ДОКЛАД ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ НА 11 ЮЛИ 2021 ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

0
356

 Анализ на предизборната кампания и изборните резултати

Представен от Кристиян Вигенин, ръководител на Националния предизборен щаб на БСП, и приет с Решение №52 от 25.7.2021 г. на Националния съвет на БСП.

 На своето заседание от 15.05.2021 г. Националният съвет на БСП прие единодушно План за действие на БСП въз основа на обобщените анализи на общинските и областните организации на БСП за проведените на 4.04.2021 г. избори за 45-ото Народно събрание. Планът за действие включваше три основни елемента: мерки в подготвителния етап на кампанията за парламентарните избори на 11 юли; мерки, свързани с провеждането на самата кампания и средносрочни мерки, насочени към укрепване на БСП в периода след изборите и до края на годината. 

На същото заседание беше избран и нов Национален предизборен щаб, който веднага започна своята работа.
 
I. Кампанията
 
1. Национален предизборен щаб
 
В съответствие с препоръките в Плана за действие НС одобри нов НПЩ с нова структура, малък състав, с ограничено присъствие на кандидати за народни представители в него с цел да се осигурят оперативност и системност в работата преди и по време на кампанията. Към всеки отговарящ по сектори за дейността на НПЩ бяха привлечени експерти. Към неговата дейност бяха кооптирани представители на партиите от „БСП за България“ и от лявото обединение, предприеха се и стъпки за по-добра координация с областните щабове. Така възприетият модел на гъвкава и оперативна структура даде възможност НПЩ да заседава веднъж седмично в разширен формат с представители на партньорите, пак веднъж седмично да се провеждат онлайн конферентни срещи с представители на областните предизборни щабове, периодично да заседава заедно с експертите и при необходимост – бързи ad hoc заседания в най-тесния формат. До началото на кампанията бяха проведени и две съвместни заседания с ИБ на НС на БСП, на които бяха одобрени основните послания, дизайн и слоган на кампанията. За периода проведените заседания са общо 17.

2. Определяне на водачите и формиране на листите
 
При определяне на водачите и формиране на листите за изборите на 11.07.2021 г. бяха неутрализирани голяма част от отчетените слабости от предходната кампания. На практика 1/3 от листите бяха оглавени от нови хора, като това стана в активен диалог с местните структури. Трябва да отчетем, че на места остана напрежение и беше регистрирано недостатъчно активно участие в кампанията. Постигнатите резултати обаче показват, че ролята на водача и подкрепата за него от структурите не е решаващ фактор за общата картина. На места възникнаха известни затруднения с попълването на листите, но бяха своевременно преодолени. Единствената листа, която беше подредена от НС, а не от съответния Областен съвет, беше тази на Пловдив-град, както стана и на предходните избори. Практиката некласирани на предни места социалисти да бъдат поставяни на предни места в други региони беше елиминирана. Коалиционните партньори и гражданската квота получиха 101 места, 7 от тях като водачи на листи. В общи линии бяха спазени изискванията по отношение на жени и младежи. Статистиката показа, че средната възраст на кандидатите на БСП за цялата страна е 47 г., като най-младежки бяха листите в Плевен със средна възраст 38 г., Перник с 39 г. и Габрово с 40 г., в другия край бяха листите в Хасково и Пловдив-град с 53 г. и Враца с 56 г. Жените кандидатки в последната кампания бяха общо 30% от всички кандидати, което е добра основа за надграждане, но при силно неравномерно разпределение по региони, което показва незачитане на препоръките на НС от немалко областни структури. Без нито една жена се оказа листата в Благоевград от общо 21 кандидати, само една жена имаше в листата на Пловдив-област (6%), в Хасково – 2 от 12 (17%). В същото време Смолян и Велико Търново достигнаха 63% жени в листите си, след тях точно по половината за двата пола определиха в Кърджали, Кюстендил и Разград.

3. Лявото обединение
 
В съответствие с решенията на НС бяха проведени поредица разговори и подписани споразумения за съвместно участие в изборите с редица партии и организации. Към коалиция „БСП за България“, която формално беше субектът участник в изборите (БСП, ПП „Нова зора“, ПК „Еко­гласност“, ПК „Тракия“, КПБ), бяха добавени още 13 структури: „Алтернатива на българското възраждане“, Гражданска платформа „Нормална държава“, Движение на непартийните кандидати, „Българската пролет“, „Българската левица“„, „Движение за социален хуманизъм“, „Съюз за Отечеството“, Общонационален комитет за защита на националните интереси, ГД „Народна сила“, Федерация на потребителите, Съвет на европейската научна и културна общност, ОБТ ‒ Българските лейбъристи, Национално движение за социално и гражданско общество. Неуспешно завършиха преговорите с Движение 21, които поставиха трудноизпълними искания към БСП, за да подпишат предизборно споразумение, но вратата за сътрудничество с тях остана отворена. Формирането на лявото обединение допринесе в кампанията преди всичко за усещането за преодоляване на конфликтите и разцепленията в левицата и това стана част от посланията на БСП към гражданите. Повечето организации се включиха активно в кампанията съобразно възможностите си, особено там, където имаха свои кандидати в листите. Трудно е да се оцени съвкупният ефект от обединението за тези избори, но ако приемем за ориентир броя на преференциите, то кандидатите от лявото обединение постигнаха над 11 хиляди, повече от половината от тях на АБВ, които обаче имаха и най-много кандидати в листите – 22 в 21 региона, един от тях водач.

4. Анализи, стратегии и послания
 
Работата в този сектор от дейността на НПЩ се проведе в съответствие с приетите в Плана за действие препоръки.
БСП се яви на тези избори с предизборната платформа от изборите през април 2021 г. С цел по-оптимизирано представяне на управленските идеи на БСП беше подготвена брошура с основните предизборни приоритети, разделени като послания в 6 групи: 1) с грижа за хората на труда; 2) с грижа за младите; 3) с грижа за възрастните хора; 4) с грижа за малкия и средния предприемач; 5) с грижа за природата и 6) с грижа за регионите. Изходната концепция за съдържанието се основава на факта, че това са базисни сфери на защита на ценности и интереси, защитавани от социалистите, а и се очертават като основни проблемни сфери, в които обществото иска най-спешни промени. Основната цел беше да не говорим по принцип на всички за всичко, а да се обърнем към конкретни целеви групи с комбинираните мерки от различни секторни политики. В допълнение към това бяха преструктурирани и предложенията на БСП от предизборната платформа във всички 17 секторни политики на интернет страницата на партията в отделни категории за всяка от тях. Новост не само за БСП, а и изобщо за кампаниите в България беше изготвянето на брошура с основните приоритети на БСП на Брайлова азбука, използвана от незрящите, която беше разпространена чрез Съюза на слепите в България. Също така за пръв път и само БСП излъчи двата си основни видеоклипа в кампанията с превод на жестомимичен език, което демонстрира отношението ни към тази група и техните близки. И двата нови елемента целяха също така индиректно да внушат посланието „С грижа за всеки“.
 
За подготовката на слогана и основните послания беше организирана експертна работна среща с утвърдени политолози и социолози, чиято цел беше да се обсъдят: 1) основни направления на кампанията по отношение на посланията и 2) да се тества и селектира чрез Delphi метод слоган на кампанията. В хода на дискусията се изразиха мнения, че в обществото има нагласи за промяна в начина и модела на управление, но се търси и сигурност за доходите, работните места и перспективите за житейско развитие. Постигна се консенсус в мненията, че БСП не може да „остави терена“ от предходните избори и следва в слогана да се реферира към посланията във вече отминалата кампания. След селектирането от експертния панел и последващ анализ се избра слоганът на кампанията: „Сигурност в промяната. С грижа за теб.“, впоследствие утвърден и от ИБ. Няма слоган, който да се приема еднозначно от всички и често оценката е субективна. Но трябва да се подчертае, че в случая беше подходено изключително професионално и този слоган на практика в няколко думи събира есенцията на предлаганата от БСП политика.
 
НПЩ реализира и национално представително емпирично социологическо изследване в началото на горещата фаза на кампанията с водещ социолог д-р Живко Георгиев. Изследването имаше за цел не толкова да покаже електоралните нагласи, които към началото на кампанията бяха в голяма степен декларативни, а по-скоро да изведе основни аспекти от обществения и политическия контекст и да се провери кои и доколко политиките на БСП се одобряват от избирателите. Оказва се, че много от предлаганите управленски мерки на БСП срещат високо одобрение от обществото, а някои от тях са безспорни и се подкрепят от над 90% от избирателите (като напр. да се създаде национална програма за изоставащите региони, да се намали ДДС върху лекарствата и медицинските изделия, да има защитени лечебни заведения и др.). На база на данните от изследването, които показват, че основният електорален запас на БСП е при възрастовата група над 60 г., както и силното подценяване на БСП при най-младите 18‒29 г., се оформи мнение основните послания в предизборната кампания да са насочени към тези две възрастови групи. Спрямо профила на избирателите на БСП се насочиха и послания на база на предизборната платформа към хората на труда, пенсионерите, младите и младите семейства и малките и средните предприемачи, като се акцентира върху предложенията за социална защита, развитие, подкрепа и помощ, които са традиционно силните страни в политиките на левицата. При анализа на политическите опоненти като основен се позиционира ГЕРБ. 
 
НПЩ, със съдействието на експерти по математика и информационни технологии, състави и приложи математически модел за анализ на изборни резултати. Моделът представлява унифициран и гъвкав инструмент, който позволява сравнителен анализ на електоралната картина на изборите от март 2017 г. и април 2021 г.: 1) на национално ниво; 2) на регионално ниво (МИР); 3) на общинско ниво и на 4) на ниво секционна избирателна комисия. 
 
Алгоритъмът включва формули, които измерват не само абсолютни стойности, но отчита и фактори като: 1) избирателна активност и 2) демографски показатели. Моделът позволява да се постави фокус върху: 1) секции, в които наши избиратели са гласували за други партии (хипотеза); 2) секции, в които наши избиратели не са гласували (хипотеза). Моделът приоритизира (color coding) 10% от СИК, в които има най-голям потенциал за повишаване подкрепата за БСП (отбелязани в червено), както и такива със среден потенциал (отбелязани в оранжево). Моделът представя само картина и хипотези и беше необходимо щабовете по места да направят контекст-анализ на съответните СИК за това какви са причините за отлив на гласове спрямо изборите през 2017 г. и април 2021 г., поради което анализът беше изпратен и на областните щабове. В бъдеще математическият модел може да се доразвие с посочване на причините за отлив и тяхното агрегиране, тоест да съдържа и качествена информация. Моделът може и допълнително да се съпроводи с информация, позволяваща профилиране на избирателите по квартали (групи от СИК) по различни социално-икономически показатели, за да се таргетират по-прецизно посланията. Това обаче е възможно само ако областните щабове са готови да прилагат подобни съвременни методи в помощ на кампаниите им и постепенно натрупват нови качествени и количествени данни. Сега, в една по-спокойна обстановка, работата по този инструмент може да продължи, като се добавят данни и за току-що отминалите избори и анализът по СИК се направи достатъчно рано преди следващата кампания.
 
Със съдействието на експертите от НПИ беше изготвен и сравнителен анализ на предизборните платформи на основните политически партии, като на практика не беше използван пълноценно поради липсата на съдържателен дебат между партиите по отделни секторни политики. Той обаче е на разположение на ръководството на БСП и на ПГ и може да се използва при преговори с другите парламентарно представени партии.
 
За изборния ден беше осигурен достъп до пълните данни на два екзит-пола, които помогнаха да се проследи динамиката в гласуването и избирателната активност. Данните от тях са и в основата на анализа на изборните резултати за БСП, при отчитане на тяхната относителна точност.

5. Младежката кампания
 
Специфична младежка кампания, каквото отсъстваше изцяло за предходните избори, беше заложена още със създаването на НПЩ и подкрепена от БСП, в съответствие с Плана за действие, приет от НС. Нейното провеждане беше координирано от Габриел Вълков, секретар на МО в БСП, като на практика реализацията ѝ се осъществи чрез Националния младежки предизборен щаб, оглавен от него. Младежкият щаб изработи младежка платформа въз основа на платформата на БСП, съдържаща 4 основни стълба, на които стъпва МО в БСП за следващите 4 години. Тези четири стълба бяха популяризирани чрез националната младежка среща във Велико Търново, в която участие взеха председателят на БСП и водачи на листи от други региони. С тази цел беше проведена и активна онлайн кампания, за която бяха изготвени 10 видеоклипа, множество визуализации и лайфове по различните стълбове от платформата.
На фона на предишни кампании, в тази определено се забеляза силно присъствие по места на млади хора. Освен че подпомагаха кампанията на коалиция „БСП за България“, младежите по области организираха и обезпечиха множество мероприятия и пунктове за раздаване на агитационни материали. Справедливо е да се отбележи, че МО в София проведе най-разнообразна и видима кампания.
 
Част от младежката кампания стана и съвместната инициатива на МО и Цветелина Пенкова, в рамките на която бяха проведени 12 дискусии в 12 области по различни теми, свързани със започналата в целия ЕС конференция за бъдещето на ЕС. Това добави важен допълнителен фокус в кампанията.
Доколкото БСП има много слаба подкрепа сред най-младите избиратели, специфичните младежки кампании трябва да останат занапред важен инструмент в подготовката и провеждането на избори.

6. Кампания „БСП без граници“
 
За първи път беше направен опит за активна кампания, насочена към българите зад граница, предимно през социалните мрежи, която да послужи за постепенно надграждане на влиянието на БСП навън, особено с оглед перспективата за създаване на избирателен район в чужбина. Следва да бъде отбелязано, обаче, че фейсбук е средство за комуникация и не може да измести формулирането на съдържателни и таргетирани послания, насочени към българския избирател навън, а може само да спомогне те да бъдат разпространени и популяризирани.
 
Доколкото може да се обобщи, българите в чужбина са разочаровани от управлението на страната в последните десетилетия и искат промяна на модела, справедливост и ефективна борба с корупцията, нормален живот и европейски стандарти. Те гласуват, водени и от сантиментални, носталгични и патриотични чувства. Налице е също така усещането на българската общност зад граница за незаинтересованост от страна на политиците в България за тяхното положение и липсата на каквато и да е целева политика към тях. Ключов въпрос за нагласите на българите зад граница към настоящия момент е позицията на политическите сили относно избирателните им права.
 
Целите, които бяха първоначално заложени: 
l достигане на предизборните послания на БСП до избирателите в чужбина;
l засилване на присъствието на БСП в онлайн среда;
l координирани усилия за повишаване присъствието на симпатизанти на БСП в българските онлайн общности в чужбина.
Aудиторията беше сегментирана по следните критерии:
l историческите български малцинства извън страната – Молдова, Украйна, Албания, Сърбия;
l кампания, насочена към големи български общности, разочаровани от управлението на ГЕРБ и склонни да подкрепят левицата като отговорната алтернатива – Гърция, Кипър, Италия;
l кампания, насочена към конкретни градове, в които се очаква висока избирателна активност. 
 
Теми, интереси и въпроси, засегнати в онлайн кампанията: посланията на БСП по сектори и социални групи, информационна кампания за организацията и хода на избирателния процес в чужбина, информационна кампания за машинното гласуване, видеоподкрепа от млади симпатизанти на БСП в чужбина. 
Фейсбук кампанията на страницата „БСП без граници“ беше замислена като съпътстваща основната кампания на БСП в социалните мрежи. В хода на кампанията обаче, „БСП без граници“ се оказа основен инструмент за популяризиране на политиките на БСП в социалните мрежи. 
Като цяло кампанията протече успешно, особено с оглед на контекста, в който се провеждаше и редицата ограничения, които не позволиха пълното ѝ разгръщане.

7. Медиите
 
Бяха сключени договори за отразяване с основните телевизии, радиа и водещи новинарски сайтове. Разбира се, медийните кампании изискват все повече ресурс, а възможностите на БСП са силно ограничени и това беше сериозен ограничителен фактор. Нарастващата роля на социалните мрежи беше отчетена в подготовката и провеждането на кампанията и бяха положени повече усилия за по-адекватно присъствие в тях, но и този път осезаемо изоставахме от някои от останалите водещи партии. Беше възобновена фейсбук-мрежата, създадена за предходните избори, като работата ѝ беше по-добре координирана и по-фокусирана. Полето за подобрение обаче е голямо и в бъдеще трябва да се създаде система, която да функционира на постоянна основа. За периода на кампанията Пресцентърът е публикувал на сайта и изпратил на медиите на БСП 388 съобщения. На всички медии са изпратени 73 съобщения, които са публикувани паралелно и във фейсбук-страницата на партията. Това демонстрира положените усилия от страна на екипа, но трябва да се отбележи, че кончината на Васил Самарски непосредствено преди кампанията и невъзможността да бъде назначен веднага опитен ръководител на Пресцентъра затрудни координацията с НПЩ и затормози работата, особено в началната фаза на кампанията.
 
БСТВ и в. „Дума“ отразяваха активно кампанията. За пръв път обаче двете медии се ангажираха и с посещения по регионите, което доведе до значителна добавена стойност – като качество на отразяването, като подчертаване на националния характер на кампанията не само през централните събития, интервюта и участия в студиата, а и чрез срещите и репортажите на място. Със скромен ресурс „Дума“ посети общо 19 МИР‑а – 16 + трите софийски, а БСТВ направи преки излъчвания на предаването „Думата е ваша“ от 15 МИР-а – 12 + трите софийски МИР. Тези две инициативи бяха отличен старт, но трябва да бъдат развити занапред, за да се засили ефектът от тях в бъдещи кампании. Паралелно с това БСТВ подпомогна кампанията с изготвяне на видеоклипове, репортажи, обучителни материали за машинното гласуване и др.
 
Не можа да се реализира амбицията на НПЩ в тази кампания да се извършва специална подготовка за участниците в дебати по телевизиите. Причините бяха две – липсата на реален дебат между водещите партии по предлаганите от тях политики, както и определянето на участниците в последния момент, най-често по независещи от БСП причини. Стои въпросът за нуждата от обучение на кадрите по поведение пред камера не само в предизборни периоди, а като част от цялостна програма на БСП за подобряване на нейното медийно присъствие.

8. Организационни и други въпроси
 
На 26 май „БСП за България“ се регистрира в ЦИК за участие в Парламентарните избори на 11 юли, като внесе 10 000 подписа. Въпреки кратките срокове между двете кампании в срок бяха проведени заседанията на областните съвети на БСП за номиниране на кандидатите за народни представители за 46-ото Народно събрание. На 3 юни със свое решение Националният съвет утвърди листите за народни представители на коалиция „БСП за България“. В кратки срокове бяха подготвени документите за регистрация на листите в РИК в страната, които бяха регистрирани без проблеми. На 31 май бе проведена и първата работна среща с водачите на листи по планиране на кампанията. 
 
Графици за провеждане на кампаниите по места бяха изготвени от областните щабове и синхронизирани и обобщавани от отдел „Организационен“ на НС на БСП. Трябва да се отбележи, че имаше известни затруднения в този процес и на практика една от набелязаните цели на НПЩ не можа да се реализира, а именно ежедневно публикуване на сайта на БСП на всички предстоящи инициативи в страната. Своевременно беше изготвен индивидуален график за посещения на председателя на партията Корнелия Нинова, който беше спазван стриктно от първия до последния ден. Приоритет беше даден на региони, които тя не е посещавала при предишната кампания. Още в първите дни беше изготвен „наръчник на кандидата“, който да подпомогне кандидатите в кампанията, бяха изпратени до областните щабове и насоки за провеждане на областните кампании. Методическите указания в помощ на нашите членове на СИК бяха издадени и отпечатани веднага, след като излезе решението за Методическите указания на ЦИК. Трябва да се отбележи доброто взаимодействие с членовете на ЦИК от БСП, които взеха участие в три от разширените заседания на НПЩ, даваха информация за работата на ЦИК и отправяха препоръки към Националния и областните щабове.
 
Общият дизайн на кампанията беше изработен от външна фирма въз основа на указанията от НПЩ и ИБ, в съответствие и с Плана за действие на НС новият дизайн да не е напълно различен от дизайна на предходната кампания. Работата на екипа по дизайна и печатните материали беше изключително професионална. Агитационните материали бяха отпечатани и разпространени в срок в началото на кампанията, като по независещи от НПЩ причини в единични региони се получи известно забавяне. За тази кампания, в съответствие с препоръките на НС, бяха намалени количествата на плакатите, за сметка на което бяха отпечатани стикери. НПЩ изготвяше и обсъждаше ежеседмични анализи за хода на кампанията и областните кампании, като предложенията за оптимизирането на работата бяха обсъждани и на съвместните заседания с областните предизборни щабове.
 
Едно от най-големите предизвикателства се оказа машинното гласуване и свързаната с него разяснителна кампания. Още в първите дни на кампанията НПЩ издаде специална листовка, която беше разпространявана успешно. Още по-добър ефект имаше специално изработеният софтуерен продукт, който можеше да се ползва през интернет или да се инсталира на смартфони и таблети. Изпратен в първата седмица на кампанията, той изигра съществена роля при провеждане на разяснителните кампании на областно равнище. 
 
Бяха проведени две национални събития по откриване и закриване на кампанията. Едното ‒ повече като медийно събитие в София, с участието на всички кандидати от цялата страна, на което бяха представени водачите и основните послания на БСП. Второто събитие беше отбелязването на 130-ата годишнина на БСП на Бузлуджа, което обявихме и като национално закриване на кампанията. До голяма степен то постигна замисъла си, като в събитието се включиха 30‒35 хиляди членове и симпатизанти на БСП. Повечето областни щабове, в съответствие с препоръките на НПЩ, продължиха активната работа в последната седмица на кампанията и организираха регионални закриващи събития.
 
За изборите на 11 юли в СИК извън страната от квотата на Коалиция „БСП за България“ участваха 72 души в 68 секции в следните страни: Беларус, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Испания, Канада, Кипър, Люсекмбург, Молдова, Нидерландия, Русия, Турция и Франция. За сравнение на изборите на 4 април от квотата на Коалицията участваха 36 човека в 32 секциии. Бяха регистрирани и застъпници на Коалицията за секции на територията на Република Турция и Великобритания. 
 
За първи път беше установена комуникация с български организации и доброволци, които се самоорганизират и участват активно в процеса по разкриване и обезпечаване работата на СИК извън страната. Тази комуникация спомогна, от една страна, за попълване състава на СИК от нашата квота и второ, по този начин бяха идентифицирани близки до нашите убеждения активисти и симпатизанти. Голяма част от тях са представители на български културни институти, НПО, информационни издания, познати са сред общността навън, имат влияние и принос за поддържане на българщината в чужбина. 
С оглед попълване на СИК извън страната беше изпратена информация за процедурата и процеса до местните организации на БСП, до хоризонталните структури, до коалиционните партньори и партньорите от лявото обединение, тъй като от години БСП попълва състава на СИК извън страната с хора на място към датата на изборите, без да командирова. 
 
Що се отнася до организацията на изборния процес от страна на администрацията на ЦИК, следва да бъде отбелязано, че по информация на наши представители в СИК в чужбина и по наши наблюдения и оценка бяха налице сериозни пропуски, забавяния, липса на комуникация и ред, което доведе до сериозно напрежение в предизборния и изборния ден. Това стана и публично известно в социалните мрежи и медиите. За първи път членовете на СИК в чужбина получаваха важни за своята работа указания в самия ден на изборите. Следва да се има предвид, че администрирането на изборите в чужбина от страна на ЦИК се извършваше пряко от нейните членове от квотата на ИТН и ДБ.


ІІ. Резултатите
 
1. Резултати по области и общини
 
В парламентарните избори на 11 юли БСП отново завърши като трета политическа сила след ИТН и ГЕРБ-СДС, като намали резултата си с 1,62% спрямо април. При значително по-ниска активност гласовете за БСП в национален мащаб са 365 695, което е спад със 114 451 гласа или около 24%. Спадът на гласовете е много близък като процент във всички области, като отклонение има при Смолян и Кърджали, но това изисква отделен и по-внимателен анализ, като вероятно е пряко свързан и с промяната на водача на листата, самата местна кампания и др. Най-високи са резултатите в областите Ямбол (23.80%), Велико Търново (18,84%) и Плевен (18,41%), а най-ниски – в Кърджали (4,94%), Разград (8,33%) и Варна (10,85%). Най-малък спад в гласовете спрямо април е постигнат в Смолян (-9%) и Варна, Монтана и Благоевград (-17%). Най-голям спад в гласовете е регистриран в Кърджали  (-38%), Русе (-30%) и Видин (-29%).
 
Трябва да се отбележи, че въпреки значителното намаляване на броя гласували за БСП, пет области повишават своя процент спрямо април – Монтана с 1,19%, Смолян с 0,99%, Пазарджик с 0,88%, Ловеч с 0,86% и Благоевград с 0,33%. Както се вижда от изнесените данни, няма драстични различия, които могат да изведат някаква тенденция – всъщност причина за това покачване е преди всичко несъразмерният спад в гласовете на другите партии в тези региони: ГЕРБ губи 40% от гласовете си в Благоевград и Ловеч и 48% в Монтана (при средно за страната 23%); ДПС губи 57% от гласовете си в Ловеч и 52% в Пазарджик (при средно 13% за страната).
 
БСП е втора политическа сила в един МИР (Ямбол); трета в 16 МИР‑а; четвърта в 13 МИР-а и пета в един МИР (Разград). На 4 април БСП бе първа политическа сила в един МИР (Ямбол); втора в 9 МИР-а; трета в 15 МИР-а; четвърта в 6 МИР-а. 
 
БСП е първа политическа сила в 28 общини; втора в 40 общини; трета в 134 общини; четвърта в 58 общини и пета в 5 общини. За изборите на 4 април числата бяха: 33 първи места, 92 втори места, 119 трети места и 22 четвърти места. В 9 общини БСП е получила над 30% от гласовете, над 40% в две – Кресна (46,97%) и Трекляно (48,62), и над 50% в една – Болярово (53,99%).
 
В общините, които се явяват и областни центрове, най-висок резултат партията има в Ямбол (18.6%), Ловеч (17.2%), Смолян (17.0%). На изборите на 4 април най-високи бяха резултатите в Ямбол (21.3%), Видин (19.9%) и Силистра (18.7%).

2. Резултатите в чужбина
 
Трябва да се отбележи, че вотът на българите от чужбина придобива все по-голямо значение – за пръв път гласовете от чужбина определиха победителя в изборите, намалиха двойно и разликата между третия и четвъртия (БСП и ДБ). Общият брой подадените гласове за партии и коалиции от чужбина е 169 337. Въпреки почти двойно по-големия брой разкрити секции, не се реализираха очакванията за по-голяма избирателна активност. Съизмеримо тя е същата като тази от изборите през април, когато своя вот дадоха 171 815 българи. Липсваха опашки и струпване на хора просто защото потокът беше разпределен.
БСП е 7-а политическа сила извън страната, като 222 гласа е разликата с формацията „Изправи се! Мутри вън!“, която не покачва своя резултат в сравнение с вота от април, но БСП сега отбелязва осезаем спад в броя гласове ‒ с близо 50 на сто по-малко. 
 
БСП е първа политическа сила в Албания, Беларус, както и в секциите в Кишинев и Твърдица в Молдова, но общо за Молдова първи са ДПС, които организираха силен контролиран и платен вот в деня на изборите, за който сигнал БСП даде публичност и бяха сезирани съответните органи и институции от нашите представители на място. БСП е втора в Русия, след „Има такъв народ“. БСП е пета сила в Италия, Гърция, Кипър, САЩ и Канада. 
Политическите сили, които имат ръст в доверието извън страната в сравнение с април, са: ИТН, ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. „Има такъв народ“ отчита вот около и над 50% в Испания, Кипър и Великобритания. „Демократична България“ е първа сила в Австралия, Китай, Япония, Сърбия, Гърция и втора сила в цяла Западна Европа, САЩ и Канада. „Българските патриоти“ са първи в Република Северна Македония. Извън страната „Възраждане“ са 5-а политическа сила, но те успяват да изпреварят ГЕРБ-СДС и са 4-та сила във Великобритания, Италия и Канада. 90% от вота в Турция е за ДПС, като те не успяха да реализират този мащаб на подкрепа, отчитан в годините преди въвеждане на ограничението от 35 секции за страни извън страната. За 4 април гласовете от Турция са били 22 259. През 2013 година например, когато нямаше лимит на секциите, общият брой гласували е бил 115 737, като само в Турция са 66 186. 

III. Анализ и изводи
 
1. Електорална динамика
 
Изборите на 4 април тази година демонстрираха значима електорална динамика, изразяваща се в пренасочване на гласове от едни политически сили към други (спрямо изборите за 44-то НС през 2017 г.). Партията на Слави Трифонов привлече между 135‒155 хиляди гласа от ГЕРБ и 45‒60 хиляди от БСП. „Демократична България“ (ДБ) привлече около 50 хиляди гласа от ГЕРБ и около 10 хиляди от БСП. ИМВ пък привлече 30‒40 хиляди гласа от БСП и 15‒25 хиляди от ГЕРБ. Отделно „Републиканци за България“ отцепиха малко над 40 хиляди гласа от ГЕРБ. Данните от вота на 11 юли не показват подобно значимо движение на масиви от гласове от едни политически сили към други. ГЕРБ е изгубил нови около 40 хиляди гласа, заминали в посока ИТН и около 15‒20 хиляди в посока ДБ. Социологията хваща движение на гласове между ИТН, ДБ и ИМВ. То няма обаче еднопосочен характер и е в ниски стойности, което означава, че не можем да говорим за някаква тенденция. По данните може да се направи предположение, че голяма част от изгубените гласове на БСП, ГЕРБ и ДПС на тези избори са отишли в графата „негласуващи“, а не към други политически сили.
 
Няма ясна изразена тенденция БСП да губи гласове в различните възрастови групи. Партията губи в рамките на около 20‒25 хиляди във всяка една от следните възрастови групи: 18‒29 г., 30‒39 г., 40‒49 г., 50‒59 г., 60‒69 г. Изключение прави възрастовата група над 70 г., където БСП има същите стойности на подкрепа в абсолютен брой гласове, както на изборите на 4 април. Това показва, че електоралното предизвикателство пред БСП не е свързано само със слабото присъствие сред най-младите. БСП трябва да отправи поглед към най-младите, за да има дългсрочна перспектива пред партията, но не трябва да забравя и за онези в активна възраст (над 40-годишни), които през годините са посягали към „червената бюлетина“. Тези данни обаче са на национално равнище, без да отчитат други специфики, свързани с машинен и хартиен вот.
 
Около 50‒60 хиляди от загубените гласове на БСП на 11 юли (т.е. около половината) са концентрирани в областните центрове. По-задълбочен анализ обаче подсказва, че част от загубените гласове се дължат на машинния вот, който се реализира в почти всички СИК на територията на областните градове. Избирателната активност в секциите с машинно гласуване е 38%, в секциите с хартия – 55%. Тези данни бяха анализирани спрямо същите секции през април. Оказа се, че спадът в активността при секциите с машинно гласуване спрямо април е 13%, при секциите с хартия – само 3%. От тези данни не могат да се направят генерални заключения, защото вероятно част от спада се дължи на преместването на част от по-възрастното население по селата, без да си вземат удостоверения за гласуване на друго място, друга част вероятно е от хора, които са били на планирана почивка. Въпреки това математически анализ на данните, при отчитане на различните променливи спрямо април, води до резултата, че над 20 хиляди от изгубените гласове на БСП се дължат именно на въведеното машинно гласуване, което отказа част от по-възрастните избиратели да отидат до СИК.
 
ИТН утвърди представата за себе си на изборите на 4 април като „младежка партия“. Именно сред възрастовата група 18‒29 г. тя заемаше ясно първа позиция (с около 30% в нея). Изборите от 11 юли не промениха това. ИТН продължава да държи първото място в тази електорална ниша. ИТН запазва като абсолютно число своята подкрепа сред тази група – около 140 хиляди гласа. Разширяването на подкрепата за ИТН в тези избори идва от други възрастови групи – най-значимо в тази 40‒49 г. (около 30 хиляди гласа). Разширяване има в подкрепата за ИТН включително сред пенсионерите – около 20 хиляди (уточнение: в преобладаващата си част това не са пенсионери, гласували за БСП на 4 април). Като локация ИТН увеличава подкрепата най-вече в областните центрове (около 30 хиляди гласа). Основен извод: силният резултат на партията на изборите на 4 април накара част от българските граждани в активна възраст да гледат на ИТН като на сериозен политически субект. 

2. Роля на местната власт
 
Не трябва да се подценява въпросът с позициите на партията в местната власт. Това е съществен фактор в изборния процес. На изборите на 4 април БСП беше първа политическа сила в 33 общини. В 25 от тях управляващият кмет бе от БСП (или подкрепен от партията на последните местни избори). На изборите на 11 юли в 22 от 28 спечелени общини има такива кметове. В ситуация пък, в която служебното правителство, опирайки се на ресурсите на държавната власт, успя да ограничи контролирания вот на ГЕРБ, те намериха опора в настоящите избори именно в местната власт. Затова с основание може да се каже, че свитото присъствие на БСП в местната власт ограничава възможностите на партията за силно представяне в национални избори. В същото време и тук анализът не бива да е еднопосочен – в последните години БСП запази позиции в местната власт главно в общини, които традиционно са „червени“ и коренът на добрите резултати в национални избори не е само в съхранената местна власт. В известна степен това се потвърждава от неотличаващото се от общата тенденция представяне в големите общини, в които имаме кметове от БСП – Русе, Перник, Разград.

3. Контролираният вот
 
Като изключим Кърджали, където БСП губи около 38% от своите гласове от април, и Смолян, където губи едва около 9%, за всички останали МИР относителният дял на изгубени гласове варира в рамките на 17‒30% (т.е. плюс-минус 6‒7% от средния спад от 24% за БСП за страната). Не така обаче стоят нещата при други две политически сили – ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ губи около 23% от своите гласове през април, а ДПС около 13% от тях. При двете формации обаче се наблюдават по-значими отклонения по МИР от средния за двете партии на национално ниво. Например, ГЕРБ губи от своите гласове в: Благоевград – 40%, Добрич – 35%, Ловеч – 40%, Монтана – 48%, София-област – 34%, Хасково – 45%. ДПС пък губи от своите гласове във: Видин – 56%, Враца – 45%, Ловеч – 57%, Пазарджик – 52%, Плевен – 39%, Пловдив-град – 52%, Сливен – 44%, Стара Загора – 48%. Значително по-големите отклонения от средните за двете партии дават основателни предположения за загуба на контролиран вот, а не просто за ерозия на електорална периферия. При ДПС предположението има още по-основателен характер, предвид това, че те са в области, които не влизат в графата „смесен регион“. Отделно, в ромските секции в страната също се наблюдаваше минимална избирателна активност на 11 юли. Всичко това идва да покаже нагледно общоизвестния факт, че в страната съществуват различни форми на контролиран вот, които в продължение на години се използват в изборния процес основно от две политически сили. Използването на тези порочни методи бе ограничено в тези избори от служебното правителство (най-вече от органите на МВР). 
 
На настоящите избори ИТН получава с около 16% повече гласове в абсолютна стойност спрямо получените за формацията на 4 април. Това са 92 810 гласа в повече. При ИТН също се наблюдава неравномерен ръст по МИР в цялата страна. Някои статически отклонения правят впечатление: 69% ръст в Кърджали, 44% в Монтана, 39% в Силистра, 40% в Хасково. Това дава основание да се мисли, че новата политическата формация ИТН, заявяваща се за носител на промяната и нов модел на управление в страната, вероятно се възползва от същите порочни форми на контролиран вот.
 
4. Основните фактори за резултатите на БСП
 
От изключително значение е да се направят верните изводи за спада в резултата на БСП на последните избори. Без правилна диагноза всяко лечение е обречено. Относително равномерният спад на резултатите показва, че основните причини не са в конкретни проблеми в отделни региони, каквито, разбира се, има. Големият проблем за БСП всъщност бяха изборите на 4 април, които рязко разместиха политическия пейзаж. Конкретните мерки, заложени в Плана за действие на НС, адресираха адекватно краткосрочните предизвикателства и бяха изпълнени почти изцяло. Но новата политическа реалност създаде силно насрещно течение и само благодарение на положените огромни усилия от страна на НПЩ, Изпълнителното бюро, областните щабове, кандидатите и всички активисти на БСП беше избегната реалната възможност тя да се срине до четвъртото място в изборите. Част от заплахите бяха отбелязани още в анализа на изборните резултати за 45-ото НС, но справянето с тях не може да стане за няколко седмици.

4.1. Край на модела на противопоставяне ГЕРБ‒БСП
До изборите на 4 април БСП експлоатираше сравнително успешно противопоставянето си с ГЕРБ и изградения от управляващата партия модел. Като единствена реална и сериозна алтернатива тя събираше значителна периферия, въпреки че ГЕРБ винаги успяваше с различни методи, като напр. системно демонизиране на БСП, стимулиране на вътрешни разделения, контролиран и купен вот и др. да надхвърли резултата на БСП. След 4 април това вече не е факт. Избирателите видяха в ИТН по-приемлива алтернатива и в периода до изборите на 11 юли тази тенденция се затвърди. Целенасочено беше създадено усещането, че борбата за първото място се води само между ГЕРБ и ИТН, което мотивира избирателите на двете партии и още по-силно демотивира тези на БСП. Изходът за БСП беше да се фокусира не върху антагонизма с ГЕРБ или съперничеството с ИТН, а върху собствените си послания и политики, по много от които е единствен говорител и които се възприемат изключително добре от гражданите, според социологическото проучване, проведено в началото на кампанията. Оказа се, че не е възможна толкова бърза адаптация към новата политическа ситуация и за БСП, и за избирателите. Освен това ГЕРБ, на които утвърдени социолози предричаха сериозен срив и в средата на кампанията дори трето място след БСП, просто преориентираха противопоставянето си от БСП към служебното правителство, с което си намериха нов опонент, който ги мобилизира. Това противопоставяне още повече изтика БСП от центъра на вниманието, доколкото позитивните послания намират по-трудно чуваемост на фона на ежедневните скандали, уволнения и размяна на реплики между ГЕРБ и отделни министри.

4.2. Партии на промяната срещу партии на статуквото
Още по време на 45-ото НС, но и в самата предизборна кампания, се задълбочи делението на основните играчи на партии на лошото статукво и на партии на добрата промяна. Докато за ГЕРБ това беше естествен „етикет“, а за ДПС ‒ без особено значение за кампанията им, системното „пришиване“ на БСП към партиите на статуквото от страна на новите играчи създаде усещане за изолация и липса на перспектива за сериозна роля в следващото Народно събрание. В тази ситуация БСП трябваше да се доказва като партия, която има далеч по-големи заслуги за промяната, на моменти я принуди да отговаря на атаките на новите партии по тази тема, което пък отново я дистанцираше от тях. Общата политическа среда в края на краищата доведе до повишаване на резултатите на ИТН, ДБ и ИСМВ (при които има лек спад в броя на гласовете, но леко покачване в процента) и спад на резултатите на ГЕРБ, ДПС и БСП. Проблемът за отношението към БСП беше идентифициран от социологическото проучване, проведено в началото на кампанията, но трайните нагласи не могат да бъдат променяни за дни. Въпреки това БСП като цяло се възприема по-положително от гражданите в сравнение с другите две партии и на контролни въпроси като „Коя партия не бихте искали в никакъв случай да участва в управлението?“, категоричен отказ получават ГЕРБ и ДПС, докато БСП има средни стойности, което очевидно се отчита при обсъждането на възможните управленски конфигурации. ИТН, ДБ и ИСМВ лансираха по време на кампанията възможността за общо управление, ако получат поне 121 мандата. На 4 април те получиха 92 мандата общо, а сега ‒ 112. Общият брой гласове, получени от тях на 4 април, бе 1 018 234, а на 11 юли 1 140 032 гласа. Т.е. 20 мандата повече и 121 798 гласа нагоре. Това налага два основни извода. Първо, изложената от социолози теза, че в страна няма „революционни нагласи“, е в общи линии вярна. По-високият резултат на трите партии като получени гласове и брой мандати не впечатлява. Вероятно това е своеобразен електорален таван за тях, от което следва, че не биха могли да спечелят от евентуални трети избори в рамките на тази година и това ще бъде отчетено както при разговорите за ново правителство, така и при структурирането на дейността на Народното събрание.
 
4.3. Машинното гласуване
Както стана ясно от анализа на резултатите, въведеното машинно гласуване определено затрудни в най-голяма степен БСП поради това, че на този етап тя разчита в най-голяма степен на най-високите възрастови групи избиратели. Тези избиратели посрещнаха с огромно притеснение въвеждането на изцяло машинен вот, което беше потвърдено както от социологическите изследвания, така и от прекия контакт с тях в рамките на кампанията. Въпреки положените усилия за разясняване на машинното гласуване, данните показват сериозен отлив на гласове от БСП именно поради тази причина. В същото време не бива да се определя като грешка подкрепата на БСП за това гласуване – то преодоля проблема с недействителните бюлетини и фалшификациите на резултатите в СИК и допълнително затрудни контролирания и купен вот, което направи последните избори много по-честни и прозрачни, по-малко зависими от натиск и директно купуване на гласове.

4.4. Служебният кабинет
Безспорно изборите от 4 април не доведоха до трайно решение по отношение на управлението на страната, 45-ото НС се разпусна бързо, но те доведоха до съществена промяна – Борисов си отиде от премиерския пост и беше назначен служебен кабинет. Това имаше като пряк резултат две неща, които се отразиха на изборите и конкретно на БСП. Борисов престана да бъде ежедневен дразнител, част от избирателите приеха, че са си свършили работата с отстраняването му и загубиха интерес към изборите. Призивите хората да се отърсят от страха, защото ГЕРБ няма да се върне във властта, допринесоха за това. Вторият ефект беше, че служебният кабинет изцяло фокусира вниманието към себе си, „открадна шоуто“ на партиите. В най-трудна ситуация отново се оказа БСП.
 
БСП излъчи официално един министър, но като министри и зам.-министри бяха назначени и други личности, пряко или непряко свързани с БСП. Това, от една страна, донесе позитиви, защото даде някаква перспектива за кадрите на левицата. Когато обаче назначенията стигнаха областно равнище, в немалко области възникнаха проблеми. В някои случаи с ръководни постове в изнесените звена на централната администрация се сдобиха хора със съмнителна репутация или съмнителни качества, добре познати на местната общност, без да е ясно кой точно стои зад тях. Това се случваше непосредствено преди или по време на кампанията и беше използвано от нашите опоненти, за да атакуват БСП. Така се наложи БСП да се разграничава от някои подобни назначения или най-често просто да си мълчи, поемайки негативите, за да не бъде пък обвинена, че влиза отново в конфликт с президента – проблем, който беше отчетен при анализа на изборите от 4 април.
Заедно с това трябва да отбележим и ролята на служебния кабинет и особено на министъра на вътрешните работи за мащабното ограничаване на купения вот, което беше в полза на партиите, които не разчитат на тези незаконни изборни практики.

4.5. Вътрешнопартийната среда
Благодарение на съществената промяна в подхода и политиката на ръководството след 4 април, много от точките на напрежение и конфликти бяха затворени. Отгласите от тях обаче останаха. Една от листите беше подредена от НС, поради отказ на Областния съвет да изпълни уставните си задължения. Отделни личности демонстративно отказаха да участват в листите. Други не се включиха поради липсата на перспектива да бъдат избрани, след като резултатите от 4 април в повечето региони доведоха до избор само на водачите. В активната фаза на кампанията част от критиците на ръководството пропуснаха да се включат в нея, а други неявно помагаха на кампаниите на конкурентни партии. Тези факти нямат решаващо значение за крайния резултат, но елиминирането на подобни натрупванията трябва да остане като задача.

4.6. Организация и медии 
В организационно отношение са налице сериозни дефицити, които частично се компенсират в активната фаза на кампанията, но проблемите остават. По същия начин стои и въпросът за PR-а и медийното присъствие и на местно, и на национално равнище. Както беше отбелязано и при дискусиите през май, тези две направления в работата ни имат ключово значение и в тях трябва да се инвестират много усилия, да се търсят нови и модерни решения, да се привличат хора със знания и желание за реформи. Евентуалното стабилизиране на политическата ситуация поне за известно време трябва да се използва ударно и на първо място именно в тази посока.
 
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук