ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА НА БСП

0
190

 

 

Макар че е адресирана до БСП, настоящата разработка е професионална и непартийна по съдържание. Предлаганите идеи за икономическа и социална политика заслужават внимание от всяко бъдещо правителство на България, което наистина си е поставило задачата да изведе страната от кризата, да нормализира икономическия, социалния, етническия, психологическия и политическия климат, да възстанови справедливостта в обществото и да спечели отново доверието на хората за успешното развитие на България през следващите години и десетилетия. Само крайно дясно правителство, чието икономическо кредо е пазарният фундаментализъм, може да не приема настоящите препоръки.

Фундаменталната стратегическа социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората чрез модернизация на икономическата и социалната система, полагане основите на обществото на знанието и ускорената интеграция в ЕС. По принцип това никой не оспорва.

За постигане на тази фундаментална дългосрочна цел България може да си постави следните по-конкретни социално-икономически цели на хоризонта на 2020 г. и по-нататък до към 2030 година: повишаване на реалните доходи; ограничаване на оскотяващата бедност; смекчаване на социалната поляризация; модернизация на здравеопазването, образованието и науката; развитие на нацио­налната култура; смекчаване на демографската криза; екологично здравословно развитие, повишаване на социалната, физическата и имуществената сигурност на гражданите. Едва ли някой ще оспори  открито и тези цели.

Различията между икономическите школи, политическите партии и гражданските движения започват да се проявяват в приоритетите. Няма обаче приоритети изобщо. За тях може да се говори само от определена гледна точка, с оглед на зададен критерий за постигане на съответна стратегическа цел. Могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика към 2020 – 2030 г.:

според вида на високите технологии: информационни и комуникационни технологии, фотоника, микро- и наноелектроника, био­технологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии; енергоикономисващи технологии, технологии за нови материали, нови производствени процеси и нови източници на енергия;

според постигането на по-висока икономическа и социална ефективност: производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост и капиталоемкост, с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност;

според областите на дейност: създаване на съвременно здравеопазване, на модерно образование и пожизнено обучение, на развита наука и мощна иновационна система, развитие на националната култура, изграждане на комплексна инфраструктура, технологична и структурна модернизация на индустрията, земеделието и услугите, на туризма, енергоикономично развитие, по-широко използване на възобновяеми енергоизточници, смекчаване влошаването на демографската криза, опазване на околната среда и на световния климат.

според потреблението: високо качество на потреблението, дематериализация на потреблението, потребление, основано на знанията, специфично потребление на децата и на възрастните хора, персонификация на продуктите и услугите според пола, възрастта и други признаци, потребление на екологично чисти продукти и услуги.

Ще препоръчам най-спешни икономически мерки, чиято цел е да отговорят на справедливите искания на хората за разкриване на истината за: приватизацията, концесиите, дейността на монополите, банковата система, задълбочаването на бедността, изострянето на социалната поляризация, демографската криза, масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи, натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в обществото, ниската ефикасност на съдебната система, разградената държавност, липсата на достойна външна политика, защитаваща изконните национални интереси.

 Световният опит показва, че други разорени от войните страни се възстановиха за 5-10 години, а ние, без да сме воювали, сме в постоянна криза вече 25 години. Като отчетем влиянието на световната криза през последните години, у нас се напластяват две кризи, от които вътрешната е дори по-опасна. Трябва да си отговорим на въпроса: защо ние, като народ и държава, не успяваме да направим това, което правят други народи и държави в Европа през последните десетилетия?

Пътят към благоденствието минава през възстановяване доверието на хората

А доверието може да се спечели чрез ограничаване на мутризацията, на задкулисието и възстановяване на поруганата справедливост. Без това даже най-добрите икономически мерки, предложени от партиите, няма да дадат резултат. Дори най-привлекателните и искрени обещания на политиците вече не впечатляват, защото хората са заблуждавани многократно. Едно обещават, когато са в опозиция, а вършат друго във властта!

БСП пренебрегва решенията дори на собствения си конгрес, без да се съобразява с мнението и интересите на своите членове и симпатизанти, а и на мнозинството българи. В лицето на нейното досегашно ръководство тя е лява партия само декларативно. И то когато е в опозиция. Веднъж влязла във властта, смекчава левите си декларации и активизира десните си действия. Говореше за ляв завой, а прилагаше дясна политика, оправдавайки се с коалиционните си партньори. Така е от години. Така беше и през изминалата година.

През първата половина на управлението си подкрепяното от БСП правителство на Пламен Орешарски предприе доста на брой, но бедни по съдържание социални мерки, създавайки привидност за социал­но ориентирана икономическа политика. През втората половина на управлението си то действаше като дясно правителство, загрижено повече за нисък бюджетен дефицит, за по-голям фискален резерв, за нисък държавен дълг, за доверие на световната финансова общност, отколкото за доходи, заетост, потребление, здравеопазване, образование, социална справедливост, за смекчаване на демографската криза. Работеше повече за едрия капитал, отколкото за трудовите хора.

Истинската същност на премиера Орешарски и на министъра на финансите Чобанов се разкри при внасянето в Народното събрание на проект за странна актуализация на държавния бюджет в края на юли 2014 г. Това стана без консултация с ръководството на партията мандатоносител и дори против нейната воля. Случи се нещо уникално за европейската, а може би и за световната политическа практика – правителството да бламира своя мандатоносител.

За внимателния наблюдател това не беше изненада, защото по своя­та конструкция, програма и персонален състав това правителство имаше твърде малко общо с левите идеи на БСП. То изненада всички, заставайки на страната на опозиционната партия ГЕРБ, на изневерилата на коалицията партия ДПС и на президента Плевнелиев, който с действията си вече многократно и безнаказано нарушава конституцията на България, като изземва функции на законодателната и изпълнителната власт и защитава интересите на едрия наш и чуждестранен капитал.

Собствената или внушена на Орешарски цел беше да създаде на служебното правителство на Плевнелиев възможно най-голям финансов уют за противоконституционни действия (например да проведе масова чистка на държавния апарат, да сключва външни заеми за милиарди левове, да предприема неприсъщи за такова правителство широкообхватни действия и да поема ангажименти с дългосрочни последствия за държавата) и на очакваното след изборите предполагаемо правителство на ГЕРБ.

Станахме свидетели на прецедент ­— правителство в оставка да иска актуализация на собствения си бюджет с презумпцията за предполагаеми икономически изненади, а не на реални икономически факти, за да улесни дейността на идващото служебно правителство.

В контекста на кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) беше комплектована набързо политикоикономическа коалиция за безсрочна банкова ваканция. Това беше коалиция на Президент, ГЕРБ, ДПС, ръководство на БНБ, при пасивно поведение на правителството. Странно беше поведението на Орешарски по време на горещите спорове за „банкова ваканция“.

Въвеждането на такава ваканция би означавало пълен блокаж на кръвоносната система на обществения организъм. Такава ваканция би била оправдана само при системна банкова криза, каквато по мнение на специалистите у нас няма. Засегната е само една банка и по причините все още се спори. Такава ваканция би довела до незабавна парализа на икономическата, социалната, финансовата, политическата и всякаква друга система, би оставила стопанските предприятия, държавните и общинските учреждения, болниците, училищата и университетите без парични средства, домакинствата без доходи, би предизвикала социални и политически вълнения. И това ставаше с мълчаливото одобрение на г-н Орешарски.

Всички трагични последствия щяха да се стоварят като вина на „некадърното“ управление на БСП — партията-мандатоносител. Благодарение на БСП и на Асоциацията на търговските банки планът беше осуетен.

Друга особеност в този контекст беше и почти пълното мълчание на уж обективните български медии и на протестиращото будно „гражданско“ общество, макар че по замисъл и последствия

банковата ваканция“ е далеч по-опасен деструктивен акт от „аферата Пеевски“

Във всяка коалиция участниците правят отстъпки, за да се постигне обща политика за съвместно управление. Това е неизбежно. Колкото по-разнородна в идейно отношение е коалицията, толкова по-големи и по-опасни компромиси се налагат, толкова по-крехка и нетрайна е тя. И почти винаги настъпва моментът, когато доверие­то между коалиционните партньори намалява под критичния минимум и коалицията се разпада. Така стана у нас през юни-юли 2014 г., а върхът беше достигнат с поведението на ДПС при актуализацията на държавния бюджет в края на юли 2014 г.

Такива фундаментални отстъпки правеше и БСП при досегашното си участие в две коалиции, особено с ДПС. Проблемът не е в отказа от всякакви коалиции и коалиционни отстъпки, а в техния характер, съизмеримост и реципрочност. И разбира се, от идейните различия между партньорите по фундаментални въпроси.

Българската практика през последните 25 години показа, че при големи идейни различия коалициите не са успешни и поради това са нежелателни. Аналогиите с коалициите между двете големи партии в Германия са неуместни по много причини.

Голямата грешка на БСП в последното правителство беше липсата на подробно договорено, писмено, публично оповестено и прието от членовете и симпатизантите на партията коалиционно споразумение с ДПС. Ако е имало нещо, то е било устно договорено, на „тъмно“, от най-тесен кръг хора и на „юнашко“ доверие. Коалиционното споразумение между Християндемократическата и Социалдемократическата партия в Германия през 2013 г. беше договаряно няколко месеца и обемът му е бил около 200 страници. У нас нямаше нищо подобно.

В процеса на управление коалиционните партньори трябваше да правят съизмерими компромиси, особено по фундаментални въпроси, което също липсваше у нас. Големите отстъпки по фундаментални въпроси на икономическата и социалната политика правеше само БСП (по данъчната политика, по доходите, по кадрите и т.н.) както при първата, така и при втората коалиция. Нямаше нито една съизмерима по значимост отстъпка по важни проблеми от страна на ДПС.

Ръководството на БСП превърна участието си в управлението в самоцел

Пожертва основни принципи на лявата идея, пренебрегна настрое­нията на своите членове и симпатизанти, остави на произвола трудовите хора, допусна да бъде въвлечено в корпоративни интриги и наруши решения на свои конгреси.

Такова участие в бъдещи коалиции не трябва да се допуска. Още повече че след слизането от управление цялата политическа отговорност опозицията стовари върху БСП. Налагайки пълно мълчание за ролята на коалиционните партньори, БСП отговаряше политически както за своите, така и за чужди грехове. Така беше след управлението на „тройната коалиция“, така е и сега, след разпадането на „двойната коалиция“ с ДПС. Облагите на управлението се консумират от всички участници в коалицията, и то не съразмерно, а политическата цена се плаща само от БСП. Така повече не може да продължава. Но и виновниците за досегашните груби грешки в коалиционната политика на БСП трябва да понесат политическа и друга отговорност.

Икономическата и социалната политика, която предлагам, цели да запълни със съдържание понятието „лява БСП“, работеща в много сложна вътрешна и външна обстановка с налагани от нея ограничения. С предлаганите мерки БСП ще защитава преди всичко интересите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния и средния бизнес, т. е. на 85-90% от населението. Тя трябва да прави това както в опозиция, така и във властта. 

Разбира се, по-лесно е в опозиция. Когато е във властта, защитавайки интересите на посочените социални категории, БСП не трябва да воюва с капитала, в това число и срещу едрия капитал. Защитавайки интересите на трудовите хора, интелигенцията и дребния бизнес, тя трябва да държи сметка и за интересите на капитала. Запазвайки доверието на трудовите хора, тя ще запази и респекта на капитала, което е необходимо за нормалното икономическо развитие на България.

С досегашната си политика БСП загуби доверието на трудовите хора, без да е спечелила доверието на капитала. По своя­та същностна природа капиталът, особено едрият, винаги е бил и ще бъде против лява БСП. Той би се примирил временно, от чисто прагматична гледна точка, само с дясно ръководство на БСП, каквото беше то досега. Какво ще е отсега нататък, предстои да видим. И ще съдим по делата, а не по декларациите.

Затова, търсейки сложния баланс, БСП трябва да се опира и да разчита преди всичко на своя естествен съюзник — трудовите хора, интелигенцията, дребния и средния бизнес. В продължение на години нейното ръководство декларира това, но прави обратното. Затова и доверието на трудовите хора към нея се топи.

Възстановяването на доверието може да отключи възможности за много подобрения в обществото, което изисква мъжество и почтеност от всички и особено от политиците. С действията си те трябва да поставят над всичко интересите на България.

В тази пренапрегната конфронтационна обстановка, ако участва в управлението, БСП трябва да има голям пакет от радикални мерки през първата половина на мандата за овладяване на икономическата, финансовата, социалната и политическата дестабилизация, за начало на стопанско оживление, за възвръщане доверието на народа.

Подобрението, макар и скромно, трябва да бъде почувствано до края на 2015 и средата на 2016 г. поне от 1,8-2 млн. души, живеещи в най-тежка бедност с доход под 211 лв. на месец, а също и от бизнеса, без който не е възможна промяна в икономиката. Конфронтация с бизнеса е недопустима.

Такава сложна задача може да се решава главно с помощта на преразпределителните механизми: повишаване събираемостта на данъците и частично пренасяне на бремето от най-бедните към по-богатите слоеве от населението чрез реформа в данъчната система. Данъчната система е най-ефикасният преразпределителен механизъм с бързи резултати. Принципите на солидарност също налагат да се постъпи така. Така, както е в развитите европейски страни.

Разбира се, най-надеждният път към трайно благоденствие е тоталната кадрова, структурна, технологична и институционална модернизация, но за това са нужни поне 15-20 години и огромни инвестиции в човешки и физически капитал. Хората обаче не могат да чакат толкова дълго. Нарастващият социален тътен от дълбините на обществото потвърждава тази неотложна потребност поради задаващата се опасност. Препоръчвам

конкретни мерки
по икономическата и социалната политика

 Те могат да бъдат прилагани от БСП и ако тя остане в опозиция, за да се подготви за бъдещо участие в управлението на България. Част от мерките могат да се използват и от центристки и дясноцентристки управляващи партии.

За целта предлагам:

1. БСП да преориентира незабавно своята икономическа и социална политика: от продължително пренебрегване на труда и фаворизиране на капитала към балансирана политика спрямо труда и капитала. Успешно развитие на България при сегашните вътрешни и международни условия е възможно само при съчетаване интересите на трудовите хора, интелигенцията, малкия и средния бизнес с тези на едрия капитал и уреждане на различията между тях чрез диалог и взаимни отстъпки.

2. Новото правителство да стане инициатор за изработване на Стратегия за догонващо социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие на България до 2030 г., а по отделни показатели до 2040 — 2050 г. Разработката може да се възложи на БАН съвместно с някои университети и да бъде готова до края на 2015 г.

3. Да се осигурят еднакви възможности за развитие на държавния и частния сектор в материалното производство, във финансовата система и други области в условията на лоялна конкуренция. Равнопоставени пред закона, всички социално-икономически сектори трябва да са конкурентоспособни и да доказват правото си на съществуване.

4. До края на март 2015 г. да се провери основно дейността на всички естествени и изкуствено създадени монополи и на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обществено значими финансови и нефинансови предприятия, а също и на концесионните договори и анексите към тях от 1990 г. досега. Да се отдели специално внимание на най-големите индустриални предприятия, на БГА „Балкан“, БТК, двете американски централи в „Марица изток“, трите електроразпределителни дружества, производителите на енергия от възобновяеми източници, най-големите банки и застрахователни дружества. Всички тези документи да се публикуват, независимо от настояванията на някои хора за „фирмена тайна“. Пълната истина и жизнените интереси на народа са по-важни от всякаква фирмена тайна сега. Ако се установят умишлено неизгодни за държавата клаузи, да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.

5. До средата на 2015 г. да се провери състоянието на БНБ и дейността на нейното ръководство, както и състоянието на КТБ, на по-големите банки и на банковата система в цялост, за да се предотврати повторение на случилото се в КТБ и да се възстанови доверието в банковата система. Що се отнася до КТБ, за предпочитане е тя да бъде запазена с участието на част от досегашните и нови акционери, без участие или с минимално участие на държавата. Да не се компенсират от държавата депозити на физически лица над 100 хил. евро или техния левов еквивалент. При установени нарушения да се вземат наказателни мерки.

6. До средата на 2015 г. Правителството и БНБ да изработят механизъм за по-ефикасен контрол над дейността и особено на финансовите трансфери на работещи у нас чуждестранни компании, предотвратяващ незаконния износ на национални ресурси, който уврежда интересите на България.

7. В отговор на растящия основателен обществен натиск до средата на 2015 г. да се отворят „досиетата на прехода“. За целта да се направи цялостен преглед на недвижимото имущество (жилища, вили, офиси, земя и други подобни у нас и в чужбина), на значимото движимо имущество (лимузини, яхти, хеликоптери, самолети и др.), а по възможност и на инвестиции в банкови депозити, инвестиционни фондове и ценни книжа, на най-забогателите българи и на т. нар. кредитни милионери през последните 25 години. В зависимост от резултатите от проверката да се предприемат съответните действия пред компетентните органи.

8. Да се вземат ефикасни мерки за пълното усвояване на европейските фондове през следващия бюджетен цикъл 2014—2020 г.

9. До средата на 2015 г. България да представи кандидатурата си за присъединяване към подготвителния механизъм за членство в Еврозоната — ERM-II.

10. България да не подкрепя в ЕС налагането на икономически санкции срещу Русия, защото от това ще пострадат нашите интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Като член на ЕС нашите национални интереси трябва да стоят над всичко.

11. България трябва да защитава по-твърдо националните си интереси за изграждане на газопровода „Южен поток“ и да стане инициатор за общи действия в защита на проекта пред Европейската комисия заедно с другите заинтересовани страни от Югоизточна и Централна Европа.

12. Да се актуализира държавната политика по приватизацията. Да се прекрати приватизацията на важни обекти, особено в структуроопределящи, в монополни и силно социално ориентирани дейности. Същото важи и за концесиите. В бъдеще да се приватизират само нерентабилни предприятия, работещи в конкурентна среда. Няма икономическа логика в приватизирането на добре работещи рентабилни държавни предприятия, както се правеше масово в миналото.

13.      Отдавна се говори за потребността от структурни реформи. В тази връзка да се проведе мащабна модернизация на някои особено важни сектори и сфери на дейност: здравеопазване, образование, наука, иновационна система, култура, инфраструктура, енергетика, финансова система, администрация, демографско развитие, опазване на околната среда, вътрешна и външна мобилност, пенсионно дело, социално подпомагане, правораздавателна система, медии. За всеки от изброените, а и други области на дейност да се изготвят цялостни, широко обсъдени в обществото, ресурсно осигурени реформи, които да започнат от средата на 2015 г.

14.      До средата на 2015 г. да се изработи държавна концепция за реиндустриализация. В рамките на тази концепция да се определят приоритетите за развитие на отделни отрасли, подотрасли и производства; да се възприеме държавно-частното начало за изграждане на модерни производствени мощности в индустрията. Реиндустриализация не означава възстановяване на старите структури и технологии в индустрията. В същия срок Правителството да внесе в Народното събрание проектозакон за индустриална политика.

15.      От 1 декември 2014 г. да се приложи разширена програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление. Сегашната програма не обхваща всички нуждаещи се енергийно бедни домакинства. За целта могат да се използват различни инструменти. Въвеждането на две цени за електроенергиятаза малките и за големите домакинства, е едно от възможните решения. Такава програма да се изработи и за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия и твърди горива.

16.      При подбора на електроцентралите за включване в т. нар. енергиен микс да се предпочитат тези, работещи на местни въглища, за да се осигури заетост на миньорите, железничарите и работещите в други свързани дейности. Да се изключат двете американски централи в „Марица изток“ и новите възобновяеми източници на енергия поради прекомерно високите им цени, да се преразгледат изкупните цени на електроенергията от новите енергийни източници.

17.      До края на март 2015 г. да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за защита на потребителите, Комисията по съобщенията, Комисията за защита от дискриминация и на други агенции и комисии с дублиращи се или с второстепенни функции и да се вземат произтичащите мерки за евентуални съкращения.

18.      Да се вземат незабавни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Направеното в тази област не е достатъчно. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното и ще поставя под въпрос изпълнението на бюджета за 2015 и следващите години.

19.       Бюджетът за 2015 г. да е с дефицит до 3% и в краен случай само за 2015 г. — до 3,5-4,0% от БВП. Бюджетът за 2016 и за следващите години да е с дефицит до 3% от БВП до постигането на 3-4% средногодишен растеж на БВП. Намаляването на дефицита докато сме в депресия е погрешна политика. Придържането към въведения от Симеон Дянков 2% ограничител за бюджетния дефицит също е погрешно и трябваше да бъде отменено от правителствотона Орешарски, но той и досегашното ръководство на БСП не пожелаха да го направят.

20. Да продължи постепенното предпазливо повишение на държавния дълг през следващите години до 28-30% от БВП. Това не заплашва финансовата стабилност на страната, но помага за решаване на особено тежки текущи проблеми. Такъв дълг е два пъти по-нисък от допускания от ЕС. За щастие, заговорът на Президента, ГЕРБ и ДПС с участието на Орешарски да увеличат рязко държавния дълг с още 3,5 млрд. лв. в края на юли 2014 г. не успя. Това щеше да бъде груба грешка. Такова рязко увеличение на дълга не се налага сега.

21.      През следващите години да се промени основната концепция на данъчната ни система. Това налага да се промени структурата на данъчната ни система, като се сближава с европейската, което означава увеличение на дела на бюджетните приходи от преки данъци за сметка на косвените.

22.      Да започне работа по провеждане на мащабна данъчна реформа, която да включва:

 

А. От 1 януари 2015 г. плоският“ данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв. и данъчни ставки от 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните. Следващите месечни доходи, примерно до 2000 лв. (какъвто е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. — с 15% и над 5000 лв. — с 20%. В ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме — който получава повече, ще плаща повече, защото може да си го позволи. Интересно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г., а някои хора в България не желаят да го разберат и през 2014 г.!

Б. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата, ще се облага по скалата на данъка върху доходите.

С предлаганото семейно облагане се оставя по-голям доход на разположение на семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждае­мост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т. н.), е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза.

В. От 1 януари 2016 г. плоският“ данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните фирми (това ще бъдат предимно семейни фирми, чийто размер подлежи на уточняване); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което неизбежно ще стане през близките години като елемент на интеграцията в бюджетната политика.

Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят с: въвеждане на нулев данък върху печалбата за всички инвестиции в изостанали региони по списък, утвърден от Народното събрание, а също и за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2016-2025 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори с много силни контрааргументи: вековната икономическа изостаналост на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на икономиката ни в условията на открити пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни-членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност у нас през последните години. Фирмите, които инвестират активно, ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 и повече години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления в бюджета.

Г. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а да се повиши на 25%. за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък, утвърден от Народното събрание. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни-членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни – 25 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.

Д. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица — български и чуждестранни граждани.

Е. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

Ж. България да се присъедини към данъка върху финансовите транзакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

З. От 1 януари 2015 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100-150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

И. Да се преразгледат данъците за наследство, като се запази сегашното облагане на малките и средните наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

Й. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 януари 2015 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на държавните фирми за финансиране на тяхното развитие.

 

23. От 1 януари 2015 г минималната работна заплата да се повиши от 340 на 400 лв., а от 1 януари 2016 г. на 450 лв. Повишението да продължи и през следващите години.

24. От 1 януари 2015 г. да се повишат с 10% помощите за безработни и с 2-3 месеца — срокът за тези плащания.

25. От 1 януари 2015 г. минималната пенсия да се повиши с 50 лв., а от 1 януари 2016 г. с още 50 лв. Повишението да продължи и през следващите години, като се отнася за всички.

26. При ликвидация на предприятия изплащането на задълженията по заплати за работниците да се постави на първо място, наравно със задълженията към банки-кредиторки и бюджета.

27. От 1 януари 2015 г. да се криминализира укриването на осигурителни вноски.

28. От 1 декември 2014 г. да се осигуряват хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 200 лв. на член от домакинството. Тази сума да се актуализира с инфлацията в началото на всяка следваща година.

29. Да се прецени състоянието на пенсионната система и целесъобразността от евентуални промени през следващите години. Пенсионната възраст да се обвърже със средната продължителност на живота. Да се запази ранното пенсиониране за тежките и опасни професии. Да се вземат допълнителни мерки за подобряване събираемостта на пенсионно-осигурителните и здравно-осигурителните вноски.

30. В края на 2014 г. да се предоставят коледни добавки на пенсионерите с ниски и средни пенсии до 400 лв. През 2015 г. и следващите години да се изплащат коледни и великденски добавки за всички пенсии, като размерът им се определя ежегодно според възможностите на бюджета.

31. От 1 януари 2015 г. да се повишат детските добавки до три деца в семейство средно с 50% и с поне още 50% в началото на 2016 г. Увеличението за второ и трето дете да става с нарастващ процент в сравнение с първото, като за четвърто дете пада до равнището на първо дете. Това увеличение да продължи и през следващите години. То се налага поради застрашителното спадане на раждаемостта.

32. От есента на 2014 г. през всяка следваща година постъпващите деца в първи клас да получават еднократна помощ, чийто размер за учебната 2014-2015 г. да се увеличи на 400 лв.

33. Да се предоставят нисколихвени държавни кредити за млади семейства без собствено жилище, затруднени да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета.

34. Да се ускори строителството на детски ясли и градини в големите градове, където не достигат.

35. През 2015 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските предучилищни детски заведения, а до края на 2016 г. да бъдат отменени. Пропуснатите от това приходи на детските заведения да се компенсират с увеличена бюджетна субсидия.

36. Да не се допуска увеличение на разходите за отбрана през 2015 и следващите години, въпреки натиска на НАТО. Да се отменят плановете за покупка на самолети-изтребители втора или трета употреба, които ще струват между 600 и 800 млн. лева. България не може да си позволи такива екзотични покупки в тези трудни времена.

37. Съкращение на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% до края на 2015 г. и с още 15% през 2016 г.

38. Да се осигури своевременно разплащане на държавата и общините с бизнеса и по-бързо възстановяване на ДДС. Такива забавени разплащания да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите към техните кредитори.

39. Да се увеличи субсидията за здравеопазване, образование, наука и култура като процент от БВП в бюджета за 2015 г. и постепенно до 2018 г. да се изравнят с нивата в сравними с нас други страни-членки на ЕС.

40. От 1 януари 2015 г. да се отмени статутът на търговски дружества за болниците и други здравни заведения с произтичащите от това последствия.

41. До края на юли 2015 г. да се провери състоянието на Националната здравно-осигурителна каса, да се вземат мерки за отстраняване на евентуални нарушения в използването на средствата. Да се пристъпи към замяна на т. нар. клинични „пътеки“ с клинично свързани групи, считани от специалистите за по-подходящи, макар че изискват повече средства за тяхното финансиране.

42. Да продължи прегледът на състоянието на общинските болници и неправилно закритите да се възстановят с държавна помощ. Същото да се направи и с изпаднали в задлъжнялост други държавни болници. Особено внимание да се обърне на планинските и граничните райони, където болниците и училищата са своеобразни социални котви за смекчаване на обезлюдяването им.

43. До средата на 2015 г. да се изготви програма за съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството.

44. Да се ограничи собствеността върху земеделски земи до 500 дка за физически лица и до 1000 дка за юридически лица.

45. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) у нас до определен размер на обработваемата земя или по друг надежден критерий и да се пренасочват към дребните и средни земеделски стопанства, които не получават почти никаква помощ от фондове на ЕС. Сега се правят първи крачки в това отношение, но те трябва да продължат през следващите години, особено като се има предвид настоящата съпротива на големите земевладелци срещу такава промяна.

46. До края на март 2015 г. да се вземат допълнителни мерки за защита на българското земеделие срещу незаконен внос на плодове, зеленчуци и други продукти от съседни и други страни.

47. Вътрешният общ пазар на ЕС е изгоден за богатите страни- членки, но затруднява развитието на по-бедните неконкурентоспособни страни-членки. До средата на 2015 г. да се отправят искания пред Европейската комисия, заедно с други източноевропейски страни, за създаване на вътрешнообщностен механизъм за протекция на развитието на перспективни продукти и технологии в по-бедните страни-членки на ЕС, като България. Да се настоява за смекчаване на нетарифните вътрешнообщностни ограничения, които много често заместват отмяната на тарифните ограничения.

48. До средата на 2015 г. да се приведе спешно в действие пакет от финансово осигурени комплексни мерки за смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери.

49. До края на декември 2014 г. да се отмени действащият закон за развитие на научния състав, който не се одобрява от научната колегия. До средата на 2015 г. да се приеме нов Закон за научните степени и звания, закони за средното общо, средното професионално и висшето образование.

50. Държавна субсидия да се предоставя само на държавните средни училища и университети. В частните училища и университети учат предимно децата на заможните и богатите. Не е логично масовият данъкоплатец да финансира образованието и на техните деца.

51. С бюджета за 2015 и следващите години да се предоставят допълнителни субсидии на БАН, Селскостопанската академия и някои университети за изследователска дейност. Субсидиите да се увеличават през следващите години. До края на 2017 г. броят на университетите да се намали до 20-25.

52. Фонд „Наука“ да се увеличи на 250 млн. лв. за 2015 г. Това увеличение да продължи и през следващите години.

53. От 1 януари 2015 г. да започне постепенно намаляване на студентските такси в държавните висши училища за обучението по държавна поръчка, за да бъдат премахнати до края на 2017 г. Пропуснатите от това приходи на университетите да се компенсират с допълнителни бюджетни субсидии.

54. Да се въведе обучение в университетите по договор между студентите, от една страна, и държавни и частни стопански предприятия и държавни учреждения, от друга. Студентите да са на пълна издръжка до завършване на образованието, при условие че имат успех не по-нисък от 4,50. След завършването се задължават да работят минимум пет години в съответното предприятие или учреждение, с което са били в договорни отношения.

55. Да продължи увеличаването на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличават инвестиционните и оборотните кредити за дребния и средния бизнес при по-ниска лихва.

56. Поне 20% от паричните средства на централната и местната държавна администрация, а също и на държавните фирми, да се влагат в Българската банка за развитие при по-ниска от пазарната лихва и да служат като ресурс за държавно кредитиране на малките и средните предприятия с по-ниска лихва.

57. Да се ускори топлоизолацията на училища, болници и други обществени сгради. Държавата да стимулира по-активно топлинната изолация на частни сгради.

58. Да се увеличат инвестициите за обновяване на държавните и общински ВиК за намаляване загубите на вода (които сега са около 60%) и подобряване качеството на подаваната питейна вода. Да се настоява това да правят и частните ВиК.

59. Да се ускори строителството на малки и средни язовири, да се подобри поддържането на наличните язовири и държавния надзор върху тяхното използване. Да се възстановяват напоителните системи в земеделието; да започне подготовка за изграждане на нови средни и големи язовири.

60. От януари 2016 г. да заработи държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния сектор, с начален капитал от 1 млрд. лв., който да нараства през следващите години. Така държавата ще се завръща постепенно в икономиката и като субект на стопанската дейност, а не само като регулатор и контрольор.

61. От 2016 г. да се пристъпи към регионална административна реформа, която да включва: създаване на 6 големи области; около 100 околии; увеличаване кръга на управленските решения, които ще се вземат от областите, околиите и отделните селища; ресурсно осигуряване на увеличените управленски компетенции чрез определяне на проценти от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и/или данъка върху печалбата, които  се заделят за регионалните органи на управление.

62. В бюджета за 2015 г. да се предвидят 500 млн. лв. за регионално развитие, които да се насочват  за инвестиционни проекти само в най-изостаналите региони. Това да продължи и през следващите години с нарастващ размер на инвестициите.

63. Да се възстановят в подходяща съвременна форма някогашните трудови войски, което ще създаде допълнителна трудова заетост за хиляди ниско- и средноквалифицирани хора, за усвояване на професии от тези хора, за повишаване на грамотността.

64. Да се анулират всички заменки на гори с държавни имоти, направени през последните десетина години, при които са установени нарушения на законите.

Извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите ще очакват това от правителството.

Дълбоко грешат тези, които смятат, че в извънредна икономическа, социална и политическа криза и в тотална криза на доверието на народа към политиката и политиците може да се продължава с традиционни рестриктивни мерки. Рестриктивните мерки изострят кризата още повече. Ако това не бъде разбрано и бездействието или симулативното действие продължава, през следващите години дори и извънредните мерки няма да помогнат.

Предлаганите тук мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от обявените през 2013 г. бюджетни прогнози на служебното правителство на Марин Райков за 2015 г. и следващите години. Те могат да се осигурят от фискалния резерв, част от получените средства от емитирания наскоро облигационен заем за 3,3 млрд. лв. или от нова емисия на държавни облигации. Това превишение следва да се уреди с по-гъвкава бюджетна политика през 2015 и следващите години, както следва:

 

Извънредни мерки за подобряване на събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизи

1,2 млрд. лв.

(+10%)

 

Съкращение на текущите разходи в бюджета с 10%

0,7 млрд. лв.

(-10%)

 

Въвеждане на умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица с възстановяване на необлагае­мия минимум, а също и от повишения на други данъци

0,1 млрд. лв.

(+4%)

 

Въвеждане на умерено прогресивен корпоративен данък

0,1 млрд. лв.

(+13%)

 

Плътно придържане към 3,0-3,5% бюджетен дефицит

1,2 млрд. лв.

 

Допълнителна емисия на държавен дълг
(ако е необходимо)

1,0 млрд. лв.

 

ОБЩО

4,3 млрд. лв.

 

(Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в настоящия бюджет).

 

            Грубата оценка показва, първо, че в България има допълнителни ресурси за по-активна икономическа и социална политика и те могат да се мобилизират при наличие на политическа воля, и второ, че поддържането на умерен бюджетен дефицит до 3% и умерено постепенно повишение на държавния дълг с няколко милиарда лева през следващите години не застрашава финансовата стабилност, но ще помогне за възстановяване на социалната стабилност.

След излизане от кризата, примерно към 2016 ­— 2017 г., при условие че настъпят положителни промени и в Европа, ще се постигне растеж на БВП от 3-4% и повече, ще се повишат заетостта, доходите, постъпленията в бюджета. Така с по-гъвкава дефицитна и дългова политика и по-активна намеса на държавата през трудните кризисни години, когато дейността на частния сектор обикновено спада, ще се ускори възстановяването на стопанската дейност и нормализирането на икономическия и социалния ритъм.

Това е политиката, която може да стабилизира икономиката и да я подготви за растеж. Растежът пък ще осигури постепенно подобрение на живота на хората. Надявам се, че ръководството на БСП и българските политици в по-широк план ще го разберат! Ако отново пропуснат днешния шанс, не ни чака нищо добро!

 

5 септември 2014 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук