

Русия

2001

13%

 

Сърбия

2003

14%

 

Словакия

2004

19%

 

Украйна

2004

15%

 

Румъния

2005

16%

 

Грузия

2005

12%

 

Исландия

2007

35,7%

 

Монголия

2007

10%

 

Киргизстан

2007

10%

 

Македония

2007

12%

 

Черна гора

2007

15%

 

 

 

В България плоският данък става популярен в медиите, след като в началото на 2003 г. група икономисти изпращат отворено писмо до тогавашния финансов министър Милен Велчев, в което настояват да се въведе плосък подоходен данък от 10%. Инициатор и автор на писмото е Институтът за пазарна икономика. Едновременно с това в. Капитал“ излиза с огромна тема на броя в подкрепа на плоския данък. В продължение на няколко години неолиберално обагрени институции и икономисти настояват публично остатъкът от прогресивните данъчни ставки — накрая те са редуцирани само до 2 стъпала — да бъдат заменени с нисък плосък данък. Бизнесът, разбира се, подкрепя идеята. Последваха го и политическите партии — първо СДС, после НДСВ, и в крайна сметка и БСП. Плосък налог беше въведен през 2007 г. първо за корпоративния данък в размер на 15% от правителството на социалиста Станишев и през 2008 също и за ДОД в размер на 10%.

Таблица 4. Някои данъци в европейските страни в %

Страна

Корпоративен данък

Максимални ставки за ДОД

Стандартен
ДДС

 

Австрия

25

50

20

 

Белгия

34

50

21

 

България

10

10

20

 

Хърватска

20

40

25

 

Кипър

10

35

17

 

Чехия

21

15

21

 

Дания

25

55,4

25

 

Естония

21

21

20

 

Финландия

26

53

24

 

Франция

33,33

45

19,6

 

Германия

33,33

45

19

 

Гърция

25

45

23

 

Унгария

19

20,32

27

 

Ирландия

12,5

41

23

 

Италия

31,4

45

21

 

Латвия

15

23

21

 

Литва

15

15

21

 

Люксембург

28,6

39

15

 

Малта

35

35

18

 

Холандия

25

52

21

 

Норвегия

28

54,3

25

 

Полша

19

32

23

 

Португалия

27,5

46,5

23

 

Румъния

16

16

24

 

Словакия

23

19

20

 

Словения

20

41

20

 

Испания

30

52

21

 

Швеция

22

56,6

25

 

Швейцария

25

45,5

8

 

Турция

20

35

18

 

Великобритания

23

45

20

 

 

 

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци у нас показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората с ниски доходи, защото те като всички останали се хранят, отопляват, обличат, обуват, ползват осветление, транспортни, медицински и др. услуги. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са ниски, а посочените продукти и услуги заемат висок дял в бюджета им, облагат се с висок процент на ДДС и акциз, който превишава значително ставките на преките данъци. Те не могат да се възползват от ниското облагане на преките данъци, понеже нямат високи доходи и липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% за бедния човек напр. с 350 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 2000 или 10 000 лв. месечен доход.

Косвените данъци допълват облагането с подоходни данъци и в този смисъл формират т.нар. двойно данъчно бреме. Те са силно антисоциални.

Когато делът на преките данъци е малък, това е изгодно само за богатите, защото изброените продукти и услуги, облагани с ДДС, мита и акцизи, заемат малка част от бюджета им. Преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част въобще не се облагат, защото са в сивия сектор. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от прогресивно данъчно облагане, с приемането на възможно най-ниските „плоски“ данъци в света и с премахването на необлагаемия минимум.

Изводът е, че България прилага най-консервативната и антисоциална данъчна политика. Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, повишаване на събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността са неуспешни. Застъпниците на този налог, включително и в БСП, откровено лъжат, че с въвеждането на нисък „плосък“ данък нараства масата на данъчните постъпления.

Въпреки ниските данъци стопанската активност в България през последните години не е по-висока. През 2007 г. сме на 7-о място в ЕС по темп на прираста на БВП, а през 2010 г. — едва на 18-о. Не е доказана връзката между ниски преки данъци и висок растеж на БВП, защото растежът се определя от множество фактори, като данъците са само един от тях, който дори не е най-важният (през 2007 г., преди въвеждането на ниския плосък данък БВП нараства с 6%, през 2009 г. е -5,5%, през 2010 – с+0,4%, през 2011 – с+1,8%, през 2012 – с+0,8%).

Неолибералните апологети тръбят, че ниските данъци привличат преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Но това не е вярно. До началото на 2008 г. постъпваха значителни чужди инвестиции, но те най-често се насочваха към непродуктивни сфери — предимно в недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия, ремонти, финансови услуги, хотели и ресторанти. А печалбите от тази дейност или изтичат навън, или се влагат в скъпи офиси и резиденции, луксозни автомобили, яхти, самолети, хеликоптери и др. А приоритетни за нас отрасли, като здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура бяха пренебрегнати от чуждестранните инвеститори. Нашата конкурентоспособност продължава да е най-ниска, а енергоемкостта на производсвената ни сфера — най-високата в ЕС. ПЧИ не помагат за преодоляване на тези слабости. Ниските преки данъци нямат нищо общо с притока на чужди инвестиции. Защото най-голям е той именно преди въвеждането на „плоския“ ДОД — около 18 млрд.лв. през 2007 г. След въвеждането му настъпи срив в притока на инвестиции (през 2012 г. под 3 млрд. лв.). Разбира се, това се случва не вследствие на ниските данъци, а под влияние на други много по-важни фактори като финансовата криза. От всичко това следва, че ниските преки данъци не са първостепенен фактор за привличането на ПЧИ. От по-голямо значение са нивото на корупция, ефикасността на държавна администрация, наличието на квалифицирани кадри, стабилността на законодателството, инфраструктурата (все показатели, с които страната ни не може да се похвали) и разбира се, световната конюнктура.

 

Таблица 5. Преки чуждестранни инвестиции

Млн.евро

6222

9052

6728

2437

1151

1315

1478

 

Година

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

 

 

 

След многократните намаления на осигурителните вноски и на корпоративния и на подоходния данък обещаните хиляди нови работни места и милиони лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки така и не се появиха. Дори обратното, през последните години загубихме 400 хил. работни места (безработицата през 2007 г. е малко над 6%, а днес гони 13%). Растат бюджетният дефицит и дефицитът в осигурителната система, а делът на сивия сектор стабилно се запази над 30%.

Въпреки най-ниските преки данъци и сравнително ниски осигурителни вноски, с които на частния бизнес са оставени близо 13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последното десетилетие, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката ни. Не се инвестира в научни изследвания и технически новости.

Преди въвеждането на „плоския“ корпоративен данък през 2007 г. и на „плоския“ данък върху доходите на физическите лица през 2008 нашите управляващи политици и обслужващите ги пазарни фундаменталисти твърдяха, че те ще помогнат за „осветляване“ на икономиката и ще се постигне увеличение на постъпленията в бюджета от тези данъци. Сега пък е мобилизирана цялата мощ на пазарните фанатици да ни плашат, че посягането на „плоските“ данъци и замяната им с прогресивни налози ще срине постъпленията в бюджета и ще има тежки последствия за икономиката и обществото.

Световният опит обаче показва, че въвеждането на ниски данъци в повечето случаи е водело до намаление на бюджетните постъпления, повишение на бюджетния дефицит и на публичния дълг. Всичко това показва, че няма връзка между въвеждането на нисък „плосък“ данък и размера на постъпленията. По-скоро обратното — поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите бремето се премества от богатите към бедните. Това е единственият важен резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането на „плоския“ данък върху доходите) прирастът на постъпленията у нас е бил 484 млн. лв., а през 2008 г., след въвеждането му, прирастът е едва 142 млн. лв., и то главно от премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има дори известен спад от -17 млн.лв.

Въвеждането на „плоския“ корпоративен данък намали постъпленията от близо 2,06 млрд. лв. в предкризисната 2008 г. до 1,395 млрд. лв. в 2012 г. Политиката на ниски данъци не извади „на светло“ нито доходите, нито осигуровките на работещите. Една трета от наетите лица не се осигуряват на пълен доход, въпреки че осигуровките бяха намалени значително през последното десетилетие.

 

Таблица 6. Постъпления в бюджета от корпоративен данък и от ДОД в млн.лв.

 

Година

Корпорат. данък/
постъпления

Корпорат.данък/
прираст

ДОД/
постъпления

ДОД/
прираст

 

2005

932,4

1248,6

 

2006

1206,4

+274,0

1324,6

+76,0

 

2007

1676,6

+470,2

1808,7

+484,1

 

2008

2059,6

+383,0

1950,6

+141,9

 

2009

1617,4

-442,2

2029,8

+79,2

 

2010

1242,5

-374,9

2012,7

-17,1

 

2011

1356,0

+113,5

2162,2

+149,5

 

2012

1395,3

+39,3

2282,2

+120,0

  

Общият извод, който се налага, е, че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито е икономически ефективна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва изцяло трудовите хора и пенсионерите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук