Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
Цялото политическо лято мина в напрегнато очакване на есента. Беше почти като във фентъзи сагата „Игра на тронове“ на Джордж Р.Р. Мартин, където всички чакат с напрежение от неизвестното дългата и люта зима. Същият сценарий се разигра и в България. Август прелетя по-бързо от правителствен мандат и дългоочакваният септември се появи на хоризонта.
4 септември беше датата, на която протестиращите (масово вече наричани „протестъри“) бяха организирали събитие, което кръстиха „Голямото посрещане на депутатите“. Събитието обаче се превърна по-скоро в голямата битка на автобусите, защото в крайна сметка протестиращите се провалиха в осигуряването на численост пред Народното събрание. Там се събраха около 3 хиляди души, но 85 на сто от тях бяха членове на ГЕРБ, докарани от цялата страна. Бойко Борисов се появи пред протеста и бе аплодиран възторжено. После, за да бъде унижението пълно, прати сред протестърите и Цветан Цветанов и така камерите на телевизиите запомниха следната картина: тези, които твърдяха, че протестират срещу олигархията посрещат с аплодисменти Цветан Цветанов. От другата страна на парламента пък бе организиран също внушителен контрапротест, който показа, че има паритет на силите и това предсказа драматичната есен, много преди тя наистина да влезе в своя разгар.
1. Краят на протестите
Появата на ГЕРБ и превземането на протеста сложи политическия край на протестърското движение, нещо, което последните останали 50 души, излизащи всяка вечер с тъпани, все още не искат да признаят. Аплодирането на Бойко Борисов се запечата като обществена дамга в съзнанието на много хора, които трудно можеха да понесат мисълта, че с действията си ще върнат ГЕРБ на власт.
Малка част от протестърите, дясномислещи, но мразещи Бойко, се възмутиха сериозно, написаха призиви за нощен протест в нощта на 4 септември, но излязоха 500 души и после тази бройка повече не се повтори изобщо. Създадената „Протестна мрежа“ опита десетки начини да съживи протестния ентусиазъм — бяха пращани групи из страната, за да освиркват премиера Пламен Орешарски при неговите публични събития (на 6 септември в Пловдив, на 22 септември във Велико Търново), но протестът изобщо не успя да се върне към своето начало и масовост.
Последният опит на протестиращите в тази посока беше да върнат въпроса от първия ден на недоволството: „Кой назначи Делян Пеевски?“, но според много анализатори тази стъпка се оказа последният пирон в ковчега. Защото щом се налага да се връщаш към началото и там да търсиш морални основания за излизането на улицата, значи всички действия след началото са били в погрешна посока. Протестиращите надуха огромен балон пред парламента с надпис „Кой“, но пък доста истерично отказаха да отговорят на въпроса кой е дал парите за него.
Вода върху протестния огън вероятно наляха и появилите се едно след друго проучвания на „Сова Харис“, „Галъп“ и „Афис“. Те показаха, че БСП трайно се очертава като първа политическа сила, дръпнала е с проценти пред ГЕРБ, а протестът вместо да отслаби левицата, всъщност я консолидира стабилно. Изобщо политическата есен съвсем не се оказа това, което протестърите сънуваха в своите летни сънища. Стигна се до ситуация, в която дори контрапротестиращите бяха повече от протестиращите, но така и не се появи човек от протеста, който да признае, че тяхното време свърши.
Междувременно се заплетоха политически страсти, които допълнително свалиха доверието в протестиращите. След 4 септември Бойко Борисов официално обяви, че представители на „Протестна мрежа“ и десния Реформаторски блок са ходили при него, за да го молят да подсили числеността на хората. „Протестна мрежа“ побърза да се разграничи с декларация, но остана съмнението, че хора от това формирование все пак често са се отбивали в централата а ГЕРБ.
Философът Калин Янакиев в последен опит за изграждане на стройна философия на народния бойкот на протеста роди теорията за „протест на българското качество срещу българското количество“. Неговото твърдение обаче беше като надгробен камък, защото не се прие добре дори от хора, които са срещу кабинета на Орешарски. Последната акция на недоволните беше съвсем сюрреалистична — на 30 септември масово бяха пуснати съобщения във Фейсбук, че Орешарски е подал оставка, с надеждата, че някои от медиите ще се хванат на тази измислена новина. Това предизвика обаче единствено и само поредното разцепление в протеста.
2. Цирковете на ГЕРБ
През септември, когато протестите позамряха, отново изгря звездата на лидера на опозицията Бойко Борисов. Според много социолози обаче фразата „лидер на опозицията“ е абсолютно грешна по отношение на Борисов поради особените специфики на неговата менталност, която не му позволява да разбере, че не е на власт. Това си пролича в политическите му пируети по отношение на правителството на Орешарски и евентуалната дата на бъдещите избори.
В началото на септември Борисов обяви, че вече не вижда как може да има избори до края на годината, и отложи датата на предсрочния вот за пролетта на 2014 година. Само седмица по-късно обаче последва рязка ревизия на партийния курс. От ГЕРБ обявиха, че не признават парламента за легитимен и ще се борят докрай за предсрочни избори до края на годината. За да отбележат новия партиен курс, подготвиха и вот на недоверие.
В тази линия обаче също се получи разнобой. Първоначалната грандиозна идея на Борисов бе да иска вот на недоверие за цялостната политика на кабинета. Депутатите от неговата група в течение на два дни обиколиха всички телевизии, за да обяснят каква гениална идея е това, как трябва да се иска именно такъв вот, за да се покаже, че правителството се е провалило във всичко. Някъде на втория ден обаче очевидно някой подсказа на депутатите от ГЕРБ да прочетат парламентарния правилник. А той предвижда, ако бъде искан вот с такова основание, 6 месеца след това опозицията няма право да формулира повторно такова искане. Последва нов завой. Този път съобщиха, че ще внасят вот всеки месец по различна тема. Първата избрана от тях беше за „провал на работата в Министерството на инвестиционното проектиране“. Това удиви доста наблюдатели, защото това министерство дори не бе заработило както трябва все още заради неприключилия процес на неговото структуриране.
Датата 28 септември обаче, когато трябваше да бъдат дебатите по вота на недоверие, ще влезе в историята на политическата мисъл у нас. ГЕРБ просто не влязоха в зала и бойкотираха собствения си вот. Причината беше, че депутатите от „Атака“ вкупом се бяха изнесли по срещи в Брюксел, а Бойко Борисов обяви буквално: „Няма да им правя кворума на тези“. Така парламентарното заседание не успя изобщо да започне.
Акцията на ГЕРБ обаче се обърна по-скоро срещу тях. В социалните мрежи мненията за тези действия бяха унищожителни. На 27 септември депутатите от ГЕРБ влязоха в залата, но не се регистрираха и по електронен път кворум не бе събран. Тогава шефът на парламента Михаил Миков се възползва от текст в парламентарния правилник, който казва, че при проблем с електрониката кворум се установява чрез преброяване от квесторите. Депутатите бяха преброени и заседанието започна, преди ГЕРБ да се усетят какво става.
Вбесен, Бойко Борисов се изнесе от парламентарната зала и обяви, че партията му ще иска оставката на председателя Михаил Миков и ще даде процедурата на Конституционен съд. Дебатите се състояха без ГЕРБ, но на следващия ден заседанието беше провалено отново. От ГЕРБ дори вкараха нов вот по същата тема и това принуди шефът на парламента да им напише писмо, че действието е юридически абсурдно, защото, ако вотът не мине, 6 месеца нямат право да искат вот по същата тема, а ако мине, кабинетът така или иначе ще е принуден да подаде оставка.
В крайна сметка обаче правителството на Орешарски преодоля първия вот на недоверие. Михаил Миков също запази поста си. А Бойко Борисов обяви, че партията му се отказва да сезира Конституционния съд. Посъветвали го били да не го прави. Лидерът на ГЕРБ все пак се зарече да продължи с вотовете.
Междувременно шум се вдигна и около посещението на „Атака“ в Брюксел, защото тяхното отсъствие стана причина за всички драми. Според публикации в медиите групата на Волен Сидеров се била държала неприлично в ресторант в центъра на Брюксел. Националистите отрекоха всичко и го окачествиха като „абсолютни интриги“.
3. Кабинет в бурно море
Кабинетът на Пламен Орешарски успя да се закрепи в неспокойните времена в чисто политически смисъл. За него есента започна с първоначалните идеи и анализи за бюджет 2014 година. А всички експерти, анализатори и политически наблюдатели са убедени, че именно този бюджет ще покаже готовността за реформи и политики на правителството.
Кабинетът обяви няколко социални стъпки. Първо, че от 1 януари минималната работна заплата ще се вдигне с 30 лева и ще стана 340 лева. Няколко дни по късно стана ясно, че се търсят и пари, за да могат 800 хиляди пенсионери с пенсии до 200 лева да получат коледни надбавки — нещо, което никога не получиха при бившия финансов министър Симеон Дянков. Беше лансирана идеята да се ограничат банките да взимат единствените жилища на хората при невъзможност да изплащат ипотечните си кредити.
Както винаги, най-невралгичен се оказа въпросът за пенсиите. Намеренията за действие там се сменяха на практика през ден. Идеята, която се появи, бе пенсиите да бъдат увеличени от юли 2014 година с 50% от ръста на средния осигурителен доход плюс 50% от ръста на инфлацията през предходната година.
БСП се отказа да премахва данъка върху лихвите, а бе декларирано, че парите от този данък ще отиват за образование. Появиха се и слухове за напрежение между депутатите социалисти и финансовия министър Петър Чобанов именно заради някои от социалните мерки, но и двете страни побързаха да отрекат това.
В крайна сметка на среща между правителството и червените кметове във Враца председателят на БСП Сергей Станишев декларира, че кабинетът има сили да изкара цял мандат, както и, че е готов за реформи и действия, които да стабилизират страната. Стана ясно още, че правителството ще заложи мерки, които да осигурят растеж на икономиката от поне 1,8% през 2014 г. Това щяло да стане чрез бюджетни средства и законови промени, насочени срещу монополите, бюрокрацията и за подобряване на бизнес средата.
Ако погледнем обективно, именно предлаганите социални мерки бяха другата причина за замиране на протестите. Не че хората са се впечатлили от намеренията на правителството, но все пак виждат срещу себе си сила, която говори с намерения и конкретни неща, докато протестът така и не успя да роди нищо освен вика „Оставка“ и ярост всеки път, когато някой се осмели да попита „А какво предлагате да правим след оставката?“.
Есента наистина се оказа много по-интересна и разнообразна, отколкото се предполагаше. Стана наистина като в сагата „Игра на тронове“. Там тези, които първоначално трябваше да са добри, в един момент започнаха да се държат като психопати, а нарочените за лоши всъщност се оказаха не чак толкова зли.
Българската есен на 2013 година смени всички роли, би всички рекорди по политическа екзотика и ни завари в състояние на абсолютно разделение на обществото. Оказа се, че всяка реплика или телевизионен сериал е в състояние да предизвика черни страсти из виртуалното и реалното пространство. Заради това не можем да твърдим с лека ръка, че ситуацията има лесно решение.
Капсулираният в София протест няма да е факторът, който ще свали правителството на Орешарски. Вероятно, както във всички психологически филми, най-големият враг на правителството ще се окаже самото то. Но въпреки истерията, въпреки интригите, драмите и виртуалната есен, хората все пак очакват от него реални решения. В това е неочакваната му сила.
От Бойко Борисов чакаха единствено шоу. Сега се надяват на конкретни резултати. Ако ги получат, есента ще заприлича на фентъзи сага, но с добър край.
