Ева Костова е журналист във вестник „Дума“.
Най-непростимото ще бъде, ако се задоволим с досегашното ниско заплащане и разчитаме, че гладът ще принуди българина отново да се съгласи на каква да е работа и какво да е възнаграждение. И да не забравяме, че социалните неравенства раждат революции.
Фалити, лавинообразно растяща безработица, безпрецедентен срив на икономиката за целия период след Втората световна война, на икономическа активност и на работни места, задълбочаване на бедността и социалните неравенства, несигурност. Това е накратко равносметката от икономическите и социалните последици на кризата, предизвикана от COVID-19.
Тези последици вече са на дневен ред и оставиха доста по-назад проблема с чисто здравните аспекти на заразата. Извънредното положение беше заменено просто с друго наименование – извънредна епидемична обстановка, и ограниченията за българските граждани останаха. Логично стигаме до въпроса – адекватни и навременни ли са мерките, които държавата предприе, за да противодейства в кризата, както и достигат ли всъщност те до действително нуждаещите се, имайки предвид, че повече от всякога е нужна подкрепата на същата тази социална и правова държава както за икономиката, така и за всички български граждани? Отговорът е – не… Предприетите мерки са по-скоро широко прокламирани пиар акции с неясен, само частичен ефект. Спорни мерки, които по-скоро помагат на определени видове бизнес, отколкото на най-засегнатите слоеве на обществото.
Проблемите пред наемния труд
Според Евростат над 14 милиона мъже и жени в ЕС са били безработни през март 2020 г., като в сравнение с февруари броят на безработните е нараснал с 241 000 души. Сериозен ръст бележи младежката безработица за хората до 25-годишна възраст – през март равнището ѝ за ЕС е 15,2 на сто при 14,8 през февруари.
В България мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в страната и въведеното на 13 март извънредно положение веднага доведоха до сериозни съкращения на заетите в икономиката. Още в края на април броят на новорегистрираните безработни по време на извънредното положение надхвърли 106 000 души, а общият им брой достигна 292 810 души. Средно на ден в бюрата по труда през този период се регистрираха по над 3700 души, при 1334 преди извънредното положение. През април се стигна до пик с над 8500 души, регистрирани за ден като безработни. Още през април безработицата достигна 9,2 на сто средно за страната.
Тук веднага трябва да се направи уточнението, че „останали без работа“ и „безработни“ не е едно и също нещо. Само за първия месец на извънредното положение – от 13 март до 13 април 2020 г., по данни на НАП прекратените трудови договори са 176 261. Като прибавим разликата в методиката за броене на НОИ (отчита хората с право на обезщетение за безработица), НСИ (смята за безработни тези, които нямат работа, активно търсят работа, имат възможност да започнат работа до две седмици) и на Агенцията по заетостта (следи само регистрираните в бюрата по труда), всъщност често могат да се излъчат подвеждащи съобщения. От които, например, ресорното Министерство на труда и социалната политика умело се възползва, като жонглира с данните и ги представя, както е угодно на властта. Актуалните данни за регистрираните безработни постепенно се превърнаха едва ли не в дълбоко пазена дори от социалните партньори тайна, в разменна монета за прокламираните мерки.
В светлината на така бързо задълбочаващата се криза с нова острота изпъкнаха основните структурни недостатъци и проблеми в областта на трудовите права и заетостта:
Pотново се очертаха драстичните разминавания в заетостта по региони – в месеца на обявяване на извънредното положение в 11 области безработицата надхвърля 10 процента, с най-високо равнище във Видин – 14,9 процента, следван от Монтана с 12,8 и Силистра с 12,7 %, като на обратния полюс е София-град с 2,3 на сто безработица. Показателно е, че месец по-рано – през февруари, областите с равнище над 10 на сто, са били с три по-малко. Близо половината – 45 на сто, от регистрираните общо малко над 220 000 души в бюрата по труда през март са дълготрайно безработни, което означава, че са с престой на трудовата борса от повече от една година;
P „зад борда“ в кризата се оказват най-вече хора от уязвимите и рискови групи на пазара на труда. Данните потвърждават прогнозите на експертите, че безработицата засяга на първо място хората с най-ниско образование, които имат малко опит, работят в определени сектори, млади хора. Но не само така наречената структурна безработица е големият проблем. Сред новорегистрираните безработни през март най-голям дял заемат освободените от секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ (46,4%), „Търговия“ (18,8%) и „Преработваща промишленост“ (11,3%). Детайлният прочит на регистрираните безработни показва, че действително по равнище на образование за периода от 13 март до 16 април 2020 година болшинството от тях са с основно образование – 89 762, а със средно – 24 181 лица. В същото време за целия март 17 на сто от регистрираните безработни са с висше образование, като става въпрос за обществено значими професии, включително и журналистиката. По възрастови характеристики най-много безработни са на възраст над 55 години – 25 583, от 50 до 55 години – 11 814 души, и от 40 до 44 години – 11 330. Близо 58 процента от регистрираните през март са жени, което поставя и въпроса за дисбалансите по пол;
P рязко се прояви като проблем крайно недостатъчният размер на получаваните обезщетения за безработица – минималното равнище отдавна е заковано на 9 лева на ден, което прави 180 лева на месец. Това изправя човек пред неразрешимата дилема кои разходи да покрива – за прехрана, за облекло или за заплащане на тока, парното и водата. При положение че тази сума е два пъти по-малка от официално обявената линия на бедност от 363 лева за 2020 г. Неслучайно, от години както синдикатите, така и депутати от опозицията поставят въпроса за спешната необходимост от повишаване на размера на обезщетението за безработица. КНСБ направи конкретни експертни разчети минималното да стане 60 процента от минималната работна заплата, което означава 17 лева на ден. В противен случай сегашният размер от едва 9 лева е на практика извън закона;
P ясно се проявиха и редица трупани с години недъзи на трудовото и осигурителното законодателство – например проблемът с масовото осигуряване на работещите или на минимална заплата, или на минимален осигурителен праг. Загубата на права ярко се проявява в скромния размер на сумите на обезщетенията за болнични и безработица, които получават. Този проблем е масов в един от най-засегнатите сектори в кризата, а именно „Хотелиерството и ресторантьорството“, където средната заплата е под 800 лева и е почти наполовина по-ниска от средната за страната.
Към горното следва да се прибави и финансовото състояние на фонд „Безработица“, който, както и повечето от останалите фондове на Държавното обществено осигуряване, е в хроничен недостиг на средства. Възниква въпросът какво по-напред ще покриват парите в него – изплащането на компенсации за запазване на заетостта или обезщетенията на безработните? Според очаквания на КНСБ при така очертаващите се към момента тенденции право на обезщетение за безработица към края на 2020 г. ще имат около 40% от всички безработни, което означава, че във Фонда трябва да има средства за обезщетения на между 120 000 и
140 000 души– т.е. като абсолютен брой тези хора могат да възлязат на три пъти повече, отколкото са били в края на 2019 година.
Пандемията извади на показ и острите проблеми относно безопасността и здравето при работа, за необходимостта от актуализация на оценката на риска в предприятията с цел намаляване на опасността от заразяване на работещите. И КНСБ, и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ настояват COVID-19 да бъде включен в наредбата за защита на работниците от експозицията на биологични агенти. За целта обаче първо е нужна промяна в съответната европейска директива. Междувременно синдикати от целия свят настояха коронавирусът да бъде признат за професионална болест. Всичко това би дало законова защита на работниците и не на последно място – право на по-високи обезщетения.
Оказа се също, че националната мрежа на бюрата по труда е крайно недостатъчна. Заради бума на безработицата и километричните опашки, които се появиха пред съществуващите бюра, се наложи в извънреден порядък да бъдат разкривани временно нови бюра по труда в София-град и в редица други области на страната. С уговорката, че при необходимост от разкриване на още нови изнесени офиси списъкът ще бъде своевременно допълван.
Структурите на Агенцията по заетостта бяха напълно неподготвени за „клиентопотока“ в кризата. Една от причините е слабо развитата система от електронни услуги и най-вече липсата на доверие на потребителите към тях. Призивите към хората без препитание да подават документите си по електронен път или по пощата се оказаха неработещи поради страха, че обработката им ще се забави, ако не бъдат подадени лично, както и заради липсата на предварителна готовност за подобна процедура сред голямото мнозинство безработни. Много от тях нямат нито персонален компютър, нито изискващия се електронен подпис.
PКризата извади на дневен ред и проблема за натиска и принудата, упражнявани от недобросъвестни работодатели срещу наетите на работа. Както алармира и Главната инспекция по труда, работниците много често се въздържат да подават сигнали за такива случаи от страх, че ще загубят работата си, както и заради „обещанията“ на шефовете им, че когато ситуацията се успокои и кризата отмине, ще ги наемат отново на работа.
PНе на последно място нова актуалност придобива и въпросът за структурата на българската икономика, доколкото по-крупните предприятия са скачени съдове по веригата от доставчици и контрагенти от други държави – от Италия и Германия до Китай. За периода на извънредното положение близо 8000 наши сънародници са се върнали от чужбина и са се регистрирали в Агенцията по заетостта. Близо 6000 от тях са квалифицирани кадри в селското стопанство, като възниква въпросът, дали те могат да намерят доходна заетост в подотраслите на българското селско стопанство.
Тук на висок глас се пита срещу какво заплащане ще го направят, като се има пред вид, че у нас биха получили около 1,90 евро на час, а в страните от Западна Европа – в пъти повече. Така или иначе, основната причина хората да търсят препитание зад граница са именно драстичните разлики в заплащането на труда им. Неслучайно левицата поиска подкрепа за българското земеделие – оттам предложиха да се дадат 50 млн. лв., в това число и за българските производители на рози. Тоест, държавата да защитава и подкрепя българските производители, българските фирми, производителите на земеделска и животинска продукция.
Очертаващите се перспективи
Експерти прогнозират нови пикове в безработицата до септември, ако кризата продължи. И се аргументират с това, че вече има подадени заявления от работодатели за масови уволнения, които се правят месец преди извършване на съкращенията. Освен това, масово през май изтичат отпуските, които ползват работниците – така например с корекция в закона беше разрешено за времето на извънредното положение работодателите едностранно, без съгласието на работниците и служителите си, да ги пускат в половината от полагащия им се платен годишен отпуск за 2020 година. Според прогнозите септемврийският пик би се случил след края на действието на мярката „60/40“, според която работодателите трябва да запазят работните места на работниците си толкова месеци, колкото са ползвали компенсацията. Тази компенсация е за три месеца, което означава, че ангажиментът за запазване на заетостта изтича в края на август, началото на септември.
Според синдикалните разчети до декември 2020 година безработицата в страната ще достигне не по-малко от 10-12%, което означава между 330 000 и 350 000 общо регистрирани в бюрата по труда. Тази експертна оценка се очерта като значително по-реалистична в сравнение с прогнозите на Министерството на финансите, които бяха направени във връзка с актуализацията на държавния бюджет и според които ръстът на безработицата се очакваше да бъде само 2,2 процентни пункта. Ръст, който на практика беше реализиран още в началото на кризата.
За страната възниква огромен риск да се повтори загубата на близо 400 000 работни места от кризата през 2009 година. И до момента те не са възстановени в пълен обем, а оттогава са минали 11 години. Работодателски организации също прогнозират двуцифрен процент на безработицата до края на годината, както ще се случи и в редица други европейски страни. Според представители на тези организации реално новите безработни в кризата заради коронавируса са два пъти повече от отчетените официално от Агенцията по заетостта, което означава поне 220 000 души. Една от причините е, че много от хората, които губят работата си, на практика не се регистрират по различни както обективни, така и субективни причини, и изобщо не стигат до статистиката на Агенцията.
Приоритетът работна сила
Пораженията от кризата са повече или по-малко ясни. Безспорно е обаче, че за преодоляването им са наложителни незабавни и по-дългосрочни мерки, цялостна стратегия и ясен план за реализирането ѝ. При досегашните решения и дискусии обаче се пренебрегва един централен приоритет – целият кръг въпроси, свързани със състоянието и развитието на работната сила в България. Експертните оценки са категорични, че запазването на заетостта се очертава като ключов проблем не само до края на годината, но и в по-далечна перспектива. Защото именно заетостта, а не равнището на безработицата е по-същественият за икономиката показател. От досегашните данни обаче личи, че тези мерки, свързани със запазване на заетостта, в най-добрия случай дават само частични резултати. Всъщност единствената широко прокламирана в България мярка в кризата за съхраняване на заетостта е Постановлението на правителството номер 55, добило широка известност като мярката „60/40“:
P данните на Министерството на труда и социалната политика сочат, че към началото на май в цялата страна са подадени над 10 000 заявления от предприятия за запазване на заетостта на над 165 000 техни служители по схемата „60/40“. По нея Националният осигурителен институт чрез фонд „Безработица“ поема 60% от осигурителния доход и осигуровките на подпомаганите работещи, а работодателят им – останалите 40%;
P преведените компенсации са за близо 13 милиона лева. Първоначалните разчети на социалното министерство предвиждаха над 380 000 работещи да могат да се възползват от схемата, а заделеният за нея ресурс да достигне 1,5 милиарда лева. Което очевидно не се случва, въпреки жизнерадостните съобщения от социалното министерство за постигнатите по нея ежеседмични успехи… Мярката срещна острата критика от социалните партньори, особено от част от работодателските организации, което наложи да бъде преправяна и дори надграждана „в крачка“;
P тази мярка обаче е неприложима за хиляди малки и дребни бизнеси и фирми по простата причина, че при спряна в кризата дейност те няма откъде да извадят средства, за да си позволят да плащат остатъка от 40 на сто от средствата за дължимите заплати и осигуровки.
Въпреки недостатъците на мярката, синдикатите смятат, че тя има своя положителен ефект и го „разчетоха“ в овладяването на лавинообразно растящия брой регистриращи се безработни дневно. Това не попречи да поискат трансформиране на мярката в 80 на 20 за най-засегнатите сектори, например за туризма, както и бизнесът да поискат допълнително разширяване на обхвата ѝ. Факт са и експертните сметки на работодателските организации, че към май на практика под 1 процент са възползвалите се от мярката „60/40“ фирми, с подчертаването в оценката им, че никъде по света няма компенсация от 100 процента, каквото се опитва да прави българската държава. И че тя всъщност е „38/62“.
Междувременно, със законовите корекции, които превърнаха „извънредното положение“ в „извънредна ситуация“, стана ясно, че тази мярка няма да действа след 30 юни или поне не по досегашния начин. Правителството предложи Агенцията по заетостта да изплати по 290 лева на работници и самоосигуряващи се от най-засегнатите браншове. Този размер на подпомагане е 40 % от минималната работна заплата от 610 лева. Първите „зарадвани“ с новата идея са автобусните превозвачи. Те ще могат да кандидатстват от 1 до 15 юли за новия вид държавна подкрепа за сектор „Транспорт“, чийто ефект тепърва предстои да бъде видян.
В резултат на съдействието от страна на бюрата по труда, през критичния месец март са постъпили на работа едва 17 000 души. При това отново изпъкна острият проблем с недостига на квалифицирани работници и специалисти в отраслите с относително по-благоприятни перспективи, като производство на храни и напитки, кетъринг, детегледачи, болногледачи, санитари, социални и здравни асистенти, продавачи в хранителни магазини, работници в областта на коомуналното стопанство. Продължава да се търси персонал за туризма с уговорката за постъпване на работа след края на май. Сред търсените са още специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, обслужващи кол центрове, касиери и продавачи в хранителни магазини.
Междувременно след заседание от началото на май на коалиционния съвет на ГЕРБ и Обединените патриоти бе обявено решението държавата да води активна политика за откриване на нови работни места – главно през строителството на пътища и магистрали. Стана ясно, че вече били готови проектите за ремонт на над 200 язовира. Инвестиции в овощарството и производството на зеленчуци, възобновяване на програмата за саниране на жилищните блокове са сред другите идеи на упрявляващите в тази връзка. Същевременно възникват поредица остри въпроси:
P мерките и действията, които се предприемат за запазване на живота и здравето на хората са съпътствани от сериозно ограничаване на права – социални, трудови и осигурителни. Бяха предприети редица промени в трудовото законодателство, като правото на работодателя едностранно да пуска работниците в платен отпуск. Много шум вдигна намерението на управляващите не 30, както беше, а 60 дни неплатен отпуск, или иначе казано 3 месеца, да се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Прибягването до такъв отпуск, наред с платения, спаси доста работещи от съкращение, но съвсем друг въпрос е как човек може да оцелее без доход три месеца, стоплен единствено от утехата, че през това време му върви стажът…;
P хиляди семейства с работещи родители са изправени пред проблема с оцеляването, принудени да ползват дълъг отпуск по причина, че заради неработещите детски ясли, градини и училища няма кой да гледа децата им. Не е ясно колко семейства ще се възползват от решението на правителството да се предостави еднократна помощ в размер на 375 лв. в зависимост от доходен критерий на семейства на родители с деца до 14 години, които са в неплатен отпуск най-малко 20 дни поради невъзможност да работят от вкъщи по време на извънредното положение, както и безработни без право на обезщетение;
P същото се отнася и за програмата за подпомагане на лица в неплатен отпуск и самоосигуряващи се, чиито доходи са прекъснати или намалени в периода на извънредното положение чрез възможността да кандидатстват за облекчено кредитиране пред 12 търговски банки, както и относно безвъзмездна помощ на микро- и малките фирми чрез оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020.
Изложеното дотук налага основния извод, че изключително внимание следва да бъде отделено на първо място именно на въпросите за стабилизиране и развитие на работната сила, изпъкнали с нова острота в резултат от последиците от кризата. Наложителните мерки в тази насока биха могли да обхванат следните:
1. Спешно да се актуализира дългосрочната национална програма за развитие на работната сила, като приоритетно се осигурят ресурсите, необходими за квалификация и преквалификация в съответствие с трайните дефицити на квалифицирани работници и специалисти. За целта една от стъпките следва да стане запазване на откритите временно допълнителни трудови бюра, които да се утвърждават като пълноценни центрове за обхващане и програмиране на развитието на работната сила в страната.
Макар и изготвен преди пандемията COVID-19, още през юни 2019 година, социалното министерство разполага с аналитичен доклад за средносрочните и дългосрочните прогнози за развитието на пазара на труда в България, заетостта и дисбалансите за периода 2008–2034 година. Не е зле периодично ресорното министерство, а и представителите на властта, да си припомнят основните предизвикателства, очертани в този документ:
P продължаващо намаляване на населението в трудоспособна възраст, застаряване на работната сила, ниската технологична интензивност на икономическите дейности, структурен недостиг от квалифицирани кадри със средно образование, структурен излишък от заети с висше, както и с основно и по-ниско образование, засилване на регионалните дисбаланси на пазара на труда и не на последно място значително изоставане в нивата на заплащане в почти всички икономически дейности и почти всички професии спрямо средните нива за ЕС;
P прогнозата, че в дългосрочен план броят на населението в трудоспособна възраст (15–64 г.) ще намалее: през 2034 г. този брой ще е
3965,9 хил., като от 2020 до 2034 г. спадът му ще е с 502,8 хил. или 11,3 %. През 2034 г. заетите лица се очаква да бъдат 2 962,6 хил., със 189,1 хил.по-малко спрямо 2020 г., като спадът в заетостта за периода 2020–2034 г. ще е от 6%. В пряка връзка с това са потребностите от знания и умения на работната сила;
P авторите на доклада подчертават също, че поради относителното технологично изоставане на българската икономика (определящо структурата на заетостта по икономически дейности) спрямо ЕС, в средносрочен и дългосрочен план водещите три сектора, които ще се характеризират с най-голям брой заети, са: преработваща промишленост, търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети и строителство. Прогнозите показват, че броят на заетите в тях лица ще е близо 1,4 млн. (46,2% от всички заети лица). И не на последно място – настоящата структура на заетостта в България се характеризира с по-ниски от средните за ЕС дялове на секторите: „Образование“, „Хуманно здравеопазване и социална работа“, като по тези показатели страната ни изостава чувствително от останалите държави-членки;
P сред изводите в доклада е и този, че в средносрочен план се очаква спад в търсенето на професии, изискващи по-ниско образователно-квалификационно ниво. Същевременно се очаква нарастване в търсенето на професии, за които към момента структурата на заетостта е силно влошена и голяма част от заетите са на възраст близка до или на пенсионната, като учители по общообразователна подготовка в средното образование и учители в основното образование. Следват професии като медицинските сестри и акушерките, чието търсене се очаква да се увеличи; персонал, предоставящ здравни грижи, административните специалисти и други.
2. Такава актуализация пряко да се свърже с обсъжданото развитие на структурата на националната икономика в светлината на последиците и перспективите в резултат на кризата – развитието на клъстъри, произвеждащи продукция с по-висока степен на завършен продукт; оползотворяване на възможности за привличане в страната на производства, които фирмите се очаква да пребазират от райони като Далечния изток в Европа. Адекватни и спешни мерки, свързани с демографската политика, технологичното развитие и дигитализацията, повишаване на качеството на професионалното обучение и образованието отново излизат на дневен ред. Засилва се значението на ученето през целия живот, на обучението на работното място и на преквалификацията.
3. Изработване на план за възстановяване на България след кризата. Нужни са средносрочни и по-дългосрочни решения, които са свързани с максимално мобилизиране в етапа на възстановяване след кризата на всички налични резерви на пазара на труда – неактивните лица, безработните, хората с увреждания, наетите на непълно работно време, задържане на хората в пенсионна възраст, на завърналите се от чужбина наши сънародници и други. И избор, който България трябва спешно да направи – дали целта да бъде просто възстановяване на предкризисните нива, или кризата да бъде използвана като възможност и отправна точка за по-амбициозни цели. Цели, които предполагат реализиране на отлагани с години реформи:
P например цялостна данъчна реформа. А не предлаганата до момента – намаление на 9 процента на ДДС на стоките в заведенията и ресторантите, докато за всички останали остава 20 на сто. Ако има подобно диференцирано намаление, защо не беше чут гласът на опозицията, която поиска да има такова и за храните и лекарствата, парите да стигнат до хората, за да се стимулира потреблението;
P реализиране на нова политика по отношение на работната заплата и доходите на населението, водеща до ускорено сближаване до средните равнища на заплащане и доходи в Европейския съюз – чрез утвърждаване на постоянно отклоняваното въвеждане на прозрачна система за определяне на минималната работна заплата, изискването транснационалните компании, работещи в България, да осигуряват заплащане, еднакво с това в страните, в които са базирани, и т.н.
P целенасочени инвестиции в науката, здравеопазването, образованието, културата и спорта с цел поддържане и развитие на най-ценния капитал – човешкия.
4. Осигуряването на тези водещи приоритети на проблемите за развитие на работната сила в решаваща степен зависи от придаването на ново качество на конструктивното взаимодействие между синдикати, работодатели и държавни органи, функциониращо в рамките на обновен и с повишена роля Национален съвет за тристранно сътрудничество. Не на последно място – пълноценно развитие на всеобхватно колективно трудово договаряне.
Наложително е да се осъзнае, че наред с приоритетите на предприемачеството, същата, ако не и допълнително засилена роля има състоянието и мотивацията на работната сила за производителен и качествен труд въз основа на привлекателни условия на работа, достойно заплащане за съвестно положен труд и гарантирани в пълен обем конституционно и законово закрепени трудови и синдикални права. Предпоставки и изисквания, чието състояние понастоящем в България остава застрашително далеч от необходимото за европейско икономическо и социално развитие с всички последици за жизнеността на обществото и перспективите за страната като желано място за живот и привлекателен пример за успешно развитие в съвременния свят на изключителни предизвикателства и рискове.
