Жюлиен Бриго е френски журналист и фотограф. Роден е през 1980 г. в Дюнкерк. Работи на свободна практика за различни френски издания, в т.ч. месечника „Le Monde Diplomatique“.
Откупуването на достоуважавания „Вашингтон пост“ от Джефри Безос, основател на сайта за онлайн продажби „Амазон“, показа колко уязвима е станала печатната преса. Във Франция някои вестници опитват да балансират финансовото си положение, като предлагат своите услуги при провеждането на различни форуми из страната.
ПЕТЪК, 29 март 2013 г. Над Националния театър на Бретан, в сърцето на гр. Рен, се свечерява. Приключва първият ден от форума на вестник „Либерасион“. В продължение на два дни екипът на ежедневника води над петдесет срещи-събеседвания на тема „Цари ли доверие?“ Малко след 20 часа на входа на безвъзмездно предоставения от общината театър се появява засмян Кристоф дьо Маржери — главен изпълнителен директор на „Тотал“. Той се готви за среща с „опонентката“ си за следващия ден, американската журналистка Алисън Смейл, член на клуба „Давос“ и главен редактор на „Интернешънъл хералд трибюн“. „Много ги обичам форумите на „Либе“!, споделя той пред нас. Последният път в Рен бях опонент на Ерик Орсена. Е, добре, не точно опонент… Участвах и на форума в Лион, срещу г-жа Дюфло. И с онзи с мустака се справих, да, г-н Бове…, не спира да нарежда. Нали целта е да се участва и да се помага“, пояснява той. А като споменаваме дарението, направено на вестник „Либерасион“ от „Тотал“, направо избухва в смях: „Ако не сме ние, „Либе“ са загубени! Да, за такава сума става въпрос — 50 000 евро. Но ние си ги харесваме и ето че помагаме!“. Портите на театъра се затварят.
„Имаме чувството, че светът идва при нас“
Формулата на форума се състои в следното: местни общини плащат на парижки вестник, за да организира мероприятие, което за един уикенд да издигне техния град до регионална интелектуална столица, където политици, учени или журналисти разискват по различни въпроси… Проявата, богато субсидирана с публични фондове, цели да се повиши авторитетът на изданието и най-вече да се генерират приходи, които да компенсират спада в продажбите му (1).
„Ако не бяха тези прояви, щяхме да сме пред банкрут“, признава Ан Ловержон, председателка на надзорния съвет на „Либерасион“ (2). През 2009 г. ежедневникът организира само два форума — в Рен и в Гренобъл. През 2013 г. са планирани поне единадесет различни по мащаб мероприятия в Гренобъл, Рен, Марсилия, Страсбург, Лил, Монпелие, Нанси, Бобини, Витри, Тулуза и Авиньон. В съчетание с близо 9,9 милиона евро средногодишна пряка помощ за вестникарския сектор (3) от 2009 г. насам, манната на форумите позволява на вестника да оцелява, а на кредиторите му — да запазват спокойствие.
Тези прояви се оказват толкова продуктивни, че идеята на „Либерасион“, лансираната за първи път през 2007 г., се възприема и от „Нувел обсерватьор“, „Мариан“ и „Поан“. Сценарият включва две части. Първо действие: на местните общини се предлага организиране на проява под формата на политическо-светски дебати с национален отзвук, водещи са видни личности, а събитието се отразява на страниците на вестника. Същевременно мероприятието се представя като ценен коз в междурегионалната конкурентна надпревара. Второ действие: от журналистическия адресен бележник се набират няколко десетки национално известни политици, интелектуалци и експерти (чести участници в рубриките за дебати на изданието), без да се пропуска и някой друг синдикален лидер или радикален публицист. Те се канят на дискусия по някаква събирателна тема, която засяга актуални събития, общи въпроси и социално въздействие: „младежта“, „храненето“, „новаторството“, „икономическата криза“…
Хване ли клиент, даденото печатно издание може да източи както доходоносни субсидии, така и дарения от частни спонсори, срещу това негови служители да ръководят „дебатите“. Кавичките се оказват съвсем подходящи, тъй като според миноритарни местни политически организации въпросните амбициозни събеседвания са повече „политиканска операция“, ако не и „маскарад“, отколкото истински сблъсък на идеи (4).
Подкрепата на местните общини се състои най-вече в предоставяне на средства за реклама. Така например, градската община на Рен е харчила всяка година по 300 000 евро, от които 200 000 евро за реклама на петте поредни форума на „Либерасион“ на страниците на… „Либерасион“. За пет години това прави 1,5 милиона евро. Според кабинета на кмета, в Гренобъл организацията на форума от 2007 г. насам струва между 130 000 и 150 000 евро обществени средства годишно. При това, Рен и Гренобъл вече не са изолирани явления: регионът Ил дьо Франс е изплатил 1,5 милиона евро на всекидневника за пет такива форума между 2012 и 2014 г.
Няма никакво значение дали „големите имена“, събрани от „Либерасион“, са привлекли хилядна публика, както в Гренобъл, или по-малко от стотина души, както в Нантер през 2012 г. — публичните фондове и спонсорирането се запазват. Входът за залите на дебатите е с резервация, но не се заплаща, което оставя впечатление за безплатна проява. Макар че всъщност в голяма степен тя се финансира от местните данъци.
Практиката се разпространява през последните няколко десетилетия, най-напред в англо-саксонската и японската преса. „Става дума за журналистическа проява извън редакцията, т. нар. извънмедийно мероприятие, пояснява накратко в бюфета на Театъра Пиер Иверна, отговарящ за развитието на „Либерасион“. За мен „Асахи шимбун“ [японски вестник, чиито две ежедневни издания надхвърлят десет милиона тираж] е голямата референция. Изданието организира спортно и културно събитие, като отделите им за този род прояви наподобяват цели министерства! Разбира се, не говорим за панацея, но все пак това е отличен пример за положителен растеж.“
Американското списание „Форбс Африка“ също организира форуми, само че на международно равнище. През юли 2013 г. в Бразавил се състоя форум на тема „Средните класи в Африка“. За участие в дискусионна среща с водеща Кристин Окран председателят на Съюза за народно движение (СНД) Жан-Франсоа Копе получава чек от 30 000 евро, за което впоследствие бива упрекван (5).
Амбициите на „Либерасион“ не надхвърлят границите на Франция. Изданието не провежда форуми извън страната и не заплаща за участие в тях. Под ръководната палка на Иверна ежедневникът е назначил дванадесет души на пълно работно време, които да търсят нови градове клиенти. Това прави близо 500 000 евро годишна инвестиция с цел привличане на милиони от обществените пари по всички краища на Франция. Иверна се дразни, когато го карат да обясни парадокса, че се използват данъкоплатците от провинцията, за да се възстановят финансите на парижки вестник: „Да, вярно е, че плащат гражданите от Рен с данъците си. Но пък ние каним интелектуалци, министри и разискваме идеи! Кой вестник може да се похвали днес, че е събрал на една дискусионна маса Люк Фери и Венсан Пейон? Няма такъв!“
Качественото ниво на един форум действително се мери по броя изтъкнати личности, които успее да привлече. В Рен начело на политическото предлагане стоят 22 имена, сред които фигури като социалиста Мишел Рокар, бившия премиер от СНД Жан-Пиер Рафарен и осем представители на правителството на Жан-Марк Еро (6). На щанда за интелектуалци намираме философа Ален Финкелкро, икономиста Даниел Коен, журналиста Бернар Гета. Вляво имаме Тиери льо Пан, главен секретар на Общата конфедерация на труда, и Мигел Беназаяг, „бивш геваристки партизанин“. Гостите участват, без да получават хонорари, но с платени разходи. Те са вече познати от медийното пространство и задачата им е да задоволят „очакванията“ на публиката. „Това са умни и известни хора; правят ни по-интелигентни“, радостно възкликват семейство Бернар, двойка пенсионери, наредили се на опашка за срещата с Рафарен. „Имаме чувството, че светът идва при нас“.
Според кмета на Рен, социалиста Даниел Дьолаво, провеждането на форумите „се вписва в стратегията на един университетски град с научноизследователско призвание. Местните данъкоплатци финансират не един изпаднал в затруднение вестник, а дебати, в които взимат участие. Форумите са полезно и ефективно вложение, с което разширяваме влиянието си.“ Според Дьолаво рентабилността на инвестицията се доказвала от стеклите се на форума „двадесет хиляди души“. Бройката не подлежи на проверка, но не звучи убедително при вида на пооредялата публика в залата на Националния театър на Бретан. „Либерасион“ ни прави намаление за реклама, а ние предоставяме логистика, помещения и комуникационна техника.“
Медийните прояви са се превърнали в пазар със силна конкуренция. В Тулуза общинският съвет „се разтревожи, когато през 2008 г. констатира, че форумите на „Либе“ никнат навсякъде из Франция, а Тулуза не фигурира на тази карта на съвременната мисъл, пояснява Тиери Шармасон, заместник-директор по комуникацията в Регионалния съвет на Миди Пирене. Ето защо започнахме да мислим за местна тема, с която да привлечем важна медия и по този начин да стъпим на териториалния имидж-пазар. Председателят на нашия Регионален съвет, Мартен Малви, три пъти министър при Франсоа Митеран, заедно с неговия близък познат Фанц Оливие Жизбер избра темата за новаторството, от която се интересуват и Тулуза, и седмичникът „Поан“, ръководен именно от Жизбер. Така се ражда „Футураполис“, тулузкият форум на „Поан“, организиран с подкрепата на местни чиновници. На афиша на проявата пък е записано, че тя се провежда „под патронажа на президента на Републиката“.
Любопитно е, че успехът на формулата не радва особено първоначалния ù автор Макс Армане. Бивш ръководен кадър на „Либерасион“, преминал към „Мариан“, човекът, който се хвали, че е „измислил“ форумите, сее огън и жупел срещу Никола Дьоморан, председател на управителния съвет на вестника, когото обвинява, че е „опорочил“ системата. „За печатната преса форумите са безспорен параметър в търсенето на модел за излизане от кризата, споделя той в парижкия си кабинет. Според мен обаче трябва да се занимаваш или с идейни дебати, или с правене на пари. А „Либерасион“ сега организира платени дискусии в Градския театър единствено за да се оправи финансово.“
„Ако според вас добрият вестник
е умрял вестник…“
През 2011 г., след като Лоран Жофрен напуска ръководството на „Либерасион“, за да поеме това на седмичника „Нувел обсерватьор“, същият започва да провежда свой собствен форум — „Дните на Нант“. „Това е град, с който бях преговарял за „Либерасион“, вбесява се Армане. Жофрен отмъкна фотокопия от всичките ни договори!“. Днес Армане отговаря за „Асамблеите“ на „Мариан“ (в Ница и Поатие през 2013 г., в Марсилия през 2012 г.); но този „папа“ на прес-форумите сега изглежда съжалява, че не е регистрирал патента на своето откритие.
На заключителното заседание на форума в Рен, на Дьоморан задават въпроса дали не се стреми да превърне ръководения от него вестник в субсидирана агенция за прояви. „Ако според вас добрият вестник е умрял вестник, така кажете!, отвръща той с раздразнение. Освен това, колкото и да ви е чудно, с времето професиите ни се променят. Днес развиваме куп дейности, които не съществуваха в миналото. Вестниците се занимават с търговска дейност, това е факт и той не ме притеснява. Така че, когато някои от старите ни дейности са попаднали под ударите на кризата, тъкмо за да бъдат съхранени, чисто и просто трябва да се въведат нови.“
Бележки
(1) В началото на 2013 всекидневникът „Либерасион“ е продавал под 40 000 броя по будките, което представлява спад от 40 % спрямо 2012 г.
(2) „Лез Еко“, 19 април 2013)
(3) Преките помощи за пресата възлизат на общо 5 милиарда евро между 2009 и 2011 г. „Планът за подпомагане на печатната преса 2009-2011 г.: пропуснат шанс за реформа“, Сметна палата, Париж, февруари 2013, www.ccomptes.fr
(4) „Forum Libération: pourquoi nous refusons d’y participer“ (Форумът на „Либерасион“: защо отказваме да вземем участие в него), Association démocratie écologie solidarité (Асоциация за демокрация, екология и солидарност), Гренобъл, 2007, www.ades-grenoble.org.
(5) „Журнал дю диманш“, 28 юли 2013.
(6) Следните членове на правителството на Еро са откликнали на поканата за участие във форума на „Либерасион“ в Рен през 2013 г.: Доминик Бертиноти, Бернар Казньов, Валери Фурнерон, Гийом Гаро, Марилиз Льобраншю, Венсан Пейон, Нажат Вало-Белкасем и Ален Видали.
Le Monde diplomatique,
септември 2013
Превод Христина Костова
От патронажа
до търговската
услуга
ПРЕДИ вестниците да лансират своите форуми, те установяваха партньорски връзки в рамките на прояви, които им носеха медиен отзвук, но не и финансова печалба. Така през 1985 г. на състоял се в Париж концерт „Либерасион“ се сдружи със „SOS Расизъм“. През 2006 г. в Гренобъл социално-либералният мозъчен тръст „Република на идеите“ предложи учредяването на форум „Нова социална критика“ в съдружие с общината и шест медии, сред които всекидневникът „Монд“, седмичниците „Нувел обсерватьор“ и „Енрокюптибл“, месечното издание „Алтернатив Економик“, радио „Франс Кюлтюр“ и също списание „Еспри“. На следващата година, след победата на десницата на президентските избори, Гренобъл посрещна първия форум на „Либерасион“, който обаче този път се проведе с търговска цел.
Ж.Б.