Вероника Делибалтова е родена на 14 юни 1988 г. в Сливен. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е стажант в адвокатско дружество. В края на март тази година бе избрана за председател на Младежкото обединение в БСП. Член е на Изпълнителното бюро на БСП.
За по-младите хора учредяването на Първия интернационал през 1864 г. и 9 септември 1944 г. са слабо познати факти от историята. Познанията са формирани от семейните политически нагласи, а напоследък и от медиите. Безспорно е, че и двете исторически събития поставят граници и променят дневния ред за своето време.
Лявата идея в България днес е загубила много. Дори мога да кажа, че голяма част от съвременните млади хора не харесват лявото като носител на свободата, справедливостта, равенството пред закона. И не харесват БСП. Те по-скоро рядко правят разлика между леви и десни политики, защото имат объркана от прехода представа за историята и за политиката изобщо. Възприятията им за съвременния политически живот се принизяват до харесването или не на дадени личности, без значение какви идеи се стремят да налагат тези личности в обществения живот. Това принизяване дори се подхранва от безспирното говорене за лидери и лидерство, внушения и опит дори за създаване на култ към личността. Съдържанието в говоренето се цени по-рядко, а в политическите дебати всяка идея, свързана с подобряване благосъстоянието на хората, по-често е отхвърляна, не среща адекватна подкрепа.
Наша мисия, на членовете на БСП и на последователите на лявото, е да доказваме, че именно идеите за справедливо общество, свобода и равнопоставеност са по-близо до хората, а не онези, които поставят в центъра личността, егоизма и разбира се, обогатяването на малко за сметка на много.
Съвсем кратко ще засегна и последната година, в която БСП се опита да наложи частично идеите си за справедливост — при цените на тока, при договорите на големите търговски вериги с българските производители, при договори за кредит. Направихме така, че социалната политика да излезе от фризера на кризата. И други неща направихме, но и много не направихме. Едно от най-важните бе да пристъпим към премахване на плоския данък и по-смело да защитим българските интереси в енергетиката, но нямахме подкрепа.
Да отстояваш лявата идеология е трудно, защото господарят на нашето ежедневие — Парите, е безжалостен, силен, безскрупулен, но и незаобиколим. Неолибералният модел доминира в обществено-политическия живот, задава посоката. Това личи най-много днес, когато повече от половината българско население живее бедно и едничкото, което му е останало, са къщата, пенсията или заплатата и телевизорът. А от другата страна населението, което живее по-добре, харчи парите си в големите търговски комплекси, предпочита по-малко да чете и уж свободно да живее като роб на обществените клишета.
В началото на ХХI век лявото трябва да се върне към своите ценности и идентичност, защото въпросите в настоящето са много и обществото под една или друга форма стига до тях.
Убедена съм, че след десетилетията, в които десницата настъпваше, благодарение и на рухването на Източния блок и Съветския съюз, Втората велика депресия, породена от сбърканата неолиберална политика, отново прави левия завой неизбежен и безалтернативен.
