Симеон Кулиш е роден през 1986 г. във Варна. Историк. Има десетки публикации от участия в национални и международни конференции, както и в научни издания. Председател на младежкия клуб на НД „Русофили“- Варна, член на ОБ на МО в БСП.
Вечните леви политики и ценности
Както след Първата световна война, така и днес, България се намира в един изключително динамичен и променящ се свят. Левите сили тогава и сега са изразител на чисто човешките желания за равенство, социална справедливост, просперитет и мир.
В настоящата статия ще представя т.нар. вечни леви политики, тези, които отличават левите от десните, тези, които са насочени към грижа за обикновения човек, към трудещия се. Варненските комунари от 1919 г. са сред немалкото примери в България от това време за желание на политическите сили да променят статуквото, да се изправят срещу буржоазните партии лице в лице и да предложат една достойна алтернатива.
Освен политики левите от началото на XX в. предлагат на обществото човешко отношение към гражданите на следвоенна България. Патриотичен, но не и реваншистки е погледът на левите. Комунарите успяват да спечелят доверието на хората не само със своята партийна идеология, с ораторството на своите лидери, но и с личния пример на всеки член на БКП (т.с.) – от обикновения член до ръководителя!
Именно затова смятам, че макар и преди близо век тези политики на варненските комунари, тяхното политическо поведение и ценности са актуални и днес и има от какво да се поучим, ние, съвременниците на една столетна идея.
Ето това сме ние, левите – хора, желаещи РАВЕНСТВО, СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ и МИР, обръщащи внимание на ОБИКНОВЕНИТЕ, на ТРУДОВИТЕ си съграждани, даващи ЛИЧЕН ПРИМЕР!
***
Дошлото през октомври 1919 г. правителства на Александър Стамболийски с указ постановява провеждането на 7 декември с.г. на нови избори за общински съветници и училищни настоятелства. За тези избори БКП (т.с.) се готви много преди официално да бъде обявена датата от правителството и царя. Реално това става веднага след проведените през август 1919 г. парламентарни избори. Изключително важен момент, защото ние днес много рядко и на много малко места имаме този подход. Често подготовката ни за следващите избори започва непосредствено преди тяхното насрочване. Политическата работа трябва да бъде ежедневна и постоянна, а не спорадична или кампанийна. Само така ще можем да спечелим доверието на хората и всеки следващ избор, без значение от неговия характер.
Варненските комунари през 1919 г. разбират в дълбочина проблемите на хората, особено на тези на наемния труд, които изхранват с честен труд многолюдните си семейства. Акцентът е поставен върху обикновения човек. Предлагат адекватни и работещи политики именно за тях. Варненци разбират, че БКП (т.с.) е тази партия, която ще положи грижи за тях, като помогне за бързото възстановяване на следвоенния морски град.
Ето това е основният проблем на БСП днес. Не поставяме на първо място грижата за обикновения трудов човек на България, въпреки че през последните година и половина се положиха немалко усилия в тази насока. Отдалечили сме се от проблемите на крайно бедните и хората в неравностойно положение. Излязохме от своята същност и характер, завещан ни от нашите предшественици! Смея да кажа, че това е нарушение на ценностите, които по право ни принадлежат като леви.
Усилията на варненските комунари са възнаградени и на 7 декември вечерта резултатите са показателни: 5 от 10-те секции в града са спечелени от БКП (т.с.), като партията получава 3849 гласа и 12 от 24 депутати в местния парламент. Дни по-късно за кмет на града е избран Димитър Кондов, една от емблематичните личности на Варна, на комунистическото движение и българския политически елит от 20-те години на XX век. Всичко това доказва, че с общи усилия, добра подготовка и силни личности успехът ще бъде факт.
Какво направи БКП (т.с.) във Варна:
– въвежда прогресивното подоходно облагане, което се прави за ПЪРВИ път във Варна след Освобождението;
– възстановява издаването на Общински вестник, като ежемесечно в него се дава отчет за дейността на общината;
– заседанията на ОС стават публични и открити за всички граждани;
– увеличават от 60 на 70 т водата за бедните, като цената остава непроменена – 24 лв.;
– врати отварят няколко малки предприятия – тухларница, керамидарница и две фурни;
– за ПЪРВИ път е гласуван бюджет за общински магазин, в който се предлагат стоки от зеленчуковите градини на общината, както и други хранителни стоки на много ниски цени;
– определен е екзистенц-минимум за живот във Варна от 600 лв., като тази сума се превръща и в минимална работна заплата за града;
– всички собственици на предприятия с повече от 100 работници са задължени да назначат и издържат фабричен лекар;
– въведено е задължително всеобщо образование на всички деца до 17 г., като за тях се осигуряват безплатна храна, дрехи, обувки и пособия, нещо повече, създадени са комисии, които са натоварени със задачата да обикалят по домовете и да убеждават родителите да пускат децата си да учат.
Всичко описано по-горе е постигнато само за 17 месеца управление!
Управлението на Варненската комуна е изключително успешно не само за партията, но и за града, което е по-важното. Всичко онова, което са поели като ангажимент пред варненската общественост, общинските съветници от БКП (т.с.) го изпълняват. Неслучайно на проведените през 1921 г. извънредни избори за местна власт комунистическата листа получава с 546 гласа повече от тези на 7 декември 1919 г. Още един пример за отговорна политика и политическо поведение, което за съжаление днес е все по-рядко срещано сред партиите и политиците. Дадената дума и/или обещание и тяхното изпълнение след това е най-мощното агитационно оръжие, и то не само по време на избори. Тук засягаме и проблема
за личността и за личния пример
Те са част от изпълнението на едно или друго обещание, защото зад думите винаги стои човек и той носи своята отговорност за това какво говори. Това е най-простичкият начин за спечелване на доверие от политиците и партиите, загубено през последните няколко десетилетия. По своя характер и същност левите партии и движения са носител именно на тази ценност. Ето защо Българската социалистическа партия трябва да обърне сериозно внимание на това и да провежда подобен тип политика – политика на доверие, на отговорност и ценности.
