Емилия Лазарова e доктор по история. Работи в областта на българската история след Освобождението, на културологията и славистиката. Автор е на книгата „Славянското движение в България“(1997 г.) и на десетки научни студии и статии.
Докато Европа преживяваше резултатите от последните избори за Европейски парламент, на 29 май 2014 г. Владимир Путин, Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев подписаха договор, според който техните страни — Русия, Белорусия и Казахстан, поставят началото на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Това е договор за по-тясна интеграция между трите страни (засега), обединени от 2010 г. в Митнически съюз.
Договорът за Евразийския икономически съюз, подписан в гр. Астана (столицата на Казахстан) в присъствието на президентите на Армения — Серж Саркисян, и на Киргизия — Алмазбек Атамбаев, бе оценен от Владимир Путин като договор, „който има епохално историческо значение“ и ще определя бъдещето на континента. Евразийският икономически съюз ще функционира от 1.01.2015 г., като предстои ратифицирането му до края на годината от парламентите на трите страни. А още в навечерието на президентските избори, през декември 2011 г. Путин заяви: „Ние предлагаме модел на мощно наднационално обединение, което може да стане един от полюсите на съвременния свят и ефективно да осъществява връзката между Европа и динамичния Азиатско-Тихоокеански регион.“
След подписването на Договора в света се заговори, че вече се извършва
смяната на Pax Americana
c Pax Putiniana
А Путин е изпълнен с решимост и с воля да изгражда алтернативен световен ред. Анализаторите са категорични, че създаването на Евразийския икономически съюз е своеобразно противодействие на глобализма и либерализма и сериозна крачка на руския президент Владимир Путин към създаване на многополярен свят. То е и потвърждение на думите му: „Ние имаме исторически опит, какъвто никой няма. Имаме мощна опора в манталитета, културата, в идентичността, които другите нямат.“
Създаването на Евразийския икономически съюз беше сложен и труден процес, съпротивата беше огромна. Нека си припомним, че през 2012 г. Хилъри Клинтън в качеството си на държавен секретар на САЩ твърдеше, че няма да се допусне създаването на Евразийския съюз, защото Западът продължава да се страхува, че новото държавно обединение ще бъде СССР-2, макар че още преди години Владимир Путин заяви: „Възраждането на Съветския съюз е невъзможно и ненужно.“
Трудности съпътстват всяка крачка от изграждането на Евразийския съюз. Затова като успокоение често се цитират думите на великия руски пъководец Александър В. Суворов: „Леката победа не радва сърцето на руснака.“
Началото е поставено още в първите години на новото столетие. При огромна вътрешна и външна съпротива и противодействие са необходими пет години, за да заработи Митническият съюз на територията на Русия, Казахстан и Белорус. Това беше опит за преодоляване на границите помежду им, а народите веднага да почувстват икономическата изгода от подобно обединение. Още тогава стокооборотът на трите държави се увеличава с 40%. Крачка след крачка президентите им подписват документи, задълбочаващи икономическата им интеграция.
В същото време учени, анализатори, политици, хора на изкуството и културата утвърждават на основата на многовековния исторически опит, че всеки народ има нужда да бъде част от някакво по-голямо от единство, дори да не претендира да бъде лидер на тази общност. Отчита се, че в изграждащото се обединение е важно да бъде запазена свободата на действие, т.е. принадлежността към тази общност да не стеснява независимото поведение и възможността за избор. Припомня се, че това е и възраждане на усещането за общ дом, за Родината, за „нашата страна“.
Евразийският съюз има и друга, немаловажна цел. Тя е свързана с миграционните процеси, обхванали територията на бившия Съветски съюз в десетилетията след неговия разпад. Затова една от най-важните задачи на евразийската интеграция е да създаде за народите, за милионите хора това необходимо пространство за достоен живот и шанс за развитие. Тоест, възможност, от която мнозина са лишени — да работят, да живеят нормално у дома, на родна земя.
През 2014 г. акцентът в новосъздадения съюз е върху икономическата интеграция. Погледите обаче са отправени към преобразуването му в политическо обединение, към единна валута, обща армия и т.н. В условията на неустойчивата глобална конкуренция Евразийският икономически съюз е един от източниците на растеж за икономиките на „тройката“. Той представлява по-високо ниво на интеграция и е нов мощен център за икономическо развитие за региона. Трите страни се задължават да гарантират свободното движение на товари, услуги, капитали, работна сила, да осъществяват съгласувана политика в ключови отрасли като енергетиката, промишлеността, селското стопанство, транспорта. Само дни след подписването на Договора за Евразийския икономически съюз бе съобщено за реалното интегриране на жп транспорта на Русия, Белорусия и Казахстан.
При подписването на Договора за ЕАИС Владимир Путин посочва: „…Всъщност ние създаваме огромен единен пазар на пространството на Общността на независимите държави (ОНД) с огромен производствен и технологичен потенциал, колосални природни ресурси…, без да се нанася ущърб на суверенитета на нашите страни.“
Стремежът на страните членки е Евразийският икономически съюз да се превърне в модел за мощно наднационално обединение, изградено на нови принципи, което да бъде един от полюсите на съвременния свят. Членовете на ЕАИС запазват политическия си суверенитет, но управлението на икономиките им ще бъде интегрирано.
Съюзът се превръща в една от най-големите в света интеграционни структури с близо 200-милионно население. Експертите припомнят, че
Евразийският съюз ще бъде третият по големина
пазар в света след Европа и Китай
И нещо особено важно: съюзът ще разполага с една пета част от световните запаси от газ, както и с 15% от световните запаси от нефт. Руската федерация е държавата с най-голяма база от ресурси — освен нефт, газ и гори, тя притежава и огромни запаси от чиста вода, селскостопански земи и др. Несъмнено Евразийският икономически съюз е с огромни възможности, които на фона на дълбоката икономическа криза в Европа впечатляват и респектират.
Идеята за Евразийския съюз е реанимирана през 1991 г., когато брутално и незаконно бе унищожен СССР. През 2011-2012 г. руското общество изстрада двадесетгодишнината от рухването на своята велика държава. Историци, политици, общественици написаха драматични анализи, спомени и оценки за това безумие, което Владимир Путин нарече „глобална катастрофа на ХХ век“. Тогава геополитическата катастрофа промени световноисторическото развитие и само за няколко часа прехвърли милиони хора от един свят в друг.
В последните години руското общество е единодушно в отношението и носталгията си към съветската държава, която несъмнено се нуждаеше от реформи, обновление и промени. А за създадената след разпада на СССР Общност на независимите държави сега се смята, че е замислена като инструмент за дезинтеграция, за културен и вежлив развод на бившите съветски републики.
Всъщност СССР беше същата Руска империя, същото това пространство, усвоено от духа на руския народ, който от векове създава могъща държава от Балтика до Тихия океан, от Северния полюс до планините на Памир. Това е Руската империя, чийто дух е проникнат наред с многовековната руска култура и от културите на много други народи, които мирно съжителстват от столетия и са формирали многонационалната държава. Пространството на руската земя е особено и изисква и особени интеграционни образувания.
Днес ярки представители на руската интелигенция неуморно припомнят, че „въпросите на историята са въпроси на геополитиката“. Затова така безкомпромисно звучат оценките за недалечното минало и се припомня за „безчовечната политика на Горбачов — Херострат на ХХ век“ и „генерален ликидатор на СССР“, за „Горбачов, който развращаваше, създаваше ситуации и атмосфера, която предполагаше, че човек не трябва да има идеали, принципи и чест. Че да си предател е нормално, да си провокатор — също… Че можеш за усмивката на господарите на чужди страни да отстъпваш от интересите на своята страна. А заради чужди интереси да обречеш милиони свои съграждани на бедност. Че за личния пиар на „миротворците“ да платиш с кръвта на своя народ.“ (Сергей Черняховский).
Потвърждение на това са и откровенията на Маргарет Татчър: „Когато научихме за близката смърт на Юрий В. Андропов, се замислихме за възможното идване на власт с наша помощ на човек, с когото да можем да реализираме нашите намерения… Този човек беше Михаил Горбачов, когото експертите характеризираха като невнимателен човек, податлив на внушения и твърде честолюбив. Той имаше добри отношения с повечето представители на съветския елит и затова неговото идване на власт с наша помощ беше възможно.“
От 1985 г. по време на политическата реформа, която М. Горбачов провежда, всъщност протича информационна морална ликвидация на всички забележителни личности, които представляват руския народ — от героите на Великата Отечествена война до великите руски държавници: Петър I, Екатерина II, Иван Грозни. Така се формира представата, че руската история е създавана от нищожества, а руският народ е непълноценен. Радикално сe промениха и геополитическите приоритети на СССР — Русия. За сметка на това бе наложена абстрактната формула за защита на общочовешките ценности.
Само месеци след началото на третия мандат на Владимир Путин авторитетни общественици и учени на Русия излязоха с обобщението, че „светът и съвременна Русия са изчерпали досегашните парадигми на развитие и търсят идеология, алтернативи и варианти на развитие… А развитието на Русия не може да продължи без идеология, цели и концепции, които обхващат основните, изконни ценности, икономическия модел и политическата организация на обществото“. А формулираните главни задачи са: „Русия да си върне загубеното след катастрофалното развитие през последните 15 години на ХХ век. Русия да стане най-добра в света в сферата на науката, в производството, в образованието, в социалните отношения, в културата и изкуствата, в медицината и т.н., във всички сфери на живота и да се включи механизмът на историческия прогрес.“
Когато Владимир Путин встъпи в третия си президентски мандат, най-активният радетел на Евразийския съюз в днешно време проф. Александър Дугин напомни, че създаването на Евразийския съюз е историческа мисия на Владимир Путин в близките години.
Евразийската идея се заражда
през 20-те и 30-те години на ХХ век
Тогава класическите евразийци: Н. С. Трубецкой, П. Н. Савицки, Г. В. Вернадски са в емиграция във Франция и предвиждат като следващ етап след Съветския съюз създаването на Евразийския съюз и смяната на комунистическата идеология с евразийска. А още преди разпада на СССР акад. А.Д. Сахаров лансира идеята да се създаде Съюз на съветските републики от Европа и Азия — Европейско-Азиатски съюз.
Още през март 1994 г., в условията на всеобща дълбока криза в страните от ОНД, президентът и държавник на Казахстан Нурсултан Назарбаев предлага да се създаде Евразийски съюз и в него да участват пет бивши съветски републики: Русия, Казахстан, Белорусия, Киргизия и Таджикистан. А в бъдеще към тях да се присъединят Армения, Узбекистан, а също и самоопределилите се държави в постсъветското пространство: Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Нагорно-Карабахската република. На границата между ХХ и ХХI век Русия, Белорусия и Казахстан поставят началото на това ново обединение.
В началото на 90-те години, а и много по-късно, това за мнозина изглежда абсурдно и утопично. Тогава в обществените среди на Казахстан се утвърждава идеята за създаване на Евразийския съюз, като се посочва: „На нас ни е съдено да се обединим с Русия и Белорусия по исторически, икономически и политически причини. Защото съседните страни трябва да се развиват хармонично в името на собствените си интереси. Такова е световното предизвикателство на днешния ден. Трябва да се вземе най-доброто от СССР, да бъде нещо по-добро от Европейския съюз. Но това обединение няма да бъде СССР.“ По онова време социологическите изследвания в Казахстан показват, че 70% от казахите са за създаване на Евразийски съюз.
В същото време в Русия, по думите на американския историк и изследовател на Русия Стивън Коен, над 80% от руските граждани съжаляват за разпада на СССР и осъждат М. Горбачов и Б. Елцин, които избират пътя на капитулацията и предаването на държавните и националните интереси.
След голямата геополитическа катастрофа руското общество е обхванато от спорове по какъв път да тръгне Русия; какво е Русия — Европа или Азия? Светлите умове на Русия си дават сметка и отчитат, че руското общество признава и цени достиженията на западната култура, наука и техника. Но същевременно не приема господстващите днес там цинизъм, безнравственост, култ към парите и пр. От другата страна е Изтокът и мирното съседство с Исляма. Руският човек, Русия не принадлежи нито към Запада, нито към Изтока, това е друга цивилизация, сътворена през средновековието на базата на славянския език, писменост и духовност и православието. Мнозина руски учени припомнят днес евразийската история, евразийската същност на руското минало. Русия е Европа и това се определя от географското, културното, цивилизационното, стратегическото и стопанското ù битие. Но тя същевременно е така близко и така свързана с Изтока и с Азия.
За руската патриотична интелигенция „Русия — Евразия не е Европа и не е Азия, и не е тяхното механично съчетаване и сливане. Това е самостоятелен културно-исторически материк, органическо, национално единство, геополитически и сакрален център на света.“ Тя е силно разтревожена от новия световен ред, от универсализацията и тоталното налагане на западната ценностна система и агресивното отхвърляне на всички останали алтернативни модели на обществено развитие. А при „еднополюсния и американоцентричен свят, възникнал сред краха на комунистическите идеи, отделните страни и нации все по-трудно успяват да запазят своята национална идентичност и културно-историческите си особености.“ Така още в началото на 90-те години съзрява идеята за създаване на многополюсен свят, а Евразийският съюз е успешното решение на проблема.
Професор Александър Дугин е един от главните идеолози на Евразийския съюз и е този, който търси още в 90-те години на ХХ век действително самобитен модел за развитие на огромната държава Русия и за превръщането ù в самостоятелен световен геополитически полюс. Проф. Дугин упорито припомня и утвърждава евразийската история и евразийската същност на Русия. Наред с това той определя географията като съдба на Русия. А самата Русия — като олицетворение на цивилизацията на сушата, която се различава от цивилизацията на морето — САЩ и англосаксонския свят. За него Евразия е глобален проект, синоним на многополярността, и с гордост заявява, че привърженици на идеята има дори в Бразилия, Китай и другаде, където има противници на еднополярното доминиране, на наложените стандарти на либерализма и глобализма.
Нещо повече, тези идеи и крачката към тяхното реализиране е пълно отрицание и опровержение на идеите на Ф. Фукуяма в „Края на историята“, където се казва, че „след края на СССР либералната демокрация е триумфиращ глобален модел“. Днес, през 2014 г., Фукуяма твърди, че „основният проблем на обществата, стремящи се да бъдат демократични, е неуспехът им в предоставяне на основното, което хората искат от обществото: лична сигурност, споделен за всички икономически растеж и основни обществени услуги (най-вече образование, здравеопазване и инфраструктура), необходими, за да има всеки възможности пред себе си… Никой, живеещ в стабилна демокрация, не бива да е 100% убеден в оцеляването ù.“ Александър Дугин е категоричен, че
евразийството е четвъртата политическа теория
На това посвещава и една от своите книги — „Четвъртата политическа теория“ през последните години. Той пише: „Евразийството не е либерализъм, не е комунизъм, не е фашизъм. Евразийството е за многополярен свят и това е друга политическа теория, от която днес се нуждае човечеството.“ Нещо повече, авторът не премълчава, че идеята за евразийството е и противопоставяне, и противодействие на социалното високомерие, на социалното неравенство и социалния расизъм в съвременните социални и глобални проблеми на човечеството.
В началото на ХХI в. сред привържениците и идеолозите на Евразийския съюз са президентите Владимир Путин и Нурсултан Назърбаев, философите и политолозите проф. Ал. Дугин, проф. С. Гавров, проф. Игор Панарин, Сергей Михеев, писателят Чингиз Айтматов, ген. Александър Владимиров, етнологът Павел Зарифулин и др.
В началото на януари 2012 г., в навечерието на изборите за новия си президентски мандат, Владимир Путин обоснова подкрепата си на идеята: „В тези условия Русия може и е длъжна достойно да изиграе своята роля, продиктувана от цивилизационния ù модел, от великата ù история, география, от нейния културен геном, в който органично се съчетават фундаменталните основи на европейската цивилизация и многовековния опит на взаимодействие с Изтока, където сега активно се развиват нови центрове на икономическа сила и политическо влияние.“
Много руски анализатори категорично подкрепят идеята и утвърждават, че новият съюз трябва да даде шанс за развитие на реалното производство, да създаде нови работни места, при това места в промишлеността и високотехнологичните производства, че това ще бъде нов център на планетата и платформа за реализиране на нов световен проект, алтернатива на западната цивилизация, а не неин блед епигон.
А в последните години външният министър на Русия Сергей Лавров утвърждава идеята за единение, за новата роля на Русия за решаване на европейските и световните проблеми чрез „мека сила“, позовавайки се на великата руска класика и творци, винаги свързани с Отечеството. В едно от своите изказвания Сергей Лавров цитира Ф. М. Достоевски от „Пушкиновата реч“, в която гениалният писател говори за своя събрат по перо: „Да станеш истински руски човек, ще означава именно да се стремиш да внасяш примирие в европейските противоречия вече окончателно.“ Коментарът на Сергей Лавров е: „Пушкин се грижи именно за преодоляване на противоречията, но не на основата на някаква идея, а именно на събирането на европейците по същество… Това е духовен, интелектуален принос в решаването на световните проблеми.“
Лансираната концепция за Евразийския съюз е той да се превърне в
нов, политически тип конфедеративна държава
Основана на субсидиарност и широка автономия на регионите, на икономическо развитие и всестранно взаимодействие.
През последното десетилетие в Русия се очерта мощна група от представители на руската интелигенция, които категорично утвърждават патриотизма, съхраняването на православните ценности, нравствеността и високите идеи, на историческата истина и постигнатото от Русия и руския народ през всички периоди на неговото историческо развитие. Не се пропускат и идеите за ускорено икономическо развитие, за развитие на икономиката на ума, на националния подем и единение. Тези идеи и оценки са синтезирани в думите на Сергей Кургинян: „Тези, които искат да движат народа напред, го вдъхновяват и организират. Тези, които го връщат назад — го потискат и дезорганизират. Когато го потискаш и дезорганизираш, разбуждаш и чувството за историческа вина, и историческа непълноценност.“
В последните години, когато процесът набира сила и енергия, руският наблюдател и аналитик Михаил Леонтиев възкликва: „Най-после ние започнахме да възстановяваме нашата страна! Как може да се живее с отрязани ръце и крака?… Руският народ, неговият исторически код, а също и генетичният и културният код е да събира народите около себе си, това е неговата мисия.“ Той беше подкрепен от гласа на общественика от Киргизия Мансат Кунакунов: „Който не вярва, че ние ще се обединим, е глупак!“ А сегашният вицепремиер на Русия Дмитрий Рогозин припомни: „Всички ние притежаваме цялата Менделеева таблица и хора, които да работят.“
Сериозните наблюдатели днес са категорични, че огромният външнополитически натиск, събитията в Украйна в последните месеци катализираха и ускориха процесите по подписването и функционирането на Евразийския икономически съюз. Извършеното от президентите Путин, Лукашенко и Назарбаев се оценява като подвиг в условия, когато западният глобален проект преживява тежки времена, а „сладкишите пак недостигат за всички“. Припомнят се и вътрешните трудности при преодоляване на либералните възгледи и съпротива. Надделява позитивната политика на протегнатата ръка, прогласена от Вл. Путин: „Ние никого не отблъскваме, не разделяме, точно обратното. Ние призоваваме всички да се обединят около нашата Родина.“
Договорът за Евразийския икономически съюз се състои от две части. В институционалната част са описани целите на евразийската интеграция, където се определя и правният статут на Евразийския икономически съюз като международна организация, която ще кандидатства и за членство в ООН. А във функционалната част са формулирани задълженията на трите съюзни страни за по-нататъшната интеграция в различни насоки.
Потребностите на икономиката и сериозните социални проблеми във всички бивши страни на ОНД изискват тази реинтеграция и перспективи за в бъдеще. Неслучайно лидерите Владимир Путин, Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев планират в скоро време разширяване на границите на Евразийския икономически съюз чрез присъединяване на първо време на Армения и Киргизия.
Президентът на Армения Серж Саркисян предложи Армения да подпише договора за присъединяване към Евразийския икономически съюз в близките месеци, за да може страната да бъде пълноправен член от 2015 г. А президентът на Киргизия Алмазбек Атамбаев заявява готовността на своята държава да влезе в новосъздадения съюз до края на 2014 г.
В същото време около 40 държави вече са заявили намерение да се присъединят към функциониращата от години зона на свободна търговия — Митническия съюз. Сред тях са: Турция, Индия, Нова Зеландия, страните от Южна Америка, както и голямото икономическо обединение на държавите от Южна Америка — МЕРКОСУР. В същото време
Евразийският съюз е открит проект
Той предполага сътрудничество с други регионални интернационални обединения и встъпване в него.
Особено съществено за този нов общ Евразийски пазар и общност е, че това, което се случва, не става на базата на оръжие, военна сила и натиск, а на ценности. Главната ценност е да се постига единство, да се събират, да се обединяват народите и да се създават възможности за тяхното развитие. И не толкова територии, колкото близките народи, гражданите в държавно обединение.
Впрочем, това е и посланието на Русия към света днес. Това е изстрадано и същностно за руската душевност и природа послание, формулирано преди близо столетие и половина от Ф. М. Достоевски: „И какво, нима говоря за икономическата слава, за славата на меча или науката. Аз говоря само за братството между хората и за това, че за всемирното, за всечовешкото братско единение руското сърце може би от всички народи е най-предназначено.“
Патрик Бюкенън (съветник на трима американски президенти) неотдавна написа: „Путин не само публично отхвърля моралния релативизъм на Запада, но и създава база за правни норми, които съзнателно произлизат от корените на традиционните християнски добродетели за добро и зло.“ Така че създаването на Евразийския съюз има и други измерения, привидно далеч от икономиката, производството и суровините.
Днес светът е обхванат и от дълбока, разтърсваща и опасна духовна криза, от срив на ценностите и морала. Библията дори вещае страшно бъдеще и апокалипсис за човечеството, когато злото побеждава, когато се създаде култ към материалното, когато страстта към богатство и пари се превръща в ценност, когато „свестните считат за луди“… Да си спомним за библейските Содом и Гомор, за апокалипсиса, за днешния свят…
Затова бъдеще ще имат тези общества и народи (или тази цивилизация), които успеят да съхранят изконните ценности, да върнат доброто, духовното, чистотата и морала в човешките отношения, хуманизма. Мнозина са мислителите, творците, които предричат тази мисия и роля на Русия, православието и славянството. А Евразийският съюз е мощна опора.
