Дмитрис Царухас е доцент в катедра „Международни отношения“ на Университет „Билкент“, съвместяващ професор в Университета „Джордж Вашингтон“, член на Научния съвет на FEPS и на Фокус групата на FEPS „Следващо ляво“.
***
Прогресивният Пост/The Progressive Post е политическото списание, издавано от Фондацията за европейски прогресивни изследвания (FEPS), което събира известни мислители, експерти и активисти от света на политиката, академичните среди и гражданското общество, като предлага критичен анализ на политиките, откроявайки опциите и възможностите пред излъчените чрез избори лидери.
Амбицията на списанието е да предизвика интелектуален размисъл и дебат в полза на прогресивното движение и да разпространява основополагащите принципи на Европейския съюз: свобода, равенство, солидарност, демокрация, човешко достойнство, както и зачитането на правата на човека, основните свободи и върховенството на закона.
Разглеждайки основно политиките на ЕС, от изключителен интерес за изданието са състоянието и бъдещето на социалната демокрация. То предлага платформа (в печат и онлайн -progressivepost.eu) за откриване на прогресивни отговори на измененията на климата, неравенствата в развитието и социалните неравенства в европейски и в глобален мащаб. Читателите са поканени за съвместно изследване на противоречията на нашето време, а авторите ‒ да предлагат аргументи в полза на мира, устойчивостта и социалната справедливост.
Фондацията за европейски прогресивни изследвания (Foundation for European Progressive Studies (FEPS) е тинк-танкът (мозъчният тръст) на прогресивното политическо семейство на равнище ЕС. Мисията на Фондацията е да разработва иновативни изследвания, политически съвети, обучения и дебати, за да насърчава и обосновава прогресивна политика и политики с обхват Европа.
Основните теми на брой #16, пролет/лято 2021 г. на списание „Прогресивният Пост“:
„Социалните права за платформените работници, реформата на фискалните правила и разширяването на ЕС, както и предизвикателствата и възможностите пред социалдемократите в пост-пандемичните условия са главните теми в последния брой на списание „Прогресивният Пост“.
След повече от година на пандемия, сега се намираме в ключов политически момент: решенията относно политиките, взети сега, ще движат реформите и устойчивия растеж за години напред. За да могат прогресистите да поемат водеща роля по тези въпроси, настоящият брой на Progressive Post съдържа анализи на някои от възможностите в това отношение.“
The Progressive Post #16, Spring/Summer 2021“
По договореност с редакцията на „Прогресивният Пост“ в настоящия брой на сп. „Ново време“ поместваме три статии от брой #16, пролет/лято 2021 г. на списанието: „Въпросът не се свежда до промяна на правилото за дълга“, „Възстановяването след пандемията: предначертание за прогресистите“ и „Спешно е необходима алтернативна система“.
След избухването на пандемията ЕС се оказва на исторически предел. Приемането на амбициозен инструмент за възстановяване предлага златна възможност да се отиде отвъд „бизнес както обикновено“ и да се сключи нов социален договор. Поставянето на обществения интерес в центъра на стратегията за възстановяване може да се окаже повратна точка в полза на прогресивна политика.
Избухването на Covid-19 пандемия свари неподготвени всички и ЕС не беше изключение. След първоначалните спешни опити да осигурят медицинско оборудване за своите граждани и с по-нататъшното разпространение на вируса по целия свят, първоначалното объркване с течение на времето беше заменено с решителност. Миналото лято ЕС изпълни обещанието си да предостави на държавите членки финансовите инструменти, необходими за възстановяване на пропуканите ни икономики и разстроени общества. Едновременно със спорзумението по седемгодишната бюджетна бе договорено и Ново поколение ЕС (НПЕС), инструмент на политиката, който комбинира традиционни заеми с безвъзмездни средства, осигурявани чрез заеми, сключвани с водеща роля на Комисията от името на Съюза. Това беше историческо решение в отговор на повелята на момента. Както аргументирах и преди, кризата представлява критичен повратен момент за ЕС и бъдещата му траектория. Отговорът му досега е пропорционален и иновативен, ако не и толкова амбициозен, колкото мнозина биха се надявали.
Златна възможност
Почти една година след историческото заседание на Европейския съвет от юли 2020 година, който взе решението за НПЕС, държавите членки представят своите планове за възстановяване на Комисията и топката започва да се търкаля. Парите започват да се предоставят, количествените цели на ЕС за дигитализацията и зелената икономика са определени и е в ход анализът на показателите. Ако всичко върви по план, държавите членки ще получат финансова подкрепа още в ранната есен.
В сравнение с миналата зима, последната икономическа прогноза е източник за оптимизъм, че ако темпът на имунизации се повиши и нова нормализация настъпи по-рано от очакваното, то икономиката на ЕС би следвало да достигне нивата от преди пандемията до края на 2022 г.
Как държавите членки оползотворяват разполагаемите средства? Това е въпрос много по-голям от техническите подробности относно достойнствата на всеки отделен проект. Това е дълбоко политически въпрос, чиито последици ще останат да действат дълго време занапред. Неуспехът по добър начин да бъдат оползотворени средствата за възстановяване няма да означава само една добра възможност пропусната. Той ще засили евроскептицизма поради обвинения срещу „машината“ на Брюксел; това ще засили аргумента, застъпван първоначално от „пестеливите“ четири държави членки – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция – противопоставящи се на по-значителни субсидии от ЕС за възстановяване и устойчивост – бел.пр.) миналото лято относно фискалната безотговорност и разточителността, свързани с нестандартното мислене; което ще подкопае необходимото доверие между държавите членки за продължаване по пътя на високо ниво на политическо сътрудничество за постигане на споделени цели, най-вече защото Съветът държи последната дума за утвърждаване на националните планове.
Мрачните сценарии би трябвало да са последна мисъл за ръководителите. Това е тест за издръжливостта на Европа, както и за доброто управление и администриране. Преди всичко обаче, това е златна възможност да се подготвя почвата за по-амбициозни реформи в управлението на ЕС , както и за трансформиране на парадигмата на икономическа ортодоксалност, която прекалено дълго предопределя разработката и провеждането на политиките. Пред прогресистите се открива шанса да докажат, че техните политики са значими и са в състояние да предложат по-добър живот на хората.
Символично средствата за възстановяване са потенциален предвестник на нов прогресивен дневен ред, способен да определя политиката за години напред. Вследствие на глобалната финансова криза, и с изключение на кратък кейнсиански момент през 2008 ‒ 2009 г. (т.е. на политика на активно бюджетно субсидиране за преодоляване на последиците от кризата – бел.пр.), неолибералните гласове формираха политиката и икономиката в пост-кризисния свят. Пандемията промени всичко това: държавата отново се завръща и дори консервативните правителства приемат необходимостта от мащабна държавна намеса за справяне с последиците от пандемията.
Ключовият въпрос, следователно, не е дали възстановяването трябва да бъде с водещата роля на публичния сектор ‒ това е ясно! Истинските въпроси са: „С каква цел ще се прилага пост-пандемичната интервенция?“, както и „До каква степен ще бъде насочена към решаване на отпреди съществуващите проблеми, които пандемията единствено направи по-очевидни?“
Четири ключови приоритета следва да се имат предвид при формулиране на отговорите.
1) Използвайте средствата за възстановяване за борба с неравенствата
През последните години различията между богати и бедни нараснаха, застрашавайки социалната кохезия. Насочването на средствата към по-бедните региони ще възстанови заетостта и растежа там, където са най-необходими. Акцентът на „Италианският план“ върху Мецоджорно (т.е. районите на Южна Италия, най-изостанали в социално-икономическо отношение – бeл.пр.) е добър пример за използване на публичните инвестиции за целите на възстановяването чрез насочване към малките и средните предприятия и дребните фирми, които са притиснати от разпространението на добре познати, но безлични търговски вериги.
2) Отнесете възстановяването до гражданите и техните общности
Ангажирането на гражданското общество на местно ниво е печеливша стратегия, която, без да изисква разходи, възстановява интереса към политиката и осигурява контрол от страна на гражданите върху процеса. Консерваторите изготвят планове и се стремят да ги осъществяват при минимум включване и ограничена прозрачност. Само че местните общности, неправителствените организации, синдикатите и сдруженията на работното място следва да имат пряко участие във вземането на решенията как се управляват и разпределят фондовете. Оправомощаването им не само ще гарантира, че средствата се използват за общото благо, но също ще позволи на социалдемоократите да възстановят връзката си с тяхната социална база и да разпространят подкрепата в тяхна полза извън големите градове навред в средите на хората на труда.
3) Усилете способността на публичния сектор да се справя
Пандемията разкри нашата споделена човечност и чупливостта на обществените здравни и образователни системи , които не са в състояние да се справят с нарастващото търсене. В условията на набиращата скорост дигитализация на обществата ни нито едно дете, или юноша не бива да бъдат оставени в положението частни корпорации да доставят обществени блага. Публичният сектор не само трябва да насочва и управлява фондовете за възстановяване, а трябва да бъде и получател на финансиране с оглед модернизацията на най-силно засегнатите от кризата сектори.
4) Представете кризата като възможност
Първоначалната фаза на кризата приключи и острите политически битки за това как и къде да да се насочат разходите отново са на дневен ред. Прогресистите печелят, когато техните разходни приоритети адресират свързващите звена, които поддържат нашите общества, а не обособените интереси, които благоденстват за сметка на най-слабите. Прекалено дълго време прогресистите отбягват да се ангажират с емоционални послания, опасявайки се от това как личности като Найджъл Фарадж и Льо Пен биха се възползвали от този тип политическо говорене. Същевременно обаче особено необходимо е завишените разходи, които се налагат поради кризата, да бъдат обосновавани и тази обосновка следва да се осъществява чрез политически дискурс, който поставя ударение върху единството, сплотеността и връзките на взаимно зачитане.
Пандемията преобърна живота ни и разбърка приоритетите ни. Тя ни оставя объркани и дезориентирани, но същевременно мнозина ни оставя решени да не се върнем обратно към „бизнес, както обикновено“ . Средствата на ЕС за възстановяване представляват историческа възможност да се възползваме от една неочаквана криза за пренаписване на социалния договор по приобщаващ, включващ и еманципиращ начин. Шансът не бива да бъде пропускан.
