Мотиви
към проекта на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов
Управлението на ГЕРБ има характеристиките на едноличен диктат ‒ идеалната политическа среда за безконтролна корупция. С времето и с усъвършенстването на модела си на управление ГЕРБ създадоха обхватен механизъм за осигуряване на безпрепятственост на корупционните практики.
Търговия с влияние, политически, властови и управленски чадъри, партийни и роднински назначения, лобистки закони, двусмислени, непрекъснато променяни закони и разпоредби, както и специфични методи за натиск и кражба на работещ бизнес.
Корупцията вече е стандартна процедура за облагодетелстване по цялата скала на държавната администрация, което е възможно само с участието на най-висши нива. Очертани са всички ведомства, от които произтича корупцията, защото е подкрепено с конкретни факти:
‒ Министерство на финансите и структурите му НАП, КФН, Комисията по хазарта, митници;
‒ Министерство на вътрешните работи;
‒ Министерство на околната среда и водите;
‒ Министерство на икономиката;
‒ Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
‒ Министерство на образованието и науката;
‒ Министерство на здравеопазването;
‒ Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията;
‒ Министерство на правосъдието;
‒ Министерство на културата;
‒ Министерство на земеделието, храните и горите, и т.н.
Картината, илюстрираща корупционните практики, доби вид на мащабно пано с пъстри и разнообразни сюжети. В нея има суджуци, луксозни апартаменти на силно занижени цени, имоти със съмнителен характер и собственост в чужбина; министри, живеещи безплатно в чужди жилища; взаимовръзки между служители на МВР и криминалния контингент; нощни шкафчета-трезори.
Към тази картина има и звукови файлове, като „Ало, Ваньо“, звучащи в широкоспектърната гама от търговия с влияние до демонстрация на свързаност на различни органи и институции при осигуряване на чадър върху частен бизнес. Отделни фрагменти на тази картина са с огромни финансови параметри, като така наречената Програма за енергийна ефективност. До 2030 г. за подобряване на енергийната ефективност (саниране) на сградния фонд в страната ще бъдат дадени 4 млрд. евро. Средствата са записани в Националния план за енергетиката и климата (2021‒2030). Първоначално вложените близо 2 милиарда лева са изразходвани при силно завишени цени за изпълнение, достигащи и до 360 лв. за кв./м. В чий джоб влязоха тези огромни суми от разликите в завишените цени?
Сходен е примерът със заобикалянето на законовите процедури, осигуряващо безконтролно разпределяне на огромни средства към близки на властта подизпълнители при изграждане на автомагистрала „Хемус“, която се строи по схема без обществени поръчки. Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) подписва договор с държавното дружество „Автомагистрали“, което от своя страна възлага изпълнението на фирми чрез сключване на рамкови споразумения. По тази схема са разпределени
1,35 млрд. лв. от държавния бюджет. Това е и некачественото пътно строителство, където корупцията е достатъчно осезаема заради видимите резултати, свързани с нужни ремонти за наскоро завършени обекти поради липсата на контрол при изграждането. Това е и причина за човешки жертви, като случаите в Своге и на автомагистрала „Тракия“.
В здравеопазването се констатират скандални разлики ‒ до седем пъти в цените за едно и също онкологично лекарство, които плаща НЗОК, от една страна на държавните, а от друга ‒ на частните болници.
Поради актуалността на темата, свързана с хазартния сюжет, по която работят следствените органи и прокуратурата, ще маркираме само представените факти и констатации. Вследствие на неправилно тълкуване на закона или по други подбуди от страна на Комисията по хазарта държавата не е събрала 700 милиона приходи.
Контролът над Комисията е на пряко подчинение на министъра на финансите, но към момента той не е привлечен като отговорен за тази огромна щета. Около тези несъбрани суми бе подадена информация от собственика на фирмата-длъжник, че това има своята цена и тя е в размер на 67 милиона ‒ предадени в брой, квалифицирани от него като рекет, изнудване и търговия с влияние.
Примерът в хазарта попада и в друга от категориите на корупционните практики. След дългогодишен чадър над конкретен бизнесмен срещу него се предприемат репресии с цел изземване на вече успешно развития му бизнес. Случаят с „Осемте джуджета“ е гореща тема, олицетворяваща този модел, в която са намесени частни лица, държавни органи и магистрати.
Унищожен е принципът за разделение на властите и всички институции са подчинени на личната воля на премиера Бойко Борисов.Обществото остава с усещането, че главният прокурор действа избирателно и Прокуратурата се използва за политически натиск.
Строителството на Алепу е спряно с акт на ДНСК, но така наречената подпорна стена е факт! Кой допусна това? Кой и как одобри ПУП и издаде строително разрешение? Нарушена е и вандалски урбанизирана в частен интерес естествена природна среда с национално значение. На каква цена и къде е платено? Поради щетата от спирането очакваме самият
потърпевш от несъстоялия се проект да подаде информация на поставените от нас въпроси. Реакцията на екоминистъра: „..може след известно време тази подпорна стена наистина да стане хубав хотел“.
Случайна ли е връзката, че именно бизнесмени с дългогодишни близки контакти с премиера (заявено от самия него) са сред установените нарушители, свързани с вноса на отпадъците?
Няма как да пропуснем и водната криза в Перник, предизвикана от злоупотребата с предоставяне на питейна вода за технологични нужди. Към вече бившия екоминистър има повдигнати обвинения, но цената на допуснатото от него я плати цял град, за дълъг период, както и българският
данъкоплатец с изразходваните 22 милиона лева за кризисния водопровод, който бе изграден като довеждащ от водоизточник на София. В чий интерес и кой се облагодетелства от това структуриране на водоползването, което стана причина за липса на питейна вода не само в Перник?
Зад всяка от тези кризи стои по един частен икономически интерес!
Списъкът с примерите е дълъг, но ние не сме хроникьори на криминалната статистика. Наш дълг пред обществото е да направим анализ за причините и предпоставките, създали условия за тези корупционни практики и да предприемем необходимото противодействие.
Обикновено се предприемат бързи реакции след доклади или други документи, оценки, препоръки от ЕК. При всяка бележка или извод, че управляващите не се справят с корупцията по високите етажи на властта, отговорът им е, че се внасят нови закони, структури и съвети, стратегии, планове за действие. Администрацията произвежда документи, които да докажат активно противодействие.
В същото време в доклада си за оценката за напредъка на България в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси от средата на юни 2020 г. Европейската комисия отбелязва: „Корупцията продължава да буди сериозно безпокойство и влияе отрицателно върху инвестициите. Това сочат различни проучвания и изследвания, проведени от независими наблюдатели. Проучване на Евробарометър сред предприятията от 2019 г. показва, че 51% от тях считат корупцията за сериозен проблем, а 57% считат покровителстването и непотизма за основни пречки пред извършването на стопанска дейност. Като цяло 85% от предприятията смятат, че корупцията е широко разпространена в България, а 74% заявяват, че тя е широко разпространена при възлагането на обществени поръчки. 70% от респондентите смятат, че е малко вероятно лицата, които са замесени в корупция, да бъдат обвинени и изправени пред съда, а 77% не считат, че въпросните лица ще бъдат глобени или лишени от свобода (най-лошият резултат в ЕС). Последните три издания на световните показатели за управление показват, че няма промяна в позицията на България по индекса за контрол на корупцията и че страната продължава да бъде сред най-слабо представящите се в ЕС (Световна банка, 2019).“
Лоша е и оценката по отношение борбата с изпирането на пари. България нотифицира мерките за транспониране на 4-ата Директива относно борбата с изпирането на пари през април 2018 г., декември 2018 г. и май 2019 г., но бяха установени няколко пропуска. С нов закон, приет през ноември 2019 г., се целеше отстраняването на тези недостатъци и транспонирането на 5-ата Директива относно борбата с изпирането на пари. Оценката на риска за България приключи през януари 2020 г. и отново откри значителни пропуски:
„Използването на финансово-разузнавателни данни продължава да бъде ограничено. Към ноември 2019 г. все още нямаше обща база данни за идентифициране и наблюдение на видни политически личности, въпреки че те са изложени на голям риск от изпиране на пари. Увеличи се броят на сигналите за съмнителни сделки, подадени предимно от банките. Въз основа на получените през 2018 г. 2 777 сигнала за съмнителни сделки дирекция „Финансово разузнаване“ откри 1264 оперативни досиета, което доведе до спирането на само 16 сделки“. Тези данни са получени от българските органи в отговор на въпросите, по вдигнати по време на мисията за установяване на факти, проведена от Комисията през октомври 2019 г.
Логично, въпреки изявленията на министър-председателя и министъра на външните работи, че мониторингът за България отпада, на 13.07.2020 г.
ЕК съобщи, че механизмът за сътрудничество и проверка на България остава. Заради провала в политиките за противодействие на корупцията България продължава да бъде сочена за „съмнителния член“ на европейското семейство.
Ако се изброят всички стратегии, приети за борба с престъпността и корупцията, сигурно ще сме в челното място в ЕС, с една подробност ‒
обикновено те не са финансирани целево (приемат се в рамките на бюджетите на държавните органи, цитирани в стратегията), нямат конкретни цели и не се отчита изпълнението или се отчита формално. В плановете за действие има мерки, колкото да се изготви план! От такива стратегии няма нужда! Ако беше изпълнено всичко в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България
2015‒2020 г., до края на 2020 това би оставило българската прокуратура без работа.
Обратно на това ‒ способства се развитието и усъвършенстването на корупционните практики в три основни направления:
• Назначения в държавния и административния апарат на недостатъчно квалифицирани кадри, често и при напълно липсващ ценз за заеманите позиции ‒ от най-ниските до висшите управленски нива. Извършват се назначения и на лица, които представляват определени корпоративни интереси, като се ползват квоти от коалиционни взаимовръзки или по лобистки схеми. Тези длъжностни лица са превърнати в армия от изпълнители, които са жертвани при определени обстоятелства. При разкрити корупционни схеми не се променя създаденият йерархичен модел.
• Непрекъсната промяна на законовата и нормативната уредба със създаване на неясни, подлежащи на тълкуване правила и регулации. Извършва се поредна промяна, без да е направен анализ за позитивите и пропуските на предходните уредби. Гласуват се закони със силна лобистки функция. Различното третиране на един и същи казус по различен начин чрез цикличните промени препятства контрола за системното спазване на нормативната уредба. Това създаде условия чиновникът да се превърне в последна инстанция, но и зависим от обвързаността му с корупционната система, която го е поставила на заеманото място. Ако за 5 години се правят 4000 изменения в нормативната база, за 10 години те стават 8000. Това са огромни възможности за корупция, пълен законодателен и обществен хаос. С това през годините се е сблъскал всеки гражданин, спазващ законите.
• Перманентни структурни промени на органите и службите, натоварени с борбата с корупцията. Те са ситуирани на различни места ‒ МС, МВР, МФ и като самостоятелни. В каталог с изследване на „Прозрачност без граници“ са изброени 43 контролни органи за противодействие на корупцията и контролни органи в 6 независими комисии и съвети, отчитащи се пред НС!
При съществуването на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) имаше опити за системен подход. БОРКОР беше закрита, като центърът сега е поставен върху суперслужбата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Икономическа полиция трябва да работи по корупционни престъпления ‒ присвояване, безстопанственост, подкуп, длъжностни престъпления, документна измама, А-то и Б-то на борбата с престъпността. Подобни задачи се прехвърлиха на ГДБОП, но няма икономическо престъпление с един извършител.
Постепенно се дадоха правомощия на митниците, и те да борят корупцията.
В ГДБОП се ситуира структура за противодействие на корупцията в държавната администрация, после звеното отиде в ДАНС, там се прехвърли и цялата ГДБОП, после обратно ГДБОП като самостоятелна. След поредната критика от ЕК механично бяха обединени БОРКОР, комисията, известна като Комисията „Кушлев“, заедно с оперативно-издирвателното звено от ДАНС.
Оперативната работа предполага добро информационно взаимодействие и координация на действията. Но оперативно звено в административна структура от типа КПКОНПИ няма условия да работи оперативно.
Можем да посочим и закона за противодействие на корупцията. В преходните и заключителни разпоредби, с параграф 2 се приравниха към висшите ръководни длъжности всички работещи в държавната администрация, без шофьорите, и така трябва да се проверяват хиляди декларации на служители, които няма как да извършат корупционни практики.
Отново показни действия как ГЕРБ се борят с престъпността!
Не е ясно дали резултатите на отделните звена преди и след обединението са равностойни. Всяко едно прехвърляне на структури от едно място на друго води до загуба на институционална памет (и на папки по оперативните дела). С този подход управляващите доведоха до намаляване и заличаване на възможностите на структурите за борба с корупцията. Не е пресилен изводът, че системата за противодействие в момента е в насипно състояние, за човешките ресурси да не говорим ‒ показателно е мнението на дългогодишни служители, че вече не е престижно да се работи в тази система.
Доколкото има примери за борба с корупцията, те са свързани с лица извън политическия чадър на управлението на ГЕРБ, а се ползват и като форма за натиск, какъвто е случаят с кметицата на „Младост“ в София. Случай, който с показния си характер и репресията спрямо Иванчева създаде повече позитивни нагласи в обществото към нея, отколкото негативни от нейни корупционни действия.
От всичко изложено може да се направи извод, че в годините на управление ГЕРБ са способствали за подмяна на цялостния принцип за функциониране на държавата, със съсредоточаване на всички сили и мощ за управление на мафия, нейните клонове и кланове. Обществена и съдебна реакция предизвикват само корупционни скандали на този или онзи представител на съответния клон или клан, а важни принципни въпроси от значение за развитието на обществото и икономиката се прикриват и замазват.
Необходим е конкретен план, за да се промени установеният режим:
P Възстановяване на спазването на основните конституционни принципи на управление и особено този за разделение на властите;
P Преглед и усъвършенстване на нормативната база по отношение на компетенциите и дейността на органите за борба с корупцията;
P Осигуряване на незаобиколимост на начините за подбор на лицата, осъществяващи дейността по превенцията и борбата с корупцията, с гарантиране на тяхната компетентност и независимост от органите на власт и управление на всички нива;
P Актуализиране на нормативната база по посока на създаване на контролна система в страната, независима от изпълнителната власт и органите на управление.
Уважаеми народни представители,
Този вот на недоверие е мотивиран единствено от тревогата ни и от нуждата за незабавна реакция, за да изпълним своя дълг към обществото. Подкрепата за него е личният Ви принос в тази трудна битка с установения корупционен произвол. Гаранция за просперитета на България и добруването на народа ни е незабавно отстраняване на правителството на Бойко Борисов! Дължим го на своите избиратели ‒ на нашия народ!
Народни представители: Корнелия Нинова,
Кристиан Вигенин, Весела Лечева, Георги Свиленски, Драгомир Стойнев, Красимир Янков, Крум Зарков, Христо Проданов
15 юли 2020
